№ 23166
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110149694 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 268746/21.08.2024 г.,
с която „с“ ЕООД, ЕИК ** е предявило срещу К. В. Г., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи в полза на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща неустойка по чл. 13 от Договор
за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г. към трудов договор №
*/25.03.2022 г., сключено между с ЕООД и К. В. Г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 39,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода
07.02.2024 г. - 15.04.2024 г., за които суми на 23.04.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 130617/19.04.2024 г. „с“ ЕООД, ЕИК ** е поискало
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Г., ЕГН **********
за суми, както следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща неустойка по чл.
13 от Договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г. към трудов
договор № */25.03.2022 г., сключено между с ЕООД и К. В. Г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 19.04.2024 г. до окончателното
1
изплащане на вземането; 2/ сумата от 39,65 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 07.02.2024 г. - 15.04.2024 г.. На 23.04.2024 г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК в полза на „с“ ЕООД, ЕИК **. Заповедта е връчена на настоящия
ответник, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение. Ищецът
е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
22.07.2024 г. Исковата молба е подадена чрез електронен адрес на СРС на
21.08.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че ответницата е работила по трудово правоотношение с
ищеца на длъжността „ресторантски работник“, съгласно трудов договор №
*/25.03.2022 г. Сочи, че с ответницата е сключен и договор за повишаване на
квалификацията от 01.05.2022 г., по силата на чл. 12 от който ответницата се е
задължила да не прекратява трудовото си правоотношение по време на
предстоящите обучения, както и 18 месеца след тяхното приключване. Поддържа,
че на основание чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията работникът
се задължил да заплати неустойка в размер на 1500 лева в случай, че едностранно
прекрати трудовото си правоотношение преди срока по чл. 12. Твърди, че в
изпълнение на втория договор ответницата е преминала основен курс за
управление на смяна, приключил на 09.06.2022 г., и курс за управление на смяна
напреднали, приключил на 06.04.2023 г.
Поддържа, че К. В. Г. е подала молба с вх. № 3855/20.12.2023 г. за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.12.2023 г.,
като същото било прекратено със Заповед № 4042/21.12.2023 г., получена лично от
ответницата на 12.01.2024 г. Ищецът отправил покана до ответницата за заплащане
в 7-дневен срок от получаването й уговорената неустойка в размер на 150 лева,
като поканата била получена лично на 08.02.2024 г. Твърди, че предвид липсата на
плащане, ответницата изпаднала в забава от момента на получаване на поканата,
поради което счита, че в негова полза е възниквало вземане за обезщетение за
забава в размер на 39,65 лева, претендирано за периода от 07.02.2024 г. - 15.04.2024
г.
Ето защо, моли, за уважаване на предявените искове и за признаване за
установено, че ответницата дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата
от 1500,00 лева, представляваща неустойка по чл. 13 от Договор за повишаване на
квалификацията от 01.05.2022 г. към трудов договор № */25.03.2022 г., сключено
между с ЕООД и К. В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от
39,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.02.2024 г. - 15.04.2024
2
г., за които суми на 23.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба.
В хода на производството по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав от името на ответницата е подадено възражение, с което са оспорени
претенциите на ищеца. Поддържа се, че удостоверението за преминато от
ответницата обучение е издадено на 09.06.2022 г., а трудовото правоотношение
между страните е прекратено повече от 18 месеца след това, поради което и не
следвало да дължи предвидената в договора неустойка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
По главния иск с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на неустойка въз основа на договора за повишаване на квалификацията,
основателността на същия се обусловя от кумулативното наличие на следните
материални предпоставки: 1) валидно сключен договор за повишаване на
квалификацията, в който е уговорено заплащането на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора на конкретни правни основания; 2) трудовото
правоотношение да е прекратено предсрочно по инициатива или по вина на
работника или служителя; 3) да е била уговорена неустойка като вид обезщетение
за предсрочното прекратяване на трудовия договор по инициатива или вина на
работника или служителя. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
установяването на горните предпоставки е в тежест на ищеца.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от
ищеца, да докаже плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 и ал. 3 КТ страните по трудовото
правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на
3
работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия
или специалност (преквалификация), като с договора те могат да уговорят
задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен
срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на
обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.
Именно реализиране на предвидената в чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ отговорност се
релевира в настоящото производство. Целта на така предвидената по законодателя
отговорност, чието прилагане е оставено в полето на договорната свобода – т.е. да
се дължи само когато е уговорена, е работата в определения срок при този
работодател да компенсира разходите за обучение, както и работодателят да си
осигури по-висококвалифицирани служители за уговорения период. За разлика от
договора за ученичество /чл. 230 – 232 КТ/, при договора за квалификация и
преквалификация не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението
при неизпълнение на договора от страна на обучавания - дали обезщетението
следва да съответства на неизпълнената част от договора, или се дължи цялата
сумата за разходите по обучението. Следователно този въпрос е предоставен на
договорната свобода на страните. Във всеки конкретен случай договорът следва да
се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната воля на
страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Следователно основателността на предявения иск за заплащане на
неустойка въз основа на договора за повишаване на квалификацията се обусловя от
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1) валидно
сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено
заплащането на 2) неустойка при предсрочно прекратяване на договора на
конкретни правни основания - по инициатива или вина на работника или
служителя; 3) трудовото правоотношение да е прекратено предсрочно по
инициатива или по вина на работника или служителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, установяването на горните
предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ответника е, при установяване на
горните обстоятелства от ищеца, да докаже плащане. В негова тежест е и доказване
на възражението му за прекомерност на неустойката, съизмеримо с действителните
вреди, изразяващи се в разходи за обучението.
По делото не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че ищецът „с“ ЕООД и ответникът К. В. Г., ЕГН
********** са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор №
4
*/25.03.2022 г., въз основа на който ответницата е изпълнявала длъжността
„ресторантски работник“; че между страните по правоотношението е сключен
Договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г., както и че К. В. Г. е
подала молба с вх. № 3855/20.12.2023 г. за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 21.12.2023 г., като същото било прекратено със
Заповед № 4042/21.12.2023 г., получена лично от ответницата на 12.01.2024 г.
Видно от съдържанието на сключения между страните договор за
повишаване на квалификацията, страните са се договорили ответницата да
премине два курса на обучение - Basic Shift Management Class и Advanced Shift
Management Class. Също така по силата на чл. 12 от договора служителят е поел
задължение да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и
18 месеца след неговото завършване, а по силата на чл. 13 от договора се е
задължил при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение преди
изтичане на сроковете по чл. 12, да заплати на работодателя неустойка в размер на
1500 лева.
Страните не спорят, че в изпълнение на поетата обвързаност по силата на
договор за повишаване на квалификацията, ответницата Боянка Събчева е
преминала два курса на обучение – Basic management Course и Advanced Shift
Management Course, приключили съответно на 09.06.2022 г. и 06.04.2023 г.
При тълкуване на волята на страните съобразно посочените в разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД критерии, съдът намира, че уговореният 18-месечен срок, през който
служителят се задължава да работи при ищцовото дружество, тече от датата на
приключване на втория курс, респективно същият изтича на 06.10.2024 г.
По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства –
молба с вх. № 3855/20.12.2023 г. за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 21.12.2023 г., и издадена въз основа на същата
Заповед № 4042/21.12.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 12.01.2024 г., то по делото се обуславя извод
за доказване на уговорените предпоставки за възникване в полза на работодателя
та претендираното вземане за неустойка.
Правото да се начисли неустойка е обусловено освен от реализиране на
юридическите факти, при които е уговорена, още и от валидност на клаузата, която
е предвижда. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Въз основа на тази
5
регламентация в доктрината и практиката са изведени безпротиворечиво
функциите на неустоечното съглашение като форма на договорна отговорност –
обезпечителна (стимулираща изпълнението), обезщетителна и санкционна. Като
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД)
допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от неизпълнението, но
само в рамките на присъщите посочени по-горе функции. Когато неустойката
излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, същата
би била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Преценката за
нищожност като изначален и несанируем порок на сделката или на част от нея е
винаги конкретна и се прави за всеки отделен случай в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии, сред които вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението. Преценката наред с това се извършва всякога към момента на
сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – в този смисъл са
мотивите в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС. За нищожността като най-тежък порок на сделката съдът следи
служебно.
Възможността да се присъжда неустойка без да се доказват конкретните
вреди я характеризира като облекчена форма за реализиране на договорна
отговорност.
Улесненият път за признаване на вземането за неустойка обаче поставя
риска такава да се договаря и в случаи, в които изобщо не се очаква понасяне на
вреди от страната, чието вземане се обезпечава с неустоечното съглашение. В този
случай неустойката би била изцяло лишена от обезпечителната си функция и ще
има подчертано санкционна такава, приближаваща я до източник на
неоснователно обогатяване. Липсата на необходимост от доказване на вредите при
присъждане на неустойка не означава, че такива не е необходимо да съществуват
изобщо. Аргумент в полза на този извод се черпи от разпоредбите на чл. 92, ал. 1,
изр. второ и ал. 2 ЗЗД. Възможността за намаляване на неустойка поради
прекомерност – когато тя значително надвишава претърпените вреди, както и тази
да се претендира обезщетение за по-големи вреди (когато неустойката не е
уговорена като изключителна), подчертават връзката на неустойката с вредите. Ето
защо освобождаване от нуждата за доказване на вредите не дава заключение, че тя
се присъжда в случаи, в които изобщо вреди липсват, като санкционната й функция
сама по себе си не може да обоснове обратния извод.
6
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното разбиране е извеждането
на съотношението между очакваните вреди и размера на договорената неустойка
като критерий за преценка на валидността й, посочено изрично в Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
На база на тези изложени принципни съображения, в настоящия случай
съдът достигна до убеждението, че процесната неустойка не е нищожна. На първо
място тя е уговорена за обезпечаване изпълнението на едно непарично задължение
– полагане на труд в определен срок от провеждане на обученията, в случая 18
месеца, който сам по себе си не е с необоснована и прекомерна продължителност.
От друга страна характерът на обезпеченото задължение като непарично изключва
оценката на неизпълнението му в точен паричен еквивалент. Отделно от това,
очакваните вреди от неизпълнението не се съизмеряват и ограничават единствено
до разходите, които работодателят е направил във връзка с обучението. На
следващо място за конкретното задължение, за неизпълнение на което е уговорена
неустойката, не е предвидено друго обезпечение. В тази връзка, неустойката по чл.
14 от договора (предвидена при дисциплинарно уволнение) се отнася до друг вид
неизпълнение, който може да се разглежда като частен случай на прекратяването
по инициатива на работника, но при всички положения двете обезщетение не се
кумулират.
За неоснователно настоящата инстанция намира и релевираното от
ответната страна възражение за прекомерност на неустойката, съизмерено с
действителните вреди от неизпълнението.
Целта на уговорената неустойка е не само покриване на разходите, които
работодателят е направил за провеждане на двата курса на обучение, но и
обезщетение за нарушаване на позитивния му интерес от точно изпълнение на
договора, при което той би имал на разположение служител със съответната по-
висока квалификация за уговорения минимален срок. Ето защо съдът намира, че
конкретната неустоечна клауза е не само валидна, но и размерът на начислената
неустойка не се явява прекомерен, поради това не подлежи на намаляване по реда
на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Отделно от гореизложеното, неоснователно е възражението на ответницата,
че неустойка се дължи само в размера, съответстващ на периода на
неизпълнението и възлизащ на признатия от нея размер на вземането. Както бе
посочено, при отговорността по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ размерът на обезщетението
не е нормативно лимитиран до такъв, съответстващ на неизпълнената част от
договора, а е предоставен на договорната свобода, ограничена в рамките, очертани
7
в чл. 9 ЗЗД – да не противоречи на закона и в равна степен на добрите нрави,
каквито пороци в настоящия случай не се констатират.
Предвид гореизложените съображение се обуславя извод за основателност
на иска, който поради това следва да бъде уважен в заявения размер.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила точно и в срок
задълженията си по договора за обучение.
Наличието на главен дълг се установи в производството.
Установи се, че ищецът е отправил покана до ответницата за заплащане в 7-
дневен срок от получаването й уговорената неустойка в размер на 1500 лева, като
поканата била получена лично на 08.02.2024 г.
Следователно ответницата дължи лихва за забава, считано от деня следващ
този, в който изтича предоставения с поканата 7-дневен срок от получаването й, а
именно считано от 16.02.2024 г. до 15.04.2024 г., която съдът определя в размер на
34,48 лева, до който размер искът за лихва за забава се явява основателен и
доказан. За разликата над този размер до пълния предявен размер от 39,65 лева и за
периода 07.02.2024 г. – 15.02.2024 г. вкл., искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева и за заплатена държавна такса в размер на 30,79 лева, като са
представени и доказателства за извършване на претендираните разноски.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
8
ответницата К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца „с“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *,
сумата от 429,34 лева, представляваща разноски в заповедното производство
ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, респективно, такива не следва да му се присъждат.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в исковот производство по ч.гр.д. № 49694/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева и за заплатена държавна такса в размер на 79,21 лева, като са представени и
доказателства за извършване на претендираните разноски.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца „с“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *,
сумата от 577,27 лева, представляваща разноски в исковото производство гр.д. №
49694/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 49694/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно, такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените, по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от името на „с“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: * против К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че К. В. Г., ЕГН ********** дължи на „с“ ЕООД, ЕИК ** суми, както
следва: 1/ сумата от 1500,00 лева, представляваща неустойка по чл. 13 от Договор
за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г. към трудов договор №
*/25.03.2022 г., сключено между с ЕООД и К. В. Г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 34,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода
16.02.2024 г. - 15.04.2024 г., за които суми на 23.04.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
9
23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 34,48
лева до пълния предявен размер от 39,65 лева и за периода 07.02.2024 г. –
15.02.2024 г. включително.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „с“ ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 429,34 лева, представляваща разноски в заповедното производство
ч.гр.д. № 23525/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „с“ ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 577,27 лева, представляваща разноски в исковото производство гр.д. №
49694/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10