Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,20.05.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV А въззивен състав, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова ч. гр.
дело № 3140/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл ГПК.
Образувано е по жалби на Т.А.Г. и на Л.Г.Г. срещу
действия на ЧСИ М.Ц. по изпълнително дело № 20158400400981.
Жалбоподателят Г. – длъжник по изпълнителното дело,
обжалва налагането на запор върху пенсията му, която се превежда по банкова
сметка ***. Твърди, че пълният размер на пенсията му е несеквестируем. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателите за
представителство по изпълнителното дело.
На 28.01.2016г. е депозирал допълнение към жалбата
си.
Жалбоподателката Г. – длъжник по изпълнението,
обжалва налагането на запор върху банковата й сметка в У.Б. АД. Твърди, че
запорът е наложен преди да получи покана за доброволно изпълнение, като по този
начин е лишена от възможността да плати доброволно сумата и така да намали пропорционалните
такси, дължими на съдебния изпълнител. Заявява, че след като сумата, за което
бил наложен запора била събрана чрез превод от банката по сметка на съдебния
изпълнител, продължили да й удържат
месечна вноска по запора, което се дължало на незаконосъобразното поведение на
съдебния изпълнител. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателите за представителство по изпълнителното дело.
Взискателите в изпълнителното производство и
съответно насрещни страни по жалбите – В. В.Д. и П.Г.Д., ги оспорват чрез
пълномощника си адв. М.. Искат присъждане на разноски за адвокатски хонорар и в
настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител излага мотиви за
частична недопустимост и неоснователност на жалбите.
Софийският градски съд, след преценка на събраните
по делото доказателства и становищата на страните, намира следното
По жалбата на Т.Г.:
На 22.12.2015г Г. е получил покана за доброволно
изпълнение, с която е уведомен, че дължи и сумата 350 лева за адвокатски
хонорар на взискателите. Със същата му е съобщено за наложените запори върху
пенсията му и върху банковата му сметка в У.Б. АД.
В отговор на изпратеното от ЧСИ до СУСО запорно
съобщение, на 21.12.2015г. ЧСИ е уведомен, че запор върху пенсията на Г. не
може да бъде наложен, тъй като тя е под размера на минималната работна заплата
за страната – чл. 466 ГПК.
В отговор на изпратено от ЧСИ до банката запорно
съобщение, на 21.12.2015г. последната е отговорила, че е блокирала сметката на длъжника.
На 13.01.2016г. Г. е депозирал искане до ЧСИ да
вдигне запора върху пенсията му на основание чл. 466 ГПК. На 22.01.2012г. Г. е
уведомен, че запор върху пенсията му не е бил наложен, а на 12.01.2016г. ЧСИ е
вдигнала частично наложения запор върху банковата му сметка – до сумите,
постъпващи от НОИ като негова пенсия. Съобщението за вдигане на запора е
получено от банката на 13.01.2016г.
Жалбата на Г.
- предмет на настоящото производство, е постъпила при ЧСИ на
11.01.2016г. т.е. преди същият да е бил запознат с обстоятелството, че запор
върху пенсията му не е наложен, а запорът върху банковата му сметка е вдигнат
частично. Въпреки това с допълнението към жалбата, депозирано на 28.01.2016г. Г.
настоява на направените с първоначалната жалба искания.
Предвид изложените факти, в частта, касаеща запора
върху пенсията на длъжника, жалбата е неоснователна. Изпълнението не е насочено
срещу вземането на длъжника за пенсия -– СУСО не е наложило запор, а запорът
върху банковата сметка не обхваща това вземане и е вдигнат два дни след
подаване на жалбата (обстоятелство, което самият жалбоподател потвърждава в
допълнението към жалбата си). Обстоятелството, че за други доходи, постъпващи
по банковата му сметка извън пенсията, която с оглед размера й е абсолютно несесквестируема,
запорът върху банковата сметка остава, няма отношение към законосъобразността
на действията на ЧСИ. Само запор върху изцяло несеквестируеми вземания е
несъвместим с несеквестируемостта и затова подлежи на отмяна. В случая върху
такива вземания няма наложен запор, а жалбоподателят не твърди, че по банковата
му сметка постъпват и други негови вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение. Ето защо, насочването на изпълнението е върху секвестируемо
имущество и запорирането на последното е законосъобразно т.е. не подлежи на
отмяна.
В частта, касаеща прекомерността на разноските на
взискателите за адвокатски хонорар, жалбата на Г. е лишена от предмет. Съдът не
може да се произнесе за първи път по така направеното искане. На съдебен
контрол подлежат действията или актовете на съдебния изпълнител, а в случая
липсва произнасяне от последния по повод възражението за прекомерност. До
постановяване на съответния акт от съдебния изпълнител, възражението за прекомерност отправено
директно да съда, се явява преждевременно и не подлежи на разглеждане. В тази
връзка жалбата в частта, с която се иска намаляване на разноските за адвокатски
хонорар на взискателите, следва да бъде оставена без разглеждане.
По жалбата на Л. Г. :
На 22.12.2015г Г. е получила покана за доброволно
изпълнение, с която е уведомена, че дължи и сумата 350 лева за адвокатски хонорар
на взискателите. Със същата й е съобщено за наложените запори върху пенсията й
и върху банковата й сметка в У.Б. АД.
Запорните съобщения до СУСО и банката са изпратени
от ЧСИ на датата, на която е изпратена до Г. и призовката за доброволно
изпълнение – 09.12.2015г. , а са получени от тях съответно на 11.12.2015г. и на
15.12.2015г. От тези дати, съгласно разпоредбата на чл.450, ал.3 ГПК, запорите
се считат наложени. Законът не създава изискване запорът върху вземане да се
налага след датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение, както твърди
жалбоподателката. Целта, която законът преследва е длъжникът да не бъде
известен преди налагане на запора, за да не осуети принудителното удовлетворяване
на взискателя. В този смисъл чл. 428, ал.2 ГПК изисква в ПДИ да бъде съобщено
на длъжника за наложените запори и
възбрани, а не да го уведоми, че такива ще бъдат наложени след изтичане на
срока за доброволно изпълнение. Ето защо, възражението на жалбоподателката Г.,
че е получила ПДИ след налагане на
запорите, е изцяло неотносимо към законосъобразността на последните. Този факт
не осуетява възможността за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, а
последното пък не влияе върху размера на пропорционалните такси, събирани от
ЧСИ, защото разпоредбата на т. 6 от т. 26 „Забележки“ от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление №
215/ 24 юли 2014 г. на МС, не е
действащо право (обявена е за нищожна с решение на ВАС, петчленен състав от
12/02./2015г. по адм.дело № 4389/2015г.).
Жалбоподателката Г. не излага доводи за
несеквестируемост на вземанията, върху които е наложен запор. Не се установява
такава и от събраните по делото доказателства. Обжалваният от нея запор е
изцяло съвместим с несеквестируемостта, поради което не я нарушава и съответно
не подлежи на отмяна.
След
събиране на дължимата сума, на 29.01.2016г., ЧСИ е изпратила съобщения до СУСО
и до У.Б. АД, с които ги е уведомила, че вдига запорите, наложени на Л. Г.,
като така е изпълнила законовото си задължение по чл. 433, ал.2 ГПК. Твърдението
за обратното в жалбата на Г. е произволно. Съобщението е получено от СУСО на 10.02.2016г., а от банката - на 02.02.2016г. Сторените след тези дати
удръжки по запора са направени от третите задължени лица без основание и по
тази причина сумите по тях са върнати от съдебния изпълнител на
жалбоподателката Г., видно от доказателствата по изпълнителното дело. Или не е
налице противоречащо на закона действие от страна на съдебния изпълнител.
В частта, касаеща разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателите по делото, жалбата на Г. е просрочена.
Възражението й за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 350 лева е
оставено без уважение от ЧСИ с постановление от 22.12.2015г. То е връчено на Л.
Г. на 13.01.2016г., като й е указана възможността да го обжалва в едноседмичен
срок от получаването му пред СГС. Жалбата на Г. е депозирана на 05.02.2016г.
т.е. в частта срещу постановлението за разноски е просрочена и съответно не
подлежи на разглеждане.
В заключение, жалбите на длъжниците в частите,
касаещи наложените върху техни вземания запори са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение, а в частите, касаещи разноските на взискателите по
изпълнителното дело са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
При този изход на спора, на ответниците по жалбите
и взискатели в изпълнителното производство се следват своевременно поисканите
разноски за адвокатски хонорар, заплатен за настоящото съдебно производство,
които са в общ размер от 400 лева ( по 200 лева за всеки взискател).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на Т.А.Г. и на Л.Г.Г. срещу действия на ЧСИ М.Ц. по
изпълнително дело № 20158400400981 по налагане на запор върху пенсията и
банковата сметка в У.Б. на първия и по налагане на запор върху банковата сметка
в У.Б. на втората.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Т.А.Г. и Л.Г.Г. в частите, с които се иска намаляване поради прекомерност на разноските за
адвокатския хонорар на взискателите в изпълнителното производство.
ОСЪЖДА
Т.А.Г. ЕГН **********,*** и Л.Г.Г. ЕГН **********,
гр.С., кв.****, ул. **** № **, ет.** да платят на В. В.Д. ЕГН ********** и П.Г.Д.
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, пл.**** *, ет*, офис *, общо
сумата 400 лева за разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство.
Решението в частта, с
която жалбите са оставени без уважение и са присъдени разноски е окончателно, а
в останалата част има характер не определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред САС в седмодневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: