Решение по дело №2407/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1900
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110202407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ № 1900/25.10.2019г.

                                                           гр. В., 24.09.2019 г.

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На Девети септември                 Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД2407  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от „П.“ООД, ***, представлявано от И.П.П. – управител, чрез адв. К.Ж.  против НП **********-32/10.05.2019  г.  на Директора на РИОСВ - В., с което на юридическото лице  на основание чл. 34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лицата, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови газове/Наредбата/.

            В депозираната до съда жалба, се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно , издадено е в противоречие с материалния закон и административно-производствените правила, при непълно изясняване на фактическата обстановка. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се измени същото като административната санкция бъде намалена до минимум.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище по съществото на делото чрез адв. Ж., в която се сочи, че в НП не се съдържат достатъчно и категорични данни, от което да се формира извод за осъществен състав на административно нарушение, съотв. липсва ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се маловажност на извършеното нарушение, с оглед ниска степен на обществена опасност на същото, от която се извежда и обективната несъставомерност на деянието.

            Въззиваемата страна , редовно призована, се представлява от юк К., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, доколкото в хода на съдебното производство е установено безспорно осъщественото нарушение.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. Разпитан е в качеството на свидетел актосъставителя – св. А.Д. .

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 01.04.2019 г.  служители на РИОСВ –В. извършили проверка в информационната система на дружеството, при която било установено, че „П.“ООД е оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове. Установено е, че дружеството  не е изпълнило задължението си, предвидено в наредбата по чл. 17 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно да представи в РИОСВ-В. годишен отчет за експлоатираното оборудване, зависещо от флуоросъдържащи парникови газове за ресторант, находящ се в гр. В., К. а.,   в срок до 15 февруари на текущата 2019 г. за периода от 1 януари до 31 декември на предходната 2018 г.  Констатирано било, че нарушението е извършено на 18.02.2019 г.

При така установените факти, св. А.Д., на длъжност главен експерт в РИОСВ-В. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл. 34и, ал.24 от ЗЧАВ, във вр. с чл.17 ал.2 от ЗЧАВ и чл. 35 ал.1 от Наредба № 1 /ДВ бр. 20/2017 г./. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл. 34и ал.24 от ЗЧАВ във вр. с чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ , чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наледба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лицата, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови газове.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  **********-32/10.05.2019  г.  на Директора на РИОСВ - В. е издадено от компетентен орган - Директора на РИОСВ - В., с оглед разпоредбата на чл. 43 ал.3 от ЗЧАВ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. Актът за установяване на административно нарушение  е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл. 43 ал.4 от ЗЧАВ и видно от заверено копие на съдържащите се в АНП копие на Заповед № РД-318/26.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите и заверено копие на Заповед № РД – 142/24.02.2017 г. на Министъра на околната среда и водите.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Действително в НП е допълнена цифровата квалификация на извършеното нарушение с посочване разпоредбата на чл. 36 от Наредбата, коятопредвижда  органът пред който следва да се представи процесния отчет и срокът, в който следва да се изпълни задължението за представянето му. Доколкото обаче наказаното лице се защитава срещу факти, които са изчерпателно описани в АУАН досежно съставомерните признаци на нарушението и с оглед разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност на акта, съдът намира, че с допълването на правната квалификация на извършеното нарушение в НП не е ограничено правото за защита на юридическото лице в хода на административно-наказателното производство.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34и ал.24 от ЗЧАВ лице, което не представи в срок информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Нормата на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ предвижда,            че с наредба на министъра на околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.). Разпоредбата на чл. 35 ал.1 т.1 от Наредбата предвижда, че годишния отчет, съдържащ информацията по приложение № 9  от Наредбата се изготвя от операторите на стационарно хладилно и климатично оборудване, стационарни термопомпи, двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент, съдържащи 5 тона CO2 еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове; информацията се изготвя за по-малката стойност в килограми от 5 тона CO2 еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи парникови газове. Нормата на чл. 36 от Наредбата сочи, че отчетите по чл. 31, чл. 32, ал. 1, чл. 33, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 се предоставят на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови газове, до 15 февруари на текущата година и се отнасят за периода от 1 януари до 31 декември на предходната година. Съгласно    § 1 т. 10 от ДР на Наредбата  "оператор" е физическо или юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, включително лицето – собственик на инсталацията, попадаща в обхвата на Регламент (ЕС) № 517/2014. Разпоредбата на чл. 2 т.8 от  Регламент (ЕС) № 517/2014 сочи,         че ) „оператор" означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата на регламента.

В хода на съдебното производство, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства безспорно бе установено, че дружеството-жалбоподател има качеството оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, поради което е било длъжно в срока по чл. 36 от Наредбата да представи пред РИОСВ –В. информацията, съдържаща се в приложение № 9 от наредбата под форма на годишен отчет. Като не сторило това, същото е нарушило цитираните по-горе норми. Времето на извършване на деянието правилно е отнесено към първия работен ден след изтичане на законоустановения срок за изпълнение на задължението.

Правилно е приложен материалния  закон въз основа на така установената фактическа обстановка и правилно е определена санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в диспозитива си.

Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за  индивидуализацията на административното наказание.

С оглед на изложеното, съдът намери, че НП следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

            Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № **********-32/10.05.2019  г.  на Директора на РИОСВ - В., с което на „П.“ООД, на основание чл. 34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лицата, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови газове/Наредбата/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: