Решение по дело №144/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 58
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20192110200144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            04.06.2019 г.                                                 гр. А.

                                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

           

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                                                                наказателен състав

На девети май                                                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова

при секретаря Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова НАХД № 144 по описа за 2019 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на П.К.И. с ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № 19-0237-000078 от 11.03.2019 г, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Жалбоподателят се явява и дава подробни обяснения за случилото се.

АНО не излага становище по постъпилата жалба.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

АУАН № 78 от 25.02.2019 г. е съставен за това, че на 25.02.2019 г. около 16.20 часа в с.Ч., общ. А., водачът управлява л.а. *** с рег. № ***, като не избира адекватна скорост за движение в следствие на което не може да спре своевременно и блъска спрелия на кръстовището л.а. *** с рег. № ***. От ПТП са нанесени материални щети по двете МПС. След настъпване на ПТП водачът нарушава обстановката и напуска местопроизшествието без да установи последиците от него. При идентични обстоятелства е издадено НП, като в него е вписано, че водачът е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП - не избира скоростта на движението съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимото препятствие или създадената опасност за движението. Добавено е ПТП.

Разпитани по делото са полицейските служители, обслужили ПТП-то, другия участник в ПТП-то В.А.Д., както и майката на неговата съпруга, вписана като очевидец на ПТП-то С.Д.И.. Приобщени са писмени доказателства, вкл. съставения протокол за ПТП.

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.

При издаване на наказателното постановление е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно също и в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял. Административно наказващият орган не е разграничил двете хипотези, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като ги е дал и двете като възможности при словесното изписване на нарушената законова разпоредба в наказателното постановление, което само по себе си е процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Другият автомобил не е предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на която се е позовал наказващият орган. Съгласно дефиницията на понятието дадена в §6, т.37 от ДР на ЗДвП "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая не е установено наличието на предвидимо препятствие, пред което водачът е следвало да спре, като другият автомобил, с който е допуснато ПТП, е участник в движението по смисъла на чл.2 от ППЗДВП, съгласно която норма „участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя“. На следващо място, посочено в наказателното постановление като фактическо обстоятелство е, че е блъснат спрял на кръстовището л.а. ***, от което не става ясно и с какво този автомобил е създал опасност на пътя, пред която е трябвало да спре жалбоподателят. Едва в съдебно заседание се излага, че този автомобил е бил неправилно паркиран в близост до кръстовището, за което на другия участник бил съставен АУАН, но това не е достатъчно, за да се коригира НП, което е издадено при непълнота на обстоятелствата около ПТП. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление в посочената част.

Относно второто нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, че водачът не спира и не установява последиците от ПТП, също не се събраха убедителни доказателства. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят паркирал на не повече от 100 метра от местопроизшествието. Преди да паркира там провел разговор с водача на другия автомобил, но понеже щетите били незначителни паркирал през две къщи, където бил извикан по спешност в качеството на ветеринарен лекар. Че случаят е бил спешен се установява не само от обясненията на жалбоподателя, но се потвърждава категорично от данните на самите полицейски служители и на другия участник в ПТП, всички разпитани като свидетели по делото. Жалбоподателят не се е скрил от другия водач или полицейските служители, не е избягал от местопроизшествието, нито пък е имал задължение да стои непосредствено на мястото, на което се е случил инцидента, а след пристигането на полицейските служители изцяло им е съдействал. Нещо повече, на мястото на инцидента е имало кръстовище, така че спирането в тази зона безспорно създава опасност за движението, а чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП изисква спиране по начин, че да не се създава опасност за движението по пътя. Това е сторил жалбоподателят, като е паркирал лекия си автомобил в непосредствена близост до местопроизшествието, а това, че незабавно е предприел действия във връзка със служебните си задължения като лекар, извикан при това по спешност, не може да бъде укоримо от законодателя, съответно да бъде основание за неговото санкциониране от административно наказващия орган. Всички свидетели съобщават, че жалбоподателят е съдействал на полицейските органи и в нито един момент от инцидента не е правил опит да се укрие нито от тях, нито от другия водач. Съставен е протокол за ПТП пак на мястото на инцидента, което също доказва, че не може да му се вменява нарушение като участник в ПТП по посочения текст. С оглед на това съдът не може да обоснове извод за доказаност на това нарушение, поради което и в тази част следва да се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН А.кия районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0237-000078 от 11.03.2019 г. на Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на П.К.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Решението може да се обжалва пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                         Районен съдия................................................