РЕШЕНИЕ

Номер 1201                                 28.07.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На трети юни                                             двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     1231 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е електронен фиш серия К № 1715589 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на П.П.П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

          Жалбоподателят П. моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 23.08.2017г. около 13.11ч автомобил с рег. № **, марка „Деу”, модел „Нексия”, собственост на жалбоподателя, се движел по път 2-64. При км 35+500метра в района на разклон за с.Ръжево Конаре, посока на движение от с.Граф Игнатиево към с.Черноземен скоростта му била 73 км/ч, при ограничение с нарочен знак В26 за движение извън населено място от 60 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 511, монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя на 17.01.2020г.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че нарушението е погасено по давност. Това възражение е неоснователно. Действително ЗАНН в чл.82 е предвидил давностен срок от две години, но той касае събиране на глобата. Началото на този двегодишен срок започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата. В процесния казус това не е станало, тъй като процесния фиш е връчен на жалбоподателя на 17.01.2020г. Тъй като е постъпила жалба, то електронния фиш не е влязъл в сила, а това би станало едва след влизане на съдебното решение в сила. Едва от този момент би започнал да тече двегодишния давностен срок за събиране на глобата по чл.82 ЗАНН. Разбира се доколкото давността изключва наказателно преследване и при липса на специална уредба в ЗАНН, то правилата на НК, а именно чл.80 и сл. от последния би следвало да немерят приложение в казус като този. Там давностния срок обаче е значително по-дълъг и в конкретния казус не е изтекъл. На практика фиша е връчен преди изтичане на три години от извършване на нарушението – 23.08.2017г., а с връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов. Така на практика погасяване на административнонаказтелното преследване би настъпило с изтичане на срок от четири години и половина, считано от дата на извършване на нарушението.

За пълнота следва да се посочи, че след като жалбоподателя П. не може да посочи обаче кой в момента на нарушението е управлявал автомобила и не е представил пред контролните органи, нито по делото декларация посочваща лицето извършило нарушението, нито копие от неговото СУМПС съответно, то нарушението следва да се вмени в негова вина по силата на закона. Ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Фиша отговаря на изискваниията на закона. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. Не на последно място тълкуванието предложено от жалбоподателя на нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление не се споделя от настоящата инстанция, тъй като тази норма само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. За дата на издаване на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава то е била заснето. Законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо издадения електронен фиш е законосъобразен. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което са гарантирани правата на жалбоподателя в тази насока.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е определена глоба от 50 лева за превишение от 13 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 76 км/ч и превишение 16 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1715589 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на П.П.П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.