Решение по дело №194/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 151
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 17 януари 2019 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840200194
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 06.08.2018 година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на шестнадесети юли  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ – РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

и при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова НАХД № 194 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 59-63 ЗАНН.

            „Ф......“ ООД, ЕИК ......, гр. К......, ул.  „И.....“ № 1 е обжалвало  НП № ......2017 на заместник директора на ТД на НАП С….., с което за нарушение на чл. 58а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите във връзка с чл. 118, ал. 10 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалноправните и процесуалноправните административнопроизводствени правила. Сочи се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган. Навеждат се доводи за това, че при съставянето на акта е пропуснат срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Алтернативно се сочи, че в случая са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

            Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено следното:

            На ……...2017 г. служителите на ТД на НАП Л.Д. и Х. А..... извършили оперативна проверка във връзка със спазване на данъчното и осигурителното законодателство на „Ф......“ ООД в гр. К......, което е предприятие за производство на огнеиницииращи и топлоотдаващи продукти, като най-вече проследявали и анализирали доставката на гориво. За проверката е бил съставен надлежен протокол  № ......2017 г.

Във връзка с резултатите от проверката на 22.08.2017 г. в гр. С……… в присъствието на упълномощен представител на  „Ф......“ ООД  бил съставен акт за установяване на административно нарушение № …………2017 г., в който актосъставителят е посочил, че при извършената на 18.08.2017 г. оперативна проверка били установени складова разписка № …………...2017 г. и фактура № ……….2017 г., издадени от „М.....“ ЕООД, както и акцизен данъчен документ …………..2017 г., кантарна бележка № …………4.2017 г., декларация за съответствие № ………….2017 г., документ № …………...2017 г. и товарителница от ……………2017 г., съгласно които дружеството на ………...2017 г. е получило ……………. кг мазут на стойност …………….. лева, като доставчикът е декларирал доставката, но получателя  „Ф......“ ООД не е декларирал получената доставка на гориво чрез електронен документ за получаване, което представлява  нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, вр чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление № НП № ......2017 г. на заместник директора на ТД на НАП София, с което на  „Ф......“ ООД, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

От представената извадка от  информационната система „Контрол на горивата“ на НАП се установява, че  „Ф......“ ООД е подало електронен документ за получаване на горивото, доставено от „М.....“ ЕООД на ………..2017 г. в 15,29 часа.

От представената заповед ………...2015 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява материалната компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Съдът приема, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и които да обосноват отмяната на атакуваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи в рамките на законоустановените им правомощия.

Жалбоподателят твърди, че актът е съставен извън тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като деянието изразяващо се в бездействие /неподаването на декларация/ е било известно на контролния орган от момента на изтичане на срока за извършване на необходимото действие – 19.04.2017 г., поради което и срокът за образуване на административнонаказателното производство е изтекъл на 19.07.2017 г.

Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението, в случаите на данъчни нарушения, като при изтичане на посочените срокове не би могла да бъде реализирана административнонаказателна отговорност. Установените хипотези се намират в отношение на алтернативност, поради което наличието на едната от тях има за последица невъзможност да се образува, респ. прекратяване на образуваното административнонаказателно производство. Моментът, от който започва да тече тримесечният срок за съставяне на акта е този на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на административно нарушение.

Не е спорно, че на ……….2017 г. „Ф......“ ООД е получил получило ……… кг гориво – мазут, на стойност …………….. лева без да подаде подава електронен документ за получаване за потвърждаване на полученото гориво.

Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Съдът приема, че макар и нарушението да е осъществено чрез бездействие и органът по приходите да е могъл да установи неподаването на електронния документ за получаване, още на 19.04.2017 г., то обективно нарушението е било констатирано едва на 18.08.2017 г., когато е била осъществена проверката на дружеството. В случая това е датата на откриване на нарушението и след като е преди изтичане на две години от неговото извършване то законосъобразно е било образувано административнонаказателното производство.

Съдът приема, че в случая няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието е със сравнителна висока степен на обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения, свързани с надлежното регистриране и отчитане на доставките на течни горива и оттам – с гарантиране на публичните вземания на държавата.

Административнонаказващият орган правилно е наложил имуществена санкция на търговеца на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. ЗДДС в размер на 500 лева, като е съобразил, че допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи.

Ето защо, съдът приема, атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено

            Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА     наказателно постановление НП № ......2017 на заместник директора на ТД на НАП София, с което на „Ф......“ ООД, ЕИК ......, гр. К......, ул.  „И.....“ № 1 за нарушение на чл. 58а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите във връзка с чл. 118, ал. 10 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/