О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
02.03.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на втори
март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа гражданско дело №
192/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е искова молба, подадена
от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт
Пламенка Василева, срещу А.Т.О., ЕГН **********, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за главница
и лихва по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1204/12.12.2019 г. по ч. г. д. №
1863/2019 г. по описа на РС – Провадия.
При
извършената проверка по допустимостта на исковата молба съдът констатира
следното:
Приложеното
ч.г.д.№ 1863/2019 г. по описа на РС – Провадия е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, с което от „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД е поискало издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника А.Т.О. за заплащане на сумите 397.89 лева,
представляваща главница по дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № 3701059 за периода от 19.08.2016 г. до 18.12.2017 г. за
обект – имот, находящ се в гр. Провадия, Варненска област, ул. „Бойчо Желев“ №
76, 108 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2016 г.
до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 11.12.2019 г. до окончателното погасяване
на задължението, както и направените по делото разноски. Заявлението е уважено и е издадена
заповед № 1204/12.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съобщението
с приложена заповед за изпълнение, изпратено до А.Т.О. на адреса по заявлението, е
върнато с отбелязване, че на 14.12.2019 г. е посетен адреса и по сведение на Юмюгюл
Сабри – съсед, А.Т. не живее на посочения адрес,***. Жилището е необитаемо. По делото е
разпоредено да се направи справка за наличие на трудови договори на длъжника.
Същата е направена и след като съдът по заповедното производство е установил
липсата на такива е разпоредил да бъде
залепено уведомление на постоянния адрес на длъжника: гр. Провадия, ул. „Гроздьо
Желев“ № 13. Уведомлението е залепено на 08.01.2020 г. с отбелязване на
връчителя, че по сведение на съсед, на името на когото не е посочено от
връчителя, лицето А.О. не живее на посочения адрес повече от 5 години, а живее
в гр. Варна, но лицето дало сведението не знаело точен адрес. След изтичане на
двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа от канцеларията на съда,
съобщението е върнато по делото.
С разпореждане № 410/24.01.2020 г. съдът по заповедното производство е
указал на заявителя „Водоснабдяване
и канализация - Варна” ООД, че в едномесечен срок може да предяви иск срещу
длъжника за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1204/12.12.2019 г., като довнесе дължимата
държавна такса по сметка на РС – Провадия и в същия срок представи
доказателства по ч. г. д. № 1863/2019 г. на РС – Провадия за предявяване на
иска, като в мотивите на съдебния акт е прието, че заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
изпълнение на дадените указания заявителят е предявил горепосочената искова
молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
При тези
констатации настоящият съдебен състав намира, че към датата на постановяване на
разпореждането по чл. 415, ал. 1 от ГПК не са били налице предпоставките за
даване на указания на заявителя за предявяване на установителен иск за
вземанията по заповедта. С допълнението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК /доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г./ се предвиди, че съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си при кумулативното наличие на
две положителни предпоставки: заповедта да е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението. Разпоредбата е процесуалноправна и има действие за
висящите производства от влизането и в сила – 24.12.2019 г. Безспорно заповедта
по ч. г. д. № 1863/2019 г. е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, но
не е налице другата предпоставка, доколкото връчителят не е посочил източника
на събраните данни, че длъжникът не живее на адреса. Посочил е само, че лицето
е съсед, но не и неговото име.
От тези данни по делото следва, че
заповедта е влязла в сила, а за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
иск за установяване на вземанията, обективирани в издадената в негова полза
заповед за изпълнение.
Наличието
на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна
преценка за наличието на тази специална процесуална предпоставка и не е
обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10.а. от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо исковата молба се явява
недопустима и следва да бъде върната, а
производството по нея следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 416, хипотеза първа и чл. 130 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА заповед № 1204/12.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1863/2019 г.
по описа на Районен съд - Провадия, издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК ********* против А.Т.О., ЕГН **********.
ВРЪЩА като недопустима исковата молба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
Пламенка Василева, против А.Т.О., ЕГН **********, с която са предявени искове
по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване на вземанията на ищеца, за
които е била издадена заповед № 1204/12.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1863/2019 г. на РС - Провадия.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
192/2020 г. на РС - Провадия.
Определението подлежи на обжалване от
ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ОС – Варна.
След влизане в сила на определението
препис от същото да се приложи по ч. гр. д. № 1863/2019 г. по описа на РС –
Провадия за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: