Решение по дело №194/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 387
Дата: 13 юни 2018 г. (в сила от 11 октомври 2018 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20184520200194
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Русе, 13.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 9.05 през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№194 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П.В.Г. *** е подал жалба против наказателно постановление №17- 1085- 001291/23.06.2017г., издадено от началника на група при сектор ПП- КАТ на ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.183, ал.2, т. 11 във вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.

Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 18.09.2015г., около 16.00 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№Р3030АМ по ул.”Русофили” в гр.Русе напред в посока бул."Христо Ботев”. Времето било ясно и слънчево, пътната настилка била суха, постлана с едрозърнест асфалт. Пътят бил прав, с две платна за движение, с видимост около 150м във всяка посока по продължението на пътя. След въззивника, с мотоциклет с рег.№*******се движел свид.Б. със скорост около 47км/ч. Когато двете превозни средства се намирали на около 40м едно от друго, Г. преустановил движението си напред и започнал такова назад със скорост 6- 7км/ч. Свид.Б. видял това, плавно намалил скоростта си на движение и за да избегне удар с лекия автомобил, предприел маневра завой в дясно с малко отклонение от предходната му траектория, тъй като при по остър такъв имало опасност да се удари в крайпътни дървета.Въпреки предприетите от пострадалия мерки, той не можал да избегне сблъсък с автомобила,

 

който „застъпил” със задното си дясно колело мотоциклета на Б., последния паднал в дясно от превозното си средство и последвало счупване на костите на лявата му подбедрица и задно изкълчване на лява колянна става.

Тази фактическа            обстановка се доказва категорично и

непротиворечиво от всички събрани по делото доказателства. Следва да се отбележи, че възприятията на свид.Б. за посоката на движение на автомобила на жалбоподателя по време на процесиите събития не се опровергават от никое събрано по делото доказателство, както в хода на съдебното следствие по настоящото дело, така и на прекратеното досъдебно производство на РРП. Движението на Г. назад с автомобила се установява и от закрепените с протокола за оглед факти, сред което и обстоятелството, че след произшествието между двете колела на мотоциклета се е намерило задното дясно колело на автомобила, което означава, че автомобила е минал върху мотоциклета и това не би било възможно, ако мотоциклета е застигнал автомобила при движение и на двете превозни средства в една и съща посока.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл.183, ал.2, т. 11 във връзка с чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 18.09.2015г. в гр.Русе, като водач на МПС, преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал движението си назад с автомобила, съзнавал, че следва да се убеди, че пътят зад него е чист, но не го сторил, като предвиждал общественоопасните последици от поведението си и искал настъпването им. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, поради което и преждеизложеното наказателното постановление следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-1085- 001291/23.06.2017г., издадено от началника на група при сектор ПП- КАТ на ОД на МВР-Русе, с което на П.В.Г. *** на основание чл.183, ал.2, т.11 във вр. чл.40, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: