№ 4671
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110127095 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Р. Р. против В. П. АП. и К.Д.
А..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят солидарно сумата от 10500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените притеснения и стрес, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК оспорват исковете като неоснователни и
недоказани и молят съда да го отхвърли. Твърдят, че към момента на деликта същите не са
присъствали, поради което е нямало как да предотвратят настъпването му. Оспорват размера
на претърпените вреди.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Към настоящето дело е приложено НОХД № 3636/2017г. на СРС, НО, 12 с-в. Видно
от същото по делото е постановена присъда, с която Д.А., син на ответниците, е бил признат
за виновен в това, че като непълнолетен, чрез нанасяне на удари, причинил средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, което представлява
трайно затрудняване движението на левия крайник за период от повече от 30 дни.
Видно от представените по делото удостоверения, двамата ответници са родители на
Д.А. и към датата на извършване на деликта са били в граждански брак.
1
По делото е разпитан свидетелят П. К., който твърди, че е близък приятел с ищеца.
Твърди, че след инцидента Р. се затворил в себе си. Спрял работа заради счупената ръка.
Споделил му, че заради гипса трудно се храни. Отдръпнал се от приятелите си и не излизал.
Бил е депресиран и изнервен. Споделял му, че сънува кошмари и не може да спи, страхувал
се да излиза, за не срещне пак А. и неговата „група”. Видял го две седмици след инцидента.
Р. бил отслабнал, изнервен и променен.
Разпитана св. К. Д., баба на ищеца, твърди, че когато го видяла за първи път след
инцидента ищецът бил „отчаян”. Не искал да яде и да говори с нея. Свидетелката се грижела
за него почти 3 месеца. Бил с гипс 3 месеца. Не можел да се грижи за себе си, да се изкъпе,
да ходи на работа.
По делото е разпитан св. М. М., който твърди, че когато за първи видял ищеца след
инцидента ръката му била гипсирана. Месец и малко след инцидента видял отново ищеца
пред магазин „Ф.”, бил без гипс и държал напитка в лявата си ръка.
Приложената по делото от ищеца СМЕ, изготвена по досъдебното производство,
съдът не обсъжда, тъй като същата не е изготвена по настоящето дело.
Други доказателства от значение за предмета на делото не са ангажирани по делото в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице наличието на
неимуществени вреди, включително и какъв е размерът на обезщетението; че вредите са
причинени в следствие на противоправно поведение на непълнолетните деца на
ответниците.
Първият спорен по делото въпрос е следва ли ответниците – родители на А. да
отговарят по предявения иск, предвид факта, че към датата на завеждането му ответникът
вече е пълнолетен.
От представените по делото удостоверения, се установява, че двамата ответници са
родители на Д.А. и към датата на извършване на деликта са били в граждански брак.
Видно от представената по делото присъда по НОХД № 3636/2017г. на СРС, НО, 12
с-в, към датата на извършване на деянието – 05.06.2016г. Д.А. е бил непълнолетен.
Съгласно приетото в решение № Решение № 407 от 15.10.2012 г. по гр. д. №
1589/2011 г. когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни
субекти срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основаниечл. 45 ЗЗД и срещу
родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и
произтича от закона.
В решение № 223/12.07.2011 г. по гр. д. № 900/2010 ВКС е приел, че „Материално-
правната отговорност на родителите също е лична и произтича от нормата на чл.48 ЗЗД.
2
Увреденият има право да избере дали да насочи иска за обезщетение срещу прекия
причинител на вредата, срещу родителите му или солидарно към всички отговорни”.
Ето защо, съдът намира, че след като към момента на увреждането, А. е бил
непълнолетен, то родителите му – ответници по настоящето дело следва да отговарят
солидарно заедно с него.
Неоснователно е и другото възражение на ответниците, че след като към момента
на деянието не са били заедно с него, не следва да носят отговорност. Тяхната отговорност
произтича от неупражнения от тяхна страна родителски контрол върху непълнолетния, в
резултат на което е настъпило увреждането. Родителите носят отговорност за действията на
непълнолетните лица, които живеят при тях и по отношение на които упражняват
родителски права, които обстоятелства не се оспорват. Както беше посочено по – горе,
бракът на ответниците е бил прекратен с развод през 2017г., след настъпилия деликт на
05.06.2016г.
С постановената по НОХД № 3636/2017г. на СРС, НО, 12 с-в присъда Д.А. е
бил признат за виновен в това, че като непълнолетен, чрез нанасяне на удари, причинил
средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, което
представлява трайно затрудняване движението на левия крайник за период от повече от 30
дни.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината
на дееца.
Ето защо, посочените елементи на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД не следва да се
изследват отново в настоящето производство, като съдът намира същите за доказани.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва
да изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно
понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на
дееца и отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
4/23.12.1968 г., т.2/. Съдът следва да съобрази вида, характера и тежестта на полученото
увреждане, доказаните неимуществени вреди и периодът за лечение и възстановяване на
ищеца, нуждата да ползва чужда помощ, невъзможността да работи и негативното
отражение на инцидента върху психиката на ищеца. При определяне на обезщетението
съдът следва да съобрази и икономическите условия към датата на деликта.
За да определи размера на обезщетението съдът съобрази характера на уврежданията
– средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост.
Съдът следва да вземе предвид характера на уврежданията и продължителността и
интензитетът на претърпените болки и страдания.
Случилото се е отразило на личния и социалния живот на ищеца. От събраните
гласни доказателства се установява, че Р. се затворил в себе си, отдръпнал се от приятелите
си и не излизал. Бил е депресиран, изнервен и променен. Не искал да яде и сънувал
3
кошмари. Не можел да се грижи за себе си, дори да се изкъпе, заради гипсираната ръка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ръката на
ищеца била гипсирана за срок от 3 месеца. Увреждането е причинило на ищеца трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за период повече от 30 дни.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел на ответника
относно възстановителния период. Св. Д. се е грижила и помагала на ищеца през
възстановителния период. Същата е бил най – близо до него и има преки впечатления.
Установява се, на следващо място, от показанията на св. К. и Д. , че ищецът се
страхувал да излезе, за да не срещне отново А. и неговите приятели.
Ищецът не могъл да полага и труд заради гипсираната ръка, а преди това работел.
От друга страна съдът взе предвид, че липсват данни за по – дълъг възстановителен
период от 3 месеца или за настъпили усложнения.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че искът следва да бъде
уважен за пълния предявен размер.
Върху уважената част от главницата следва да бъде присъдена и законната лихва от
датата на извършване на деликта – 05.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия и като съобрази Наредбата за адвокатско
възнаграждения, намира, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде намалено до сумата от 1200 лв.
Неоснователни са доводите на ищеца, че следва да бъде определено отделно
адвокатско възнаграждение по всеки от предявените срещу двамата ответници искове.
Отговорността на двамата ответници е солидарна, предметът на доказване е един и същ.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение №533/30.10.2017 по дело
№1649/2017 на ВКС, ТК, I т.о.; определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на
ВКС, ГК, ІV г.о., определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.,
определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в хипотеза на
обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС, сумата от 420 лв.,
представляваща държавна такса.
4
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. АП., ЕГН ********** и К.Д. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
(населено място), (ж.к.) да заплатят солидарно на ИВ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес
(населено място), (улица), на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД сумата от 10500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от
непълнолетния към датата на деликта Д.А., ведно със законната лихва от 05.06.2016г. -
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. П. АП., ЕГН ********** и К.Д. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
(населено място), (ж.к.) да заплатят на ИВ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес (населено място),
(улица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1200 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски.
ОСЪЖДА В. П. АП., ЕГН ********** и К.Д. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
(населено място), (ж.к.) да заплатят на Софийски районен съд сумата от 420 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5