Р Е Ш Е Н И Е
№4031/16.10.2015г.
Гр.Варна,16.10.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLІІ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Х.Х., като разгледа докладваното
от съдията М.Жекова гр.дело № 18 226 по описа на ВРС
за
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 32880/ 13.12.2013 г., предявена от И.Д.И., ЕГН: **********, и П.Д.Т., ЕГН: **********,*** 14, 14 а срещу А.П.И., ЕГН: **********, с адрес *** и „*” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане за прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба, по силата на които „*” ООД продава на А.П.И.
кабинет № *, находящ се в сградата на *, на * етаж, с
площ от 53.10 кв.м, състоящ се от: коридор, три кабинета с кухненски бокс, два балкона, баня - тоалет,
при граници:, вътрешен двор, калкан, ул. „*”, апартамент № *, калкан, ведно с прилежащото избено помещение
№ *, с площ от 3.61 кв.м., при граници: калкан, коридор, изба № *, калкан както и 4.8917 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на
Видно от Молба от
10.2.2014 г. депозирана от ищците,чрез адв.Б. (л. 36 от делото) в т.4 от същата
молба ищците са посочили, че представят удостоверение от Община Варна, от което
било видно, че отв. А.И. е вдовица, но
към момента на сключване на сделката през
С Протоколно Определение постановено в
открито с.з. на 30.9.2014 г. ВРС се е
произнесъл по искането на ищците като на осн.чл.216,ал.2 ГПК е конституирал в качество на ОТВЕТНИЦИ и И. и П. С. и оставил производството по
делото „ БЕЗ ХОД „ .
Ищците
са основали исковата си молба на следните
фактически твърдения :
В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици с П. Б. П. и
А. Б. Н. на недвижим имот, представляващ дворно
място, находящо се в гр. *, ул. * № *, *, с площ 237.40 кв.м,
представляващо УПИ № *,*, кв. *, по плана на * микрорайон на гр. Варна при
квоти: 134 кв.м идеални части общо за И.И. и П.Т. /всеки един от тях притежава
по 67кв.м ид.ч/ и 103.40 кв.м идеални части общо за П. П. и А. Н.. С НА № *, том *, per. № *, дело № * год. учредили право на строеж на ответникса „*” ООД,срещу
задължението му да извърши цялостно строителство на жилищна сграда със
собствени сили и средства в дворно място и да я предаде с разрешение за
ползване в срок от 24 месеца от издаването на разрешителното за строеж. С
решение на ВРС постановено по гр.д. №
19292/2011 год., потвърдено с
решение на ВОС по гр.д. № 473/201З год. договора за учредяване на право на строеж срещу задължение за извършване на
строителство, е развален поради, неизпълнение, в частта, с която И.И., П.Т.,
П. П. и А. Н., учредяват на „*" ООД право
на строеж на следните обекти в предстоящата за изграждане жилищна сграда в
гр. Варна, ул. *”. № * *: а именно гараж № *, гараж № * гараж № *, гараж № *,
склад - шивашко ателие, кабинет № *, апартамент № *, апартамент №*, апартамент № *, апартамент № *,
апартамент № *, апартамент № *, апартамент № * и кабинет № * в същата жилищна
сграда, срещу задължението на „*" ООД да завърши строителството на цялата
сграда съгласно одобрен инвестиционен проект със собствени сили и средства и да
предаде същата с подписан акт образец 16 в срок от 24 месеца от датата на
издаване на разрешението за строеж при степен на завършеност по БДС.
Сочи се, че по
делото(гр.д.№ 473/2013г.) е установено, че неизпълнението на задължението на
дружеството поето по горния договор е в размер на 62.2%, като вещото лице
установило след оглед на место извършен 06.10.2012 год., че сградата не е
изградена в груб строеж- покривната
конструкция и покритието от керемиди не са изпълнени. Изградена е
стоманобетонната конструкция на сградата основи, плочи, греди, колони и шайби.
Изпълнена е тухлената зидария изцяло до четвърти етаж включително. На пети етаж
в апартамент № * (към
ул. *), терасовиден етаж в
апартаменти № * и № * и в подпокривното пространство в апартамент № *, частично
е изпълнена тухлената зидария.
Съгласно удостоверение издадено от Община
Варна, Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" №
ЗАО-15377 от 04.05.2010г. се
установява, че към дата 04.05.2010г. протокол
за степен на завършеност на сградата строяща се в УПИ № *,*, кв. *, по плана на
* микрорайон гр. Варна, ул. *” № *, * не е издаван.
Ищците твърдят, че правото на строеж, което „*" ООД е придобило въз основа на визираната сделка не е трансформирано в право на
собственост върху конкретни обекти към 06.10.2012 год.
Следователно предмет на атакуваните транслативни сделки е могло да бъде само
правото на строеж, но не и правото на собственост, тъй като съгласно чл. 181,
ал. 2 ЗУТ едва след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с
протокол на Общинската администрация,
предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или
самостоятелни части от нея.
Въпреки, че сградата не е била завършена в
груб строеж, ответникът е прехвърлил с
договора за покупко – продажба, не правото на строеж, а твърдяни, като изграден
апартамент
№ *, ведно с ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място.
След
като сградата не е била завършена в груб строеж към датата на договора за
покупко – продажба, то същият има невъзможен предмет и на това основание се
явяват нищожни.
След като договорите са нищожни, то
ищците се явяват собственици по приращение на построеното върху имота, до размера
на притежаваните от тях идеални части.
В срока по
чл.131 ГПК отв. А.П.И. е депозирала писмен
отговор,чрез
процесуалният й представител адв. В. Д. (л.51 и сл.от делото). В отговора
на искова молба Ат.И. сочи , че предявените при условията на обективно и
субективно съединяване искове за обявяване на нищожност на Договори за покупко–продажба на недвижими имоти, представляващи
КАБИНЕТ № * и ГАРАЖ,
находящи се в жилищна сграда в гр.Варна, улица „ * „ № * ,* до размера на
притежаваните поотделно от всеки един от ищците идеални части ( по 67/274,40
) за всеки от имотите били недопустими .
Ищците заявявали, че били съсобственици на идеална част от дворното място и претендирали обявяване
на нищожност на сделките за покупко - продажба до размера на
притежаваните от тях идеални части поради липса на ПРЕДМЕТ. Останалите
съсобственици на мястото, излага отв. Ат.И.,
не са страна по предявените искове и не оспорват действителността на извършените от
ответниците разпоредителни сделки. При предявен иск за обявяване на нищожност на
сделка, поради липса на предмет, сочи
ответницата, било недопустимо
прогласяване на нищожност само за част от предмета на сделката.
Същевременно,навежда твърдения ответницата,
ищците не можели да претендират нищожност
на сделките като цяло, тъй като това би било недопустимо упражняване на чужди
права.От друга страна нищожността на една сделка винаги била изначална и като
такава сделката не можела да бъде
недействителна за една идеална част от имота и действителна за
останалите идеални части от същия имот , поради което ответница И. счита
исковете да недопустими .
В условията на
евентуалност,ако съдът намери исковете за
допустими, ответницата И. е оспорила
исковете, като ги е намерила за неоснователни
и желае отхвърлянето им с присъждане на сторените от нея съдебно деловодни разноски.По същество
ответницата И. сочи, че представените към исковата молба писмени доказателства не
установяват твърденията на ищците за учредяване на право на строеж на втория
ответник на жилищна сграда, в която се намирали закупените от отв.И. недвижими
имоти.Към момента на извършване на сделките, релевира отв.И., сградата в която
се намирали обектите, била завършена в груб строеж по смисъла на параграф 5,
т.46 от ДР на ЗУТ - с изпълнени
ограждащи стени и покрив. Ответницата е оспорила съдържанието на представеното
с исковата молба писмо (наречено удостоверение ) на Главният архитект на Община
Варна, подписано на 04.05.2010 г.
Твърди се от отв.И., че писмото било
подписано без извършване на надлежна проверка на издадени от длъжностни лица на
Община Варна предходни актове а съдържанието на същото се опровергавало от
съставените към момента на извършване на сделките: Акт за приемане на конструкция от 23.10.2008 г. ( акт обр.14 ), Констативен
протокол от 6.11.2008 г. и Удостоверение
по чл.181, ал.2 ЗУТ, издадено от Община Варна – всички подписани от
длъжностни лица при Община Варна в кръга на тяхната компетентност и имащи
обвързваща доказателствена сила . В отговора на искова молба ответницата сочи , че видовете
СМР изпълнени на сградата към момента на извършване на сделките, били
надлежно отразени и в строителната
документация на обекта – Заповедна книга
. Видно било и от представената данъчна
оценка степента на завършеност на
посочените в нея имоти -
кабинет 1 и гараж 1 – на 100%. Констатациите на
вещото лице, твърди отв.И., по
гражданско дело № 19292/
В
срока по чл.131 ГПК ( след вписване на Определението от 30.9.2014 г.) ответниците И. и П. С., представлявани
от адв. В.Д. са депозирали отговор на исковата молба (л.106 -109 от делото ).
По същество отговорът на отв.С. е
напълно идентичен с отговора на отв.Ат.И.,поради което не е необходимо да бъдат
повтаряни същите възражения и становища.
В срока по
чл.131 ГПК, на 01.04.2014 г ответното дружество „*” ООД депозира писмен отговор, в който излага съображения за недопустимост
и неоснователност на предявените искове.
Ответното ЕООД релевира в отговора на искова молба, че за ищците липсвал
правен интерес от предявяване на иска, до колкото дори и същия да бъде уважен
няма да породи размествания в имуществената сфера на страните по гр. д. № 16810/ 2013 год.Твърди се ,че
дори с предявяване на иска се предявяват
чужди права, както и че такъв иск предявен от ищците не съществува, поради
което счита производството за недопустимо .Отделно от твърденията си за
недопустимост на производството ответното
дружество твърди ,че исковата молба не отговаряла на изискванията за
редовност тъй като посочените от ищците идеални части не съответствали на
процентното съотношение към целия терен .
По същество ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковете. На първо място в отговора на искова
молба (л.42 от делото ) ответното дружество сочи, че фактическата основа на
иска била твърдението на ищците, че за обекта на улица „ * „ № * не бил издаван акт обр. 14 от Община Варна, което твърдение било невярно а
обосноваването му с друго приключило гражданско дело между същите страни било неотносимо.Според ответното
дружество, към края на 2008 год. обектът на ул. „*“ № * е завършен в груб вид, за което е издаден и Акт Обр. 14. На второто място
се излагат твърдения затова, че представеното като доказателство Писмо от
Община Варна до госпожа И. под номер ЗАО – 15377 от
4.5.2010 г. било неотносимо към предявения иск. Писмото ако било автентично, доказвало
единствено авторството на Община Варна, която не била участник при създаването
на Акт Обр. 14. С Удостоверение № ЗАО 46876 от 7.11.2008 г. на Община ВАРНА се
потвърждавало приемането на конструкцията на сградата от Комисия с КП
от 6.11.2008 г. , подписан
също от арх. Й. както и ЗАО 15377 от
4.5.2010 г. На трето място ответното дружество намира твърденията на ищците за
незавършеност на сградата за неоснователни и преднамерени, като сочи, че след приемане на сградата с Акт
обр.14 , били декларирани процесните обекти като завършени и по надлежния ред
заплатени в полза на фиска дължимият се данък сгради .
При така изложените фактически
твърдения на ищцовата страна и на ответниците съдията- докладчик по делото ( отвел се в последствие
от разглеждане на делото ) с Определението си
по реда на чл.140 ГПК е квалифицирал исковете с правно основание чл. 26, ал. 2,
предложение първо ЗЗД. Видно от цитираното Определение РС Варна е посочил,че абсолютна процесуална
предпоставка за неговото предявяване е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаването на спора за материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на
същото основание. Съдията – докладчик по делото е изложил следните мотиви: „ За
да е налице правен интерес от предявения иск за нищожност на договора,
решението по него следва да рефлектира в правната сфера на ищците и с
уважаването му да се постигне определен правен резултат. Като трети на договора
лица ищците имат правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако
атакуваният договор засяга конкретни техни материални права, в случай на
твърдяните идеални части от имота, предмет на сделката /в този смисъл решение №
299 от 9.01.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1331/2010 год., II г. о., ГК, докладчик
съдията Здравка Първанова, решение № 397 от 03.10.2012 год. на ВКС по гр.д. №
1604/2011 год., ІV г.о., докладчик съдията Боян Цонев, решение № 314 от
16.04.2009 год. на ВКС по гр.д. № 6430/2007 год., III г.о., докладчик съдията
Капка Юстиниянова, решение № 155 от 19.03.2010 год. на ВКС по гр.д. № 4829/2008
год., III г.о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева/. Аргумент за обратния
извод не е обстоятелството делима ли е вещта или не и как твърдяния порок би се
отразил на останалите идеални части от имота. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, освен
в изрично предвидените в закона случаи никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съд, поради което и ищците нямат признат от закона правен
интерес да водят иск за нищожност на договора за останалите идеални части,
евентуалните собственици на които са обикновени другари в процеса на
съсобственика си. Изложеното обоснова и правния интерес за ищците от избраната
форма на защита.”, с което се е произнесъл по
наведените възражения за недопустимост на производството .
В проведеното по делото последно открито
съдебно заседание от 18.10.2015 г.
ищците, чрез адв. Б. (а ищецът И. явил се и лично), желаят съдът да уважи като
основателни и доказани исковите им претенции
като съображенията си по същество на спора излагат в депозираните пред
РС Варна на 28.9.2015 г. подробни писмени
бележки .
В същото открито
заседание отв. А.И., И.С. и П.С. и тримата
представлявани от адв.Д., изразяват становище за неоснователност на исковете, поради
което желаят отхвърлянето им с присъждане на сторените по делото разноски .
В откритото съдебно заседание
отв. „*” ООД не се представлява, но в писмена молба от 14.10.2015 г. обективира
искане,чрез адв. Весела Кънчева за
разглеждане на делото по същество, сочи че исковете са неоснователни и желае отхвърленото
им ведно с присъждане на разноските по делото като представя и писмени бележки.
( л.377 и сл. от делото ).
В откритото съдебно заседание
адв.Б. е направила възражение в условията на евентуалност (при благоприятен
изход на спора за отв.”* „ ООД ) в полза на ответното дружество да не се
присъждат разноски, тъй като няма доказателства за извършването им.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа
и правна страна:
По силата на правна сделка – договор за замяна,
обективирана в нотариален акт № *, том *, дело * от * г. на
Варненски нотариус, ищцата по делото П.Д.Т.
е станала надлежен носител на вещното право на собственост върху дарената й от родителите
й Д. И.Д. и З. А.Д. ½ идеална част от
недвижим имот – жилищна
сграда в гр.Варна, ул.”*” № * –* състояща се от
три стаи , кухня , салон с ниша, таванска стая , клозет заедно със 67 кв.м. идеални части от дворното място в което е построена, цялото от 237,40 кв.м. ,съставляващо
парцел №
* в кв. *, по плана на *-ти подрайон на града, като З. и Д. Д. са си запазили правото на
пожизнено ползване ( л.11 от делото ) .
По силата на договор за Дарение, обективиран в
нотариален акт №* , том * , дело № * г. от *. на Варненски нотариус ищецът по делото И.Д.И. е станал надлежен
носител на вещното право на собственост върху ½ идеална част от сградата описана по-горе ,дарена му от
родителите му Д. И.Д. и З. А.Д. , както и на 67кв.м. ид.ч. от същото дворно място . ( л.12 от делото ).
От изложеното по-горе е видно, че ищците по
делото П.Т. и И.И. съответно през
От приложеното по настоящото дело и приобщено като
писмено доказателство - гр.дело № 19 292/2011г. по описа на РС Варна ІХ състав (лист 6 – 9 от
делото ) безспорно се установяват
твърденията на ищците, че по силата на договор за учредяване на право на строеж
срещу задължението за извършване на строителство, обективиран в нотариален акт № *, том * , рег. № *, дело № * от * г. на
нотариус О. Ш. – нотариус с рег.номер * по
описа на НК и район на действие РС Варна, на дата 25.9.2009 г. ищците И.И. и А.И., както и лицата А. Н. и П. П. са учредили право на строеж.
Ищците и останалите двама съсобственици на дворно място находящо се във Варна,на
ул. „ * „ № * , с площ по скица
237,40 кв.м. представляващ * кв. * по
плана на * микрорайон на гр.Варна са си
запазили право и взаимно са си учредили права на строеж върху обектите, подробно
описани в Договора в точки 2 и 3 и учредили в полза на И.С.3 ООД ***, чрез
управителя му И. Л. С. право на строеж за обектите, посочени в
т. 5, срещу задължението на * ООД да
построи със свои средства и сили жилищна сграда
с РЗП от 1 230,86 кв.м. по одобрен от собственика проект .
Видно от
Договора от 25.9.2015 г. , обектите които е следвало да изгради
ответното ООД в сградата, която ще се построи в дворно място, с площ по скица 237.40 кв.м,
представляващо УПИ № * кв. *, по плана на *
микрорайон гр. Варна и предмет на настоящите искове са
визирани в точка 5 от Договора а
именно : т.5.1. гараж № * с площ от 13,23
кв.м. и т. 5.6.
кабинет № *
с площ от 53,10 кв.м.
От ангажираните по настоящото
дело писмени доказателства се установява,че „ * „ ООД е извършило двете възмездни сделки за които ищците твърдят ,че
са с невъзможен предмет по см.на чл.26, ал.2 пр.1-во ЗЗД .
По силата на договор за
покупко продажба, обективиран в НА
№ *, том *
, рег.№ * , дело № * от * г. от 19.12.2008 г. на нотариус О. Ш., нотариус с рег.№ *
по описа на НК и район на действие РС Варна ответното дружество „*„ООД е
продало на ответника А.П.И. следния свой,собствен на дружеството недвижим
имот,придобит чрез учредено право на строеж ( в сграда в груб строеж ) ГАРАЖ № * в гр.Варна, ул. „* „ № * , находящ се на **
етаж, със застроена площ от
По силата на договор за
покупко- продажба, обективиран в НА
№ * , том *
, рег.№ *
, дело № * от * г. от 19.12.2008
г. на нотариус О. Ш., нотариус с рег.№ *
по описа на НК и район на действие РС Варна ответното дружество „*„ ООД е
продало на ответника А.П.И. следния свой собствен на дружеството недвижим
имот, придобит чрез учредено право на строеж ( в сграда в груб строеж ) КАБИНЕТ № * в гр.Варна, ул. „* „ № * , находящ се на *
етаж, със застроена площ от
От приобщеното по настоящото дело гр.дело № 19 292/2011г. по описа на РС
Варна, ІХ състав ведно с въззивно гр.дело № 473/2013 г. по описа на ОС Варна и
касационно дело № 6344/2013 по описа на ВКС
ІІІ Г.О. , безспорно се
установява фактът, че с влязлото в
законна сила Решение № 267 / 18.1.2013 г. на
ВРС по гр.д. № 19292/2011 г. 9 състав, по исковете на И.Д.И. и П.
Д.Т. против * ООД, на осн.чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален договора сключен между И.Д.И., П.Д.Т.,
А. Б. Н. и П. Б. П. от една страна и *
ООД от друга страна за извършване на
строителство, обективиран в нотариален акт № *, т. *
рег.№ * , ДЕЛО № * на нот. Ш. в частта, в която Ил.И., П.Т.
, А.Н. и П. П. учредяват право на строеж на следните обекти в предстояща
за изграждане сграда в гр.Варна ,
ул. * № * : гараж *; гараж *; гараж *;
гараж *, склад – шивашко ателие; кабинет
№ *, апартамент № *, апартамент № *,
апартамент № *, апартамент № *,
апартамент № *, апартамент № *, апартамент № * и кабинет № * в същата жилищна сграда, срещу
задължението на * да завърши строителството на цялата сграда съгласно одобрен
инвестиционен проект със собствени сили и средства и да предаде
същата с подписан акт обр. 16 в срок от 24 месеца от датата на издаване
на разрешението за строеж при степен на завършеност по БДС.
В хода на производството по
делото са събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства касаещи
извършваното строителство на сградата ,проектни книжа , заповедна книга на
строежа и други ; изслушани са и гласни доказателства ; допуснати са СТЕ последната
от които в тричленен състав . По делото са били открити и производства по чл.193 ГПК , по част от които в последствие ищците са се отказали от оспорванията а по
друга част поради невнесен депозит ВРС е заличил част от допуснатите СГЕ .
Настоящият състав
запознавайки се със всички писмени и гласни доказателства по делото намира, че
предявените искове от ищците са допустими а възраженията на ответното дружество
* ООД за недопустимост на производството ( повторени и в писмената защита на
ответното дружество ) за неоснователни,
като счита че за ищците е налице правен интерес от избраната форма на защита .
Правният спор по същество
между страните е каква е степента на завършеност на сградата, в която се
намират недвижимите имоти, предмет на атакуваните сделки – кабинета и гаража към
19.12.2008 г., в който смисъл са и
подробните писмени бележки на ищците по делото. Спореният въпрос по делото е дали
сградата е била завършена като „груб строеж„ към релевантната дата 19.12.2008
г. или не и ако не е била завършена, обектите в сградата - кабинета и гаража по
смисъла на чл.26, ал.2 пр.1-во ЗЗД правят ли атакуваните сделки с невъзможен
предмет. За да отговори по същество на този въпрос, съдът се съобрази със
задължителната съдебна практика на ВКС постановена и по реда на чл.290 ГПК по
казуси близки на настоящия а именно: Определение № 13 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
443/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова; Решение
№ 37 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6418/2014 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Емануела Балевска;Решение № 46 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
36/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова ; Решение № 64 от
8.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 820/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Ваня А.;Решение № 1329 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6132/2006 г., V г.
о., ГК, докладчик съдията Е. Томов; релевантната към спора нормативна база и
събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 180. (Изм. - ДВ,
бр. 65 от
В ДР на ЗУТ е дадено определение на понятието „груб строеж” . Съгласно §5,т.46.(Предишна т. 42 - ДВ, бр. 65 от
За да
прецени съдът дали сградата е била на „груб строеж „ анализира събраните
писмени и гласни доказателства по делото
в съвкупност и поотделно, като от фактическа страна съобрази следното :
Видно от
приобщения по делото на лист 50–ти в заверено за вярност с оригинала копие на Констативен
протокол от 06.11.2008г., съставен
по искане с молба № ЗАО - 46876/27.10.2008 г. от „ * „ООД, представлявано
от И. Л. С., Комисия от служители на Дирекция „Архитектура,
градоустройство и планиране” при Община Варна, в състав 1. арх. П. Й. – началник отдел „
Градоустройство „ ; 2.Г. А. Г. - гл.
специалист отдел „ Архитектура „ и 3.Г. С. Ж.– мл. Експерт при отдел „
Градоустройство „ са извършили оглед на
място на обект: жилищна сграда, находяща се в УПИ *, *, кв.*, по плана на * м.р.,ул. „*” №* - гр.Варна,
разрешен с Разрешение за строеж № 10 / 28.1.2008 г. на гл.архитект на Община
Варна , в който е констатирано, че към
момента на огледа ( т.е. 27.10.2008 г. ) сградата е завършена в груб строеж . ( същото
копие се намира и на л. 61 от делото ).От
приложеното по делото на л.62 Удостоверение издадено от Община Варна Дирекция АГУП на № ЗАО – 46876/27.10.2008
г.,по искане на * ООД се установява, че
Директор Дирекция АГУП при Община Варна – арх.К. е удостоверила, че жилищната
сграда, находяща се в УПИ *,* , кв. * , по плана на * м.р. на ул.”*„ №
* в гр.Вана е изградена в груб
строеж, съгласно Констативен протокол от 6.11.2008 г.на служители на
Дирекция АГУП при Община ВАРНА ,съставен
на основание чл. 181, ал.2 ЗУТ . Към същото
удостоверение е вписано приложение визирания КП а копие на последния е
приобщено на л. 63 от делото - т.е. представен е официален документ,
установяващ етапа на строителство, в съответствие с чл.181, ал.2 от ЗУТ.
По
делото е приложено копие на Заповедна
книга на строежа № * от * г. на л.
64 – 74 а оригиналът на заповедната
книга приобщен на л. 237 ( поставен в найлонов джоб ), относима към
строителството на сградата.
От приложените по делото писмени доказателства а
именно уведомително писмо до ищеца И.И. ( л.146 от делото ) е видно, че на дата
19.7.2013 г. арх.К. -директор Дирекция АГУП при Община
ВАРНА е уведомила ищеца, че при направено
проучване в регистъра за
По делото е
приложено на л.148 и Уверение ( заверено копие ) от което е видно, че дружеството „ *„ ЕООД е упражнявало строителен надзор над жилищната сграда на ул. „ * „ № * , * , съгласно
Договор от 19.2.2008 г. , който бил
прекратен на 15.10.2008 г. по взаимно
съгласие .
Видно от
копие на КП от * г., съставен
от работна група при Община Варна, район Одесос, по повод Жалба от 5.8.2014 г.
на ищеца по настоящото дело И.Д.И.
относно изпълнено строителство с отклонение
от разрешение за строеж №
10/28.1.2008 г. за строеж „ЖИЛИЩНА
СГРАДА „находяща се в УПИ *, * ,кв. * ,
по плана на * –ти м.лр. Варна
е била
проведена проверка на място и по
документи. В раздел ІІІ подробно
са описани установени отклонения от
одобрените строителни книжа на сградата
, които са отразени в приложени към
жалбата чертежи -приложение № 1-
Разпределение на покривно пространство и приложение 2 – Разпределение
терасовиден етаж, изготвени от в.л. по гр.дело № 19 292
/ 2011г. Извършени били промени в носещата конструкция на сградата, разширени
стоманобетонните плочи на нива кота + 13,70м. и кота +
Т.е.от КП от 29.9.2014 г.е видно ,че строежът на сградата според отразеното
в него представлявал основание за предприемане на действия по чл.224, ал.1
т.2 ЗУТ. Цитираната разпоредба препраща
към чл.154, ал.2 т.5-8 от ЗУТ които визират съществените отклонения от одобрения
инвестиционнен проект а визираните от т.5 до т. 8 са :
т.5. променят строителната конструкция и
вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; т.6. (доп. - ДВ, бр. 82
от
Отделно от
цитирания по-горе КП по делото, в изпълнение
на протоколно определение на РС Варна, по реда на чл.192 ГПК неучастващото в
спора трето лице - „ * „ ООД е депозирало
наличните съхранявани оригинали на: Протокол обр.2 за открИ.е на строителна
площадка и определяне на строителна линия, Констативен акт обр. 3 за установяване съответствието на строежа с издадените
строителни книга и затова ,че ПУП бил приложен по отношение на
застрояването ; заповедна книга на строежа
обр.4 с 21 бр.заповеди , Акт обр.
7 за приемане на извършени СМР по нива и
елементи на строителната
конструкция 34 броя ; акт обр. 10 за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството 1 брой и Акт
обр.14 за приемане на конструкцията 1 бр. ( л.202 и сл.).
Видно от Констативен Акт №
3, изготвен от служители при
РО НСК Варна при РДНСК
– СИР, на 20.2.2015 г.,
служители на РО НСК са отразили,че
строежът на сградата в процесния УПИ *, *, със строител * ООД ,
строителен надзор „*” ЕООД ( съгласно договор от 19.2.2008 г. –
прекратен към момента на проверката
съгласно уведомление от
15.10.2008 г. ) е извършен при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал.2, т.2 от ЗУТ
от одобрените проекти, като
са нарушени разпоредбите на чл. 154
, ал.5 ЗУТ. Поради установените нарушения
КП е посочено, че е основание за
започване на административно производство
по чл.224, ал.1 ЗУТ за издаване на заповед за спиране на строежа .
От допусната СТЕ на
в.л. Н. ( л.294) се установява че няма одобрен проект за промяна по време
на строителството на измененията на отразени със Заповед за допълване на
издаденото разрешение да строеж -
съответно с разпоредбите на чл.154 ал. 5
и ал. 6 ЗУТ . Експертизата на в.л.Н. е била оспорена и по делото е
допусната повторна СТЕ с участието на три вещи лица.
От последната проведена по делото СТЕ с участието на
трите вещи лица – К., Д. и Ч., заключението по която експертиза съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено се дава отговор на два от основните въпроси
а именно – „ че сградата е покрита „ ( изявление на в.л.К.- л.410 от делото ) и
че плочата е цяла ( л.407 от делото – също изявление на в.л.К. „.
Безспорно от СТЕ , изготвена от трите
в.л. става ясно ,че строежът е изпълнен в отклонение от одобрения архитектурен
проект, без екзекутив а вещите лица абстрахирайки се от нотариалните актове са дали заключение че над ап. 15 а ( сега
мезонет ) има мимимална неизпълнена част от стълбището което обслужва този
мезонет ; самото помещение е покрито но без да са изпълнени хидроизолации и
други довършителни работи.Безспорно от разпита на вещото лице К. се поставя под
съмнение отразеното в акт обр.2 изготвен от инж. В., като според вещото лице К.
става въпрос за „документ за невярно
съдържание „ .
По делото е приет по надлежния ред и заверен за
вярност с оригинала копие на Протокол за
открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия на ниво на
строежа ( л.55 и сл. ) . Видно от
цитирания протокол от 19.2.2008
г., под буква А е вписан консултант
строителен надзор инж.Е. Н.( В.,
технически ръководител И. Л. С.; под буква Б
са вписани: възложителите 1.П. П.,
2. А. Н. , 3. И.И. и 4.П.Т. и под буква В се вписан строител – В. С. Д. – управител (
т.е. управител на * ЕООД –Варна - установено от заглавната част на протокола ).
Въз основа на разрешение за строеж от 10/
28.1.2008 г. издадено от гр. архитект на Община Варна на 19.2.2008 г.е била открита строителна площадка и строителна линя на строежа . От
приложеното копие на протокол от проверка находящо се на л. 57 от делото е видно, че на
25.2.2008 г. при проверка на ниво изкоп е
констатирана кота – 3,45 =
Видно от писмено доказателство, приложено на л. 59 от
делото - на 23.10.2008 г. е бил изготвен
Акт за приемане на конструкция съставен от инж.Г. Д. Р.- проектант конструктор, 2.В. С. Д. – управител на * ЕООД –строител и 3.инж.Л. И. Н. – техн.правоспособно физическо
лице по част „ Конструктивна „ към
лицето упражняващо строителен надзор.
От цитирания Акт за приемане на конструкция се изяснява,
че същият
е бил съставен въз основа на
преглеждане на изпълнението но
конструкцията на строежа, етапа или
частта от него и всички документи по изпълнението й:
работни проекти, декларации за съответствие на вложените строителни продукти
, дневници за изпълнени работи , заповедна книга на строежа съставени актове и протоколи
и други. В т.1 на Акта за приемане на конструкция е вписан обр. 2 - Протокол за открИ.е на строителна
площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строежа от 19.2.2008 г.; в т.2. обр.3 – Протокол за
установяване съответствието на строежа с издадени строителни книжа и затова, че
ПУП е приложен по отношение на
застрояването от 27.3.2008 г.; в т.3. Обр.4
– Заповедна книга на строежа № 26 /20.2.2008 г. ; в т. 4.Обр.7 – за приемане на
извършени СМР по нива и елементи на
строителна конструкция : 34 бр. за кофраж и армировка на основи между
колони, шайби и плочи от 29.2.2008 до 2.10.2008 г. ( вписани подробно в отделни
абзаци ) ; в т. 5.Обр. 12 – Акт за установяване на всички видове СМР , прилежащи на закрИ.е , удостоверяващ че са
постигнати изискванията на проекта – 3 броя: за подложен бетон от
25.2.2008 г. ; за армирана бетоново настилка
от 15.3.2008 г. , за „ В и К „от 19.3.2008г. ; в т. 6.Дневник на бетона; в т. 7. Декларация
за съответствие на якост на натиск на
бетон , издадена от „ * „ АД – гр.* ; в т. 8.Сертификат за качество № 133/
17.10.2008 г. за изпитване на бетон от „
* „ ГР.* ; в т. 9. Декларация за съответствие
за арматурна заготовка , издадена от „* „ ЕООД
гр.Варна на 17.10-
В хода на производството по делото са събрани и
допълнителни писмени доказателства, относими към спора по същество.
От завереното за вярност с оригинала копие на Заявление депозирано от двамата ищци по
РДНС Варна и заведено под номер 539 от
30.6.2015 г. безспорно се установява, че ищците не са съгласни подлежащата
на изграждане сграда в съсобственият им
имот в гр.Варна в ул. „ * „ № * , * да
бъде изградена в отклонение от одобрените инвестиционни проекти от
С оглед горното
ищците да сезирали РДНСК ( с копие от
Заявлението си и ДНСК) с искане да им бъде
дадено указание във връзка с издадена
Заповед № ДК - 19 – В – 04 от 13. 5.
Видно от представените от ищеца копие на СТАНОВИЩЕ от Гл.арх. на Община ВАРНА - В.
Б. с изх.№ от 14.5.2015 г. ,адресирано
до Кмета на р-н Одесос Варна, МРРБ с копия до ДНСК София , РО – НСК Варна и ищеца И.Д.И., във връзка с писмо на
Кмета на район „Приморски „при Община Варна
от 10.3.2015 г. , главният архитект на Община Варна, вземайки
предвид констатациите от изпълнението на
строежа на сградата на ул. * 14 , 14 а във Варна , отразени в Констативен акт № 3 от 20.2.2015 г. на
ДНСК и извършена проверка на одобрен
инвестиционен проект от 22.1.2008 г. , съхраняван в архива на Община Варна е установил, че са допуснати отклонения във връзка с чл. 154, ал.5 ЗУТ и че за същите
няма издадена Заповед за допълване
към Разрешение за строеж № 10 / 29.1.2008 г., поради което счита, че е
възможна процедура при изискванията по чл. 154 , ал.5 ЗУТ .
От приложеното на л. 395 -397 по делото копие на Заповед № РД – 19 – В – 04 –
13.5.2015 г. на МРРБ, ДНСК се установява , че :
строежът на сградата в УХИ *, *
е започнат на 14.2.2008 г.
съгласно Протокол обр. 2 за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа и приключило на 15.10.2008 г.,съгласно Протокол обр.10
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; Заверена
е заповедна книга от „ * „ ЕООД ; Съставен е акт обр.14 от 10.10.2008 г. за приемане на конструкцията
; съставен КП от 6. 11.
Видно от цитираната Заповед при строителството са допуснати
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на
чл. 154 , ал.2 т.5 от ЗУТ , тъй като
се променя строителната конструкция и натоварванията , няма неизпълнени части, но има
променени такива, за които не е спазено изискването на чл. 154 , ал.5 ЗУТ . На нота +
В Заповедта на
ДНСК е отразено още, че със
съставения КОНСТАТИВЕН АКТ № 3 / 20.2.2015 г. е сложено началото на
административно производство по реда на чл. 224 , ал.1 ЗУТ за СПИРАНЕ
на строителството и същият е съобщен на
собствениците . По съставения констативен акт , в деловодството на РО НСК Варна
при РДНСК СИР са постъпили
възражения от И.Д.И. и П.Д.Т.
получено възражение на 4.3.2015 г.; от К.
А. А. , чрез адв. Й. Цв.Й. и адв. В. Д.
П. получено възражение на 9.3.2015 г. ;
от К. В. А., получено възражение на
23.3.2015 г. (видно от КП от 27.3.2015
г- съставен от служители на РО НСК Варна
при РДНСК –СИР .
ВЪЗРАЖЕНИЯТА
НЕ СЕ УВАЖАВАТ от ДНСК, т.к. не били
представени доказателства оборващи констатациите в КА №
3/20.2015 г., поради което ДНСК
прави извод в Заповедта, че налице е
безспорно установен строеж с
нарушения по чл.224 , ал.1 т.2 от ЗУТ
и строителството е извършено при съществени отклонения по см. на чл. 154 , ал.2 , т.5 ЗУТ. Поради
изложението на осн. чл.224 , ал.1 ЗУТ, вр.
с чл. 224 , ал.3 ЗУТ Началникът на РО НСК
Врана с т.1 на Заповедта нарежда спиране на
всички видове СМР на строежа,
определя в т.2 тридесет дневен срок за
връчване на заповедта за доброволно изпълнение; с т.3 нарежда в 3 дневен срок
от изтичане на срока по т.2 да се прекъсне временно захранването с ел. енергия и прекъсне захранването
с вода на строежа; с т.4 определя
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи : Предявени
са искове с правно основание чл.26, ал.2 пр.1 –во ЗЗД от ищците против
ответниците по делото – юридическото лице и трите физически лица . При наведените повторно възражения в писмените
бележки на „*” ООД за недопустимост на производството съдът дължи произнасяне
по допустимостта на исковите претенции.
Относно допустимостта на този иск е налице
задължителна съдебна практика, която дава отговор на въпроса допустими ли са
предявените искове а именно - Решение
№ 397 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г. на ВКС, IV г.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В цитираното Решение е прието, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съда. За ищците по настоящото
производство ( за които се установява по делото и не се спори ,че са брат и
сестра ),предявили установителни искове за прогласяване нищожността на двата
договора за прехвърляне на недвижим имот ( гараж * и кабинет * ) до размера на
притежаваните от тях идеални части от имотите, е налице правен интерес и всеки ищец е процесуално легитимиран да
предяви иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, при твърденията и представени доказателства,
че е собственик на процесения имот, макар и да не е страна по договора. В този
случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за
нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение,
с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на
атакувания договор - неговото облигационно действие между страните по договора,
и най-вече - вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота,
собственост на ищеца. Когато самият ищец твърди и представя доказателства (
както е в случая ), че не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид
принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се
предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от
закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран
и има правен интерес да води иска за нищожност
само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по
съдебен ред, т. е. той може да предяви
иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от
процесния имот, която е негова собственост. Ето защо, съблюдавайки
задължителната практика на ВКС, настоящият състав приема предявените искове за
процесуално допустими и дължи произнасяне по същество на спора.
За да
прецени съдът дали предявените искове са основателни и доказани се съобрази със
съдебната практика, събраните по делото доказателства . Съгласно трайната съдебна практика предметът на
дадена сделка това е обектът на правоотношението (вещ, действие, бездействие,
нематериално благо). Невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал.
2, пр. 1 ЗЗД ще е налице
само ако при сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни
причини. Невъзможността може да е фактическа или правна и следва да е
пълна, за да има нищожност на сделката. При частична начална невъзможност на
предмета сделката е действителна, като заинтересуваната страна може да
предприеме развалянето й по съдебен ред или да иска намаляване на своето
задължение (чл. 89 ЗЗД). Аналогична е уредбата и
при начална частична невъзможност при договорите за продажба, съдържаща се в
нормата на чл. 184, ал.
2 ЗЗД ( Така решение № 725/4. 11. 2008 г. по т. д. № 163/08 г. на ВКС, II т. о.,
според което нищожност на предмета е налице само ако същият е
неосъществим).
Спорът
между страните е дали степента на завършеност на сградата към датата на изповядване на двете правни
сделки, предмет на предявените искове, обуславя извод за наличие на "груб
строеж", имал ли е строежът ограждащи стени и над тях е положена плоча ( покрив ), като ищците релевират липсата на
покрив над цялата сградата като обстоятелство, изключващо техническа
квалификация „ груб строеж „ с правно
значение, липсата на обект апартамент * при наличие на мезонет, извършване на
строителството в отклонение от одобрените строителни книжа и не на последно
място липсата на оградни стени на
сградата.
За да отговори на въпроса дали сградата е била
завършена като „груб строеж „ по смисъла на ЗУТ към 19 декември
От ангажираните от двете страни гласни доказателства
съдът не може да направи извод, че към 19.12.2008 г. сградата не е била
завършена като груб строеж, тъй като писмените доказателства, последната СТЕ и
цитираният административен акт от 13.5.2015 г. обуславят извода за завършеност
на сградата като груб строеж .
По друг начин стои въпросът с отразените констатации
в акт обр.2 за който вещото лице К.
сочи, че бил документ с невярно
съдържание . В тази връзка ( а и не само във връзка с този акт ) по жалба на ищците е образувано досъдебно
производство, водено срещу неизвестен извършител за документно престъпление по
чл.309 НК .Дали е или не е налице състовемерно деяние отговор на този въпрос
следва да бъде даден от органите на дознанието,прокуратурата и наказателния
съд. И тъй като от материалите по делото става ясно,че по жалбата на
ищците е водено наказателно производство,
което не се намира в съдебна фаза не са налице основания за спиране на
настоящото производство .
В обобщение съдът намира, че от безспорно
установените по делото нарушения при
извършване на строителството в УПИ ХІ- 7, 7 а , в частност направата на плосък
а не на скатен покрив на сградата, липсата на екзекутив и измененията в
определени коти на строежа не рефлектират върху правния извод за наличие на изградена към 19.12.2008 г.
сграда на етап „груб строеж„.Напротив,
като е видно от последното приобщено по делото писмено доказателство –
Заповедта на РО НСК Варна от 13.5.2015
г. – строежът на обекта би могъл и да продължи, след отстраняване на причините
довели до спирането му.Отклоненията от одобреният инвестиционен проект , които за
съда са безспорно установени по делото , в
конкретният случай не правят сградата,
недовършена на етап „груб строеж”, тъй като са налице всички конструктивни
елементи.
Съдът намира,
че не следва да анализира и обсъжда мотивите
в решение №267/18.01.2013г. по гр.дело № 19292/2011 г. по описа на ІХ
състав на ВРС, относно етапа на строителство, тъй като се касае очевидно при
различна фактическа обстановка и различно представени доказателства, а и мотивите
на един съдебен акт не се ползват със СПН .
При всичко
гореизложено съдът приема, че сградата, към момента на извършване на процесните
атакувани сделки е отговаряла на изискването за „груб строеж”, поради което и
на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ могат да бъдат отчуждавани части от нея, или
не е налице твърдяната от ищците правна и фактическа невъзможност на предмета
на транслативните договори- гараж № 1 и кабинет № 1.
При изложените по-горе мотиви съдът намира, че предявените искове са останали неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по
искането за разноски, направено от ответниците, съобразявайки се с възражението
на процесуалният представител на ищците, че разноски не следва да се присъждат
на ответното дружество , както и с установената съдебна практика, че се
присъждат само разноски,за които са представени доказателства.
Видно от приобщеният по делото Списък по чл. 80 ГПК,
депозиран от ответниците Ат. И., И.С. и П.С., чрез процесуалният представител и
на тримата ответника ( л. 402 от делото ) ответниците претендират разноски от
253 лв. депозит за СТЕ и 2200 лева адвокатски хонорар. По делото на л.
403 е приобщен договор за правна защита и съдействие № * имащ характера на разписка , от който
безспорно се установява,че тримата ответници са заплатили в брой на
процесуалният си представител - адв.В.Д. сумата от 2200 лева – адвокатско
възнаграждение. Видно и от лист 313 от
делото - представени са доказателства за заплатен депозит за СТЕ от 253 лв. ( 250 лв. +3 лв. преводна такса
), поради което претендираните от тримата ответници общо съдебно деловодни
разноски от 2200 лв. + 253 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат
присъдени в полза на ответниците, представлявани от адв.В.Д..
Видно от списъка по чл. 80 ГПК ( л. 384 от делото )
ответното дружество,чрез адв.В.К. претендира разноски по делото в общ размер на
300 лева за процесуално
представителство. От приложения (в действителност преди списъка по чл. 80 ГПК )
по делото на лист 335 –ти договор за правна защита и съдействие № *, безспорно се установява,че ответното ООД е
заплатило чрез управителят си на адв.В.К. сумата от 300 лева за процесуално представителство по настоящото дело, която
сума на осн.чл. 78 , ал. 3 ГПК следва да
бъде присъдена в полза ответното дружество.
С оглед правилното разпределение на разноските по
делото съдът намира,че към момента обективно не може да се произнесе по реда на
чл. 78, ал.6 ГПК по отношение на задължението на дружество „* „ ООД за внасяне
на депозит по допусната СТЕ в размер на
500 лв., тъй като от провеждане на последното открито съдебно заседание до днес
, длъжностното лице по призоваване не е върнало отрязъкът от уведомлението до
същото дружество.ВРС в последното открито съдебно заседание, констатирайки неизпълнението на ответното дружество на
задължението му за внасяне за депозит по допусната СТЕ е предоставил възможност ответното
дружество да внесе доброволно депозита. Ето защо по тази част от разноските
съдът ще се произнесе с нарочно определение.
Водим от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищците И.Д.И., ЕГН: **********, и П.Д.Т., ЕГН: **********,*** 14, 14 а ПРОТИВ ответниците : А.П.И., ЕГН: **********, с адрес *** ; И.И.С., ЕГН **********
с адрес *** ; П.И.С., ЕГН ********** с адрес *** и „*” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление ***, с искания за прогласяване нищожността на ДОГОВОРИ ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА,
по силата на които „*” ООД продава на А.П.И.: кабинет № *, находящ се в сградата на *, на * етаж, с площ от 53.10
кв.м, състоящ се от: коридор, три кабинета с
кухненски бокс, два балкона, баня - тоалет,
при граници:, вътрешен двор, калкан, ул. „*”, апартамент № *,
калкан, ведно с прилежащото избено помещение
№ *, с площ от 3.61 кв.м., при граници: калкан, коридор, изба № *, калкан както и 4.8917
% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на
ОСЪЖДА ищците И.Д.И., ЕГН: **********, и П.Д.Т., ЕГН: **********,*** 14, 14 а ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците : А.П.И., ЕГН: **********, с адрес *** ; И.И.С., ЕГН ********** с адрес *** и П.И.С.,
ЕГН ********** с адрес *** общо СУМИТЕ от 2200.00 лева ( две хиляди и двеста лева ) и 253.00 лева ( двеста
петдесет и три лева ) – сторените от тримата ответници съдебно деловодни
разноски пред настоящата инстанция за процесуално представителство на тримата
ответници от един адвокат и за депозит за допусната съдено - техническа
експертиза, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
ОСЪЖДА
ищците И.Д.И., ЕГН: **********, и П.Д.Т., ЕГН: **********,*** 14,
14 а ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника „*” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление *** СУМАТА от 300 лева (
триста лева ) – сторените от ответното дружество пред настоящата инстанция съдебно деловодни разноски за процесуално
представителство от един адвокат, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с Въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК от
връчването на преписа на страните.
ПРЕПИС от Решението
да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: