№ 676
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20205300502089 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „ПБЗН“-МВР чрез юриск. Св. С. против Решение
№ 2565/22.07.2020г., пост. по гр.д.№ 20082/2019, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Г. Т. Т. сумата от 1488,17лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 219 часа за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2019г., получени в
резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба, както и сумата от 231,88лв..,
представляваща обезщетение за забавено плащане от 01.01.2017-06.12.2019г., като са
присъдени и разноски.
Жалбоподателят ГД ПБЗН-МВР поддържа, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата нормативна
база, регламентираща извънредния труд. Развива доводи за приложението на Наредба
№8121З-776/29.07.2016, както и че отчитането на положения труд е извършвано съобразно
същата. Счита, че при изричен нормативен акт не следва да се прилагат други актове, към
които няма изрично препращане. Развива и съображения за регламентацията на труда на
държавните служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност в ЗМВР.
Поддържа, че при приложение на посочената нормативна база не е налице неотчетен
извънреден труд , респ. не е налице останал незаплатен такъв. Счита и че в решението не е
направено разграничение между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли изцяло
1
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Т. Т. оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива съображения за субсидиарно
приложение на ЗДСл и принципите за изчисляване на извънредния труд на държавните
служители и работниците по трудово правоотношение. Счита, че в първоинстанционното
решение правилно е приложена нормативната уредба и е определен размерът на дължимото
обезщетение. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна –
ответник , останал недоволен от осъдителната част на постановено съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При
това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно решение
, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Г.Т. против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. Доколкото съдът намира същото
за правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи
само следните съображения :
От фактическа страна по делото се установява, че между страните е съществувало
служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗМВР. Т. е работил на длъжността „ ***“ в
РС ПБЗН-Раковски, към РД ПБЗН- Пловдив при ГД ПБЗН-МВР. Приетата и неоспорена
ССЕ с в.л. Зл. М. установява, че в процесния период ищецът е работил на 24 часови
дежурства.
Ищцовата претенция е, че по време на дежурствата е полаган извънреден труд, т.к.
същите са били 24 часови, от които 8 часа нощен труд, а нормативно определената
продължителност на нощния труд е 7 часа. Поради това се претендира преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на
работното време от 8 часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен 165 часа
извънреден труд, който не е заплатен от работодателя.
По делото са представени протоколи за отчитане на отработеното време / от л.11 до
л.51 от първоинстанционното дело/, както и фишовете за начислени и изплатени
2
възнаграждения на ищеца за исковия период /л.52 до л.88/.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. З. М. , съгласно която за процесния период
ищецът Т. е положил общо 1529часа нощен труд. При приложение на НСОРЗ и приложение
на К 1,143% то положеният нощен труд се равнява на 219часа извънреден труд. Дължимото
възнаграждение за така изчисления извънреден труд на база преизчисления нощен за
периода е 1488,17лв./брутно/. Мораторната лихва е в размер на 231,88лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове
са основателни. Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при процесното
правоотношение е следната: Работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени
работното време се изчислява сумирано на тримесечен период. В този случай е възможно
полагането на нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да
надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в ред. ДВ
бр.58/2019/ предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при
отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с
наредба на М-ра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143 при
сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било
уредено в наредба №8121з-407/11.08.2014, действала до 02.08.2016г. Това не означава ,
обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд Това е
така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни актове
регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния. Така в ЗМВР
изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители, които полагат нощен
труд се ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на регулацията на
правоотношенията между работници/служители и работодател, като в случаите на
специална категория служители, каквито са и държавните, не може да се регламентират по-
лоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за специална закрила на нощния
труд, при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение на
държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от
ЗМВР изрично е записано, че държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Тази закрила трябва да намери
израз в различни компенсаторни механизми.
ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен труд,
3
който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче, закрилата на
нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на
дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало поставяне на държавните
служители в неравностойно положение с обикновените работници и служители. Също така
би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР в
чл.188, ал.2.
В същата насока са и изводите на СЕС в Решение от 24.02.2022 по дело С-262/20,
според които се допуска нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателства и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва от
националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На
следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципът, че
полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез
различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време,
допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск,
заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които
полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на работното
време, включително и за регламентацията на нощния труд, която трябва да предвижда
различни по вид компенсации /виж §54, 56 70 от посоченото решение на СЕС/. Посочените
принципи са наложени и от националното законодателство , като още в основополагащия
закон - КРБ в чл.6 е предвидена забрана за неравно третиране на гражданите. В същото
време законодателят не е поставил и обосновал някаква цел, оправдаваща по-
неблагоприятни условия на труд на работниците от публичния сектор - полицаи и
пожарникари. Техният труд по принцип е по-тежък и рисков, поради което няма основание
да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на този труд. С оглед на изложеното
съдът намира, че липсата на нормативна уредба за преизчисляване на положения нощен
труд в дневен е празнота в регламентацията на реда за организацията и разпределянето на
работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, а не нормативна забрана за това. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно приложение следва да намери
регламентацията в общите норми - Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /ДВ бр.9/26.01.2007 г./. Ето защо, случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на
работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на
нощните часове в дневни с К 1,143. Приетата по делото експертиза е приложила това
правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на
дължимото заплащане за тях. Така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия
период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява
4
основателна и доказана и следва да бъде уважена до посочените в ССЕ размери.
Безспорно е по делото, че тези плащания не са извършени, при което се доказва
претенция за заплащане на обезщетение за забава по основание. Досежно размера, съдът ще
кредитира установеното от ССЕ.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде уважено.
По разноските
На осн. ч„л.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемия
сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв., заплатено адвокатско
възнаграждение, определени с оглед направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
от ГПК.
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2565/22.07.2020г., пост. по гр.д.№ 20082/2019, ПРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР,гр. София , ул. Пиротска №171А, да заплати на Г. Т. Т., ЕГН **********, сумата от
300лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5