РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Русе, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.Н.В.., ЕГН: **********, с адрес
гр. Русе, ул. „Ш.“ № 35, чрез адв. А.С. и В.Х. от АК – Русе, със съдебен адрес
гр. Русе, ул. „Генерал Скобелев“ № 46, ет. 2, офис 7, против Решение №
4/05.01.2022 г. по гр.д. № 5218/2021 г. на РС – Русе, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за
допускане промяна на личното му име от И.Н.В.. на И.Н. И..
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Неправилни били изводите
на районния съд, че не били събрани достатъчно доказателства, подкрепящи
твърденията на молителя за необходимостта от промяна на собственото му
име. Правото да се промени името било субективно лично право, като в
съдебното производство по неговата реализация решаващият съд трябвало да
съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на
лицето, неговото желание за промяна. С настъпване на зрелостта всяко
1
дееспособно лице следвало да определи дали дадено име го удовлетворява и,
ако били налице фактически основания, да упражни правото си да го
промени, без това да бъде свързано по съображения от укрИ.е от наказателна,
гражданска или административна отговорност. Изложените в решението
мотиви относно принадлежността на лицето по религиозен или етнически
признак били формирали грешно убеждение в съда, тъй като същите не
касаели и не обосновавали исканата промяна на собственото име, нито били
релевирани от молителя, поради което и посочената от районния съд съдебна
практика, послужила за постановяване на решението, била неотносима, а
базираните върху нея изводи на съда се явявали неправилно формирани. Така
било ограничено правото за личностно самоопределяне на лицето и неговото
субективно желание за индивидуализиране на личността при участието в
социалния живот. От доказателствата по делото се установявало безспорно,
че жалбоподателят бил известен в обществото, приятелското обкръжение и
семейна среда с името И.. Неговите най-ранни спомени били, че всички в
семейството, неговите близки и приятели, не го наричали И., а И. и това
дотолкова се превърнало в навик, че той не се възприемал с рожденото си
име. Във всички социални мрежи, електронни канали и приложения за
комуникация и споделяне на информация той се идентифицирал като И. И. и
бил откриваем с това име. Жалбоподателят не бил осъждан, не били налагани
спрямо него ПАМ по ЗБЛД, нямало данни за образувани срещу него
досъдебно производства и повдигнати обвинения, нямал публични
задължения, т.е. ставало ясно, че целената промяна на името не е във връзка с
въвеждане в заблуждение на органите на реда или отделни институции.
Община Русе и Русенска районна прокуратура не изразили отрицателни
становища, нито възразили срещу промяната на името. Освен това явилият се
в съдебно заседание представител на РРП взел становище за основателност на
молбата. Според жалбоподателя „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗГР следва да се тълкува в широк смисъл – съдът следвало да се
съобрази с наличието на факти от субективното естество, ако исканата
промяна не била свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите
на реда или определени институции. Достатъчно било да е налице едно важно
обстоятелство, макар и в цитираната разпоредба да е било употребено
множествено число. В случая важните обстоятелства били две –
жалбоподателят бил известен в обществото с личното име „И.“, установено от
2
разпита на свидетелите по делото, които били категорични и непротиворечиви
в показанията си във връзка с това. Второто важно обстоятелство било, че
субективното желание на жалбоподателя не било с цел въвеждане на органи и
институции в заблуждение.
Моли за отмяната на обжалваното решение, като вместо него да бъде
постановено ново, с което молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР да
бъде уважена.
В съдебното заседание на въззивния съд молителят И.И. заявява, че в
целия си съзнателен живот бил наричан И., като сред приятели се представял
точно с това име.
Въззиваемата страна Община Русе в законоустановения двуседмичен
срок не взема становище по жалбата. В насроченото съдебно заседание не
изпраща представител.
Районна прокуратура – Русе в законоустановения двуседмичен срок не
взема становище по жалбата. Явилият се в насроченото съдебно заседание
представител на Русенска окръжна прокуратура взема становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Районният съд правилно приложил материалния закон досежно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР. За да бъде уважена такава молба, името на
молителя следвало да бъде обществено неприемливо, опозоряващо или
осмиващо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагали това.
Изразява становище, че молителят бъркал личното име с прозвище. Според
раздела на българската филология, занимаващ се с имената на българите,
наричан Ономастика, никъде в българските именна традиция до сега не се
срещало лично име на българин И.. Съгласно именната традиция И. можело
да бъде фамилия, а ако се даде на жалбоподателя такова лично име,
обществото би било въведено в заблуждение относно личното и фамилното
име на жалбоподателя.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
3
Разгледана по същество, въззивната жалба срещу него се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В молбата си с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР молителят И.И. е
изложил съображения, че всички в семейството и приятелите му го наричали
И. като това дотолкова се превърнало в навик, че не се възприемал с
рожденото си име. Личният му имейл адрес бил ******************** , а в
социалните мрежи като Фейсбук винаги фигурирал с името И.. Не бил
осъждан в Република България или в друга държава за извършени
престъпления, а неговото желание да промени първото си име почивало
единствено на субективното му желание и факта, че за него това представлява
важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
По делото са приложени снимки, от които е видно, че жалбоподателят
притежава електронна поща, чийто адрес съдържа в себе си „И.“, както и че
неговият профил в социалната мрежа Фейсбук е I.I.. Разпитаният пред първа
инстанция свидетел С.З.С., приятел на молителя, заявява, че на
жалбоподателя не му било приятно да се обръщат към него с името И.,
представял се с името И. навсякъде. Така било от ранна детска възраст.
Свидетелката Н.Н. И.а – сестра на молителя, заявява, че се обръщала към брат
си с И., така се обръщали към него и в семейството. Всички близки, приятели
и роднини го наричали И.. Заявява, че смята името И. за опозоряващо и
неприемливо.
Въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Правилни се явяват изводите на районния съд, че единствената причина
за промяна на името си молителят изтъква желанието си да носи друго име
само защото в близкото му обкръжение – приятели, семейство, бил свикнал с
това. Същевременно той не сочел, че се срамувал от името си. За това
обстоятелство говори единствено неговата сестра – Н.И.а. Обективно обаче
името И. не е нито осмиващо, нито опозоряващо или обществено
неприемливо. Всъщност по официални данни на НСИ за 2021 г. името И. е на
второ място по най-разпространените имена в страната, от което следва
изводът, че същото няма как обективно да е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо.
Няма спор, че производството по промяна на име представлява
охранително такова – в този смисъл Определение №3258/30.09.2020 по дело
4
№2631/2020 на ВКС, IV г.о. Поради това, съгласно чл. 533, съдът е длъжен
служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт.
Това не пречи да изложи допълнителни съображения, които не са били
релевирани в процеса, както например твърди жалбоподателя досежно
мотивите на съда относно принадлежността на лицето по религиозен или
етнически признак, които формирали грешно убеждение в съда, защото
същите не касаели и не обосновавали исканата промяна на собственото име.
Дори и да се приеме, че такива обстоятелства не били сочени от молителя,
това не пречи на съда да посочи примерни такива, които намира, че попадат
под дефиницията на „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, за
да направи съпоставка между сочените от молителя субективни
обстоятелства, на които им придава качеството на обективни такива. По
делото се установи, че единствената причина, поради която жалбоподателят
иска да промени личното си име е, че не харесва рожденото си такова.
Обстоятелството, че се иска промяна на име, която няма цел да заблуди
държавен орган или институция, само по себе си не може да представлява
важна причина, която да обоснови промяната на име. Всъщност дори и да са
налице важни обстоятелства, ако исканата промяна в името на молителя се
прави единствено с целта да бъде въведен държавен орган или институция в
заблуждение, то тогава молбата би следвало да се отхвърли, т.е.
обстоятелството, че промяната на име няма за цел да въведе в заблуждение
всъщност се явява отрицателна предпоставка, която следва да не е налице, за
да бъде уважена молбата въобще, а не собствено основание за уважаване на
молбата, каквито аргументи в тази насока всъщност са изложени във
въззивната жалба.
В настоящото производство безспорно се установи субективното
желание на жалбоподателя да промени името си от И. на И.. Законодателят не
случайно е въздигнал в условие съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР да са налице важни
обстоятелства, които да представляват причина за исканата промяна, т.е.
промяната на име следва да се допуска по изключение. Цитираната във
въззивната жалба практика, включително и Решение № 138 от 19.03.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., се оказва изолирана, доколкото
направеното в нея тълкуване дава привес на субективните основания, което
на практика би елиминирало значението на употребения в чл. 19, ал. 1 ЗГР
термин „важни обстоятелства“, тъй като би дало основание на всички
5
граждани на Република България във всеки един момент по свое усмотрение
да поискат да променят своето име. Този извод би бил в противоречие с
принципа на сигурност на гражданския оборот, тъй като всяко физическо
лице участва в него с личното си име. Промяната на името не е самоцелна и
не зависи само от желанието на поискалия я. Допуска се по изключение,
когато са налице налагащи я обществено и лично значими обстоятелства,
които законът квалифицира като "важни", като в този смисъл е Определение
№ 1253 от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 1181/2009 г. на ВКС, III г.о. Освен това в
цитираната от жалбоподателя практика са визирани и случаи, при които са
налице и обективни обстоятелства, обуславящи промяната на името на
молителя. Така в Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010
г., III г. о. е обсъдена хипотеза на промяна на име, където молителят е
посочил, че е възникнала с оглед обстоятелството, че рожденото му име е
било променено веднъж след припознаването му, а впоследствие е променено
отново по силата на ЗИБГ (отм.). В настоящия случай молителят не сочи
конкретни обективни обстоятелства, различни от тези, че в семейния и
приятелския си кръг всички се обръщат към него с И.. Самият факт, че
молителят се идентифицира с такова име в социалните мрежи също не е
достатъчен, доколкото в същите никой не е длъжен да се идентифицира с
истинското си име. Съдът намира становището на представителя на
прокуратурата за правилно, доколкото новото име следва да отговаря и на
именните традиции в Република България и да не въвежда в заблуждение.
Действително според именните традиции в България не малък брой фамилни
имена се образуват чрез наставката –ски по същия начин, по който молителят
е заявил, че желае да бъде неговото ново име, което би било, макар и в
минимален аспект, подвеждащо, независимо че очевидно не е целено от
молителя като резултат. В настоящия случай, както правилно изтъква и
представителят на прокуратурата, се касае за обръщение или прозвище на
молителя, което не може да бъде използвано вместо лично име.
Поради гореизложените съображения обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/05.01.2022 г. по гр.д. № 5218/2021 г. на
РС – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7