Решение по дело №20468/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22399
Дата: 10 декември 2024 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20241110120468
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22399
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110120468 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Р. С. И. срещу „Бейт шама“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на лек автомобил „Ленд
роувър дискавъри“ с рег. №******, шаси № ***********, по силата на
давностно владение, продължило от 2007 г. до 10.04.2024 г.
В исковата молба се твърди, че по идея на починалия съпруг на ищцата
ответникът следвало да придобие описания по-горе автомобил с цел след това
да го прехвърли на ищцата и съпруга . След регистрацията на автомобила на
името на ответното дружество, управителят на последното предал
фактическата власт на автомобила на починалия съпруг на ищцата, като издал
и пълномощно за извършване на всякакви действия с автомобила. След
смъртта на съпруга на ищцата през 2011 г. автомобилът бил управляван
единствено и само от нея, като тя полагала и грижите за него и го съхранявала
в гараж. През 2015 г. се оказало, че ответникът има много публични
задължения и това препятствало оформянето на документите, които да
позволят автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване и
поради това ищцата го оставила на съхранение в гараж под неин контрол.
Поддържа, че е владяла автомобила и го е придобила като необезпокояван
владелец.
В законоустановения срок (започнал да тече на 31.07.2024 г.) не е
подаден отговор от ответника – „Бейт шама“ ЕООД.
1
В съдебното заседание ищцата поддържа иска, ответникът не взема
становище и не изпраща представител.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 8 от делото Свидетелство за регистрация
на МПС № ******** г. лек автомобил „Ленд роувър дискавъри“, с рег. №
**********, шаси №***********, е регистриран на името на ответното
дружество към 2007 г.
Съгласно представена на лист 7 от делото удостоверение от ЗК „Лев
инс“ АД с изх. № 221788/07.02.2024 г. към датата на предявяване на иска
автомобилът има застрахователна стойност от 13 000 лева.
Съгласно представено на лист 9 от делото пълномощно управителят на
ответника е дал право на М. А. М. право да извършва всякакви правни
действия във връзка с управлението на автомобила, като пълномощното е
заверено от нотариус С. Т. – с регистрационен № 065 в регистъра на
Нотариалната камара, с вх. № 12182/04.12.2007 г.
Съгласно представен на лист 60 от делото Препис-извлечение от акт за
смърт № 0105/19.02.2011 г. М. А. М. е починал на 18.02.2011 г.
На лист 10 – 13 от делото ищцата е представила разписки за платени
данъци за автомобила, на лист 7 и 24 – 39 – застрахователна полица за
застраховка „Гражданаска отговорност“ на водача му, а на лист 14 – 23 –
вносни бележки за наем на място за паркирането му.
В съдебното заседание на 09.12.2024 г. е разпитан свидетелят на ищцата
И. Б., който дава показания, че познава ищцата, тъй като е помагал с
ремонта и поддържането на нейния джип „Ленд роувър дискавъри“, черен на
цвят, от около 12 години преди разпита (т.е. 2012 г.) до месец септември 2024
г. Свидетелят получавал автомобила с ключове и документи от ищцата,
грижел се за обслужването му и правните стъпки за поддържането му –
преглед и застраховки, и го връщал. Ключ получавал само от ищцата, като
последно преместил автомобила в посочен от нея гараж.
В съдебното заседание на 09.12.2024 г. е разпитан свидетелят на ищцата
С. Г., който дава показания, че познава ищцата от дете, като семействата им
били приятелски. Помни, че същата е управлявала черен автомобил – джип
„Ленд роувър“ от 2009 – 2010 г. до 2016 г., като първоначално делели
ползването със съпруга .
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и
последователни, кореспондиращи както помежду си, така и с писмените
доказателства.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за установяване на право на собственост на автомобил,
придобито чрез непрекъснато владение на вещта за 5 години, с което е
2
настъпила придобивна давност, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл.
второ ГПК във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗС.
В случая се установява, че след смъртта на съпруга на ищцата на
18.02.2011 г., ищцата единствена се е грижела за автомобила, организирала
поддръжката и съхранението му и го е третирала като свой. Наличието на
документи за собственост на друго лице в случая не оборва презумпцията на
чл. 69 ЗС, че щом ищцата е имала фактическата власт върху автомобила, тя го
е приемала за своя вещ, тъй като владението не е правно положение, а
фактическо и изисква намерение да се държи една вещ като своя, независимо
от данните, че друг е собственик. Няма данни в периода от 19.02.2011 г. до
септември 2024 г. който и да било да е претендирал от ищцата автомобила,
поради което нейните действия ясно я сочат като необезпокояван владелец на
същия автомобил. Следователно на 19.02.2016 г. ищцата е придобила
автомобила съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС. Искът следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същата е доказала разноски в размер на 130 лева – държавна такса,
поради което следва да се присъдят общо 130 лева разноски. Адвокатът на
ищцата претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, като е
представен в съдебното заседание от 09.12.2024 г. договор с този текст.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи такъв хонорар
според сложността на делото в размер на 400 лева, които да се присъдят на
адв. А..
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Станева И. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 80, ал. 1
ЗС по отношение на „Бейт шама“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, ул. „Три уши“ № 84, ет. 6, ап. 16, че Р. С. И., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „Г.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, е собственик на лек
автомобил „Ленд роувър дискавъри“ с рег. № *******, шаси № ********,
по силата на давностно владение, продължило от 19.02.2011 г. до 19.02.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Бейт шама“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ул. „Три уши“ № 84, ет. 6, ап. 16, да
плати на Р. Станева И., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Г.“ № **, вх. *, ет.
*, ап. *, сумата от 130 лева (сто и тридесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв „Бейт шама“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София,
ул. „Три уши“ № 84, ет. 6, ап. 16, да плати на адв. Т. Д. А., с код по БУЛСТАТ:
*********, и адрес на кантората: С., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. * – *, сумата от 400
лева (четиристотин лева) – разноски по делото.
3
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4