Решение по дело №528/2021 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 242 / 28.06.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

    При участието на секретаря Мария Михалева разгледа  докладваното от председателя адм.д. №528/2021 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.  

       Образувано е по жалба на „ПРОГРЕС 99" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №62А, представлявано от управителите К.К.Д. и Л.С. Д., чрез адв. И.С. - ВАК срещу Ревизионен акт № Р-03000820003763-091-001/27.11.2020 г. издаден от Марияна Тодорова Ганева и Н.А.П.– органи по приходите в ТД на НАП Варна, поправен с РА №П-03000820201910-003-001/08.12.2020 г., потвърден с Решение № 336/16.02.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна.

       В жалбата се изразява несъгласие с фактическите и правни изводи, изложени в ревизионния акт. Сочи се, че ревизионният акт е незаконосъобразен, съставен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се моли за неговата отмяна.

При ревизията се твърди, че не са анализирани събраните в ревизионното производство доказателства според изискването на чл.37, ал.1 от ДОПК. В резултат на неизпълнение на своите законови задължения, ревизиращите органи не са установили обективно всички факти, относими към законосъобразното определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС. Направените от ревизиращите органи фактически констатации са в нарушение на процесуалните правила - принципите на законност, обективност и служебно начало, посочени в глава първа от ДОПК- чл.2, чл.3 и чл.5 от ДОП. Органът по приходите, не е извършил вменените му от закона задължения, визирани в чл.3 от ДОПК - да установи безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на дружеството в проведеното ревизионно производство. В резултат на това обжалваният акт не се основава на действителни факти от значение за случая, което е в противоречие с чл.3, ал.2 от ДОПК. Не е установена истината за фактите чрез средствата предвидени в ДОПК, каквото задължение имат приходните органи по чл.3, ал.3 от ДОПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 5 според оспорващия, изискваща приходните органи служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. В този случай не могат да се направят законосъобразни и обосновани изводи и то във вреда на ревизираното лице. В доказателствена тежест на органа по приходите е да обосноват с всички доказателствени средства своите крайни изводи. Ревизионният акт се основава на предположения, а не на служебно изяснени факти от значение за установяване на публичните задължения на дружеството се сочи още. Посочените нарушения са съществени, тъй като са довели до неправилно приложение на материалния закон, съответно - до определянето на задължения, несъответстващи на обективно осъществили се факти. Излагат се подробни съображения по ЗКПО за 2018 г. и по ЗДДС.

Моли се за  отмяна на ревизионен акт /РА/ № Р-03000820003763-091-001/27.11.2020 г., издаден от М.Т.Г., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и Н.А.П.- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП Варна, поправен с РА № П-03000820201910-003-001/08.12.2020 г., издаден от същите органи по приходи, потвърден с решение № 336/16.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, в частта, с която са определени допълнителни задължения в общ размер 32219,11 лв.

Моли се за  присъждане  на сторените по делото разноски.

В с.з. оспорващият се представлява от адв. С., който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като се позовава и на извършената съдебно-икономическа експертиза. Представя по делото писмени бележки.           

 Ответникът по делото – Директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в решението. Моли, за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-03000820003763-020-001/24.06.2020 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03000820003763-020-002/26.08.2020 г., с която е възложена ревизия на „ПРОГРЕС 99“ ООД, за установяване на задълженията на дружеството   по КД за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.; Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2019 г.; ДДС 01.01.2018 г. – 31.03.2018 г.; ДДС 01.05.2018 г. – 30.09.2019 г.; ДОО 01.01.2015 г. – 30.09.2019 г.; ЗО 01.01.2015 г. – 30.09.2019 г. и УПФ 01.01.2015 г. – 30.09.2019 г.

Фактическите и правните изводи на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад /РД/ № Р-03000820003763-092-001/30.09.2020 г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице на 01.10.2020 г.

Срещу РД е постъпило възражение вх. № 16504/13.11.2020 г., с което са представени допълнителни доказателства.

Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-03000820003763- 091-001/27.11.2020 г., връчен на 30.11.2020 г. и акт за поправка към него № П-03000820201910-003-001/08.12.2020 г., връчен на дружеството на датата на издаването му. Възражението е разгледано и не е прието за основателно.

Определени са задължения за корпоративен данък /КД/, данък върху добавената стойност /ДДС/ и вноски за държавно обществено осигурявате /ДОО/ за осигурители, като последните не са обжалвани.

Не са признати отчетени от дружеството разходи за 2018 г„ във връзка с което е определено задължение за КД за годината в размер на 7 739,40 лв. и лихва за ненавременно издължаване - 1305,05 лв., а така също не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 05.2018 г. до м. 08.2019 г. в размер на 19 517,53 лв., като върху установените задължения за внасяне са определени лихви в размер на 3 951,59 лв.

Ревизионният акт  е обжалван от ревизираното лице по съображения, идентични с изложените в настоящата жалба.

С  решение №336/16.02.2021 г. директорът на дирекция „ОДОП“  - Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло  ревизионният акт.

В хода на производството е установено:

-  По ЗКПО

1. Непризнати разходи по фактури от „Основи 1924" ЕООД с ЕИК *********.

В хода на ревизията е установено, че от „Прогрес 99" ООД през 2018 г. по счетоводните сметки от група 60 са отчетени разходи за строителни услуги, в размер на 71 147,01 лв. по 11 /единадесет/ броя фактури на „Основи 1924" ЕООД, подробно описани в табличен вид на стр. 4 - 5 от РД.

В хода на предходно ревизионно производство, е извършена насрещна проверка на доставчика, документирана с ПИНП № П-22220520062521-141-001/15.06.2020г., подробно коментиран в раздел VI По ЗДДС от РД. Изготвеното за целта на проверката Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П-22220520062521 -040-001/14.04.2020г. е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, след извършени две посещения на адреса за кореспондения, при които дружеството не е открито.

В хода на насрещната проверката от „Основи 1924" ЕООД не са представени доказателства, от които да е видно кога са извършени фактурираните доставки, от кои лица са извършени същите за всеки конкретен обект, не са представени доказателства относно извършени разходи във връзка с осъществяване на доставките, не е представена и търговска "кореспонденция относно осъществяване на услугите, предаването и одобрението им-от клиента.

С оглед факта, че фактурирани доставки са с предмет услуги, е извършена проверка в ИС на НАП относно наличието на кадрова обезпеченост на дружеството за извършването им. Констатирано е, че за периода м. 04.2018 г. - 18,05:2018 г. в който са съставени шест от представените приемо-предавателни протоколи, в дружеството няма назначен нито един строителен работник. От 4.02.2018 год. е назначено само едно лице на длъжност „технически сътрудник". Установено е, че едва на 04.06.2018 год. са назначени първите две лица на длъжност „строителен работник", като за периода от 08.06.2018 год. до 24.07.2018 год. са съставени 17 броя Приемо-предавателни протоколи за извършени: монтаж и демонтаж на скеле по над 2 000 кв.м., полагане на минерална мазилка - 758 кв.м., обръщане с минерална мазилка - 480 кв.м., шпакловка с минерална мазилка и мрежа - 660 кв.м., минерална мазилка обръщане - 418 л.м. и др.

Констатирано е, че отразените в приемно-предавателни протоколи видове и обем на строително монтажни работи не са във възможностите на двама строителни работници.

Направен е извод, че събраните доказателства в хода на ревизията не доказват реално изпълнение на доставките по фактурите, издадени на „Прогрес 99" ООД, тъй като доставчикът не разполага с кадрова обезпеченост за извършване на документираните доставки.

Предвид така установените факти е прието, че разходите в размер на 71 147,01 лв., отчетени въз основа на фактури, издадени от „Основи 1924" ЕООД не сa документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2_: от ЗКПО не са признати за данъчни цели.

2. Относно непризнати разходи по фактура от „Валентино" ООД, ЕИК *********

В хода на ревизията е установено, че по счетоводна сметка 601 - Разходи за материали за 2018 г. са отчетени разходи в размер на 6246,92 лв. по ф-ра № 07028479 от 22.12.2018 г., издадена от „Валентино" ООД. Установено е, че получател по посочената фактура е „Билдинг - Т" ООД, ЕИК *********. Посоченото е потвърдено и от представените документи при извършена насрещна проверка на доставчика.

Предвид изложеното е направен извод за липса на доставка по този документ към ревизираното лице и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на „Прогрес 99" ЕООД за 2018 г. допълнително е увеличен със сума в размер на 6246,92 лв.

-         По ЗДДС

1 Упражнено, право на данъчен кредит по доставки от „Основи 1927“ ЕООД.

В хода на ревизионното производство, от фактическа страна е установено, че за ревизирания период от „Прогрес 99" ООД е упражнено право на приспадане на данъчен кредит 11 /единадесет / броя фактури, издадени от „Основи 1927" ЕООД с предмет на доставката: аванс СМР, монтаж и демонтаж скеле и СМР, подробно описани в табличен вид на стр. 14 в РД, по които е начислен ДДС в общ размер на 12 356, 61 лв.. Извършен е подробен анализ на всяка от фактурите, при който е установено, че същите се отнасят за обект „Многофункционална жилищна сграда на адрес  гр. Добрич, „Максим Горки" № 5; обект „Многофункционална жилищна сграда на адрес: гр. Добрич, „Марин Дринов", №1, вх. Б и обект в гр. Генерал Тошево.

Установено е, че между „Прогрес 99" ООД възложител и „Основи 1927" ЕООД има сключен договор от 02.04.2018 год. с предмет „Извършване на СМР на многофамилни жилищни сгради „Максим Горки" бл. № 5, вх. А, Б, В, Г част архитектура, Покрив/Покривно пространство, съгласно Приложение №1. Към фактурите за този обект са представени приемо- предавателни протоколи,.

За останалите два обекта не са представени договори за възлагане на строителни услуги. Единствено по фактура № 27/10.01.2019 г. за извършен монтаж на скеле на обект гр. Добрич, „Марин Дринов" №1 вх. Б е представен приемо — предавателен протокол.

Установено е, че за всички анализирани фактури, с изключение на фактура № 262/09.08.2018 г. са представени документи за разплащане по банков път. По посочената фактура е ползван данъчен кредит, но същата не е представена в хода на ревизията. Вместо нея е представена фактура № 21 от същата дата и със същата данъчна основа и начислен ДДС.

При извършена насрещна проверка на доставчика е установено, че дружеството доставчик не разполага с кадрови потенциал за извършване на процесиите доставки и че отразените в приемно-предавателни протоколи за периода от 08.06.2018г. до 24.07.2018 г. видове и обем на строително монтажни работи не са във възможностите на работещите в този период - двама строителни работници.

Обобщено е, че събраните доказателства в хода на ревизията, не доказват реално изпълнение на доставките по фактурите, издадени на „Прогрес 99" ООД, тъй като доставчикът не разполага с кадрова обезпеченост за извършване на документираните доставки.

Предвид така установените факти е направен извод, че с издадените фактури е начислен ДДС без основание, тъй като не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и по отношение на този доставчик са налице обстоятелствата по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

2. Упражнено право на данъчен кредит по доставки от „Електра БГ 2020^“ ЕООД

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че за 2019 г. от „Прогрес 99" ООД е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 646,04 лв. по 8 /осем / броя фактури, издадени от „Електра БГ 2020" ЕООД с предмет „монтаж и демонтаж скеле, частичен ремонт на покрив, монтаж на топлоизолация от вата и шперплат, подробно описани в табличен вид на стр. 23 в РД. Същите са за два строителни обекта, намиращи се в гр. Добрич.

Констатирано е, че между „Прогрес 99" ООД възложител и „Електра БГ 2020" ЕООД има сключен договор от 22.04.2018 год. с предмет „монтаж и демонтаж на строително скеле по обекти на „Прогрес 99" ООД, обшивка покрив с ламарина, мушама, монтаж капандури, обшивка комини тела, демонтаж ламарина вкл." Определените цени са за монтаж на скеле 2.50 лв,/м2, демонтаж на скеле 1.50 лв./м2. Обшивка покрив, комини, капандури с ламарина за 20 лв./м2.

От ревизираното лице, освен посочените фактури, не са представени приемо- предавателни протоколи за извършени и приети строителни работи, количествено - стойностна сметка на извършените СМР и документи, доказващи осъществяването на доставките, въпреки, че такива са изискани от него с ИПДПОЗЛ № Р-03000820003763- 040-001/10.08.2020 год.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че дружеството доставчик е регистрирано по реда на ДОПК на 28.01.2019г. и по реда на ЗДДС на 26.02.2019г. Дерегистрирано е по ЗДДС на 19.11.2019г. във връзка с установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Капитал 10 лв., внесен. Основна икономическа дейност - строителство на жилищни и нежилищни сгради. Седалище - в гр, София.

В хода на извършена насрещна проверка на доставчика е връчено ИПДПОЗЛ № П-2222102006171040-001/14.04.2020г., по което не са представени документи, касаещи фактурираните доставки - фактури, договори, документи за плащане по тях, кадрова и техническа обепеченост, търговската кореспонденция и счетоводни документи.

В хода на ревизията е установено, че доставчикът няма материално - техническа обезпеченост за извършване на конкретните СМР по посочения по-горе договор и квалифициран персонал за осъществяван на услугите описани в договора. Същият е новорегистрирано дружество, без опит в областта на строителството.

Обобщено е, че събраните доказателства, в хода на ревизията, не доказват реално изпълнение на доставките по фактурите издадени от „Електра БГ“ ЕООД към „Прогрес 99" ООД.

3. Упражнено право по данъчен кредит по доставки от „Валентино" ООД

В хода на ревизията е установено, че от „Прогрес 99" ООД през данъчен период м. 12.2018 г. е упражнено право на данъчен кредит в размер на 1 249,40 лв. по ф-ра № 07028479/22.12.2018 г., издадена от „Валентино" ООД . Констатирано е, че получател по посочената фактура е „Билдинг - Т" ООД, ЕИК *********. Направен е извод за липса на доставка по този документ към ревизираното лице.

На основание чл.70, ал„5, чл.68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл.69, ал. 1 от ЗДДС и поради липса на доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС и във връзка с чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.12 от ЗДДС е намален ползвания данъчен кредит по посочената фактура издадена „Валентино^“ ООД с 1 249,40 лв.

Дружеството не оспорва тази констатация, но иска да му бъде признато право на дънъчен кредит в размер на 503,93 лв. по фактура от „Валентино^“ ООД с № 07028480/22.12.,2018г.

На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит,, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 в с. з., в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

Съгласно изложеното, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС е посочено, че  правилно на „Прогрес 99^“ ООД не е признато право на данъчен кредит по фактура № 07028479/22.12.2018 г. в размер на 1 249,40 лв. за данъчен период м.12.2018 г.

Искането на дружеството да бъде признато право на дъанъчен кредит по фактура № 07028480/22.12.2018г. е прието за неоснователно.

4. Относно упражнено право на данъчен кредит от „Ганев - Син" ЕООД.

Установено е, че ревизираното дружество е ползвало право на пълен данъчен кредит през м. април и май 2019г. по фактури №№ **********/05.04.2019г., **********/22.04.2019г. и **********/17.05.2019г. издадени от посочения доставчик.

Констатирано е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС считано от 18.11.,2014г. и съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС от тази дата не може да издава данъчни документи, в които да посочва данъка на отделен ред.

Прието е, че  не е изпълнено условието по т.1, предвид че доставените на „Прогрес 99" ООД услуги не са извършени от регистрирано по закона лице в резултат, на което за получателя не възникава право на приспадане на данъка.

По делото като доказателства, представени от жалбоподателя са приети писмени документи, касаещи „ЕЛЕКТРА 2020“ ЕООД; информационни табели и линеен график за работна ръка на обекти на дружеството; справки за актуалното състояние на действащите трудови договори за периода м.04.2018 г. – м.май 2019 г. на „ПРОГРЕС – 99“ ООД; уведомление до НАП за допусната фактическа грешка и пълномощно на Сандо И. Боянов, действал от името и за сметка на „ЕЛЕКТРА“ ЕООД.

От ответната страна е предоставено заверено копие на протокол за извършена насрещна проверка на „ПРОГРЕС – 99“ООД.

От „ОСНОВИ 1927“ ЕООД са представени писмени доказателства по делото.

По делото като свидетели са разпитани Е.А.Т., Е.Р.Д. и А.Г.В..

Свидетелят Т. през периода 2018-2019 г. е работил като технически ръководител за „ПРОГРЕС 99“. Работил е на обекти на ул. „Максим Горки“ в гр. Ген. Тошево – административна сграда, на ул. „Марин Дринов“ и на училище „Хр. Ботев“. Извършвана е хидроизолация, топлоизолация, мазилки, смяна на дограма. Свидетелят обяснява, че по принцип се работи с работници на дружеството, но когато не достигат хора, има няколко обекта, тогава се е  работило с „ОСНОВИ 1927“ – С.И., „ЕЛЕКТРА БГ 2020“ и с „ГАНЕВ и син“. Тяхните работници са ползвани за топлоизолация, за направа на скеле. Ползвали са по 3-4 души за направа на скелето. Скелето е било собственост на дружеството. С.И. е бил представител на „ОСНОВИ 1927“. Разказва как точно се е процедирало при работата. При приемане на работата от подизпълтинтел се прави протокол за извършената работа.

Свидетелката Е.Р.през посочения по-горе период е работила като помощник строителен техник за дружеството. Работила е на обекта по ул. „Максим Горки“ и в гр. Ген. Тошево. Декларира, че фирмата разполага с 20-30 работници и се е налагало да се взимат подизпълнители, като това са били С.И. от „ОСНОВИ 1927“ и С.Б. от „ЕЛЕКТРА БГ 2020“. Бригата на С.И. е била от четири човека за скелето, а за топлоизолацията и мазилките, 5,6 до 8 човека. С.Б. също се е занимал със скелето и топлоизолация. Р.е оформяла документи със С.И., които после е давала на управителката на дружеството. Със С.И. са оформяли документите за количествата, а с „ЕЛЕКТРА БГ“ не, тъй като те направо са ги фактурирали.

По делото като свидетел е разпитан и А.Г.В.. Той заявява пред съда, че през 2018-2019 г. е работил в гр. Добрич, на този блок, отсреща на сградата на съда /ул. „Максим Горки“/. В гр. Ген. Тошево е работил на сградата на общината. Монтажник на скеле е, има бригада и извършват такава дейност. Посочва, че го е наел С.И. и той му е заплащал услугата. Обяснява, че идват, монтират, демонтират, пускат акт колко скеле са монтирали и И. им плаща всяка седмица. Плащал е на свидетеля, а той се е разплащал с момчетата си. Според него С.И. е бил подизпълнител на фирмата.

Показанията и на тримата свидетели са логични, последователни, взаимнодопълващи се и съдържат точна и конкретна информация относно извършените дейности и преките им изпълнители (работници). Трудовите взаимоотношения на първите двата свидетели с жалбоподателя не пораждат съмнение в обективността им и не дискредитират по никакъв начин показанията им, които са добросъвестно дадени. Свидетелите са изнесли лично възприети от тях факти и не са проявили пристрастие при възпроизвеждането им пред съда, което да изключва тяхната надеждност. Показанията им са резултат от преките им наблюдения и впечатления като участници в строителството на обекта и съответстват на останалите писмени доказателства по делото, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги кредитира като обективни и достоверни.                                   

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. Съгласно констатациите в експертизата фактурите, издадени от „ОСНОВИ 1927“ ЕООД към „ПРОГРЕС 99“ ООД като подизпълнител касят четири обекта. Извършените дейности от „ОСНОВИ 1927“ ЕООД в периода май 2018 г. – септември 2018 г. по обект в гр. Добрич, ул. „Максим Горки“ №5 са приети с приемо-предавателни протоколи, дейностите участват в издадените от „ПРОГРЕС 99“ фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, приети и разплатени от възложителя Сдружение на собствениците „Максим Горки“ №5. Издадените от жалбоподателя фактури към сдружението на собствениците е осчетоводено коректно като приход по кредита на сметка 701/13, начислен е ДДС. Всички фактури са включени в дневниците за продажби в месеците на издаването им и в справките декларации по ЗДДС.

Извършените дейности от „ОСНОВИ 1927“ ЕООД в периода август-ноември 2018 г. на обекти в гр. Ген. Тошево са приети с ППП от възложителя и са включени във фактури, като същите дейности участват в издадените от „ПРОГРЕС 99“ ООД фактури и ППП към тях, приети и разплатени от възложителя. Издадените от дружеството-жалбоподател фактури са осчетоводени коректно като приход по кредита на сметка 701/14 и 701/17. Всички фактури са включени в дневниците за продажби в месеците на издаването им и в справките декларации по ЗДДС.

  Извършените дейности от „ОСНОВИ 1927“ ЕООД в периода януари-февруари 2019 г. на обект в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов“ №1, вх.Б, са приети с ППП от възложителя и са включени във фактури, като същите дейности участват в издадените от „ПРОГРЕС 99“ ООД фактури и ППП към тях, приети и разплатени от възложителя. Издадените от дружеството-жалбоподател фактури са осчетоводени коректно като приход по кредита на сметка 701/14 и 701/17. Всички фактури са включени в дневниците за продажби в месеците на издаването им и в справките декларации по ЗДДС.

Относно „ЕЛЕКТРА БГ 2020“ ЕООД, вещото лице е установило следното: Процесните фактури касаят два строителни обекта в гр. Добрич по ул. „Марин Дринов“ и ОУ „Хр. Ботев“. Фактурираните от „ЕЛЕКТРА БГ 2020“ ЕООД дейности участват в издадените от „ПРОГРЕС 99“ ООД фактури и ППП към тях, приети и разплатени от възложителя.

Издадените от „ПРОГРЕС 99“ ООД фактури са осчетоводени като приход по кредита на сметка 703, начислен е ДДС на продажбите по кредита на сметка 4532 срещу дебитиране на сметка 411. Всички фактури са включени в дневниците за продажби в месеците на издаването им и в справките декларации по ЗДДС.

Относно издадените фактури от „ГАНЕВ-СИН“ ЕООД вещото лице посочва, че касаят дейности по обект многофамилна жилищна сграда в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов“ №1, вх.Б и са включени във фактура 284/13.05.2019 г., издадена от оспорващия. Същата е осчетоводена като приход по кредита на сметка 703/20, начисленият ДДС е осчетоводен по кредита на сметка 4532, фактурата е включена в дневника за продажби за месец май 2019 г. и в спавката-декларация по ЗДДС за същия месец.

Всички фактури от тримата доставчици са осчетоводени като разходи за външни услуги по дебита на сметка 602 със стойността на извършените СМР без ДДС срещу кредитиране на сметка 401 Доставчици.

Според експерта дружеството притежава две скелета, заведени в счетоводния амортизационен план.

Вещото лице посочва, че е налице допусната техническа грешка при въвеждането номера на фактура 21/09.08.2018 г., като е посочена фактура с №262/09.08.2018 г., каквато фактура не е издавана от „ОСНОВИ 1927“ ЕООД.

Всички фактури издавани от тримата доставчици са платени по банков път от „ПРОГРЕС 99“ ЕООД.

Вещото лице е посочило и какъв ще бъде размерът на задължението по ЗДДС по СД за м.12/2018 г., ако се признае павото на данъчен кредит по фактура №480/22.12.2018 г., издадена от „ВАЛЕНТИНО“ ООД, а именно би станал 3 199,66 лв. ДДС за внасяне. Ако се признаят разходите по тази фактура, дължимият корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г.  ще стане 27 467,70 лева.

Вещото лице е отговорило подробно на зададените в съдебно заседание въпроси о ответника.

         Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :  

          Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.

          Разгледана по същество жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

          По валидността на акта:

           При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

           Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС "Контрол", заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад, ревизионния акт  са издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис. В с.з. проведено на 19.01.2022 г. електронните документи, представени на оптичен носител - 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. Електронните документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени като техни издатели, в срока на валидност на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП. От гореизложеното следва, че ЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена, а РА отговарят на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.

            По съответствието на акта с материалния закон.

            По ЗДДС

           Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка и извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка (чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС). Според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставки с право на приспадане на данъчен кредит са тези, при които стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Предпоставките за възникване на това право са установени в разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС. За да бъде то упражнено, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, по отношение на доставките на стоки или услуги, по които е получател - чл. 71, т. 1 от ЗДДС. От съдържанието на тази разпоредба следва, че притежаването на данъчна фактура не е достатъчно условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Необходимо е да се установи действително придобиване собствеността върху стоките, респ. услугите, предмет на облагаемата доставка. В противен случай не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 5 от ЗДДС).  Наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга, е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Наличието на данъчно събитие е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка /услуга по смисъла на ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на данъчен кредит.

Съгласно ЗДДС и постоянната практика на СЕС по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т.32 от решение на СЕС по дело С-285/11 е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание доставки на стоки и услуги се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС, като съобразно общите правила за доказване в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже при пълно и главно доказване, че е получател по действително осъществена доставка на услуги.

Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водеща до извода за липса на данъчно събитие по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Основните мотиви за това са, че не са налице доказателства за трудовата обезпеченост на доставчика „Основи 1927“ ЕООД, както и доказателства за влагане и предаване на материалите и предоставяне на необходимата техника и механизация за извършване на спорните услуги. От друга страна е прието, че през ревизирания период „Прогрес 99“ ООД е разполагало с необходимия кадрови потенциал за извършване на договорените СМР, поради което превъзлагането им на дружество, което не разполага с работници, противоречи на всякаква житейска логика. С оглед на това е направен извод, че дружеството е участвало в привидна сделка, която е резултат от неговите неправомерни действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални стопански операции.         

  Следователно няма спор, че процесните строителни услуги са изпълнени на място, че за тях има издадени данъчни фактури с начислен ДДС и извършени плащания по банков път. Основният спор между страните се концентрира върху това дали услугите са реално осъществени от лицето, посочено като техен изпълнител, т.е. дали доставките по фактурите са действителни.                       

За опровергаване на констатациите в ревизионния акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални доставки ревизираното лице е ангажирало допълнителни писмени и гласни доказателства, като по негово искане по делото е изслушана и съдебно – икономическа експертиза. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят се е справил с доказателствената тежест, като е установил по категоричен начин, че фактурираните СМР услуги са фактически извършени от „Основи 1927“ ЕООД.

Предмет на доставките по процесиите фактури са авансови плащания за СМР услуги, изпълнени СМР услуги, включващи топлоизолация по фасади и услуги за монтаж и демонтаж на скеле, съгласно приложени протоколи към фактурите. Услугите са изпълнявани на четири обекта: обект многофамилни жилищни сгради ул.„Максим Горки" бл.5, вх. АБВГ; обект многофамилна жилищна сграда в гр.Добрич, ул. „Марин Дринов" №1, вх. Б; обект Община гр. Ген. Тошево и обект в Ген.Тошево като подизпълнител към „Кристал глас" ООД.

По делото не е спорно, че между „Прогрес 99" ЕООД, като възложител и „Основи 1927" ЕООД е сключен договор от 02.04.2018 г., анекс от 03.05.2018 г., двустранно подписани протоколи за извършени СМР, в които са описани отделните видове СМР услуги, тяхното количество, единична цена и стойност. Предмет на договора е извършването на СМР на многофамилни жилищни сгради - Максим Горки" бл. № 5, вх. А, Б, В, Г части Архитектура, покрив, съгласно Приложение № 1 към договора. По силата на т.1. от договора изпълнителят се е съгласил да извърши СМР услугите със своя организация, на своя отговорност и със свой персонал. Съгласно чл.5 от договора задължение на Изпълнителя е да предостави на Възложителя необходимите материали, техника, механизация и оборудване. Съгласно чл.20 от договора задължение на Изпълнителя е да изпълни възложената му работа със собствен квалифициран персонал и своя отговорност при спазване на всички нормативни изисквания, предписания за безопасност и хигиена на труда, като носи отговорност за изпълнението на всички нормативни изисквания. Договорения срок за изпълнение на услугите е 60 дни. Страните са договорили в Приложение № 1 видовете СМР, количества и единични цени. С анекс № 1 от 03.05.2018 г. е договорено автоматично удължаване на срока на договора с 30 календарни дни, освен ако не е поискано прекратяване на договора от някоя от страните 5 дни преди изтичане на срока. Със същия анекс страните са се договорили изпълнителят „Основи 1927" ЕООД да изпълнява СМР, незаложени в договора, включително и на други строителни обекти, съгласно условията на договора и цени съгласно приложение 1.

За получените СМР услуги предмет на процесиите фактури № 16/18.05.2018 г,. №17/08.06.2018 г., № 18/25.06.2018 г., № 19/06.07.2018 г., № 20 /24.07.2018 г., № 27/10,01.2019 г., още в ревизионното производство са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи акт обр.19, които доказват извършването на услугите от „Основи 1927" ЕООД и получаването на резултата от същите от ревизираното дружество. Всички протоколи за приети работи са подписани от С.И., действащ от името и за сметка на „Основи 1927" ЕООД и посочен в сключения между страните договор. В същите са описани извършените СМР услуги по вид, количество, единична и обща цена. По фактури - № 21/09.08.2018г., № 22/18.09.2018 г., № 51/27.11.2018 г. и № 57/14.02.2019 г. няма приемо-предавателни протоколи, но от този факт не следва извод, че доставките не са изпълнени и предадени от доставчика на ревизираното дружество. Посочените фактури са за изпълнени услуги, свързани с монтаж и демонтаж на скеле на обекти на „Прогрес 99" ООД. Договорът за изработка е неформален, поради което не е необходим във всички случаи. За да възникнат права и задължения за страните е достатъчно, че страните са постигнали устно споразумение относно вида на работата, срока и размера на възнаграждението. Нормата на чл.293 от ТЗ, а и практиката е наложила при търговски сделки договори да не се съставят, а да се изготвят фактури за реалното извършване на сделките. Поради това извод за облигационните отношения между страните не може да се изведе само от наличието или отсъствието на писмен договор, за който писмената форма не е необходима. В посочените фактури няма препращане към договор или протокол, поради което констатираната при ревизията липса на приемо-предавателни протоколи и договори, не може да обоснове извод за липса на доставки. В съответствие с изискванията на чл.114, ал.1, т.9 и т.11 от ЗДДС издадените фактури съдържат подробно и ясно посочване на вида на услугите, конкретното количество, единична цена, обекта на който са извършени, и съдържат подписи на доставчика и на получателя, което доказва тяхното предаване и получаване, обуславящи възникването на данъчното събитие, задълженията за плащане и правото на данъчен кредит за получателя.

В случая услугите, включително и тези свързани с монтаж и демонтаж на скеле, касаят само труд. Поради това наличието на необходимото оборудване - скеле у възложителя е релевантен факт,  доказан в настоящото производство. По делото се събраха писмени и гласни доказателства, при съвкупната преценка на които се установи, че дружеството разполага със скеле, което е заведено в активите на дружеството и същото е използвано от изпълнителя по договора при извършване на услугите. От приетите по делото счетоводен амортизационен план, хронологични регистри на сметка 241 и 603 и фактури, приложени към ССЕ, вещото лице е дало обосновано заключение, че „Прогрес 99" ЕООД притежава две скелета, заведени в счетоводния амортизационен план.

В съответствие с писмените доказателства по делото са събраните гласни доказателства при разпита на свидетелите А.Г.В., Е.А.Т. и Е.Р.Д.. При разпита на свидетелите категорично се установява, че „Прогрес 99" ЕООД е ползвало услугите на „Основи 1927" ЕООД по процесните фактури, тъй като е имал недостиг на персонал за полагане на топлоизолацията и е имал нужда от специализирани работници за скелето, с каквито той не е разполагал, а и е бил зает с изпълнението на други обекти. Свидетелите непротиворечиво сочат, че ревизираното дружество е използвало външни услуги за монтаж и демонтаж на собственото скеле, поради спецификата му, както и за други услуги свързани с полагането на топлоизолация. На обекта на ул. Максим Горки № 5 са работили около 12 работници от „Основи 1927" ЕООД - четири специализирани работници за монтаж и демонтаж на скеле, а за топлоизолации и мазилки до 8 човека от „Основи 1927" ЕООД. В дейностите по саниране са участвали работници и от двете дружества. За организирането на работниците на „Основи 1927" ЕООД е отговарял С.И., който бил технически ръководител. Заедно с него са уточнявани видовете и количествата СМР услуги и са изготвяни двустранните протоколи за приемане на работата. От показанията на свидетеля Ангел В.се установява, че той и още трима работници са извършвали услугите свързани с монтаж и демонтаж на скелето и са притежавали сертификати за монтажници на скеле. Същите са работили на обекта на ул. „Максим Горки" № 5 и на други обекти в гр. Генерал Тошево. В подкрепа на твърденията му е приетия по делото сертификат от 12.08.2019 г., с който е удостоверено, че същият е взел успешно участие в обучението за работа с модулно скеле. Същият, макар и да касае период след извършването на услугите по процесиите фактури е индиция за достоверността на показанията на свидетеля, че е разполагал с нужната квалификация за монтажник на скеле към момента на извършване на услугите. По отношение на останалите материали, необходими за извършване на услугите, свързани със санирането на обектите, свидетелите Е. Т. и Елка Д. непротиворечиво сочат, че строителните материали са доставяни от „Прогрес 99" ООД в обособени складове към обектите, които те са контролирали и са предоставяли на работниците. С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящото производство се доказа, че „Основи 1927" ЕООД е извършил строителните дейности по процесиите доставки със собствен персонал.

Предвид показанията на свидетеля Ангел Василев, който сочи, че е нямал сключен трудов и граждански договор с подизпълнителя и му е плащано в брой срещу разходна квитанция, като през този период той и другите работници са имали договори със „Солвей соди" в Девня, обяснимо е установеното при ревизията, че в информационната система на НАП „Основи 1927" ЕООД няма назначен персонал. Неспазването на трудовото и осигурителното законодателство от доставчика не е основание за ограничаване правото на данъчен кредит на получателя според цитираната в жалбата съдебна практика на СЕС по дело С-324/11. В т.45 от посоченото решение СЕС приема, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

В случая с решението на горестоящия административен орган е прието, че ревизираното лице е участвало в привидна сделка, но не са посочени въз основа на кои обективни данни е прието, че „Прогрес 99" ЕООД е знаел за наличието на данъчна измама от страна на „Основи 1927" ЕООД. Изложени са единствено доводи, че ревизираното дружество е разполагало с необходимия кадрови потенциал за изпълнение на фактурираните от доставчика СМР. Тези доводи се опровергаха в настоящото производство от приобщените към делото писмени и гласни доказателства.

Още в ревизионното производство е представена справка от ревизираното лице за активните договори през 2018 г. до септември 2019 г, В същата подробно са посочени всички действащи през периода договори, предмета на същите и датата им на сключване. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 19.01.2022 г. са представени и приети информационни табели и линейни графици за работната ръка за обекти - гр. Добрич, ул. „Максим Горки" № 5; гр. Добрич, ул. „Марин Дринов" №1 , вх.Б; гр. Добрич, ОУ Христо Ботев и гр. Ген. Тошево - Общинска администрация. В същото с.з. е приета справка за актуалното състояние на действащите трудови договори по месеци за периода от м.04.2018 до м.05.2019 г. на „Прогрес 99" ООД, От същите се установява, че ревизираното дружество не е могло да извърши всички СМР със своя персонал от 29 души едновременно в два обекта, единият от които е в гр. Добрич, а другият в гр. Ген. Тошево, с оглед обема на работата, продължителността на извършване и заетия персонал. СМР на обекти в гр.Добрич и гр.Генерал Тошево са извършвани едновремененно през продължителен период. Ремонтните дейности в обекта в гр. Добрич на ул. Максим Горки № 5 са започнали на 10.10.2017 г. и са с продължителност 177 дни. Тези в гр. Ген. Тошево са започнали на 23.11.2017 г. и са продължителност 240 дни. Необходимият максимален брой работници през различните периоди е съответно 90 работника за Добрич и 20 за гр. Ген. Тошево. По аналогичен начин, едновременно са извършвани СМР в два обекта през 2019 г. в гр. Добрич, за които е бил необходим персонал по-голям от назначения в дружеството. В ОУ Христо Ботев ремонтните дейности са започнали на 21.03.2019 г. с продължителост 360 дни, за които предвидения максимален брой работници е 50, а на ул. „Марин Дринов" №1, вх, Б за извършваните СМР в продължение на 180 дни, считано от 22.03.2019 г. максималния брой работници е 25. Необходимостта от по-голям работници от този назначен в дружеството изключва възможността дружеството да е извършило всички дейности със собствен трудов ресурс и обяснява наемането на подизпълнители за различни дейности, за които дружеството има недостиг или няма специализирани работници, какъвто е случаят с монтажниците на скеле. Този анализ не е направен при ревизията, поради което изводите на приходните органи, че ревизираното дружество само е извършило услугите и е трябвало да знае, че участва в данъчна измама са неправилни и необосновани.

В проведеното съдебно производство се установи доказателствено релевантния факт за плащането на доставките, който е във функционална връзка на насрещните задължения при двустранните договори. С приетото по делото заключение на ССЕ, се установи, че по всички фактури са извършени разплащания само по банков път. Идентични с тези на представените от ревизираното лице са приетите по делото писмени доказателства, представени от „Основи 1927" ЕООД по реда на чл.192 от ГПК. Същите включват издадените фактури, протоколи към тях и всички банкови извлечения от ДСК по сметката с титуляр „Основи 1927" ЕООД, доказващи плащането на „Прогрес 99" ЕООД по банковата сметка на доставчика. Извършването на плащания по процесиите фактури, макар и да не е сред предпоставките за признаване на данъчен кредит е индиция за тяхната реалност и опровергава тезата на решаващия орган за привидност на доставките и участие на ревизираното лице в данъчна измама.

В проведеното съдебно производство се доказа релевантния факт по чл.69, ал.1 от ЗДДС за участието на услугите по процесиите фактури в извършваните от ревизираното дружество облагаеми доставки.

За правото на данъчен кредит по ф. № 21/09.08.2018 г. както и вещото лице посочва е допуснатата техническа грешка, като в дневника за покупки фактурата е посочена с грешен номер № 262/09.08.2018 г. За извършването на корекции на декларираните данни, дружеството е подало уведомление № 14878/10.10.2020 г. по реда на чл.126 от ЗДДС, което е оставено без уважение. Същото е представено с молба в първото по делото о.с.з. Със заключението по ССЕ се установи, че осчетоводените стойности по ф-262 съответстват на ф-ра 21/09.08.2018 г., а получените услуги са участвали в изпълнените облагаеми доставки. Директорът на дирекция ОДОП-Варна в своето решение /стр.10 - последен абзац/ е приел, че правото на данъчен кредит по ф. №21/09.08.2018 г. не се следва на същото основание на което е отказано правото на данъчен кредит по другите фактури, а именно поради недоказано реално изпълнение на доставките. С оглед на изложените по-горе съображения и събраните доказателства настоящият състав приема, че реалността на доставката по фактурата е доказана, поради което незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по ф-ра 21/09.08.2018 г.

Въз основа на гореизложеното, както и с оглед обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на данъчно събитие по процесиите фактури по категоричен начин, то единственият законосъобразен и правилен извод, който може да се направи в настоящия случай е, че данъкът по тях е начислен правомерно, в съответствие с всички изисквания на закона. „Прогрес 99" ЕООД притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставените му услуги, по които лицето е получател. Ревизираното лице законосъобразно и в предвидения от ЗДДС срок е включило спорните фактури в дневниците за покупки и справките-декларации за съответните периоди, като получените облагаеми доставки е използвало в извършваната от него облагаема дейност. Приходните органи не са установили измама с ДДС или знание за такава, поради което незаконосъобразно и напълно формално са ограничили правото на данъчен кредит.

За отказания данъчен кредит в размер на 5464,04 лв. по доставки, изпълнени от „ЕЛЕКТРА БГ 2020 " ЕООД

С обжалвания РА, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.9, чл.12 и чл.68, ал.1, т.1 от с.з. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Електра БГ 2020" ЕООД.

Мотивите за отказ на данъчен кредит по доставките се свеждат до непредставянето на исканите доказателства от доставчика при извършена в хода на ревизията насрещна проверка и до некредитиране на представените от дружеството доказателства. При справка в информационната система на ТД на НАП София, органите по насрещната проверка установили, че процесните фактури са включени от „Електра БГ 2020" ЕООД в дневника за продажби и СД по ЗДДС за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019г., като плащанията са извършени по банков път.

Горестоящият административен орган е изложил мотиви, че сключеният договор от 22.04.2018 г. не съдържал подписи на представителите на договарящите се страни, нямало представени доказателства за предадени и приети строителни работи, проектни книжа, материали и техника, необходими за осъществяването на услугите. След анализ на профила на „Електра Бг 2020" ЕООД и на информационните масиви на НАП било установено, че дружеството няма персонал, ДМА за извършване на фактурираните СМР услуги. На 01.04.2019 г. в дружеството на трудов договор имало 4 лица с минимален опит, на 07 и 13.05.2019 били назначени още 12 лица на длъжност „Общ работник строителство на сгради". Всички работници били освободени на 26.06.2019 г., а от 06.08.2019 г. имало само една работничка. „Електра Бг 2020" ЕООД нямало подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019 г., а според данните от Търговския регистър нямало подаден ГФО за 2019 г.

В хода на съдебното дирене по делото се събраха писмени и гласни доказателства, доказващи реалното получаване на услугите по фактурите. За сключения между „Прогрес 99" ЕООД и „Електра БГ 2020" ЕООД договор от 22.04.2019 г. по делото е прието, представеното от жалбоподателя в първото по делото о.с.з., нотариално заверено пълномощно с per, № 3135/2019 г. при Светлана Д. *** на НК, с което лицето С.Б. е преупълномощен от Димитър Д., в качеството си на пълномощник на „Електра БГ 2020", упълномощен от управителя на дружеството Галина Стасова по пълномощно с per. № 2132/19.03.2019 г. по описа на нотариус с per. № 338 на НК с район на действие PC Враца. Съгласно сключения договор материалите, необходими за извършване на услугите се осигуряват от възложителя по договора - „Прогрес 99" ООД. Изпълнителя осигурява изпълнението на услугите със свой персонал. Поради това материалната обезпеченост при доставчика е неотносима към спора.

По делото е приет протокол от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства № П-03000819197266-073-001/18.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, ведно с доказателствата към същия, представени по делото от ТД на НАП Варна.

В настоящото производство не е спорно, че „Прогрес 99" ООД притежава фактури, издадени от „Електра БГ 2020" ЕООД, по които е упражнено право на данъчен кредит. Не е спорно, че същите отговарят на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС, като в тях е посочен вида и количеството на получените услуги, а предаването /получаването им е удостоверено от доставчика и от получателя, чрез подписването на фактурите. Плащането по фактурите е извършено изцяло по банков път.

Спорът в настоящото производство е за това, дали процесиите доставки са изпълнени от „ЕЛЕКТРА БГ 2020" ЕООД?

Направените от ревизиращите органи изводи за нереалност на доставките се основават единствено на анализ на профила на доставчика и декларираните от него данни, според наличните в информационната система на НАП и TP. Само от този анализ и от факта, че при извършената насрещна проверка в хода на ревизията от доставчика не са представени доказателства за осъществяването на услугите е отказан данъчен кредит по процесиите фактури.

Ревизиращите органи в нарушение на принципите по чл.2-6 от ДОПК - за обективност, законност, служебно начало и добросъвестност, не са изследвали и не са съобразили при ревизията установените факти и обстоятелства при извършена предходна проверка за правото на данъчен кредит на „ПРОГРЕС 99“ ООД по същите фактури, издадени от „Електра БГ 2020" ЕООД. Искането за приобщаване на протокола от проверката, ведно с доказателствата е направено от жалбоподателя още с възражението срещу РД, а след това и с жалбата до горестоящия административен орган. Както при издаване на РА, така и при административното обжалване, исканите доказателства не са приобщени към административната преписка и не са обсъдени.

От приобщения по делото протокол се установява, че за периода от 18.11.2019 до 18.02.2020 г. е извършена проверка на „Прогрес 99" ООД от Весела И. Василева, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Варна. Проверката е възложена с резолюция за извършване на проверка № П-03000819197266- ОРП- 001/18.11.2019 г., издадена от Г.Левова - началник сектор при ТД на НАП Варна с цел изследване реалността на доставките по процесиите фактури, издадени от „Електра БГ 2020" ЕООД, по които дружеството е упражнило данъчен кредит в периода от 01.05.2019 - 31.08.2019 г. Резолюцията е издадена по повод доклад № А- 03000319000199-ОИД-ОО 1/15.11.2019 г., на орган по приходите за съмнения в реалността на доставките, получени от „Електра БГ 2020" ЕООД. При проверката са извършени процесуални действия, сред които са изисканите от „Прогрес 99" ООД, фактури, плащания, счетоводни записвания, както и е извършена насрещна проверка на „ЕЛЕКТРА БГ 2020" ЕООД, приключила с протокол № П-22221019200324-141 -001/17.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, приложен към протокола от проверката. При насрещната проверка са представени доказателства за доставките от „ЕЛЕКТРА БГ 2020" ЕООД, за извършване на разплащания по банков път и счетоводното им отразяване. Въз основа на извършения съвкупен анализ на представените документи при насрещната проверка, представените доказателства от „Прогрес 99" ООД и наличната информация в ПП на НАП е направен извод за наличие на достатъчно доказателства, че „Електра БГ 20020" ЕООД осъществява реална дейност, разполага с ресурси, необходими за извършване на фактурираните услуги. Изрично е установено, че са представени доказателства, че дружеството е извършило доставките, за които е издало фактури за периода. Направен е извод, че за клиентите на „Електра БГ 2020" ЕООД е на лице право на приспадане на данъчен кредит по получените фактури, с издаването на които и включването им в дневниците за продажби, задълженото лице е дало възможност за упражняване на право на данъчен кредит, който е правомерно начислен.

В подкрепа на установеното при проверката са събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Е.А.Т., който е работил на обекти ОУ „Христо Ботев" и ул. „Марин Дринов". С показанията на свидетеля се установява, че в тези обекти са ползвани услугите на подизпълнителя „ЕЛЕКТРА БГ 2020" ЕООД за специфични дейности, сред които е направата на скеле.

Извършената в хода на ревизията повторна насрещна проверка на „Електра БГ 2020" ЕООД, обективирана с протокол № П-22221020061701 -141 -001 / 15.05.2020 г., на която се основават приходните органи, е приключила преди изтичане срока за представяне на документи. Доказателства за връчване на искането на доставчика не са приложени към административната преписка. Отделно от изложеното дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 19.11.2019 г., поради което използваният от НАП електронен адрес след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, не е адрес за кореспонденция по смисъла на чл.28 от ДОПК и не може да обоснове извод за редовното му връчване.

Сред правните основания за отказ на данъчен кредит в РД е посочено и това по чл.69, ал.1 от ЗДДС . Настоящият съдебен състав намира за доказано в настоящото производство, че доставките от „ЕЛЕКТРА БГ 2020" ЕООД участват в изпълнените от дружеството облагаеми доставки. Наличието на този доказателствено релевантен факт се установи в настоящото производство с приетото по делото заключение по ССЕ и писмените доказателства приложени към него. Вещото лице е извършило задълбочен сравнителен анализ на получените услуги от „Електра БГ 2020" ЕООД по дейности и обем и тяхното участие в следващи облагаеми доставки и отчитането им в приходите от дейността. Със заключението се установи, че процесиите фактури, издадени от „Електра БГ 2020" ЕООД, касаят два строителни обекта: многофамилна жилищна сграда с адрес гр. Добрич, ул. „Марин Дринов" № 1, вх.Б и Основно училище „Христо Ботев" гр. Добрич. Фактурираните от „Електра БГ 2020" ЕООД услуги участват в издадените от „Прогрес 99" ООД фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, приложени към ССЕ, приети и разплатени от възложителите.

Установи се, че издадените от „Прогрес 99" ООД фактури са осчетоводени като приход по кредита на сметка 703 Приходи от продажба на услуги, начислен е ДДС на продажбите по кредита на сметка 4532 срещу дебитиране на сметка 411 Клиенти. Приспаднатите аванси са правилно отразени чрез метода на червеното сторно и ползването на сметка 412 Клиенти по аванси. Фактурите са включени в дневниците за продажби в месеците на издаването им и в справките декларации по ЗДДС.

Сочените от приходните органи факти за недеклариран от доставчика персонал в НАП, липса на подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО и ГФО за 2019 г. в TP са обстоятелства, които са извън правната сфера на влияние на „Прогрес 99" ООД, поради което същите са ирелевантни за правото на данъчен кредит на получателя. В настоящия случай приходните органи не са установили обективни данни за знание или задължение за знание, че сделките са част от измама. Доказателства за това не се ангажираха в проведеното съдебно производство от ответника, чиято е доказателствената тежест.

За отказания данъчен кредит в размер на 503,93 лв. по фактура № 7028479/22.12.2018 г. издадена от „Валентино" ООД

С обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1249,40 лв. през м.12.2018 г. по фактура № **********/22.12.2018 г., издадена от „Валентино" ЕООД, получател по която е трето лице - „Билдинг -Т" ЕООД. С обжалвания РА, в частта по ЗКПО за 2018 г., не е признат разхода по посочената фактура в размер на 6246,92 лв.

При административното обжалване, в частта по ЗКПО за 2018 г., горестоящият орган е приел доводите на дружеството-жалбоподател за допусната счетоводна грешка при отчитането на разхода. Същата се изразява в отчетен разход по грешна фактура № **********/22.12.2018г., с получател „Билдинг-Т" ЕООД, вместо по фактура **********/22.12.2018 г, по която получател е дружеството. В резултат на това РА е потвърден в частта на извършеното увеличение с непризнатия разход в размер на 6246,92 лв. и е извършено намаление на финансовия резултат по фактура № **********/22.12.2018 г. в размер на 2519,64 лв. В частта по ЗДДС е прието, че дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1249,39 лв. по грешно включената в дневника за покупки фактура № **********/22.12.2018 г., тъй като получател по същата не е ревизираното дружество. Искането за признаване на данъчен кредит в размер на 503,93 лв. по фактура № **********/22.12.2018 г, по която дружеството е получател е отхвърлено с мотива, че 12-месечния срок по чл.72 от ЗДДС, през който е могло да бъде упражнено правото на данъчен кредит е изтекъл.

Съдът намира, че отказаният данъчен кредит в размер на 503.93 лв. по фактура № **********/22,12.2018 г. е незаконосъобразен и е в противоречие с фактите по делото. От фактическа страна не е спорно обстоятелството, че „Прогрес 99" ООД е включило погрешно в дневника за покупки за д.п.м.12.2018 г. фактура № **********/22.12.2018 г., издадена от „Валентино" ООД на трето лице, вместо фактура № **********/22.12.2018 г. на стойност 2519,64 лв. с начислен ДДС 503,93 лв. издадена от същия доставчик на „Прогрес 99" ООД.

Неоснователни са доводите на решаващия орган за изтекъл 12 месечен срок по чл.72 от ЗДДС за ползване на данъчен кредит по фактурата. В конкретния случай не се касае за пропусната фактура, по която да бъде упражнен данъчен кредит, а за грешно посочена такава в СД и дневник за покупките. Грешката е установена в хода на ревизионното производство и дружеството е направило своевременно искане за признаването на начисления и платен ДДС с възражението срещу РД, преди да му бъдат определени задълженията за данъчния период.

Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗДДС допуснати грешки в подадени декларации по чл.125, ал.1 и 2 от ЗДДС вследствие на неотразени ли неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл.124 се коригират по установен от закона ред в зависимост от това, дали е изтекъл срока за подаване на СД или същият не е изтекъл. Съгласно чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС, в случаите когато срока за подаване на СД е изтекъл грешките се поправят, като лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период- при неправилно отразени в отчетните регистри документи. След като уведомяването на компетентния орган не е обвързано с определена форма, то е допустимо същото да бъде направено с писмен документ в свободна форма, включително с възражение по ревизионния доклад или жалба срещу ревизионния акт, с който се определят задълженията за периода. В случая дружеството е уведомило компетентните органи за допусната грешка преди издаване на обжалвания РА - с направеното възражение срещу РД, Същите са били задължени при издаването на РА да коригират правото на данъчен кредит до размера на начисления ДДС по фактура № **********/22.12.2018 г. т.е. до 503,93 лв., предвид липсата на спор за реалността на получената доставка и представения оригинал на фактурата. Като не са съобразили този факт, органите по приходите неоснователно са приели, че правото се претендира за първи път с жалбата, т.е. след 12 месечния период, поради което незаконосъобразно са отказали данъчен кредит в размер на 503,93 лв.

Според заключението на вещото лице по задача № 5 от ССЕ е установено, че при признаване на искания данъчен кредит в размерна 503,93 лв. резултатът за данъчен период 12.2018 г. по СД по ЗДДС следва да се измени на ДДС за внасяне в размер на 3199,66 лв. При изслушване на вещото лице в о.с.з, същото изрично посочи допълнителния данък за довнасяне за периода в размер на 745,46 лв., след като е съобразило внесения от дружеството данък в размер на 2454,20 лв., установен при ревизията и посочен в колона 6 от Таблица 1 на РА, Така установения допълнителен ДДС за внасяне се определя в размер на 745,46 лв. и представлява разликата между данъчния кредит по двете фактури / 1249,39 - 503,93/. Дължимата лихва за периода от 15.01.2019 г, до 27.11.2020 г. се изчислява а в размер на 141,44 лв, съгласно лихвения калкулатор на НАП.

За отказания данъчен кредит в размер на 265,05 лв. за доставки на услуги от „Ганев и син^“ ЕООД

Ревизиращите органи са отказали да признаят право на данъчен кредит в общ размер 265,05 лв. за данъчни периоди м.04 и 05,2019 г. по фактури както следва: № 164/05,04,2019 г. на стойност 750 лв, и ДДС 150 лв. - аванс,

№ 165/22.04.2019 г. на стойност 443,76 лв. и ДДС - 88,75 лв. - монтаж на хидроизолация ул. М.Дринов - 298,44 кв.м.

№ 101/17.05.2019 г, на стойност 131,52 лв. и ДДС 26,30 лв - монтаж на хидроизолация ул. М. Дринов - 32,88 кв.м.

Мотивите на приходните органи се свеждат единствено до обстоятелството, че „Ганев и син" ЕООД е дерегистрирано лице по ЗДДС на 18.11.2014 г. Поради това е прието, че не е изпълнено изискването за упражняване на данъчен кредит по чл. 69, ал.1, т. 1 от ЗДДС - доставчика да е регистрирано по ЗДДС лице.

Съдът намира този изводо за неправилен.

Дружеството притежава данъчни документи - фактури, отговарящи на изискванията на чл.114 от ЗДДС. Със същите данъка е начислен от доставчик- данъчно задължено лице, за който са посочени данни за неговия идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС. При липса на спор за доставките, неоснователно е отказаното право на приспадане на ДДС.

Дерегистрацията на доставчика по ЗДДС не е основание да се откаже на „Прогрес 99" ООД правото му на данъчен кредит. В този смисъл е относимата практика на СЕС относно тълкуване на нормите на общностното право и на Върховния административен съд по аналогични казуси. С решение от 22 декември 2009 г. по дело С-438/2009 Съдът се е произнесъл, че чл. 18, § 1, б. "а" и чл, 22, § 3, б. ^„б“ от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на ДДС единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/18/ЕО на Съвета от 14 февруари 2006 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения член 22, параграф 3, буква б), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги.

В мотивите на решение по главното производство на дело С-18/2013 на СЕС, Макс Пен е прието, че при обсъжданата хипотеза на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги.". В конкретния случай този факт не е доказан от приходната администрация, чиято е доказателствената тежест. Фактурите са платени изцяло по банков път, ведно с начисления ДДС по фактурите /заключение ССЕ т.4/, поради което данъчният кредит е правилно приспаднат от ревизираното лице.

В настоящото производство се доказа наличието на предпоставките по чл.69, ал.1 от ЗДДС за участие на услугите в изпълнените от дружеството облагаеми доставки. Според  заключението по ССЕ се установи, че услугите по процесиите фактури, издадени от „Ганев - син" ЕООД, за извършени и приети от възложителя СМР дейности по обект многофамилна жилищна сграда в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов" № 1, вх.Б, са включени във ф-ра № **********/13.05.2019 г„ издадена от „Прогрес 99" ООД към СС „Народна дума 1 Добрич - Марин Дринов 1 -Б" /т. 1.3.4 от ССЕ./ Последната е осчетоводена като приход по кредита на сметка 703/20 Приходи от продажба на услуги, начисленият ДДС е осчетоводен по кредита на сметка 4532 ДДС на продажбите, срещу кредитиране на сметка 411 Клиенти. Фактурата е включена в дневника за продажбите за месец май 2019 г. и в справката - декларация по ЗДДС за същия месец.

 Съдът намира,  че следва да се  съобрази, включително и с оглед на неговия задължителен характер с решението от 21.06.2012г. на СЕС по съединени дела С-80 и С-142/11 относно доставки на услуги и относно доставката на стоки. В последното е посочено : „Член 167, член 168, буква а/, член 178, буква а/, член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.  Член 167, член 168, буква а/, член 178, буква а/ и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател". Съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /налична е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112/, поради което „са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане".

          Декларирането или недекларирането пред приходната администрация данни от страна на преките доставчици, са обстоятелства извън правната сфера на ревизираното лице и доколкото при ревизията не са установени съпричастни действия или знание за констатираните факти и обстоятелства, то същите не са годно фактическо основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Така СЕС в Решение по дело С-18/13 /Макс Пен/ постановява: Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

          В настоящия случай приходните органи не са установили обективни данни за знание или задължение за знание, че сделката е част от измама. Правото на данъчен кредит е формално право и неговото възникване и упражняване е свързано с наличието на предвидените от закона предпоставки. Органът по приходите не е установил, че дружеството е нарушило някое от задълженията си, произтичащи от ЗДДС или че не притежава на някои от документите, изискуеми от закона. При липсата на отрицателни предпоставки органът по приходите е бил длъжен да зачете формалната доказателствена сила на представените частни документи.

          Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че данъкът по фактурите е начислен правомерно, в съответствие с всички изисквания на закона. „ПРОГРЕС 99" ООД притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател. Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. Доколкото данъкът е начислен съобразно с чл. 86 ЗДДС за реална облагаема доставка, не е налице неправомерно начислен данък, а следователно не е налице и основание за отказ на право на данъчен кредит. Следователно за дружеството, като получател са налице всички предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит. „ПРОГРЕС 99" ООД законосъобразно и в предвидения от ЗДДС срок е включил спорните фактури в дневниците за покупки и справките- декларации за съответните периоди, като получените осъществени облагаеми доставки е използвал в извършваната от него облагаема дейност.

          Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма, както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали стоките са действително предадени на получателя и услугите са действително извършени и предадени е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В случая, не е спорно редовното осчетоводяване и деклариране, нито извършеното плащане. Фактурите са редовни от външна страна и съдържат всички необходими и съществени реквизити, измежду които не са нито данните за периода от време, нито крайната дата на предоставяне на услугата, или други условия, по всяка една от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи за приемане/одобряване на работата. Представените доказателства, в качеството им на частни документи наистина нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, но това не означава че те нямат значение за процеса, респективно същите трябва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото. Документите са свързани както с процесиите фактури, така и с реалния резултат от доставките, в случая те не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените услуги. Фактите, които тези доказателства удостоверяват, кореспондират със счетоводно отразяване на процесиите услуги при преките доставчици и при PЛ, както и с безспорно платената парична престация на изпълнителите по договора. Тези услуги безспорно са свързани с предмета на дейност на ревизираното дружество. Обстоятелството, че доставчиците не са имали наети и осигурени лица и не са декларирали налични активи, не може да се вмени във вина на ревизираното лице, поради това че не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама или за злоупотреби поради извършване на същите дейности, но от други ДЗЛ. Въз основа на писмените доказателства по преписката може да се направи извод, че предоставените от дружествата-доставчици услуги са в тясна връзка с осъществяваната от ревизираното лице дейност. В своите решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя. Както беше посочено по-горе, последователно е разбирането, че на изследване подлежи реалността само на пряката доставка.

         Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11 фактът, че ДЗЛ не е проверило обезпечеността на доставчиците си не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела № С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно-задълженото лице е знаело за нея.

            По ЗКПО за 2018 г. За извършеното увеличение на финансовия резултат по фактури, издадени от „Основи 1927" ЕООД.

            С обжалвания РА на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, вр. чл. 10, ал.1 от ЗКПО и във вр, чл.16, ал.2, т.4 от с.з е извършено увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат с отчетени разходи в размер на 71147,01 лв. за получени услуги от „Основи 1927" ЕООД по  11 бр. фактури.

           Разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО регламентира, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. В чл. 10, ал. 1 ЗКПО законодателят е дефинирал обоснованите документално счетоводни разходи, а това са тези, за които е издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява реално стопанска операция. По аргумент на противното тези, за които не е издаден такъв документ, са документално необосновани разходи и с тях се увеличава финансовия резултат съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО.

         За конкретно отчетените разходи за услуги са представени фактури, които отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството и изпълняват изискванията на ЗКПО за документална обоснованост. Фактурите са придружени с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи / рекапитулации, удостоверяващи завършените и приети строителни услуги, описани по вид, количество, единична и обща цена. Всички доставки са платени от дружеството-жалбоподател по банков път по сметка на доставчика. Платените аванси по фактури № 9 /04.04.2018 и № 13/04.05.2018 г. са приспаднати от стойността на получените по-късно през годината СМР услуги по фактури №10/20.04.2018 г., № 16/18.05.2018 г., № 18/25.06.2018 г., № 19/06.07.2018 г. и № 20/24.07.2018 г , вложени са в дейността на дружеството през същия период, поради което са данъчно признат разход. Представени са счетоводни регистри, видно от които получените услуги от „Основи 1927" ЕООД са отчетени в разходите за дейността на дружеството към съответния обект, за който се отнасят. С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, подробно посочени в частта по ЗДДС, както и изложените по-горе мотиви в същата част по отношение на доставките от „Основи 1927" ЕООД съдът намира, че в настоящото производство се доказа реалното осъществяване на услугите по процесиите фактури, по които получател е ревизираното дружество, а с това и правилното отчитане на разходите в дейността на дружеството за ревизирания период.

          Извън горното въпросът за реалното осъществяване на доставките, свързан с правото на данъчен кредит по фактури № 9/04.04.2018 г. и № 10 / 20.04.2018 г. е решен от съда с влязло в сила съдебно решение № 259/23.07.2021 г., постановено по адм.д. 598/2020 г. по описа на Административен съд Добрич. Решението е задължително за страните по делото съгласно чл.177, ал.1 от АПК и за съдилищата, съгласно чл. 297 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Със същото е прието, че доставките по двете фактури № 9/04.04.2018 и № 10/20.04.2018 г. са реално осъществени и е отменен РА № Р- 03000819007298-091/001/27.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС за д.п.м.04.2018 в размер на 2362,10 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури.

          Предвид реалното получаване на услугите по процесиите фактури, не е осъществена хипотезата, предвидена в чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно която начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, се счита за отклонение от данъчно облагане. Необосновани са мотивите на приходните органи за привидност на доставките. Съображенията за това са изложени по- горе в частта по ЗДДС.

            Предвид гореизложеното съдът приема, че следва РА и РА за поправка, потвърдени с решение 336/16.02.2021  г. на Директора на Дирекция  ОДОП Варна следва да бъдат отменени.  

           Съобразно изхода от спора и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени направените от него по делото разноски. Същите се констатираха в общ размер на 3 912 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лева и 1 462 лева депозит за вещо лице.

Водим от горното, Административен съд Добрич, V състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „ПРОГРЕС 99" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №62А, представлявано от управителите К. К.Д. и Л.С. Д., Ревизионен акт № Р-03000820003763-091-001/27.11.2020 г. издаден от Марияна Тодорова Ганева и Н.А.П.– органи по приходите в ТД на НАП Варна и РА №П-03000820201910-003-001/08.12.2020 г., потвърден с Решение № 336/16.02.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. Варна да заплати на „ПРОГРЕС 99" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №62А, представлявано от управителите К. К.Д. и Л.С. Д., сумата в размер на 3 912 (три хиляди деветстотин и дванадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                  СЪДИЯ: