Присъда по дело №131/2011 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2011 г. (в сила от 15 април 2011 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20112230200131
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2011 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

        М О Т И В И  към присъда № 357/2011 г. по НОХД № 131/2011 г. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите Б.Е.К. по чл. 195 ал.1 т. 4,5 и 7 от НК и И.Е.И. по чл. 196 ал.1 т. 2 вр. чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 от НК.

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците на двамата подсъдими и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

 В с.з. представителя на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира на подс. И.И. да бъде определено наказание при условията на чл. 58 А от НК, което да бъде намалено с 1/3 и определеното наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. По отношение на подс. Б.К. предлага, съобразно чл. 58 А от НК, наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 6 м., което намалено с 1/3 да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

          В с.з. подсъдимите, се явяват лично и с назначения им в хода на досъдебното производство служебен защитник. Признават се за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразяват съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК. Моли за минимални наказания определени при условията на чл. 58а от НК

           От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. И. е многократно осъждан, за умишлени престъпления от общ характер включително с присъда по НОХД № 632/03 г., в сила от 02.02.2004 г., СлРС , с която е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 196 ал.1 т. 2 вр. чл. 195 ал.1 т. 3,4 и 5 като на основание чл. 55 ал.1 т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца при първоначален строг режим.

Предвид горното, настоящото деяние е било извършено при условията на „опасен рецидив „ по смисъла на  чл. 29 ал.1 б. „А” от НК.

Подс. К. е бил осъден с Присъда по НОХД № 489/2010 г. на СлРС по описа на съда, в сила от 27.07.2010 г. на лишаване от свобода за срок от 11 месеца, изпълнението на която е било отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 и 5 вр. чл. 55 ал.1 т. 1 от НК.

Предвид горното деянието по настоящото обвинение подс. К. е извършил в условията на” повторност” по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК.

Във вечерните часове на 28/29.09.2010 г. в гр. Сливен, подсъдимите И. и К. /братя/ се сговорили да извършат кражба на чужди движими вещи, които да продадат и с получените пари да удовлетворят личните си нужди. Двамата тръгнали по ул. „Ген. Столетов”, където пред дом № 71 забелязали паркиран автомобил – „Мерцедес Вито”  СН 6209 КК, собственост на свидетеля и пострадал В.В.. С помощта на отвертка, която подс. К. предварително бил взел със себе си, той отворил дясно плъзгаща странична врата на автомобила и влязъл в него ,като подс. И. останал отвън до автомобила, за да наблюдава за евентуална поява на собственика или случайни минувачи. Подс. К. забелязал и взел панел от СД плейър „Блаупункт”, а подс. И. забелязал на задната дясна седалка сак от плат, който взел, като същия и вещите в него били собственост на свидетелката и пострадала Г.Б.. С откраднатите вещи двамата се насочили към домът си, където проверили съдържанието на сака и установили, че в него се намирали маратонки, анцунг долнище и потник. Подсъдимия И. изхвърлил анцунга и потника, а задържал в себе си панела от СД плейъра, сака и маратонките. 

На сутринта на 29.09.2010 г. свид. В. установил извършената кражба и подал заявление до РУП-Сливен. В хода на извършената проверка от служител при РУП-Сливен подс. И. предал с протокол за доброволно предаване вещите, които задържал в себе си, а именно – панела от СД плейъра, сака и маратонките. С разписка вещите били предадени на свид. В., който от своя страна върнал сака и маратонките на пострадалата и свид. Г.Б..

 Видно от извършената съдебно-оценителна експертиза стойността на откраднатите вещи на пострадалите В. и Б. възлиза  съответно на 40 лв. за пострадалия В. и 38 лв. за пострадалата Б., а общата стойност е 78,00 лв.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на  направените от подсъдимите самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство  гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели В.Д.В. и Г.М.Б., приобщени по съответния процесуален ред. Дава вяра на назначената  в досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза.

 Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признават вината си и изразяват съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство експертиза.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подс. Б.Е.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 195 ал.1 т. 4,5 и 7 от НК, подс. И.Е.И. по чл. 196 ал.1 т. 2 вр. чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 от НК, тъй като на 28/29.09.2010 г. в гр. Сливен, в условията на повторност, след предварителен сговор с И.Е.И. и като използвал техническо средство /отвертка/ от паркиран пред дом № 71 на ул. „Ген. Столетов” автомобил марка „Мерцедес Вито” с рег. № СН 6209 КК, извършил кражба на чужди движими вещи – панел от СД плейър „Блаупункт” на стойност 40 лв., собственост на В.Д.В. *** и сак от плат с намиралите се в него маратонки, анцунг долнище и потник на стойност 38 лв., собственост на Г.М.Б. ***, като общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 78,00 лв. и случаят е немаловажен.

Безспорно е установен механизма на деянието и авторството на същото. Установено е ,че двамата подсъдими са извършили кражба на описаните в обстоятелствената част движими вещи от лек автомобил марка „ Мерцедес Вито с рег № СН 62 09 КК „ като са проникнали в купето като с помощта на отверка успели да отворят дясната плъзгаща странична врата.

Двамата са съзнавали обществено опасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.  Прекият умисъл на всеки от подсъдимите е обхващал всеки от елементите на престъпленията които са извършвали , а именно и обстоятелството,че са използвали техническо средство – отвертка , която подс. К. предварително бил взел със себе си  и преди извършването на конкретните посегателства са извършили обстоен оглед на намиращите се в жилищния квартал МПС като са решили да извършат кражба от едно от тях , а именно „Мерцедес Вито „ с ДК№ СН 6209 КК.

 Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите, стремежът им към облагодетелстване по незаконен начин както и тежкото им социално и материално положение .

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината на всеки един от подсъдимите  обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите , съдът отчете самопризнанията им, наличието на тежки социално-битови условия за живот на всеки един от тях, изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи.

            Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете предишните осъждания на двамата подсъдими.

 Ръководен от тези изводи  като взе предвид целите на индивидуалната и генерална   превенция  , съдът наложи на подс. И. и К. наказание при условията на чл. 58 А от НК, а именно – на подс. На подс. Б.Е.К.  наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което намали с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На подс. И.И. наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което намали с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на две години „Лишаване от свобода”, същият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът преведе в изпълнение наложеното на подсъдимия Б.Е.К. по НОХД № 489/2010 г. на СлРС наказание, а именно – наказание „Лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, което същия следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимия е извършил настоящото деяние в изпитателния срок на осъждането по посоченото НОХД-ло.

Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.

            Съдът осъди подсъдимите И.Е.И. и Б.Е.К. да заплатят направените по делото разноски в размер на 55 лв. в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

         Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: