П Р И С Ъ Д А

гр. *****, 26.01.2016 г.

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 12 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари  две хиляди и шестнадесета година, в състав:      

                            

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   Л. Г.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1. К.С.

                                                                                       2. В.П.

 

 

при участието на секретаря С.Т. и ПРОКУРОР К. Т., като разгледа докладваното от Председателя на съдебния състав НОХД № 1099 по описа за 2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Я.К.В. роден на *** ***, българин, българско гражданство, женен, със средно образование, пенсионер по болест, осъждан, постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В  ТОВА, ЧЕ:

На 29.07.2015г. в гр. ****, ж.к. „***", бл. **, вх. *, ет.*, ап.**, с цел да набави за себе си имотна облага е принудил К.А.Ч. чрез заплашване, че ще пострада тя и неин близък (съпругът й - М.Й.Ч.) с думите: „На ти телефона! Е, обади се на полицията! Какво ме заплашваш с тия полицаи? Ще те изхвърля от седмият етаж!", „Ей вие двамата, театър ли ми разигравате? Я се разбирайте кой има пари и да ми ги дава веднага да не ви пребия!", да извърши нещо противно на волята й, а именно: да отиде с него до офис на "******", находящ се в гр.***, бул. "***", № **, да изтегли сумата от 5000 (пет хиляди) лева и да му ги предаде, като ги остави в жабката на автомобила с който я возел (л.а марка "***", модел "***" с ДК № ****** - собственост на М.Й.Ч.), като с това и причинил имотна вреда в размер на 5000 (пет хиляди) лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив: извършил престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал. 3, т. 7 вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал.1, вр. чл.213а, ал. 3, т. 7 вр. ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б."а" във вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ  ГОДИНИ и глоба в размер на 7000(седем хиляди) лева , като на основание чл.304 НПК го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК , а именно след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

На основание чл.57, ал.1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното на подсъдимия Я.К.В. (със снета по делото самоличност) наказание ДЕВЕТ ГОДИНИ  „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор от закрит тип.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Я.К.В. (със снета по делото самоличност) е бил задържан по ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 04.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

ОСЪЖДА подсъдимия Я.К.В. с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец К.А.Ч. – ЕГН ********** (със снета по делото самоличност) сумата от 5000(пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал. 3, т. 7 вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Я.К.В. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Държавата  направените по делото разноски в размер общо на 1611.53 лева(хиляда шестотин и единадесет лева и петдесет и три стотинки), като от тях 401.53 лева (четиристотин и един лева и петдесет и три стотинки) представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство, които да заплати по сметка на СДВР и 1210лева (хиляда двеста и десет лева) представляващи разноски направени в хода на съдебното производство, които да заплати по сметка на СпНС.

ОСЪЖДА подсъдимия Я.К.В. с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на държавата по сметката на Специализиран наказателен съд, сумата от 200(двеста) лева – 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

Присъдата може да се  обжалва и протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и следв. от НПК,считано от днес.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

                                                                                      2.

 

МОТИВИ

към присъда от 26.01.2016 година по НОХД №1099/2015 год. по описа на Специализирания наказатЕ. съд, 12 състав

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинитЕ. акт за разглеждане в Специализирания наказатЕ. съд, като е повдигнала  обвинение срещу подсъдимия Я.К.В., а именно затова че:

На 29.07.2015 г. в гр. ***, ж.к. „***", бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил К.А.Ч. чрез заплашване, че ще пострада тя и неин близък (съпругът и - М.Й.Ч.) с думите: „На ти телефона! Е, обади се на полицията! Какво ме заплашваш с тия полицаи? Ще те изхвърля от *** етаж!", „Ей вие двамата, театър ли ми разигравате? Я се разбирайте кой има пари и да ми ги дава веднага да не ви пребия!", да извърши нещо противно на волята й, а именно: да отиде с него до офис на "*****" АД, находящ се в гр. ***, бул. "***", № **, да изтегли сумата от 5000 /пет хиляди/ лева и да му ги предаде, като ги остави в жабката на автомобила с който я возел (л.а марка "***", модел "***" с ДК № **** - собственост на М.Й.Ч.), като с това и причинил имотна вреда в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив: извършил престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно:

1.   По НОХД № 4857/00г. по описа на СРС, в сила от 22.04.2003г., му е наложено общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години.

2.   С протоколно опредЕ.ие по дело № 497/06г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, споразумение от 10.07.2006г. му е наложено общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца.

3.   По НОХД № 7635/08г. по описа на СРС, в сила от 09.11.2009г. му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година.

4.   С протоколно опредЕ.ие по дело № 4897/09г. по описа на СГС, споразумение № 97 от 20.11.2009г. му е наложено най-тежкото от наказанията наложени по отношение на обвиняемия В.: "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца.

5.   По НОХД № 4156/04г. по описа на СГС, в сила от 08.03.2011г. му е наложено общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 7 (седем) години

- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр.ал.1, вр. 213А, ал. 3, т. 7, вр.ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б. "б" от НК.

 

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се е потвърдила фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,  поради което и подсъдимия  Я.К.В.  следва да бъде признат за виновен по повдигнатото и предявено му обвинение.  По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия  да бъде наложено наказание от вида „лишаване от свобода“ при условията на чл.54  от НК,  като размерът му да бъде опредЕ. на десет години. Взема становище наказанието „лишаване от свобода“  да се търпи ефективно при строг първоначален режим и глоба около средния размер предвиден за престъплението. Представителят на държавното обвинение не взема становище за разноските по делото. Предлага да се уважи гражданския иск в пълния размер.

 

В съдебно заседание по устна молба беше конституирана в качеството на граждански ищец К.А.Ч., с ЕГН:********** и в наказателния процес беше приет за съвместно разглеждане предявеният от нея срещу  подсъдимия Я.К.В. граждански иск в размер на 5 000(пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр.ал.1, вр. 213А, ал. 3, т. 7, вр.ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б. "б" от НК.

Гражданският ищец К.Ч. поддържа предявеният граждански иск в размер на 5 000(пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.214, ал. 2, т. 2, вр.ал.1, вр. 213А, ал. 3, т. 7, вр.ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б. "б" от НК. Излага становище и прави искане съдът да осъди подсъдимият, като уважи изцяло предявеният срещу него граждански иск в размер на 5000лева.

 

Процесуалният представител на подсъдимия,адв. Л. излага аргументи,че деянието на подсъдимия е недоказано, престъплението за което е обвинен не е извършено от него,коментира  изложените в обвинителния акт факти,като твърди че са измислица,както и че обвинението се гради единствено на показанията на пострадалата и нейния съпруг. Взема становище,че подсъдимия Я.В. следва да бъде признат за невиновен и съдът да постанови оправдателна присъда.

Другият защитник на подсъдимия-адвокат Я. счита, че обвинението спрямо подзащитния й е недоказано по безспорен начин. Защитникът изтъква, че в доказателствената съвкупност от досъдебната фаза на процеса има неотстраними пропуски и недостатъци,че не са събрани безспорни доказателства за виновността на подзащитния й. Адв.Я. също коментира като невъзможни твърденията на ГИ и съпругът й, сочи че са нелогични, намира че не са събрани  всички доказателства  за да бъде разкрита обективната истина.Защитникът моли за присъда, с която подсъдимият  Я.В. да бъде признат изцяло за невиновен по така повдигнатото му обвинение , съответно да бъде оправдан,а гражданския иск да бъде отхвърлен.

Резервният защитник на подсъдимия В. също пледира(със съгласието на подсъдимия) за постановяване на оправдателна присъда. Излага становище че доказателствата по делото безспорно сочат,че подс. В. не е извършил престъплението,че срещу него е организиран заговор и иска Съдът да  признае последния за невиновен по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият  Я.К.В. разбира в какво се състои  повдигнатото срещу него обвинение, като в съдебно заседание дава  обяснения и не призна вината си. Лично и чрез процесуалните си представители моли  Съдът да го признае за невинен. Не взема отношение по предявения граждански иск. В последната си дума подсъдимият отново моли да бъде оправдан, като сочи че няма нищо общо с извършеното престъпление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Я.К.В. с ЕГН********** е роден на ***г***, осъждан е, женен е, българин, български гражданин. Живее в гр.**** на постоянен адрес:***. Завършил е средно образование ,не работи и към момента е пенсионер по болест.

От приобщената по делото справката за съдимост на подс.В.(л.62-81 от ДП, л.115-128 от СП) се установява,че е осъждан общо седем пъти за тежки умишлени престъпления от общ храктер, а именно както следва:

1.По НОХД № 4857/2000 год. с Присъда 05.04.2000г на Софийски районен съд, в сила от 22.04.2003 год. за престъпление по  чл.214,ал.1,вр.с чл.26,ал.1, вр.с чл.18,ал.1,пр.2,вр.с чл.20,ал.2, вр.с чл.2,ал.1,вр.с ал.2, вр.с чл.54 от НК, извършено в периода 30.07.1993-01.08.1993г., като му е наложено наказание  лишаване от свобода  в размер на  3 години и за престъпление по чл.142,ал.3,пр.1,вр.с ал.1, вр.с чл.20,ал.2, вр.с чл.2,ал.1,вр.с ал.2 от НК и чл.54 от НК,извършено от 30.07. до 01.08.1993г.,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на  4 години. На осн.чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду така опредЕ.ите,а именно четири години лишаване от свобода при общ режим и от същото е приспаднато  на осн.чл.59, ал.1 от НК предварителното задържане на подсъдимия,а именно от 02.03.1994г. до 29.12.1994г. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

2.По  НОХД № 497/2006г. съгласно  Споразумение от 10.07.2006г на Окръжен съд Перник, в сила от 10.07.2006г.,съгласно което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321,ал.1,вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК , извършено  от края на м.август 2005г. до 17.02.2006г. ,като му е наложено  наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание; за престъпление по  чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, извършено през м.ноември 2005г. ,като му е наложено  наказание лишаване от свобода  в размер на  три месеца при общ първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание; за престъпление по чл.339,ал.1,вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК,извършено на 15.02.2006г., като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца при общ първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание. На осн.чл.23,ал.1 от НК е наложено  едно общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от шест месеца при общ първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание и от същото  на осн.чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което обв.В. е бил с  взета мярка за неотклонение "Задържане под стража",считано от 15.02.2006г. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

3. По  НОХД № 5008/2007г. с Присъда 04.06.2007г на Софийски районен съд, в сила от 09.01.2008г.  е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.143,ал.1,пр.1 и пр.2 от НК,осъществено на 13.10.2006г. ,като му е наложено наказание „пробация“,със следните пробационни мерки: по чл.42А,ал.2,т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес,за срок от 2 години; по чл.42А,ал.2,т.2 от НК- задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и за престъпление по чл.144,ал.3,във вр.с ал.1,вр.с чл.26,ал.1 от НК, извършено от м.август 2006г.до 30.08.2006г., като му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.На осн.чл.23,ал.3,вр.ал.1 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба към най-тежкото наказание пробация и на  осн.чл.59,ал.1 от НК е приспаднато от наказанието пробация, времето през което подсъдимия е бил задържан по делото от 08.01.2007г. до постановяването на присъдата. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

4. По НОХД  № 7635/2008г. с Присъда 19.03.2009г на Софийски районен съд, изменена от СГС,НО,4 ти въззивен с-в по ВНОХД №1897/09Г.с РЕШЕНИЕ от 09.11.2009г.,влязла в законна сила на 09.11.2009г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.323,ал.4, вр.ал.1вр.чл.29,ал.1, б"а"и"б"от НК, осъществено на 25.02.2008 год. ,като му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

По същото дело с протоколно опредЕ.ие № 1542/03.06.2011г.по ЧНД №1128/2011 по описа на СГС , в сила от 17.10.2011год., на основание чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на осъдения Я.К.В. е опредЕ.о  едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем години по присъдата НОХД №7635/2008г. на СРС, по НОХД №4897/2009г. на СГС, по НОХД №398/2010г. на РС-гр. Радомир и по НОХД №4156/2004г. на СГС, като са присъединени  наказанията ГЛОБА в размер на 5 000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имуществото, наложени по НОХД №4156/2004г. на СГС и на основание чл.24 НК е увеличено наложеното му  наказание лишаване от свобода с една година и шест месеца. ОпредЕ. е  на основание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС първоначален "СТРОГ" РЕЖИМ за изтърпяване на общо опредЕ.ото наказание лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца в затвор,като  са приспаднати времето през което осъдения е бил с мярка за неотклонение  задържане под стража на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.1 от НК: по НОХД №4156/2004г. на СГС в периода от 24.07.2002г. до 14.07.2003г.; по НОХД №7635/2008г. на СРС в периода от 14.05.2008г. до 23.05.2008г.; по НОХД №2968/2003г. на СГС, НК, 17 състав в периода от 31.03.1996Г. до 30.04.1998г.,както и изтърпяната от него част от наказанието по НОХД №4897/2009г. на СГС в периода от 30.04.2009г. до 20.11.2009Г. и от 20.11.2009г. до влизане на опредЕ.ието в сила; приспаднати са на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.3 вр. ал:1 от НК периода от 18.08.2005г. до 27.04.2006Г., през който осъдения е бил с мярка за неотклонение „домашен арест" по НОХД №2965/2005г. на СГС, НК, 4 състав и  на основание чл.25, ал.2 от НК вр. чл.59, ал.З от НК предварителното задържане на осъдения по сл. дело №81/2001г. на ОСлС-**** окръг, пр. пр. №474/2001г. на Софийска окръжна прокуратура в периода от 02.07.2001 г. до 17.08.2001г., през който е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража", както и периода от 17.08.2001г. до 21.09.2001г., през който е бил с мярка за неотклонение „домашен арест".

С Постановление от 07.04.2011г.на РП гр.Радомир на осн.чл.417 от НПК и чл.4, ал.1,чл.7,чл.23,чл.25,чл.59 от НК е приспадната мярка да неотклонение "задържане под стража" в Р.Чехия за периода от 31.03.1996г. до 30.04.1998г., а именно 2 год.и 1 месец.

Наказанието е изтърпяно от ос.В. на 20.09.2013г.

5.По НОХД № 4897/2009г., съгласно Споразумение № 97/20.11.2009г. на Софийски градски съд, в сила от 20.11.2009г . е признат  за виновен  за четири престъпления по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 вр.чл.29 , буква "Б", вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и едно по чл.213А, ал.З, т.7, вр.ал.1, вр.ал.2, т.1 и т.4, вр.чл.29 буква "Б", вр.чл.20, ал.2, вр,ал.1 от НК,осъществени на 26.04.2009 год. ,като за деянията му е наложено едно общо наказание  от 4/четири/ години и 6/шест/ месеца "Лишаване от свобода" ,от което на осн. чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", т.е. за периода от 30.04.2009 г. до датата на одобряване на постигнатото споразумение от СГС. На осн. чл. 65, ал.2, предл. 2 от ЗИНЗС, наложеното наказание на осъдения е постановено  да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор от закрит тип. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

6. По НОХД № 398/2010г. съгласно Споразумение № 209/24.09.2010г на Районен съд Радомир, в сила от 24.09.2010г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129,ал.2 във връзка с ал.1 от НК,осъществено на 30.09.2001 год.  и му е наложено наказание 1 / една / година „лишаване от свобода",което на основание чл.65,ал.2,предложение 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения му е опредЕ.о едно общо най- тежко наказание по НОХД № 398/2010г. на РС-Радомир, НОХД № 7635/2008 г. на PC - **** и НОХД № 4897/2009 г. на СГС - лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като е постановено на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС така наложеното общо най -тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. От опредЕ.ото общо наказание е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяната част от наказанията по НОХД 7635/2008 г. на СРС и НОХД 4897/2009 г. на СГС. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

7. По НОХД № 4156/2004г. с Присъда № 163/21.04.2009г на Софийски градски съд, в сила от 08.03.2011г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.142 ал.З вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.20 ал.3 от НК , извършено на 29.06.2002г. ,като му е наложено наказание ЛОС за срок от 5 години и по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.213 ал.3, т.2 вр.ал.2 т.1 пр.1 т.2 т.З и т.4 от НК ,извършено от 29.06.2002г.до 01.07.2002г.,като му е наложено наказание ЛОС 7 години и глоба в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество.На осн.чл.23 ал.1 от НК е наложено на осъдения едно общо най- тежко наказание ЛОС за срок от 7 години,към което на  осн.чл.23 ал.2 от НК присъединява към наложеното най-тежко наказание ЛОС за срок от 7 години наказанията ГЛОБА в размер на 5000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имущество. На основание чл.47 ал.1 б"а"от ЗИН е опредЕ.  първоначален  "СТРОГ" режим на изтърпяване на наложеното наказание ЛОС на осъдения. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия.

 

Подсъдимият В. и свидетелят М.Ч. се познавали от много години, тъй като били родени в съседни села, живеели недалеч един от друг и в гр.*** в ж.к. „***“, били в добри отношения и се виждали понякога. На 29.07.2015 год. двамата  били заедно със собствения на свидетеля автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК№ **** в гр.***. В разговор между тях подс.В. споделил, че желае да си купи нов автомобил - джип и му трябвали пари. Подсъдимият поискал от свидетеля да ипотекира своя дял от семейния си апартамент, находящ се  в гр.***, ж.к.“*** *“,бл.**,вх.*, ет.*,ап.** (в който Ч. живеел заедно със съпругата си К.Ч. и бил тяхна съсобственост) срещу банков заем от 30000(тридесет хиляди) лева и да му даде парите от заема, за да си купи джип. Свидетелят Ч. заявил, че това не може да стане и му казал „После кой ще връща тези пари?“.  В. се ядосал, разпоредил на свидетеля да кара към неговия апартамент и да поиска от жена си  пари, като в яда си ударил с „пестница“ (с ръка свита в юмрук) по предното панорамно стъкло на лекия автомобил, с който пътували и от удара то се напукало. Ч., управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство, а подс.В. се возел на предната дясна седалка и му заповядал да „кара“ към дома на свидетеля. Около 15.30 часа двамата пристигнали пред блока, където живеел Ч., двамата оставили колата  на паркинга и се качили до апартамента на последния. В жилището била съпругата на свид.Ч. - гражданския ищец (ГИ) К.Ч., която работела в хола  на компютъра, а в съседната стая спяло малолетното им внуче (тригодишно дете на дъщерята на Ч. - свидетелката М.Ч.). В апартамента влезли Ч., следван от подс.В.. С влизането си, свидетелят представил подсъдимият на съпругата си като казал:“ „К., това е Я.В..“  В този момент подсъдимият, който бил видимо нервен, изблъскал свидетеля настрани и се насочил към Ч. и започнал да й вика: „ Ама, каква си ти,ма? На ти телефона! Е, обади се на полицията! Какво ме заплашваш с тия полицаи? Ще те изхвърля от *** етаж!". Гражданският ищец се уплашила,започнала да трепери и изпитала панически страх, дори си представила как лети от *** етаж на блока. Свидетелят Ч. се опитал да успокои подс.В.,като му казал да спре, тъй като жена му цялата се разтреперила и му казал да не крещи, защото внучето му спяло в съседната стая. ГИ Ч.  се опитала да  обясни на подсъдимия, че не го познава  лично  и че не го е заплашвала. В. продължавал да върви към нея настъпателно, “налитайки на бой“ и продължавайки да крещи,че ще ги избие всички. Обърнал се към Ч.,заявил че парите му трябват и му казал: „Ей вие двамата, театър ли ми разигравате? Я се разбирайте кой има пари и да ми ги дава веднага, да не ви пребия!". Ч.,***, отправени към съпругата му, помолил Ч. да изтегли от нейните спестявания 5000(пет хиляди) лева и да ги даде на подсъдимия, но тя отговорила че е дала  парите, които е имала в заем на брат си, както и че не знае кога ще й бъдат върнати. Ч. попитал дали няма „поне“ 5000(пет хиляди) лева, но подсъдимият решил, че двамата му разиграват театър и им казал  отново ще ги пребие. ГИ Ч.  си представила „страшна картина“ , буквално се видяла как „лети от *** етаж“ , решила че няма спасение и заявила ,че има 5000(пет хиляди)лева,които ще ги даде на подсъдимия. ГИ се уплашила и за внучето си , което спяло в съседната стая и дори помолила подсъдимия да престане да крещи, за да не събуди детето. Я.В. подканил Ч. да тръгва веднага и я попитал къде са парите,при което тя му отговорила ,че  парите са й в *** в офиса ,който се намирал на бул.“****“,както и че банката работела до 16.30 часа. В. заявил, че е „четири без десет“ и че има време, веднага да става и да тръгва, като първоначално не й позволявал дори да се преоблече. К.Ч. набързо се облякла, а съпругът й  останал в апартамента да гледа внучето. ГИ и В. тръгнали с л.а. марка „**“, модел „**“ с ДК№ **** към офис на „*****“АД, находящ се в гр.***, ж.к. „***”,  бул.“***“ №***, като последната седнала на предната дясна седалка, а В. на шофьорското място. Ч., качвайки се в автомобила веднага забелязала  спуканото предно стъкло, което било здраво по-рано през деня.

След десет - петнайсет минути подсъдимият и Ч. пристигнали до офиса на банката, като В. останал в автомобила, който паркирал непосредствено пред сградата и казал „По-живо, да не си се забавила,че ще береш ядове!“. Свидетелката бързо влязла в офиса,видяла че няма други клиенти и била обслужена „на гише“ от служител „обслужване на клиенти” - свидетелката В.В.. Последната  още с влизането на К.Ч. забелязала силното притеснение и уплаха  у нея  и веднага я попитала дали има нужда от помощ, като й предложила чаша вода. К.Ч.  отказала помощ, заявила че иска да изтегли сумата от 5000(пет хиляди) лева от личната си влогова сметка възможно най-бързо, да приключи със случващото се и да се прибере в дома си при внучето. Докато свид.В. попълвала документите отново попитала ГИ дали има нужда от помощ,но Ч. отново отказала и гледала да излезе колкото може по бързо от банката и да предаде парите на подс.В.. Свид.В. предала  парите в размер на 5000(пет хиляди) лева в копюри с номинал от по 100(сто) лева, заедно с разписка за изтеглената сума(заверено копие от същата е приложена на л.30 от ДП). Гражданският ищец излязла от офиса на банката, качила се в посочения по-горе автомобил при подсъдимия В. и му подала цялата изтеглена от нея сума в размер на 5000(пет хиляди) лева. Подсъдимият отворил жабката на таблото в колата и й разпоредил да остави парите и квитанцията там, което Ч. сторила,след което тръгнали обратно към дома на последната. Подс.В. отново подкарал автомобила „ с бясна скорост“ и казал на ГИ:  „Сега понеже си много печена ще ти кажа, че твоя мъж ми дължи още 25000 лева и съм уредил да си ипотекира апартамента.“. Ч.  притеснена отговорила, че апартамента не е собственост само на съпруга й, а е собственост и на двамата, тъй като е придобит по време на брака им. Подсъдимият  й заявил,че тогава е необходимо и тя да подпише, както и „…..че ще изпрати мутри“  да пребият съпруга й или той лично ще го пребие. Двамата пристигнали пред блока, където живеели Ч.. В.  спрял колата и казал на К.Ч., че на следващия ден трябва „да е на линия“ във връзка с ипотеката и да каже на съпруга си да слиза по-бързо, като го нарекъл „миндил“. Междувременно свидетелят Ч. стоял на терасата и чакал гледайки през прозореца, като щом ги видял да пристигат тръгнал към асансьора. Ч.  излизайки от асансьора се разминала със съпруга си и му казала, че е изтеглила сумата от 5000(пет хиляди) лева от сметката си, че е оставила парите в жабката на колата, както й било наредено от В.. Направила забележка на М.Ч. като казала: “Как може да ми причиняваш това нещо, да ми  доведеш тая мутра вкъщи?“ и плачейки попитала какво прави и как може да „залага“ апартамента. ГИ влязла в дома си,където детето все още спяло, а М.Ч. тръгнал към личния си автомобил, в който го чакал подсъдимият.

Гражданският ищец, след като се прибрала вкъщи установила, че внучето още не се е събудило и се обадила на зет си да дойде да го прибере. К.Ч. се страхувала много от подс.В., била притеснена от случилото се и отишла до 06РУП –СДВР, където подала заявление (л.3 от ДП) срещу подсъдимия и на същата дата й били снети в полицейското управление обяснения във връзка със случая(л.4 от ДП). Малко след това ГИ се върнала обратно в дома си,събрала малко дрехи и лаптопа си и отишла да живее за известно време при приятелката си -  свидетелката К.П., на която разказала подробно за случилото се и  за преживения от нея уплах и страх,вследствие на отправените заплахи от подс.В.,както и че е била изнудена да му даде пет хиляди лева,които изтеглила от банковата си сметка.

Междувременно след като излязъл от вкъщи, свид.Ч. отишъл при подсъдимия, който го чакал в личния му автомобил и вече се бил преместил на предната дясна седалка. Свидетелят седнал на шофьорското място за да управлява МПС и двамата заедно тръгнали към заведение в ж.к. „***“. На път за заведението, спирали на бензиностанция за заредят гориво, като В. извадил от десния си джоб  „свита пачка с пари“ и  заплатил за нафтата  на стойност 50(петдесет)лева. Свидетелят М.Ч. казал на В. да върне парите на съпругата му, като му споделил предположенията си, че тя ще „пусне“ срещу него жалба.  Подсъдимият заявил ,че това са „глупости“ и че тя няма да посмее да пусне жалба. Двамата отишли  на заведение, където консумирали храна, после ходили до магазин, където подсъдимият закупил бутилка с уиски и навсякъде се разплащал В..

Ч. и В. се разделили и първият се прибрал у дома си около 22.00-23.00 часа, където заварил съпругата си. Последната  го възприела като „подут и обсебен”,скарали се с него и тя напуснала семейното им жилище и отишла да пребивава при свид.Кр.П.. На инкриминираната дата свидетелят Ч. не отварял жабката на собствения си автомобил през цялото време, докато бил с подс.В.,а  и след като се разделили с него. Едва на следващия ден свидетелят отключил колата, отворил жабката, където преди това съпругата му била казала,че е оставила парите, но същите не били там.

На следващия ден М.Ч.  бил у дома си, когато на вратата се позвънило и същият бил посетен от полицейски служители, отдел „Криминален“ при 06 РУП-СДВР. Служителите на МВР попитали дали Я. е тук, а  свидетелят им отговорил, че е сам и че няма  в апартамента никой друг освен него. Полицейските служители му казали ,че трябва да се облече, да си вземе личната карта и да ги придружи до полицейското управление, където бил разпитан. Ч. не искал В. да ходи „по затвори пак, да се разправя по съдилища,защото доста години е лежал“  и излъгал полицейските служители , че Я. е бил апартамента му за да гледа климатика ,след което си тръгнал.

След като бил разпитан в 06РУП-СДВР, полицейските служители свидетелят Б. М. и инсп. Г. Ж.,  помолили свидетелят Ч. да  ги придружи още същия ден до дома на подс.В., когото те познавали във връзка с работата си като служители на МВР. Свидетелят Ч. не познавал от преди това  М. и Ж., съгласил се доброволно да ги придружи и тръгнал с тях до жилището на В.,***. След позвъняване, подс.В. отворил и попитал Ч. : „Куки ли ми водиш?“, което на жаргон означавало полицай. Полицейските служители предложили на подсъдимия да ги придружи  до полицейското управление, но той отказал и им заявил да го призоват с призовка.За проведените оперативно издирвателни мероприятия  инсп. Г.Ж. съставил докладна записка, приложена по делото(л.20-21 от ДП).

След случилото се на 29.07.2015 год., свид.Ч. многократно казвал на подсъдимия и го молил, да върне парите на съпругата му и тя да „оттегли жалбата и да приключи целия цирк“, но В. не се съгласил, заявил на свидетеля „че е луд”, както и че няма да върне парите.

По повод подаденото от свидетелката  К.Ч. заявление (л.3 от ДП) било образувано досъдебно производство, подс.В. бил привлечен като обвиняем по делото и на 07.08.2015 год. с ОпредЕ.ие на СпНС по ЧНД №1001/2015 год. по описа на същия съд(потвърдено от АСНС) му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,която се изпълнява и  към момента.

Известно време след като бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, семейството на М. и К. Ч.и, както и дъщеря им – свидетелката М.Ч. било подложено на психически натиск. Били търсени от различни познати на подсъдимия, в това число и от свидетелката П.М., които искали от тях да „си  оттеглят жалбите“ от полицията и в замяна на това  да бъде върната на гражданския ищец сумата от пет хиляди лева, като заявят че е станало „недоразумение с парите“. ГИ отказала да вземе парите, тъй като не желаела да „оттегля” жалбата си  и не искала да живее в страх до края на живота си. Свидетелите М. и К. Ч.и били притеснени от В., имайки предвид обремененото му съдебно минало и обществената опасност на неговата личност, дори прехвърлили собствеността на апартамента, в който живеели преди това и бил тяхна съпружеска имуществена общност , на дъщеря им свид.М.Ч.. Свид.М.Ч. дори бил придружен от  близки на подс.В. до сградата на СпНС и бил убеден да подаде жалба,че е станало недоразумение,че е нарил  сумата от пет хиляди лева в жабката и че желае да  бъде прекратено наказателното производство. Посочената молба свидетелят подал в деловодството на специализираната прокуратура  вследствие на многократни обаждания,възприети от него като заплахи и срещи с близки на подсъдимия,било му заявено да внимава какво ще стане с подс.В.,както и че знаел при това положение какво ще му се случи. Ч. дори бил придружен от жена,която му казвала какво да пише в молбата, като това не било неговата воля.

До приключване на съдебното следствие пред настоящия състав не са постъпили доказателства, от които да е видно, че  имуществените вреди в размер на 5000(пет хиляди) лева са върнати на  гражданския ищец.

 

По досъдебното производство е била разкрита банкова тайна със съгласието на ГИ досежно нейната банкова сметка ***иска  №********************/****** (заверено копие), въведена в базата данни от служителя на ***** АД-В.В.(л.29 и л.30 от ДП).

От заключението по извършената и приета комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (СППЕ)  от 31.07.2015 год. (л.45-50 от ДП) във връзка с освидетелстването на гражданския ищец К.Ч. , се установява че : освидетелстваната К.Ч. е психично здрава, без наследствена обремененост с психиатрична патология, минали или актуални епизоди на психично заболяване и без вродени или придобити интелектуални разстройства. Според ВЛ, възприетите от освидетелстваната заплахи са възбудили в нея преживяване на уплаха и страх от физическа агресия и тя се е тревожела за себе си, както и за сигурността на нейните близки. Ситуацията е причинила на К.Ч. стрес, като преживяването на уплаха и страх за сигурността и телесната неприкосновеност я е мотивирало да извърши опредЕ.и действия, противно на волята й. Според ВЛ към момента на изследването ГИ е била адекватна, с интактна психика, годна правилно да отразява реалната действителност и е налице психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено значение за делото; състоянието  на ГИ не се явява пречка за нейното участие в наказателното производство във всичките му фази и тя може да дава достоверни показания.

От разпита на вещите лица К. и Г. в съдебно заседание е видно,че същите поддържат изготвеното от тях заключение в неговата цялост. На същите им бе предоставена възможността да се запознаят с показанията на свид.П., дадени пред съдебния състав и сочат,че не е налице предпоставка за промяна на даденото от тях заключение. Според ВЛ  предмет на изследването е било емоционалното състояние на свид.Ч. вследствие на отправените към нея заплашителни думи от страна на подс.В., а заключението се базира на психиатричния преглед и на психологическото изследване на освидетелстваното лице.ВЛ не са установили психически заболявания у ГИ, които да нарушават нейната свидетелска годност и да влияят върху базисните й психични годности в цялост.ВЛ са посочили,че няма основание да променят заключението си с оглед противоречията в доказателствения материал,тъй като по начало свидетелските показания са с по-нисък приоритет и не са предмет на тяхното изследване. Предвид тези изявления на ВЛ съдът, намира че възраженията на страните относно субективизма на заключението и непълнота, се явяват неоснователни.

 

От заключението по извършената и приета комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (СППЕ)  от 10.08.2015 год. (л.54-60 от ДП) във връзка с освидетелстването на гражданския ищец М.Ч., се установява че  у същия не са налице актуални качествени нарушения в психичното функциониране, като възприетата от него закана не е възбудила преживяване на непосредствена и реална витална застрашеност (липсва преживяване на страх за живота), каквато е налице при ГИ. ВЛ са стигнали до извода ,че при освидетелстваният е налице психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено значение за делото и психичното състояние на М.Ч. не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и той може да дава достоверни показания.

От разпита на вещите лица К. и Г. в съдебно заседание е видно,че същите поддържат изготвеното от тях заключение в неговата цялост. Същите сочат,че действително М.Ч. е съобщил при извършеното от тях изследване за претърпяното от него заболяване преди време, а именно инсулт с последвала хирургична мозъчна интервенция,но въпреки това не са установили качествени нарушения на ясното съзнание, не са установили данни за психоза. Същите са установили единствено лека емоционална лабилност, една повишена действеност, като това според тях в никакъв случай не  се квалифицира като  психично заболяване, което да нарушава основни свидетелски годности у М.Ч.. Последният е бил изследван към момента на извършването на експертизата и не е съобщил да е приемал психиатрични медикаменти. ВЛ са на мнение,че освидетелствания към момента на изследването не е страдал от психоза и е бил със запазени психични годности. Предвид тези изявления на ВЛ и извършения личен преглед на освидетелствания, съдът намира, че направените искания от защитата и подсъдимия за събиране на доказателства - епикризи и медицински документи, издадени преди  близо десет години и назначаване на допълнителна и повторна СППЕ експертиза, са неоснователни.

Съдът е приел ,че представените СППЕ по отношение на К. и М. Ч.и    и изготвените заключения по тях са компетентни, ясни, подробни, вещите лица са имали необходимата квалификация, знания и специалност, като са отговорили  на поставените въпроси в пълнота, поради което и те са приети и се кредитират изцяло от съда. Направените възражения от страна на защитата и подсъдимия относно непълнота на заключенията и субективизъм са неоснователни, тъй като същите са отговорили компетентно и пълно на поставените въпроси в хода на досъдебното производство, а и впоследствие и на допълнителни такива поставени от съда и страните. Съдът намира  посочените СППЕ са  кореспондиращи със събрания достоверен доказателствен материал,поради което и се  кредитират изцяло, цени ги и им дава вяра.Изводите на вещите лица по назначените и приети СППЕ кореспондират с изводите на съда в тази насока.

 

От заключението по извършената и приета съдебно-техническа  експертиза (СТЕ) –Протокол 15/ИДИ-189 от 12.08.2015 год. (л.38-42 от ДП) , се установява,че e извършен изследване и анализ на видеофайлове от записи на видеоохранителната система с тринадесет камери на банковия офис на *** АД,ул. „***“ №** са изследвани от ВЛ,като същото е установило че  лек автомобил отговарящ по външни белези на л.а. „****“, модел „****“,цвят светло сив металик, тип ***,версия **** г. е записан от камера №5,насочена към участъка пред входа на банката и обхващаща част от уличното платно. ВЛ е установил,че лекия автомобил  спира на уличното платно пред банката в 16:00:10ч. и от мястото до водача е излязло едно лице-среден ръст,слабо телосложение с прошарена къса права коса,облечено с розова блуза с характерен орнамент и тъмно сини (дънкови панталони). Според ВЛ това лице отговаря по общи лицеви характеристики на ГИ-К.Ч.,което също се установява и от приложените към експертизата фотоснимки. От заключението на ВЛ се установява,че същото лице влиза в сградата на банката и напуска полезрението на камерата,след което в 16:05:30ч. излиза от сградата на банката, като носи в ръцете си бял правоъгълен обект наподобяващ малък пакет. Посоченото лице се качва в описания по-горе автомобил,който в 16:05:59ч. потегля и напуска полезрението на камерата от видео-охранителната система на банковия офис. ВЛ не е успяло да различи лицевите черти на водача на л.а.,като не е установил и движение и излизане на същия или друг пътник от МПС.От приложените към експертизата снимки се установява,че предното панорамно стъкло на автомобила е с пукнатини.

Видно от заключението на експертизата,извлечените снимки от предоставените записи от обекта са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване,поради липса на достатъчно идентификационни белези. Ракурсът на камерата и отдалечеността от която са заснети обектите ,високото ниво на шум в образите,което е очевидно, не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими признаци. При прегледа на видеофайловете ВЛ е установило ,че не  е възможно да отговори дали заснетия автомобил в процесния период от време е л.а. марка „***“, модел „****“ с ДК№ ****. Независимо от това,че не може да бъде извършена пълна идентификация на лицето и автомобила, то констатираното сходство във външните белези на лицето, автомобила и времевия диапазон в който са попаднали в обсега на камерата и съпоставката им с показанията на ГИ, свид.М.Ч. и свид.В. в тази насока са достатъчни за съда да приеме, че това е  процесния автомобил, управляван от подсъдимия и с който К.Ч. е била докарана от него до банката и обратно върната до дома й.

От разпита на вещото лице Д. в съдебно заседание е видно, че същия поддържа изготвеното от него заключение в неговата цялост,като не прави допълнения. Съдът приема,че и изготвеното заключение по СТЕ е компетентно, ясно, подробно, вещото лице е имало необходимата квалификация, знания и специалност, като е отговорило  на поставените въпроси в пълнота,поради което и е приобщено и се кредитира изцяло от съда.Съдът намира  посочената СТЕ за кореспондираща със събрания достоверен доказателствен материал, поради което и се  кредитира изцяло, цени я и й дава вяра. Кореспондирането на съвкупния доказателствен материал, в т.ч. и изводите на вещото лице по назначената и приета СТЕ, подкрепят изводите на съда въз основа на приетата фактическа обстановка,изложена по-горе.

 

Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства в хода на досъдебното производство, както и приобщените в хода на съдебното следствие: справка за съдимост на подсъдимия(л.115-128 от СП)справка от АВ относно вписвания, заличавания и отбелязвания на името на подсъдимия (л.610,т.2 от СП), справка от ГДИН (л.609,л.643,т.2 от СП) и справка за съдимост на подс.В. (л.115-128 от СП), медицински документи относно здравословното състояние на подс.В.(л.86-95,195-209,  от СП) и СМЕ(л.226-232, 386 от СП),копие от протокол за обиск на лице от 04.08.2015 год.(л.760-761 от СП),копие от заповед от 04.08.2015 год.(л.762 от СП) които съдът цени изцяло.

Неотносима към воденото производство е приетата справка от 6РУП-СДВР,приложена по делото(л.690,691,т.2 от СП),която съда не цени.

Представените и приети по делото писмени доказателства от  защитата и подсъдимия по делото: декларации от Е. Я., И. Я.,  (л.470-473, 474-477, 478-479 от СП), молба от Е. Я.(л.480-482,718-720), незаверено копие от Решение по гр.д.7066/2011 год. по описа на СГС,4Гсъстав(л.483-488 от СП), незаверено копие от Постановление за отказ да се образува  предварително производство по пр.пр.№1158/2015 год. на СРП(л.504-505,716-717 от СП),копие от съдебномедицинско свидетелство №I-288/2015 год.(л.506,715 от СП),копие от медицинско направление №103/06.11.2015 год.(л.507 от СП),копие от  Протокол за предписване на лекарства,заплащани от НЗОК/РЗОК №133/15.10.2015 год.(л.508 от СП),копие от декларации от С.М., П.М.(л.712-714,721-723 от СП),копие от искова молба вх.№3035/ 01.02.2013 год. до АС-****(л.763-767 от СП), съдът не цени като неотносими към  повдигнатото на подс.В.. Що се касае до  представените  декларации, в които се съдържат изявления на лица, част от които са били разпитани като свидетели, други  недопуснати в подобно качество до разпит, съдът е на същото мнение, че те не са относими към воденото  производство. Освен това е недопустимо   да се изясняват факти и обстоятелства с декларации, тъй като  за тях съдът е събрал гласни доказателства по предвидения от НПК ред чрез устен и непосредствен разпит на свидетелите М. и М. относно възприетото от тях и които допринасят за разкриването на обективната истина. Още в съдебно заседание бе посочено,че адв.Я. не може да бъде разпитана като свидетел по делото, предвид другото й процесуално качество-на защитник на подсъдимия, и е налице забрана предвид текста на чл.118,ал.1 от НПК.Посочените декларации не представляват и такива писмени доказателствени средства предвид  чл.127 от НПК,съгласно който писмените доказателствени средства са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и други процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателства и други документи,включително докладите и приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите. В тази връзка е и неоснователно възражението на адв.Л.,че същите могат да се ползват от съда.

По същия начин стои въпросът и с приобщените в хода на съдебното следствие заверени копия от пр.пр.№********** год. по описа на СРП(л.489-503,т.2 от СП). Съдът не цени събраните по преписката материали, тъй като същите  не са събрани по реда на НПК по настоящето производство и не могат да бъдат ползвани като годни писмени доказателства. Същите служат единствено за доказване на обстоятелството,че действително е била образувана преписка в СРП по заявление на ГИ срещу П.М., която е приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 04.12.2015 год. на наблюдаващия прокурор.

Съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите: ГИ К.Ч. (в т. ч. от прочетените й на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП), частично на М.Ч. (в т. ч. от частично прочетените на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП), М.Ч., К.П., В.В. (в т. ч. от прочетените й на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП),Б. М. и частично на П.М. и частично обясненията на подсъдимия, като житейски логични, последователни и непротиворечащи си. Действително констатират се неточности, но съдът ги отчита като дължащи се на изминалия период от време от датата на извършването на престъплението до момента, а и още повече че тези противоречия не са съществени и не водят до направата на други изводи и друга фактическа обстановка. Свидетелските показания на посочените лица, които се кредитират от съда, не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Анализирайки показанията на свидетеля К.Ч.,съдът намира че  те са житейски логични, достоверни и кореспондират изцяло със събрания по делото ценен доказателствен материал. Фактическата обстановка по делото се подкрепя от показанията на последната и съдът кредитира с доверието си изцяло свидетелските й показания дадени непосредствено пред съда относно правно-релевантни факти и обстоятелства. С пълна сила това важи и досежно показанията на Ч. приобщени по реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 т. 1 от НПК,а именно обективираните в протокол за разпит на свидетел от 31.07.2015г.(л. 5-6 от ДП), пред орган на ДП. Безспорно се установява,че на инкриминираната дата-29.07.2015 год. в гр.****, свидетелката Ч. ***, където по отношение на нея и в присъствието на нейния съпруг М.Ч. , подсъдимия е заплашил нея и съпруга й (който също видимо бил притеснен),че ще пострадат ,че ще  ги пребие и че ще изхвърли Ч. от седмия етаж,както и че  вследствие на тези заплахи е била изнудена  да извърши нещо противно на волята й, а именно: да отиде с подсъдимия  до офис на "****" АД, находящ се в гр. ****, бул. "****", № **, да изтегли сумата от 5000 (пет хиляди) лева. Притеснена за живота си свид.Ч. е изтеглила исканата сума от подс.В. и ги е сложила на указаното от него място в жабката на автомобила, в  който се возели- л.а марка "***", модел "***" с ДК № **** - собственост на М.Й.Ч.. Показанията на ГИ кореспондират изцяло със заключението на изготвената по делото СТЕ(л.38-42 от ДП),приета от съда относно времето на пристигането на същата пред банковия офис с управлявания от подсъдимия автомобил, времето на престоя в банката и времето на тръгването обратно за дома й. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Ч. и относно последващите събития, след инкриминираната дата, а именно относно множеството телефонни разговори и обаждания, които е имало към нея за да „оттегли жалбата си”  срещу подс.В., относно проведените  разговори в тази насока със свид. П.М. и споделеното със свид.К.П.. Съдът цени като достоверни показанията на ГИ относно предлаганите й парични средства от страна на свид.П.М.,както и относно проведените с нея срещи и предадените от последната документи на л.а., собственост на свид.М.Ч.. Тези показания на ГИ кореспондират с изложеното ,както от дъщеря й ,така и с показанията на М.Ч. и Кр.П.. Последната дори е станала свидетел и е възприела такова обаждане по телефона на К.Ч., включен на „високоговорител” през времето, когато е била в дома й,както и на непрекъснатите други обаждания в тази насока и подадената от нея жалба в полицейското управление. К.Ч. сочи,че е била уплашена и притеснена от думите на В., което в съдебно заседание също потвърждава.Заявява, че се е страхувала от  подсъдимия и е била силно притеснена и уплашена вследствие на заканите отправени от него,  разтреперила се е и е изпитала панически страх. За това емоционално състояние на ГИ сочи и заключението на ВЛ по комплексната приета и ценена от съда СППЕ и именно този страх я е мотивирал да извърши последващите разпоредителни действия с паричните си средства, а не от страх от съпруга й. К.Ч. е имала представа за личността на подсъдимия и неговата обществена опасност, което кореспондира и със събраните доказателства относно съдебното минало на същия, и именно поради това е отказала и предложената й помощ в банковия офис. При извършения й разпит в съдебно заседание същата сочи,че не е приела помощта, предложена от свид.В. ,тъй като знаела „..че в колата  не седи някой аматьор, а седи Я.В., който има доста такива престъпления…”. Съдът приема за достоверни и твърденията на ГИ във връзка с отношенията със съпруга й,а именно относно  подадената от нея жалба по ЗЗДН и бракоразводното й дело, но намира същите за неотносими към повдигнатото обвинение и релевантните за делото обстоятелства. Ирелевантни са отношенията й със съпруга й във връзка с извършеното престъпление от страна на подсъдимия, предвид твърденията че К.Ч. не е била заплашвана от съпруга си да изтегли от банковата си сметка процесната парична сума, както и че нито един от двамата не е дължал пари на подсъдимия. Неотносими са и показанията на свидетелката към воденото производство и във връзка с отношенията й с М.Ч. преди години и водените от последния граждански дела, предхождащи и инкриминираната дата. В тази връзка и констатираните противоречия с прочетените и приобщени показания на ГИ от досъдебното производство по реда на чл.281,ал.4 вр. Ал.1,т.1 от НПК относно тези факти са ирелевантни. Съдът констатира противоречие в показанията на ГИ(поради което и показанията й са приобщени) относно точно изказаните думи от страна на подсъдимия,когато е отправил към нея заплахите. От приобщените в хода на съдебното следствие  показания на свидетелката,посочени по-горе се установява ,че по отношение на нея подс.В. е казал: „На ти телефона! Е, обади се на полицията! Какво ме заплашваш с тия полицаи? Ще те изхвърля от *** етаж!", „Ей вие двамата, театър ли ми разигравате? Я се разбирайте кой има пари и да ми ги дава веднага да не ви пребия!". Впоследствие ,разпитана непосредствено от съда същата отново потвърждава,че е била заплашена от подсъдимия, но според нея  последния е казал: : „Ама, каква си ти, ма?! Ти мен с полиция ли ще ме заплашваш?! На ти телефона, аре звъни ма, е са те хващам и те хвърлям от * етаж!“, „Ще ви смачкам тук и двамата. Парите ми трябват, разбрахте ли?“, „Абе, вие двамата, какъв театър ми играете бе, ще ви смачкам бе!“.  Съдът кредитира в тази част показанията на ГИ, дадени в хода на ДП, тъй като същите видно от датата на протокола, в който са обективирани е 31.07.2015 год. и това е 2 дни след датата на инкриминираното деяние и тогава  е очевидно ,че ГИ е възпроизвела с точност думите на В.. Констатираното противоречие, настоящия състав намира ,че се дължи на изминалия период от време  към датата на разпита на К.Ч.  в хода на съдебното следствие и те не водят до направата на друг извод от съда относно виновността на дееца. Нито пред съда,нито в хода на ДП от приобщените свидетелски показания по предвидения от закона ред не се установява М.Ч. да е отправил закани и заплахи към ГИ за да изтегли процесните пет хиляди лева от банката, каквито възражения бяха направени от защитата и подсъдимия в хода на съдебното следствие. Видно е че  К.Ч. е подала жалбата в 06РУП-СДВР още същия ден,били са й снети обяснения и била е придружена от своя съседка, за която споменава и свид.Кр.П. при извършения й разпит в хода на съдебното следствие.

Показанията на свид. К.Ч. кореспондират изцяло с показанията на свидетеля М.Ч., който е бил очевидец на отправените закани спрямо съпругата му и към него самия и са идентични  със заявеното от ГИ. Свидетелят е познавал подсъдимият В., знаел за неговото съдебно минало и общувал с него , като на 29.07.2015 год. бил с него и заедно посетили апартамента, на посочения по-горе адрес,където била Ч. с внучето им. Свидетелят последователно сочи каква е била причината за посещението на  дома му, а именно че подсъдимият имал нужда от пари –тридесет хиляди лева , за да си купи джип и именно поради това е разпоредил на Ч. да отидат заедно при съпругата му за да иска от нея тия пари, като  в яда си дори спукал предното стъкло на автомобила на Ч.,за което сочи и ГИ и което се потвърждава и от  приложените по СТЕ фотоснимки. Ч. също обяснява за силната уплаха на съпругата си, вследствие на отправените към нея и него самия заплахи, като видимо тя била много притеснена. Ч. възприел лично и буквално отправените  закани и според него подсъдимият бил „нервен“ и повишавал тон. Вследствие именно на тези закани съпругата му тръгнала към банката, заедно с В. и впоследствие тя му споделила,че извършила разпоредителните действия по отношение на свои лични парични средства, а именно че е изтеглила сумата от 5000(пет хиляди) лева и ги е оставила на В. в жабката на колата. Свидетелят Ч. в показанията си сочи,че  подсъдимият след това демонстрирал, че има парични средства като се разплащал навсякъде, както и че след като проверил в жабката на личния си автомобил - изтеглените от пари от съпругата му не били там. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Ч. и относно заявеното от него, че не е имал намерение да ипотекира жилището си, както и че не дължи пари на подсъдимия и че няколкократно е молил последния да върне парите на съпругата му,за да „приключи целия цирк” и В. „да не ходи по затвори пак….”. Съдът констатира противоречие  в показанията на свид.М.Ч. досежно това дали е проверил или не жабката на собствения му автомобил след инкриминираното деяние. В тази връзка следва да се посочи,че от приобщените показания на последния от ДП, частично прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и обективирани в протокол за разпит на свидетел от 10.08.2015 год. се ценят от съда и се установява,че той е проверил в жабката на автомобила и  оставените от жена му пет хиляди лева не били там. Тези показания на М.Ч. са дадени след депозираната от него молба в СпП,която сочи че е подадена не по негово желание и воля. В хода на съдебното следствие М.Ч. заяви,че не е проверявал в жабката на колата за парите, но съдът намира че това противоречие се дължи на изминалия период от време,като приема за достоверни изложеното от него на 10.08.2015 год., при разпита му на ДП. На изминалия немалък период от време съдът отчита и противоречието в показанията на свид.М.Ч. и  К.Ч. относно това дали на 29.07.2015 год. първия е бил в дома си ,след като жена му е подала жалбата в 06РУП и се е прибрала в дома си. Съдът приема ,че  М.Ч.  си е бил вкъщи, тъй като тя подробно разказва ,че не е бил според нея в адекватно състояние, описва го като „подут” и „обсебен”. М.Ч., разпитан в хода на съдебното следствие разказа, че когато се е прибрал съпругата му не е била у дома си и поради това той й прозвънил по телефона и тя му заявила ,че е на хотел. Тези показания на последния не кореспондират с разказа на Кр.П.,която също твърди, че К.Ч. на инкриминираната дата,вечерта се е видяла със съпруга си вкъщи и „се изпокарали”, поради което и в тази им част съдът дава вяра на изложеното от ГИ.

Относно показанията на М.Ч., касаещи факти и обстоятелства  след инкриминираната дата, съдът  ги кредитира като достоверни и им дава вяра ,а именно относно посещението на полицейските служители в дома му; фактът че е излъгал първоначално при снемането на обясненията от него за да прикрие подс.В., както и че е придружил доброволно полицейските служители-разследващия полицай и свид.Б. М. до дома на подсъдимия,за да посочи адреса му. Показанията в тази насока на Ч. кореспондират изцяло с показанията на свид.Б.М. и приложените по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра на изложеното от свид.М.Ч. и относно упражнения спрямо него психологически натиск той и съпругата му да „оттеглят” жалбите си и да кажат ,че е станало недоразумение, а именно че парите не са взети от В.,а са взети от свидетеля. В тази част показанията на свидетеля кореспондират с тези на ГИ и М.Ч., Кр.П. и заключението по приетата и ценена от съда комплексна СППЕ,от която се установява че М.Ч. е възприемал правилно фактите от действителността и респективно е давал достоверни показания за значимите за делото  факти. Освен това следва да се посочи, че показанията на  последния ,дадени в хода на ДП и приобщени в тази им част в съдебното следствие, е видно че са дадени на 10.08.2015 год., т.е. три дни след депозираната от него молба в СпП и за която  същият при непосредствения си разпит  пред съдебния състав посочи, че не я е подал по своя воля,а в резултат на закани и натиск от неустановено по делото лице,както и след като лице от женски пол, му е казвало какво да пише. С оглед на горното съдът приема да достоверни показанията на М.Ч. и им дава вяра(с изключение на показанията му досежно фактите посочени по-горе, че съпругата му не е била у дома си на инкриминираната дата).

Показанията на свидетеля Ч.  касаещи отношенията му с майката на подс.В., съдът намира за неотносими към повдигнатото обвинение и те не допринасят до направата на други изводи на съда относно правнорелевантните за изхода на делото  факти.

Показанията на  свидетелите Ч. и К.Ч. кореспондират изцяло с показанията на свидетелката В., дадени непосредствено в хода на съдебното производство , както и с приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1,т.2, предложение 2 от НПК(тъй като заяви ,че предвид изминалия период не си спомня фактите в конкретика), обективирани в протокол за разпит на свидетел от 04.08.2015г., дадени в хода на ДП,пред орган на ДП. На инкриминираната дата свидетелката В. работела в офиса на „***“ АД, находящ се в гр. ****, бул. "****", № ** като  служител „обслужване на клиенти“. Същата сочи, че изтеглената сума от свидетелката Ч. в банката била в размер на 5000(пет хиляди) лева,като през цялото време докато обслужвала ГИ,тя плачела,била видимо притеснена,уплашена и треперела. Показанията на свидетелката К.Ч. са идентични с тези на В. относно проведения разговор, посещението на банковия офис и емоционалното състояние на ГИ към него момент. В. също потвърждава,че е предложила чаша вода и помощ, но Ч. казвала единствено ,че иска да изтегли парите и да се прибере при детето. Изводи за емоционалното състояние на Ч. могат да се направят от показанията на В.,а именно че същата е действала вследствие на отправените към нея закани от страна на подс.В.. За преживения силен уплах сочи изложеното от В.,че жената  била видимо притеснена,треперела и  плачела,както и в тази насока предложеното от нея - помощ и чаша вода.Освен това свидетелката В. в показанията си пред съда заявява,че Ч. е казала пред нея че трябва „да даде парите по-бързо“ и че се притеснява за детето,което по същество изцяло кореспондира с показанията на свидетелите К. и М. Ч.и, Кр.П. и заключението по  СППЕ. В. също е възприела поведението на ГИ,като такова създаващо впечатление, че бърза да изтегли парите.Досежно сумата, която е била предмет на банковата операция от 5000(пет хиляди) лева в копюри от по 100(сто)лева, е и приложената по делото разписка-л.30 от ДП, с което се потвърждава истинността на  обсъжданите свидетелски показания.

Съдът изцяло дава вяра и кредитира показанията на свидетелката К.П. като житейски логични и непротиворечиви относно емоционалното състояние на ГИ  на 29.07.2015 год., вечерта, а именно че е била уплашена,притеснена и трепереща. От показанията на свидетелката П. се установява,че действително К.Ч. й се е обадила с разтреперан глас и с молба да остане  при нея,като казала че ще си вземе малко дрехи и ще пристигне. Малко след това ГИ пристигнала в дома на своята приятелка и П. възприела лично  силното притеснение на К.Ч. като обяснява,че  “…. плачеше,трепереше,заекваше“, досега не я била виждала в такова състояние….“, при положение че двете се познавали още от ученички и били много близки. Показанията на П. кореспондират с тези на К.Ч., която  подробно  й разказала за преживения голям стрес и за случилото се на инкриминираната дата в пълни подробности, в това число за отправените закани към нея от страна на подсъдимия и вследствие на които е изтеглила от банката сумата от пет хиляди лева и ги е дала на В.,както и че е подала жалба в 06РУП-СДВР относно случилото се. Съдът кредитира показанията на свидетелката П. и относно  обажданията, които Ч. е получавала по телефона  с искания да „оттегли жалбата си“, „да й дадат пари на ръка“ и всичко да мине „по мед и масло“, както и че такива обаждания е получавала и дъщерята на ГИ-свидетелката М.Ч..Свидетелката П. в тази връзка  е заявила, че дори е станала  очевидец на подобно позвъняване на телефона на  К.Ч., която е пуснала високоговорителя и е чула  как набиращото лице е казало „не се крий, дай да оправим нещата“. П. дори в съдебно заседание заяви, че Ч. категорично не е искала да има нещо общо с тези хора, които непрекъснато са й звънели по телефона и била през цялото време (до заминаването си извън РБ на работа) много притеснена. Изложеното от свидетелката П. е идентично със заявеното от К.Ч., съпруга й, както и свид.В.. Действително показанията на свидетелката П.,относно случилото се в дома на Ч.и-отправените заплахи от В.,посещението на офиса на „***“АД на бул. „****“ № *** в гр.**** , изтеглената от банката сума вследствие на упражнената принуда спрямо Ч. от В. и предадените пари на подсъдимия, са производни и тя не е била очевидец, като не е възприела лично тези факти от действителността. Съдът обаче не може да игнорира същите,тъй като след съпоставката с останалите доказателства по делото и посочените по-горе други свидетелски показания-на К.Ч., М.Ч., М.Ч., В., както и заключенията по комплексните СППЕ, се установява че си кореспондират и допълват и не противоречат помежду си. Същите са в логическо единство и с личните възприятия на свид.Кр.П. относно емоционалното състояние на ГИ на 29.07.2015 год. Напротив показанията на Кр.П., обсъдени със съвкупния и доказателствен материал водят до направата на едни и същи изводи и установяват възприетата от съда фактическа обстановка. Соченото от свидетелката обстоятелство,че ГИ се е страхувала от съпруга си, също не води до направата на други изводи от съда и не променя фактите относно престъпната деятелност на подс.В.. В тази насока  показанията на Кр.П. кореспондират с изложеното от свид.К.Ч.,а именно че е подавала жалба по ЗЗДН срещу съпруга си преди инкриминираната датата и това е неотносимо към повдигнатото обвинение по отношение на подс.В.. Кр.П. сочи ,че преживения уплах и страх на 29.07.2015 год. от К.Ч. са вследствие на заплахите на  подсъдимия. Кр.П. при разпита й в хода на съдебното следствие сочи ,че стреса е бил толкова голям, че К.Ч. след инкриминираната дата се поуспокоявала за ден-два „но като се сети за този момент, веднага започва да реве притеснена”,както и че близките на подс.В. не спирали „да я тормозят” и през цялото време била в „притеснение”.

Показанията на свид.М.Ч., дъщеря на ГИ и на свидетеля Ч.,  преповтарят по същество изложеното от посочените по-горе свидетели. Както и свид.П., М.Ч. също не е била пряк очевидец на осъществената по отношение на майка й психическа принуда и заплаха от В.,както и на извършените от ГИ разпоредителни действия във връзка с изтеглените от нея пари от личната й банкова сметка ***. Независимо от това съда намира,че посочените показания макар и производни такива и подложени на съпоставка с останалите приети за достоверни доказателства, същите следва да се кредитират. Непротиворечиви, логически и последователни са показанията на М.Ч., същата преразказва изложеното и от свидетелката Ч.,като е направила изявление,че майки й и тя самата е получавала обаждания от свид.П.М.,като целта на тези обаждания са били предлагани пари на ГИ с цел тя да си „оттегли“ жалбата срещу  В., за което и сочи  и репликата “нещата са готови и може да мине, да се видят, да си ги вземе“. Действително в този разговор не става дума пряко и директно за изложеното от М.Ч.,но  кореспондира с изложеното от свид.К.Ч. досежно предлаганата й сума от пет хиляди лева след инкриминираната дата за да „оттегли“ жалбата си срещу подс.В.. От материалите по делото се установява, че не е било извършено разпознаване, но показанията на свидетелите и извършената очна ставка дават възможност да се направи такъв еднозначен извод ,че лицето Петя е свид.П.М..Съдът изцяло кредитира показанията на свид.М.Ч. (с изключение на сочената от нея за инкриминирана дата 29.08.2015 год.) като достоверни и непротиворечащи си с другия достоверен доказателствен материал относно възприети от нея факти от действителността след осъщественото изнудване от страна на подс.В. спрямо ГИ, но показанията на свидетелката, идентично както К.Ч., и Кр.П. установяват  поведението на свид.П.М. след извършеното изнудване и психологически натиск,както и за преживения страх и уплах от страна на  ГИ по време и след извършеното изнудване.За такъв сочи и свид.Ч.,който дава сведения ,че се е срещал с познати на подсъдимия с цел  той и ГИ „да си оттеглят жалбите“.

Ето защо съдът, след като установи такава кореспонденция на гласните доказателства на посочените по-горе свидетели, не може да игнорира същите. В съвкупността си те подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът не кредитира показанията на свид.М.Ч. относно сочената от нея дата - 29 август 2015 год.,тъй като това обстоятелство не се подкрепя от другите доказателства по делото и намира  тази неточност на изминалото време от случилото се до времето на нейния разпит. Още повече, че М.Ч. впоследствие при разпита си посочи,че свързва датата с извършен й преглед докато е била в 20-21 седмица на бременността си и че може би инкриминираната дата е била през месец юли 2015 год. Дата на инкриминираното деяние се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и че тя е 29.07.2015 год., в това число и от депозираната в 06РУП-СДВР заявление от ГИ и снетите и още на същата дата обяснения. Съдът намира за неотносими към фактите,имащи правно релевантно значение за повдигнатото обвинение относно взаимоотношенията на К.Ч. с М.Ч.,както и  фактът че двамата са в процес на развод и че К.Ч. е предприемала действия срещу съпруга си по реда на Закона за защита от домашно насилие(както вече бе посочено по-горе). Тези обстоятелства не са относими към  обвинението на В. и освен това за тях няма спор по делото. Същите не променят възприетата от съда фактическа обстановка относно извършеното от подс.В. изнудване и цЕ.ия и постигнат от него престъпен резултат.

Анализирайки показанията на свидетеля Б. М., съдът намира същите за логически и кореспондиращи с приетия за достоверен доказателствен материал. Същите подкрепят изцяло изложеното от свид.Ч. досежно поведението на подс.В. след извършеното изнудване по отношение на ГИ. Свидетелят Б.М.,инспектор в 06РУП-СДВР също възприел факти относно извършеното изнудване от страна на подс.В.,тъй като същият  присъствал на снемането на обясненията на свидетелите Ч.и в полицейското управление. Самият той не е „работил” по водената в 06РУП-СДВР преписка, не е извършвал действия по разследването, не е имал и друго процесуално качество в хода на воденото производство (по отношение на него не съществува пречка да свидетелства с оглед текста на чл.118,ал.2 от НПК). Същият е оказвал съдействие  на колегата си единствено във връзка с установяването на местоживеенето на подс.В., който адрес следвало да им се покаже от свид.М.Ч..  Показанията на М. изцяло кореспондират с изложеното от свид.Ч., а именно че подс.В. е отказал да придружи полицейските служители  до полицейското управление във връзка с депозираната от жена му жалба  и заявил,че ще се яви след като бъде призован по надлежния ред, а не устно. Както от показанията на свид.М., така и от показанията на свид.М.Ч. не се установява да имат каквито и да е отношения помежду си, както и че посещението на дома на В. е било единствено с цел неговото установяване на местоживеене и призоваване. Свид.М. сочи,че във връзка с горното, впоследствие и колегата му-полицейския инспектор Г.Ж. е съставил докладна записка (приложена по ДП).

Съдът не кредитира и не цени с доверието си показанията на допуснатите до разпит по искане на защитата и подсъдимия в хода на съдебното следствие свидетели П.М.(частично),Т.С., Ц.З. и С.Н. относно изложеното от тях за състоялия се на 29.07.2015 год. „курбан“ в дома на подс.В..Цени същите единствено досежно близките и приятелски отношения,които са имали с последния. Показанията на тези свидетели не следва да се кредитират във връзка  с изграденото от тях „алиби” на подсъдимия на инкриминираната дата поради изключително близките приятелски отношения с него(свид.Н. дори сочи,че подсъдимия му е като баща, а свид.М. се чувствала като домакиня и като у дома си в жилището на В.,както и че били много добри приятели), обосноваващи висока степен на заинтересованост и пристрастност, още повече, че видно от обясненията на подсъдимия същият не може да опровергае истинността на показанията на пострадалата от 29.07.2015г. поради потвърждаването им от независими един от друг доказателствени източници. Наред с несравнимо  и изключително високата степен на заинтересованост на подсъдимия от изхода на делото спрямо тази на пострадалата, показанията на тези свидетели досежно посочените факти и обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират и поради житейската си нелогичност.

Съдът цени показанията и ползва с доверието си  изложеното от свид.П.М. досежно познанството си с подс.В.,както и че същата е провеждала телефонни разговори със свид.М.Ч. и К.Ч., че същата се е срещала с ГИ за да й предаде документите на л.а. „*****”, собственост на свид.М.Ч.. Съдът не кредитира с доверието си показанията на тази свидетелка на първо място относно изложеното от нея, че на инкриминираната дата е била цял ден с подс.В., че същият не е излизал от дома си, тъй като празнувал курбан, както и че тя и подсъдимият приготвяли  масите за гостите, а празненството приключило към 10.30.-11.00 часа вечерта. Посочените показания на свид.М. не си кореспондират с изложеното от  свид.М.Ч., К.Ч., Б.М., В.В., Кр.П., писмените доказателства по делото и заключенията по експертизите. Освен това съдът ги намира за противоречащи в някои части и с показанията на свид.С., З. и Н.,което на свое основание допринася за извода на съда по-горе за наличието на висока степен на заинтересованост и предубеденост у последните. На първо място свид.М. сочи,че само тя и В. са се  грижили за нареждането на трапезата и всички се били събрали на терасата на подсъдимия в неговия апартамент,както и че масата била напълно приготвена и едва тогава  гостите започнали да пристигат от около 11-12 часа.Сочи се, че на това събиране  били лица „С.“ (с неустановена по делото самоличност), М. с прякор „Ц.“ (с неустановена по делото самоличност), свид.С.Н. и други близки и приятели. На първо място свид.М. не съобщава на събитието да е присъствала свид.С. и свид.З.. Освен това свид.М. твърди,че тя играела ролята на „домакиня“ на това събиране, като тя подготвила изцяло трапезата, сервирала ястията. В показанията си последната разказва,че дори станала свидетел на позвъняване, прието от подс.В. и който впоследствие й разказал, че това е бил свид.Ч. и му отказал да излезе. Същата сочи,че подс.В. е приемал и други обаждания по телефона-поздравления за тържеството, но за тях не е споменавал и не й разказвал  от кой са. Противоречие се констатира досежно изложените от свид.М.  факти по протичането на празненството и показанията на свид.С.. Същата противно на П.М. твърди,че е участвала в подготовката на трапезата-че е сервирала, отделно от това сочи,че В. докато били там  е правел салати и готвел. При извършения й разпит в хода на съдебното следствие свид.М. потвърди категорично и недвусмислено , че тя се е заемала изцяло и единствено с подготовката и сервирането,че  била в ролята на „домакиня“ по време на празненството. Друго констатирано от съда противоречие е съобщеното от С.,че на подс.В.  по време на тържеството му станало „лошо“ и същия легнал на легло на терасата. За такива факти нелогично не съобщава свид.М.,както и  свид.З.. Последната сочи,че  много добре си спомня датата на „курбана“  и какво се е случило в дома на подсъдимия, но няма спомен за това какво е правела на други конкретни дати, както и че не помни датите на „курбани“ на други свои приятели(каквито въпроси й бяха поставени). Същата не можа да даде обяснение защо е запомнила точно и единствено датата 29.07.2015 год., както и нелогично започна разказа си, че знае защо е в  съда,посочвайки инкриминираната дата. Свид.З. също изложи  твърдения, че е правила салати и е помагала с приборите, както и че в приготовленията е помагала само тя и свид.М.. Тези показания противоречат на изложеното от последната. Противоречия между показанията на З. и тези на Н. се констатират относно времето на пристигането в дома на подсъдимия. Същата в показанията си заявява,че е пристигнала към 14.00 часа и ,заедно със Н. си е тръгнала от празненството около 22-22.30 часа.От своя страна свид.Н. твърди,че е пристигнал в дома на В., който чувствал като свой дом  и започнал да помага в домакинството, като се включил в правенето на сандвичи, както и че едва когато приключили с приготовленията , тогава седнали на масата. Изложеното от него не кореспондира с изложеното от З.,а и с показанията на С. и М.. На поставен въпрос на свид. Н.  дали  помни датите на такива „курбани“ на негови други близки приятели,същият отговори отрицателно както и приятелката му. Следващо по ред противоречие, което се констатира е във връзка с сочената от С. помощ в домакинството.  Н. твърди,че тя е „режела салами“ и  е правила сандвичи, като такива обстоятелства не се съобщават от самата свидетелка С. и от свид.М.. Последната дори не я споменава сред присъстващите на тържеството. Констатира се противоречие в показанията на тази група свидетели и досежно мястото на самото събиране и празненство,за което се твърди че е било в дома на В.. Свид.М. и С. твърдят, че то се е състояло на терасата на подсъдимия в жилището, където живее, а неговият много близък приятел Н., който чувствал подс.В. като свой баща, сочи че  масите били сложени в  хола и там били събрани гостите. Противоречие се установява и относно състоянието на В., а именно че  не се почувствал добре като: свидетелката С. твърди че  е легнал на  легло на терасата в резултат на това, а свид.Н. сочи че е отишъл спалнята, бил с подсъдимия и  той измерил кръвното си. Освен това Н.,който твърди че е бил през цялото време с подс.В. разказва, че последния не е говорил по телефона, приемал е поздравления от присъстващите, което от своя страна противоречи на изложеното от свид.М. във връзка с проведените телефонни разговори от В.. Обсъдени в съвкупност показанията на тези свидетели не се кредитират от съда,тъй като противоречат на  целия останал съвкупен доказателствен материал, в това число и писмени и гласни доказателства. Показанията на тези свидетели не се кредитират относно датата, за която се сочи 29.07.2015 год.,че подсъдимия е бил у дома си и е празнувал „курбан”. Съдът приема,че на инкриминираната дата подс.В. е бил с подс.Ч., както и че извършил изнудване по отношение на свид.Ч..

Съдът цени като достоверни фактите досежно обажданията на свид.М.  до свид.К.Ч. и М.Ч., но не дава вяра на показанията на свидетелката относно изложеното от нея като естество и съдържание на разговора. Съдът намира,че разговорите които  М. е  провела  с М.Ч. и ГИ не касаят единствено ползван от нея л.а. „*****”,собственост на М.Ч. и за който документите впоследствие били предадени на ГИ. Съдът в тази насока кредитира показанията на свидетелите К.Ч., М.Ч., М.Ч. и Кр.П., а именно че свид.М. се е обаждала  няколкократно на ГИ за да предложи възстановяване на имуществената вреда  в размер на пет хиляди лева, претърпяна от последната и в замяна на това тя и съпругът и „да оттеглят” жалбите си срещу подсъдимия. Съдът намира показанията на свидетелката относно автомобила (все за събития след инкриминираната дата) и  последващите действия на свид.Ч., твърдени от нея за неотносими към правно-релевантните за делото факти. Свидетелката М. не е била очевидец на извършеното от подс.В. деяние и не е присъствала в дома на ГИ и няма възприятия  относно отправените заплахи към К.Ч., мотивацията на последната да отиде впоследствие до банковия офис, да изтегли сумата от пет хиляди лева и я е преде на подсъдимия В..Показанията на свид.М. досежно обажданията към ГИ и нейната дъщеря се опровергават и от показанията на  Кр.П., която е възприела емоционалното състояние на К.Ч. и един от разговорите с лицето „Петя“.

Съдът намира, че показанията на С.М. и Д.В.  нямат отношение към повдигнатото обвинение на подс.В.. Чрез показанията на свид.Д.В. по-скоро са събрани характеристични данни за личността на подсъдимия. Свидетелката В., майка на подсъдимия сочи че  се обичат, че сина й винаги е бил добър с нея , не я е обиждал или „побутнал“, както и че не й е казал никога лоша дума. Посочените свидетелски показания съдът цени и приема,че чрез тях са събрани добри характеристични данни по отношение на  подсъдимия във връзка с отношенията му със своя родител. В останалата част, показанията на свид.В. съдът намира за неотносими към воденото производство и те касаят поведението на свид.Ч., в момент  който е различен и последващ  датата на инкриминираното деяние. Свидетелката сочи,че  на 20.08.2015 год., т.е. близо месец след инкриминираната датата и през време когато  вече подсъдимия В. е бил с мярка за неотклонение „задържане по стража“, свид.Ч. посетил дома й и започнал да вика и да я „плаши” с думите „Полиция,полиция!“.На въпрос на В. кой търси, Ч. заявил че търси Я., а тя му отговорила че го няма и „да вземат да се разберат“. Ч., според свидетелката, започнал да я обижда и да вика,след което си тръгнал. В. твърди,че малко след това се притеснила и припаднала и била закарана в болница за лечение. Съдът,както посочи по –горе счита за неотносими показанията на свидетелката,тъй като с тях се изясняват факти които нямат отношение с повдигнатото обвинение на В. и правно-релевантните за изхода на делото факти. Освен това съдът счита, че изложеното от свидетелката опровергава до известна степен и показанията на свид.М., която твърди че още същият ден /т.е. на 15.08.2015 год./,когато бил задържан подс.В., Ч. й се обадил по телефона и й казал: „Ха, видя ли, задържаха го!“. С оглед на това се явява нелогично обаждането му, при положение че Ч. е отишъл да търси В. в дома на майка му. Свид.В.  не е присъствала на инкриминираната дата и не е възприела факти и обстоятелства от действителността във връзка с извършеното от подсъдимия деяние,при което  Ч. е била изнудена.

За неотносими към воденото  производство и повдигнатото обвинение съдът намира и показанията на свид.С. М..показанията му се отнасят до събития значително след инкриминираната дата и не водят  до направата на други изводи на съда, различни от посочените по-горе. Същият,допуснат и разпитан по искане на защитата и подсъдимия, разказва  пред съда за възприет от него разговор между адв.Е. Я.(защитник на подс.В.) в хода на воденото производство и трето лице относно нанесен побой от страна на свид.М.Ч.  на друго лице. В тази връзка следва да се посочи,че по настоящето производство свид.Ч. няма качеството на подсъдим, спрямо него не са били повдигани и предявени обвинения от СП и  изложеното от  свид.М. е неотносимо към правно-релевантните за изхода на делото факти. М. не е бил очевидец и не е възприел факти и обстоятелства от инкриминираната дата или от поведението на В. във връзка с това и съдът не цени тези негова показания,като ги приема за неотносими към воденото производство. Неотносими към воденото производство са и твърденията на свидетеля М. относно изявления на ГИ, които е давала пред трети лица, че колкото повече жалби се подадат срещу подс.В., толкова по-добре. В  допълнитЕ. разпит ГИ заяви,че тази реплика я е чула от нейната съседка в 06РУП, когато е отишла да подаде жалба срещу  подсъдимия.  Съдът намира,че тази реплика, независимо от кой е изказана е абсолютно неотносима към настоящето производство, а и към всяко друго такова, тъй като виновността и тежестта на извършеното деяние от  конкретно лице , не се преценяват с образувани  досъдебни производства, преписки или подадени жалби и които не са приключили с влязъл в сила  съдебен акт.

При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат подложени на внимателен., прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото.

При всеобхватния им анализ и съпоставка на обясненията на подсъдимия В. с всички събрани по делото доказателствени материали съдът  намира, че  те са нелогични, недостоверни и изолирани в по-голямата им част. Съгласно възприетото в ППВС № 6 от 1977 г. разбиране, чрез своите  обяснения подсъдимият упражнява права, или като направи самопризнание, или като оборва обвинението. В случая Съдът намира, че доводите на подсъдимия представляват поддържана от него защитна теза.

Съдът приема с доверието си  обясненията на подсъдимия,в  частта в която сочи,че се е познавал със свидетеля М.Ч., както и че се познава със свид.М. и за която заявява, че е гледачка на майка му. По отношение на изложените от него факти,че той и негови близки и приятели били „закупили” автомобили от свид.Ч. срещу определена сума пари,както и че Ч. „изнудвал” хора за пари ,като използвал името на Я.В.,съдът намира в тази част обясненията за неотносими към делото. Ирелевантно за  делото е поведението на свид.Ч.,както и дали същият е извършил или не някакво деяние,което евентуално да се квалифицира като престъпление. Това е така , тъй като Ч. както бе посочено по-горе , по настоящето производство няма повдигнато обвинение, същият не е подсъдим и продажбата на моторни превозни средства, не е предмет на разследване по делото.Няма връзка между това поведение на М.Ч. и ГИ, още повече че по делото за страните не е спорно, че последните двама са в производство на развод и между тях е имало нееднократно спорове и дразги. Нелогично е съждението на подсъдимия, че  настоящето досъдебно производство е било образувано срещу него единствено с цел М.Ч. да „прикрие” своите действия във връзка с продадени на трети лица МПС,които на по-късен етап си взима обратно. За такива отношения и „оговор” между К.Ч. и М.Ч.,освен предположенията на подсъдимия,  не се съдържат никакви данни по делото.

 В останалата част  обясненията на подсъдимия В. не се приемат с доверието на съда и категорично се опровергават от показанията на ГИ, М.Ч., М.Ч., В.В., Б.М., Кр.П. и писмените доказателства по делото. Съдът не приема  за достоверни твърденията на подс.В., че никога не е посещавал дома на Ч.и, че на инкриминираната дата не е бил в дома на ГИ, че не я познава,че я е видял за първи път в съдебната зала, че не я е заплашвал,че я е откарал с описания по-горе л.а. „***”  до офиса на *** АД на бул.”****” №**, че не е изнудвал същата и не е взел сумата от пет хиляди лева. Обсъждайки тези обяснения в съвкупността с останалия събран доказателствен материал, не могат да обосноват извод за невиновност на подс.В..

 

За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.Същата според съда  се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали:  от гласните доказателствени средства- от свидетелските показания на свидетелите: ГИ К.Ч. (в т. ч. от прочетените й на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП), частично на М.Ч. (в т. ч. от частично прочетените на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП), М.Ч., К.П., В.В. (в т. ч. от прочетените й на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК показания по ДП, депозирани пред орган на ДП),Б. М. и частично на П.М. и частично обясненията на подсъдимия; от ценените от съда писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК  и надлежно приобщени към доказателствения материал (включително справки за съдимост, справки); от изготвените по делото експертизи и приетите по тях заключения, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен  материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен материал по делото съобразно изложените в тази насока аргументи от Съда.

Кредитираните свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в тази насока аргументи на Съда по-горе.

В рамките на воденото наказателно производство не са били прилагани специални разузнавателни средства съгласно изискванията на българското законодателство.

От наличните по делото и приети за  достоверни доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, съдът намира от правна страна, че с деянието подсъдимия Я.К.В. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК,затова че:

На 29.07.2015г. в гр. ****, ж.к. „****", бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, с цел да набави за себе си имотна облага е принудил К.А.Ч. чрез заплашване, че ще пострадат тя и съпругът й - М.Й.Ч. с думите: „На ти телефона! Е, обади се на полицията! Какво ме заплашваш с тия полицаи? Ще те изхвърля от *** етаж!", „Ей вие двамата, театър ли ми разигравате? Я се разбирайте кой има пари и да ми ги дава веднага да не ви пребия!", да извърши нещо противно на волята й, а именно: да отиде с него до офис на "****" АД, находящ се в гр. ****, бул. "****", № **, да изтегли сумата от 5000 /пет хиляди/ лева и да му ги предаде, като ги остави в жабката на автомобила с който я возел (л.а марка "***", модел "***" с ДК № **** - собственост на М.Й.Ч.), като с това и причинил имотна вреда в размер на 5000 (пет хиляди) лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив: извършил престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал и признал за невинен по обвинението да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК , а именно след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

От събраните по делото доказателства в хода на проведеното съдебно следствие Съдът намира, че може да се направи безспорният и категоричен извод, че подсъдимия Я.К.В. е извършил престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК.

Подсъдимият  Я.В. е  автор на деянието описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Подсъдимият Я.В.  е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

Съставомерните белези на престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК го характеризират като резултатно престъпление.

В наказателно правната теория и съдебната практика се приема, че престъплението изнудване по чл. 214, ал.1 от НК се дефинира като деяние, при което деецът има за цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез  употреба на сила или заплашване и в резултат на това принуждава някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като с това причинява вреда нему или другиму. При това престъпление с физическо или психическо въздействие върху жертвата субективно се цели от дееца постигането на имотна облага, която следва да е незаконосъобразна, като се изисква от изнудвания определено увреждащо го поведение, от което да настъпи имотна вреда за него или за трето лице. Изпълнителното деяние се изразява в упражняването на принуда, чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го насочи към определено поведение. Елемент от изпълнителното деяние е довеждането до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. Именно вследствие на упражнената принуда изнуденото лице осъществява поведението, което дееца иска от него. Заплашването се свежда до психическо въздействие върху пострадалия, като без значение е дали заплашването е правомерно или не е. Касае се до форма на психична принуда и самата заплаха трябва да е отправена към изнудвания, а същата може да се отнася до неговата личност или да е насочена към друго лице. Достатъчно е поведението на дееца да е създало основателен страх у жертвата, че деянието може да бъде осъществено, без да е необходима висока степен на интензивност на заплахата. Чрез заплашването върху пострадалия се упражнява психическо въздействие, имащо за цел да провокира страх у лицето, че ще бъде извършено деяние, годно да изложи на опасност живота, здравето, честта, имота на заплашения или на някое друго лице, към което той изпитва положителни чувства, като за съставомерността на деянието е без значение дали деецът разполага с обективната възможност да осъществи заплашващото деяние. Опасността от осъществяване на деянието може да е по-отдалечена във времето, като не се изисква непосредствена опасност. Изнудването по чл.214, ал.1 от НК е резултатно престъпление, довършено е, когато в причинна връзка, с осъщественото от пострадалият разпореждане с имуществения предмет, настъпи имотна вреда за него или за друг правен субект. Субективната страна на престъплението по чл.214, ал.1 НК се характеризира с пряк умисъл и користна цел. Деецът съзнава, че волята на пострадалият е насочена против това той да се разпореди с имущественият предмет, предвижда, че жертвата ще реши да извърши  това разпореждане следствие на упражнената принуда и иска, като пряко цели разпореждането. Престъпният деец предвижда и неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане. Освен това извършителят цели да набави за себе си или за другиго имотна облага.

Квалифицирано изнудване по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК – е налице, когато деянието е придружено със заплашване и деянието представлява „опасен рецидив”.

В настоящото производство се доказа по несъмнен и категоричен начин наличието на всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК. В настоящия казус е видно,че подс.В. е имал поставената цел да набави за себе си имотна облага, като е заплашил ГИ Ч.,че ще пострада тя и съпруга й с думите На ти телефона! Е, обади се на полицията! Какво ме заплашваш с тия полицаи? Ще те изхвърля от *** етаж!", „Ей вие двамата, театър ли ми разигравате? Я се разбирайте кой има пари и да ми ги дава веднага да не ви пребия!",което заплашване е предизвикало у последната страх, че тази закана може да бъде реализирана (същата се е разтреперила, уплашила се е,преживяла е стрес,дори самата тя казва,че при изричането на тези думи буквално се е видяла как лети от * етаж на блока). Тези съставомерни заплахи съдържат застрашаване с бъдещи действия и са насочени към осъществяване на психическо въздействие върху пострадалата да предприеме желаното от дееца поведение,а именно да изтегли сумата от пет хиляди лева и да му ги даде. Заплахите попадат в изчерпателно посочените в закона средства, чрез които дееца предизвиква страх у пострадалия, а именно насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него. Заплаха е била възприета като реална такава както за живота, така и за имуществото на ГИ. За формирания основателен страх у св.Ч.,че тези закани могат да бъдат действително осъществени от подсъдимия В. може да се направи извода от нейното поведение (описано по-горе) подала е жалба в полицейското управление още същия ден, в т.ч. и за упражнения спрямо нея последващ психологически натиск чрез многократни обаждания по телефона от трети лица, отишла е да пребивава у своя приятелка, от страх за друга имуществена вреда със съпруга си са прехвърлили собствеността на семейното си жилище,. За всички тези  действия са налице възприятия у нейните близки и свидетели,чиито показания Съдът кредитира.  Именно тези заплахи и закани отправени от подс.В. към ГИ и съпруга й , са мотивирали Ч. да извърши действия противно на нейната воля и да се разпореди със свое имущество в интерес на подсъдимия и това й е причинило на нея имотна вреда в размер на пет хиляди лева.Деецът е съзнавал своите действия,както и е целял точно такова поведение от страна на Ч.. Налице са и субективните признаци на деянието, както прекия умисъл, така и особената цел на подсъдимия да принуди К.Ч. да поеме имуществено задължение, въпреки ясно изразеното й несъгласие да стори това.Деянието е довършено с настъпването на имуществената вреда в патримониума у пострадалата-същата е изтеглила парите от личната си банкова сметка ***.В. е поставила паричната сума в управлявания от него автомобил.

На следващо място за да е налице квалифициращият признак  „опасен рецидив”  по  чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК е необходимо   деянието да е извършено след като дееца е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,като размерът на наложените наказания „лишаване от свобода” е без значение. Наложените наказания за предишни умишлени престъпления от общ характер,които са различни от „лишаване от свобода”, не следва да се взимат предвид.

В конкретния случай по настоящото дело, деянието е осъществено при квалифициращото обстоятелство по чл. 29, б. „А” от НК в контекста на предходните осъждания на дееца.

Деянието на подсъдимия в контекста на неговите макар и многобройни предходни осъждания, обаче, не се явява извършено в условията на опасен рецидив и по б. „Б” на чл. 29, ал. 1 от НК след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Представителят на държавното обвинение е обосновал тази правна квалификация със следните посочените по-горе и по-горе осъждания на подсъдимия:

    1.По НОХД № 4857/00г. по описа на СРС, в сила от 22.04.2003г., му е наложено общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години.

    2.С протоколно определение по НОХД № 497/06г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, споразумение от 10.07.2006г. му е наложено общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца.

    3.По НОХД № 7635/08г. по описа на СРС, в сила от 09.11.2009г. му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година.

    4.С протоколно определение по дело № 4897/09г. по описа на СГС, споразумение № 97 от 20.11.2009г. му е наложено най-тежкото от наказанията наложени по отношение на обвиняемия В.: "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца.

    5.По НОХД № 4156/04г. по описа на СГС, в сила от 08.03.2011г. му е наложено общо най-тежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 7 (седем) години.

    От приложената по делото справка за съдимост на подс.В., както и от справката на ГД „Изпълнение на наказанията” се установява следното:

    По отношение на първите две осъждания по НОХД № 4857/00г. по описа на СРС  и НОХД № 497/06г. по описа на Окръжен съд гр. П.  по т.1 и по т.2 , подс.В. е изтърпял наложените му наказания „лишаване от свобода” съответно на 05.10.2004 год. за първото и на 15.08.2006 год. за второто. Видно е ,че от изтърпяване на наказанията по тези присъди са изминали 5 години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК и разпоредбата на чл.29 от НК не се  прилага. В този смисъл представителят на държавното обвинение неправилно е отчел тези две осъждания,като обуславящи наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив”.

    На следващо място  по отношение на  осъжданията на подсъдимия визирани в т.3-5 по-горе,а именно: по НОХД № 7635/08г. по описа на СРС, по НОХД № 4897/09г. по описа на СГС, НОХД № 4156/04г.  по описа на СГС и НОХД №398/2010 год. по описа на РС-Р, са приложими разпоредбите на чл.23-чл.25 от НК,тъй като престъпленията по тях са извършени при реална съвкупност. Това се установява от извършените групирания от предходни съдебни състави на осъжданията на подс.В. и в такъв смисъл е постановеното (видно от справката за съдимост, приложена по делото) протоколно определение № 1542/03.06.2011г. по ЧНД №1128/2011 по описа на СГС , в сила от 17.10.2011год., на основание чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на осъдения В. е определено  едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем години по присъдата НОХД №7635/2008г. на СРС, по присъдата по НОХД №4897/2009г. на СГС, по присъдата по НОХД №398/2010г. на РС-гр. Р. и по присъдата по НОХД №4156/2004г. на СГС, като са присъединени  наказанията ГЛОБА в размер на 5 000 лв. и конфискация на една четвърт от неговото имуществото, наложени по НОХД №4156/2004г. на СГС и на основание чл.24 НК е увеличено наложеното му  наказание лишаване от свобода с една година и шест месеца. Определението е  на основание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС първоначален "СТРОГ" РЕЖИМ за изтърпяване на общо определеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца в затвор. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия и същия е бил освободен на 20.09.2013 год.

В този смисъл съгласно константната съдебна практика при решаване на въпроса дали е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “Б” от НК (опасен рецидив по смисъла на цитираната разпоредба е налице когато деецът извърши престъпление след като е осъждан два или повече пъти на умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на поне едно от тях не е отлагано по чл. 66 от НК) престъпленията, които се намират в реална съвкупност, не се вземат предвид по отделно, след като за тях е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК и са налице условията за определяне на общо наказание, няма опасен рецидив по б. „Б” на чл. 29, ал. 1 от НК (в този смисъл решение по н. д.  № 110/1984 г. на І н. о. на ВС, решение по н. д. № 154/1987 г. на ІІ н. о. на ВС, решение по н. д. № 407/1980 г. на І н. о. на ВС, Постановление №2/1970г. на ПВС,изм. И доп. С пост. №6/1983 и пост. №7/1987г.). Наред с това за да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК е необходимо подсъдимият в срока по чл. 30 от НК да е извършил престъпление от общ характер, след като вече два пъти е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, но за тях не му е налагано не какво да е наказание, а лишаване от свобода. Кумулативно с това посоченото квалифициращо обстоятелство има предвид две или повече осъждания, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда, като е необходимо петгодишният срок по чл. 30 от НК да не е изтекъл най-малко за две от предишните присъди.

    Ето защо предходните осъждания на В. за престъпления,извършени при условията на реална съвкупност по НОХД № 7635/08г. по описа на СРС, по НОХД № 4897/09г. по описа на СГС и НОХД № 4156/04г. по описа на СГС и непосоченото в обвинението  по  398/2010 год. по описа на РС-Р. следва да се  приемат като едно осъждане и те  поотделно не обуславят наличието на „опасен рецидив” по чл.29,ал.1,б. „Б” от НК. В този смисъл неправилно е прието от  представителя на държавното обвинение наличието на това квалифициращо обстоятелство по чл.29,ал.1,б.”Б” от НК и поради това съдът оправда подсъдимия В. за същото. Посочените осъждания обуславят само възприетата вече по-горе правна квалификация на деянието единствено по б. „А” на чл. 29, ал. 1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено от Я.В. виновно, при форма на вината- пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като  е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като е съзнавал  това и неговите действия са били насочени към реализирането на престъпния резултат.

По всички изложени по-горе съображения Съдът призна  подсъдимия Я.К.В. за виновен в извършване на престъпление    по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК на 29.07.2015 год.

Причина за извършване на инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимия за материално облагодетелстване по неправомерен  начин.

Съдът  призна подсъдимия  Я.К.В. за невинен, по обвинението да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК , а именно след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по първоначалното повдигнато и предявено му обвинение в горния смисъл. В тази насока Съдът зае становище, че събраните доказателства  не сочат, че подсъдимият  В.  е извършил горното престъпление при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК, за което вече бяха изложени мотиви по-горе. Разпоредбата на чл.303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В конкретният случай  не се доказа деянието да е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29,ал.1,б. „Б“ от НК и поради гореизложените съображения съда е признал за невиновен подсъдимия Я.В.  и го оправда на основание чл.304 от НПК досежно това обстоятелство.

Съдът намира,че в настоящия казус са налице от обективна и субективна страна и други признаци квалифициращи деянието на подсъдимия В., но на същия не са му били повдигнати и предявени обвинения по предвидения от закона ред с внасянето на обвинителния акт в съда. Такива са квалифициращите признаци по чл.213а,ал.2,т.1  и ал.3,т.2 вр. Ал.1 от НК,а именно че от деянието са причинени значителни имуществени вреди. Поначало  Съдът не контролира преценката на прокурора за какво престъпление ще повдигне обвинение и на кое лице - тя е негово изключително и суверенно правомощие. Съдът не може да се произнесе по обвинение, което не е повдигнато и предявено.За Съда  остава възможността да обсъди и отчете тези обстоятелства като отегчаващи отговорността на подсъдимия.

По аргументите на защитата:

Съдът намира за неоснователни аргументите на защитата на подсъдимия в насока липса на доказателства за виновността на подзащитния им в извършване на вмененото му престъпление. Съдът по –  горе в мотивите си изложи аргументите в насока виновност за подсъдимия в извършването на престъплението, за които се постанови осъдителен диспозитив, поради което не следва да ги преповтаря.

По конкретните възражения изложени от защитата на подсъдимия като цяло, в акцентираната насока, при извършения анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съда намира същите за неоснователни. Обвинението по отношение на подсъдимия, за което бе постановен осъдителен диспозитив се подкрепя не само от показанията на свидетелите  съобразно направения от съда анализ в мотивите, но и останалите писмени  доказателства по делото. Съдът намира, че кредитираните свидетелските показания касаят предмета на доказване по делото, поради което следва да бъдат ценени от съда. Освен това същите са логични и подредени и си кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Съдът даде вяра и на всички прочетени показания, тъй като същите са напълно логични и последователни.А доколкото са дадени в момент, значително по-близък до инкриминирания от датата на съдебните заседания по настоящото НОХД, житейски нормално е да съдържат по-точни и верни данни за разказаните събития. Още повече показанията напълно кореспондират помежду си. Кредитираните от съда показания са логични и последователни и не съдържат никакви вътрешни противоречия, които да могат да доведат до съмнение относно истинността им, съдържат еднаква информация относно разказаните събития. При тази вътрешна и обща непротиворечивост се налага единствения извод, че всички те пресъздават правдиво действително настъпили събития. К.Ч. и М.Ч. са свидетели на общо основание и предупредени за наказателната отговорност по чл.290,ал.1 от НК.

Съдът намира, че пред настоящата  съдебната инстанция са изложени множество недоказани твърдения от подсъдимия В. и неговите защитници. Налице е неделима съвкупност от доказателства събрани  в хода на разследването по делото в ДП и в хода на съдебното следствие. Посочената съвкупност от непротиворечиви и взаимосвързани доказателства по безспорен начин изяснява хронологията на събитията относно авторството и механизма на извършване на престъплението. На съвкупността от доказателствата се противопоставят  обясненията на подсъдимия, че не е извършил деянието.Твърденията му търсят опора в показанията на свидетелите -допуснати по искане на защитата в хода на съдебното следствие Ц.З., П.М., С.Н., Т.С., изграждащи алиби за деня на 29.07.2015 год.,а именно че не е излизал от вкъщи през целия ден, че празнувал със свои приятели „курбан” до късно вечерта и е бил с тях през цялото време. Според Съдът, целта на явяването на тези свидетели пред съда е една-да защитят своя приятел.Не е изключено действително всички те да са били на курбан у подс.В.,но не се доказва това да е било на инкриминираната дата. Показанията на свидетелите, които сочат че подс. В. е бил в дома си, се явяват изолирани от основната съвкупност, изложени са от пристрастни източници, поради което и не могат да бъдат кредитирани. Още повече , че всеки един от тези свидетели  започваше разказа си с изречение в смисъл, че на инкриминираната дата подсъдимият не е напускал дома си целия ден.Твърдението на защитата и на подсъдимия, че свидетелите К. и М. Ч.и целят с всички средства и сили да бъде осъден В. чрез използване на лъжи и за имуществено облагодетелстване в размер на пет хиляди лева, се явяват несъстоятелни. Доказателства,които да подкрепят подобни твърдения не са събрани. Исканите от защитата за допускане и разпит в качеството на свидетели лица не касаят предмета на доказване и стоят извън рамките на повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Отношенията на  свид.Ч. със защитата, със свид.П.М. и подс.В., продадените или предоставените за ползване моторни превозни средства, са неотносими към инкриминираното деяние. Влошените отношения между ГИ и М.Ч. също са неотносими към деянието, извършено от В. спрямо Ч. и дори оборва твърдението, че последната е била оговорена насила да свидетелства срещу подсъдимия от съпруга си, вследствие на страх към него. Не е спорно за страните,че К.Ч. е предприела действия по ЗЗДН, като развитието по това производство също не е относимо към повдигнатото обвинение на подсъдимия,каквото е и воденото преди много години производство от М.Ч. по ЗОДОВ. Не могат да бъдат окачествени като „лъжливи показания”  изложеното от ГИ, тъй като видно от приложените по делото писмени доказателства, подаването на заявлението, снемането на обясненията от нея,сочат за приетата от съда хронология и логичност в действията й. Следва да се посочи,че в подкрепа на изложената взаимосвързаност на кредитираните от съда гласни доказателства  са експертизите и писмени доказателства. Показанията на свид.В., П. и заключенията на експертите са независими източници, нямащи нищо общо с отношенията на подс.В. с М.Ч. и с ГИ. Не се установяват съществени  противоречия в показанията на ГИ, видно от показанията  й дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива от ДП, досежно посещението в полицията, подаденото от нея заявление, обсъжданията в средата на семейството на случилото се. Показанията на М.Ч. и Кр.П. имат подкрепящо и поясняващо значение,като ключовите доказателства са други - многократно посочени в настоящите мотиви.

Всички актуални изявления на подс.В. от началото до края на делото пред настоящата съдебна инстанция, са в посока да отрече изцяло извършеното.Поради нелогичността,нестабилността и крайната изолираност на тези обяснения, последицата е законосъобразното им изключване като източник на доказателства досежно правнорелевантните факти. Тези обяснения имат значение само като израз на личната му защита,без да бъдат тълкувани в негова вреда.

Налице са убедителни преки доказателства за извършеното,така и достатъчно косвени,при чийто анализ съдът съобрази правилата за преценката им. Посочените от състава на съда фактически положения са убедително очертани от приетите като достоверни доказателства.

Отделно от горното следва да се посочи,че  изложените от  прокурора факти в обвинителния акт и за които беше направено възражение от адв.Л. , относно собствеността на л.а. *** и дали той е лична или семейна общност на М.Ч. или на него и ГИ,както и досежно времето през което К.Ч. е работила в Германия и от кога, са все ирелевантни за  обвинението обстоятелства и не променят крайните изводи на съда относно фактическата  и правната страна на извършеното деяние. Не така стои въпросът относно имуществената вреда,настъпила за ГИ. Съдът безспорно приема,че се касае за лични средства на К.Ч.. Същата е изтеглила процесната сума от пет хиляди лева от личната си банкова сметка, ***.

На следващо място  безспорно се установи в хода на съдебното следствие,че нито ГИ, нито М.Ч. имат психични заболявания, психично здрави са  и могат да възприемат правилно факти от обективната действителност и да възпроизвеждат обективно  възприетото от тях. В подкрепа на изложеното от ВЛ е и непосредственото впечатление на съда относно разказите на  двамата свидетели,които са житейски логични и последователни. Същите изложиха последователно и безпротиворечиво факти, липсват данни за накъсвания в разказите им или за съществени противоречия, които да пораждат съмнения относно необективност или невъзможност да пресъздадат възприетото от тях.

Досежно направените възражения от адв.Л. и адв.Я.  за  изложени неверни факти по цитираното от тях гражданско дело №7066/2011 год. на СГС,4”Г” състав, то следва да се посочи,че настоящият състав не може да  обсъжда доказателства, които не са били събрани по надлежния описан в НПК ред в настоящето производство. Касае се за показания на свидетел дадени по друго съдебно дело пред гражданския съд, в производство по ЗОДОВ и приобщените доказателства по това дело, не могат да бъдат използвани в настоящето производство, тъй като не са събрани и приобщени по реда на НПК. Каква доказателствена сила е придадена на тези доказателства от другия граждански съдебен състав е ирелевантно на настоящия. В случая съда е обвързан единствено с доказателствата събрани по надлежния ред в рамките на образуваното и водено  наказателно производство.

По отношение на възраженията направени от адв.Я. съдът намира,че за по-голямата част от тях вече са изложени аргументи  и не следва да се преповтарят,а именно досежно неудовлетворените доказателствени искания и досежно констатирани противоречия в доказателствения материал по делото.

Видно е ,че по делото не е било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.214 от НК досежно апартамента на К.Ч. и изказаните реплики на подс.В. за неговото ипотекиране. Съгласно чл.46,ал.1 от НПК единствено  прокурорът има правомощия да  повдига и поддържа обвинение  за престъпления от общ характер. Това право е суверенно на прокуратурата, за Съда не съществува задължение да изследва  това обстоятелство, тъй като рамката на съдебното производство се поставя с внесения обвинителен акт, изнесените в него факти  и  повдигнатите обвинения.В този смисъл и възраженията се явяват несъстоятелни.

Отделно от това, съдът намира за нужно да отбележи,че  по делото липсват каквито и да е доказателства, сочещи че ГИ е била изнудвана от свид.М.Ч., последният няма друго процесуално качество освен на свидетел в настоящето производство.Изложеното от М.Ч.,че е бил арестуван от служители на 06РУП-СДВР действително се намира в противоречие с изложеното от свид.Б. М., но това не означава че първият не е възприел действията на  полицейските служители като такива. Същите са дошли да го вземат от дома му и той е възприел тези техни действия като на форма на процесуална принуда. Факт е  обаче, че М.Ч. е бил помолен да придружи полицейските служители до управлението,а впоследствие и до дома на подс.В.. От показанията на свид.М.Ч. и Б.М. не се установи спрямо свид.М.Ч. да са били прилагани  помощни средства по ЗМВР и същият да е бил задържан по реда на ЗМВР.

Ирелевантен за делото стои въпросът и за бракоразводното производство между ГИ и свид.М.Ч., за което по принцип страните не спорят. Направените възражения от адв.Я. относно датата на подаването на исковата молба и отношенията между свидетелите нямат никакво отношение към повдигнатото спрямо подс.В. обвинение. Напротив, според съда съществуването на подобно производство придава по-голяма убедителност и сила на показанията на свидетелите Ч.и.

Ирелевантни за производството са и  сочените от адв.Я. възражения досежно „закупените” автомобили от трети лица от свид.Ч., в т.ч. и сочените от самата нея факти, че е „пострадало лице”. На първо място адв.Я. е защитник на подс.В. в производството и  същата не може  да има друго процесуално качество в рамките на един наказателен  процес съгласно чл.118,ал.1 от НПК. Изложените от нея факти, не могат да се ценят като гласни доказателства, тъй като в НПК съществува забрана относно това. С оглед на това и съдът не цени и игнорира твърденията на този защитник, че и е бил отнет насилствено ключа от колата, че е платила парични средства на свид.Ч. и т.н. Действията на свид.Ч.,както многократно се отбеляза до тук, не са предмет на разследване по делото и същият няма качеството на подсъдим в производството. Ето защо и  обстоятелствата,дали е или не е нанесъл телесни повреди на трето лице, че е уплашил майката на подс.В., че е бил осъждан, че е водил преди години гражданско дело по ЗОДОВ, това са все ирелевантни за настоящето производство факти.

Неоснователно е възражението на адв.Я. във връзка с недопускането и разпит в качеството на свидетел на  лицата автомонтьора Младен Аврамов и кмета на с.**** Е.К.. Видно е, че за първия се установи по делото,че е станал свидетел на деяние състояло се във времето след осъществяването на престъплението от подс.В. спрямо ГИ. Дали същият е станал свидетел на престъпление,участвал ли е в него подс.В., бил ли е убеждаван да подава жалби или не срещу последния, то това е неотносимо към настоящето производство,още повече че няма повдигнати обвинения в тази насока. Съдът намира, че твърдението  на защитата за осъществен натиск от прокуратурата върху свид.М.Ч. е също неоснователно.Още повече,че  в хода на съдебното следствие самия М.Ч. категорично отрече подобно обстоятелство. Последният в проводено съдебно заседание обясни,че такива натиск не му  е упражняван,както и по-скоро обратното. Натиск му е упражняван от страна на обкръжението на подсъдимия, което е логично предвид съдебното минало на последния и  наличните доказателства по делото.

Неоснователно и е възражението на адв.Я. и останалите защитници на подсъдимия досежно отказът на съда да приобщи представени от последните записи-аудио или видео. Същите не са били направени от обозначени на обществено място записващи устройства, а както се посочи от  подсъдимия са направени от трето неустановено лице за конкретно изявление, целенасочено. Съгласно установената съдебна практика подобни записи  не могат да бъдат ценени от съда и ползвани като достоверни. Настоящият съдебен състав има  принципно  разбиране,че видеозапис  или аудиозапис направен с предварително поставена на обществено място камера може да бъде  доказателство в наказателния процес. Касае се за т.нар. „случаен запис” и доколкото той съдържа  информация, относима към основния факт на доказване в производството тя може и трябва да бъде ценена. Що се касае до възражението на адв.Я., като веществено доказателство по делото да бъде приобщен изготвен (неясно от кой и кога) видеозапис или аудиозапис, то е неоснователно. Подобно доказателствено искане е незаконосъобразно и е в разрез с нормата на чл.109 и следв. от НПК,както и чл.125 от НПК. Според първата цитирана такава като веществени доказателства се  събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.В случая подсъдимия и защита сочат,че се касае за изясняване на факти и обстоятелства ,които на първо място не са относими към повдигнатото по настоящето дело обвинение, а и касая действия на трето лице, което не е нито подсъдим , нито пострадал от инкриминираното деяние. Тук не следва да намери приложение и нормата на чл.125 от НПК, регламентираща веществените доказателствени средства, тъй като тя се отнася за  случаи, когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в  други предвидени от този кодекс случаи. Само в изрично регламентираните изключения се изготвят видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни и др. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, за да е възможно законосъобразно приобщаване на многократно упоменатия запис и аргументация в тази посока се черпи и от нормата на чл.126 от НПК, която очертава кръга от лица, които изготвят веществените доказателствени средства - това са единствено извършващите действия по разследването или съдебни следствени действия, но не и страните в производството. И накрая следва да се посочи,че тук е очевидно, че не става въпрос за т.нар. „случаен” видеозапис  и същият дори и да бе приобщен към материалите по делото, то не бе се ценил от съда,тъй като не е направен с предварително поставена на обществено място видеокамера на видеоохранителна система.

На следващо място, относно направеното възражение за действията на ГИ във връзка с отказа да приеме предлаганите й от свид.П.М. пари като обезщетение от стореното от  подс.В. и впоследствие –предявяване на граждански иск по делото, то следва да се посочи че това е въпрос на лична преценка от страна на К.Ч.. Същата още в съдебно заседание посочи, че е отказала сумата тъй като не е искала да „оттегли” жалбата си и да живее в страх до края на живота си. С оглед на това и действията на ГИ в съдебния процес са напълно логични.

По отношение на направените от адв.К. възражения(резервен защитник,упражняващ правата на защитник със съгласието на подс.В.), следва да се посочи че като цяло се припокриват с тези на останалите защитници в производството не само в  пледоариите ,но и направените в хода на съдебното следствие. Същият изложи аргументи,че е налице предварителен сговор между ГИ и съпруга й и че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

 

Анализирайки доказателства и доказателствени средства по делото, Съдът намира, че с  действията си  подсъдимия е осъществил  от обективна и субективна страна състава на престъпния състав на  чл.214, ал.2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК и всички възражения на защита и подсъдимия в тази насока се явяват неоснователни.

 

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Я.К.В., от съдебният състав се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се  и целите  по чл. 36 от НК.

За да наложи на подсъдимия Я.К.В. справедливо наказание, съдебният състав съобрази, че за престъплението по чл.214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК, законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ДО ПЕТНАДЕСЕТ  ГОДИНИ, глоба от пет до десет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на дееца.

Съдът намира,че наказанието следва да бъде определяно в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да му се наложи наказание от  ДЕВЕТ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се явява определено в законовия среден, при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Исканото от прокурора наказание в размер на десет години, би се явило несъразмерно тежко за извършеното деяние от подсъдимия.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия В., Съдът не отчете много смекчаващи вината обстоятелства. Констатира се липса на проявената от подсъдимия критичност, и  изразено съжаление за стореното,  причинените значителни имуществени вреди от деянието на ГИ, начина на извършването на деянието, високата степен на обществена опасност на личността на дееца и деянието, висока с оглед степента на засягане на обществените отношения, обремененото съдебно минало на подсъдимия (седем на брой осъждания за умишлени престъпления от общ характер, в това число и против личността и изтърпяваните в значително голям размер наказания ефективни лишавания от свобода). Изложеното  говори за висока обществената опасност на самия деец и нежеланието му да спазва законите на Р България, установения правов ред и правата на гражданите. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита недоброто му здравословно състояние и фактът, че към момента е пенсионер по болест, както и добрите му отношения с неговия родител-свид.Д.В.. В хода на производството не се събраха други добри характеристични данни,както и данни за  трудова или социална ангажираност на подсъдимия В..

 Определеното от съда наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

Съдът намира,че не са налице основания за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. По делото няма смекчаващо обстоятелство, което да е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Намаляването на наказанието по чл. 55 НК би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото.По тези съображения не се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

ОТНОСНО ПЪРВОНАЧАЛНИЯ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО спрямо подс. Я.К.В.:

Спрямо  подс. Я.К.В. са налице пречки за прилагане института на  условното осъждане  по чл. 66 НК, с оглед размера на така наложеното му наказание ДЕВЕТ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдимият Я.В. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража"  по настоящото производство за периода от 07.08.2015 г. до момента на постановяване на присъдата. Същият е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа и по чл.64,ал.2 от НПК за срок до 72 часа, считано от 04.08.2015 год. , поради което с присъдата си на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание девет години лишаване от свобода съдът приспадна времето на предварителното задържане на подсъдимия В. и времето ,през което е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 04.08.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.   

На основание чл. 57, ал.1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът постанови така отмереното на подсъдимия Я.К.В. наказание ДЕВЕТ  години „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор от закрит тип.

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимия Я.В. „Глоба” в размер на 7 000 (седем хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на подсъдимия.

В така определения размер съда е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно както за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Я.К.В., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

 Съда не е наложил на подсъдимия Я.В. кумулативно предвиденото наказание „конфискация до една втора от имуществото на дееца” в разпоредбата на чл.214,ал.2,т.2 от НК, а именно такова по чл.37, ал.1, т.3 от НК, предвид обстоятелството че не са събрани доказателства последния да притежава налично имущество(чл.45,ал.1 от НК).

ОТНОСНО  ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

В съдебно заседание с протоколно определение от  18.09.2015г. съдът прие за съвместно разглеждане в наказателният процес предявения от пострадалата К.А.Ч. срещу подсъдимия Я.К.В. граждански иск в размер на 5 000(пет хиляди) лева, претендирани като обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр.ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б. "б" от НК,извършено на 29.07.2015 година.

Основанията на предявения граждански искове е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД - всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. По настоящото дело са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската – деликтна отговорност на подсъдимия Я.В. относно обвинението, за което същия е бил признат за виновен. Както всяко престъпление, така и извършеното от подсъдимия Я.В. посегателство е противоправно, виновно (извършено при пряк умисъл) и вредоносно.

ГИ К.Ч. е претърпяла имуществени вреди от престъплението, като между тези вреди и действията на подсъдимия Я.В. е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за репариране на вредите, които подсъдимия Я.В. виновно е причинил на пострадалата К.А.Ч.. Съдът намира за основателен предявеният граждански иск за претърпени имуществени вреди от гражданския ищец К.Ч. в размер на 5000(пет хиляди) лева, тъй като видно от събраните доказателства на 29.07.2015 година подсъдимият Я.В. е получил от пострадалата горната сума и същият виновно е извършил престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал.1, вр. 213а, ал. 3, т. 7, вр.ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" от НК, с което е причинил като пряка и непосредствена последица имотна вреда на К.Ч. в размер на 5000(пет хиляди)лева. Размерът на причинената вреда безспорно се установява от показанията на свидетелката К.Ч., приложените към делото писмени и веществени доказателства, заключенията на изготвените експертизи, а и от кредитираните гласни доказателства.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото решаващият съдебен състав осъди, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Я.К.В. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер общо на 1611,53лева, като от тях 401,53 лева представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство,които да заплати по сметка на СДВР и 1210лева представляващи разноски направени в хода на съдебното производство,които да заплати по сметка на СпНС,както и сумата от 200(двеста) лева - 4% държавни такси върху уважения размер на гражданския иск.

Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи, воден от върховенството на закона, съдът постанови своята присъда.

   

 

                                                    СЪДИЯ :