Решение по дело №3790/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 887
Дата: 13 май 2014 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20135300503790
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 887

 

гр.Пловдив,13.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                 ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр.д.№ 3790 по описа на ПОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл.435,ал.4 и сл.от ГПК.

Образувано по подадена жалба от С.Д.С., имаща качеството на трето лице, против действията на ЧСИ М.Станчева-Цойкова, рег.№ 822 и район на действие-ПОС по изп.д.№ 328/13 г., изразяващи се в опис и изнасяне на публична продан на движими вещи, обективирани в протокол за опис на движимо имущество от 12.06.13 г. под № 4,8,9 и 12.

В жалбата се твърди, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като описаните движими вещи не принадлежат на длъжника в изп.производство „Натурал Стоунс-БГ”ООД, гр.Пловдив, макар към датата на извършване на описа  те да са се намирали в  имота на длъжника, тъй като му били предоставени от жалбоподателката за съхранение в имота, собственост на длъжника. Жалбоподателката твърди, че тя е собственик на движимите вещи и представя в тази връзка писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваните действия на ЧСИ като незаконосъобразни.

Взискателят в изпълнителният процес- „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.София, район „**** изразява становище за недопустимост, респективно за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Длъжникът в изпълнителния процес-„Натурал Стоунс-БГ”ООД, ЕИК ********* не е изразил становище по жалбата.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия в съответствие с нормата на чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, като счита жалбата за недопустима, а по същество- неоснователна.

Жалбата е допустима-подадена е в срок и от трето лице, което твърди, че към момента на описа и запора владее движимите вещи, към които е насочено изпълнението, макар и тези движими вещи да са в държане на длъжника по силата на протокол за съхранението им в негов собствен имот.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна по следните съображения:

Изп.д.№ 328/13г. по описа на ЧСИ М. Станчева-Цойкова, рег.№ 822 е образувано по молба на взискателя  „Райфайзенбанк (България)”ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на  14.03.13 г. по ч.гр.д.№ 1374/13г. по описа на ПРС, с който е разпоредено длъжникът „Натурал Стоунс-БГ”ООД да заплати на банката-взискател посочените в изпълнителния лист суми.

По изпълнителното дело има проведени описи на недвижим имот, а също и на движими вещи, като последния опис е  от 12.06.13г. От него е видно, че на същата дата ЧСИ е извършил опис и е запорирал движими вещи, описани в протокол от посочената дата, находящи се в гр.Брезово, Индустриална зона, УПИ Х-стоп. дейности, кв.51 като собственост на  длъжника, като по отношение на движимите вещи по пункт 4-компресор марка Kaiser 7884/28, по пункт 8-полиращ блок  Mascanzoni” и  №9-дискова фреза марка „Camma”, модел Verest 33 № 00121292 в протокола е отбелязано, че по данни на длъжника тези движими вещи не са негова собственост. В протокола е записано също, че за така описаните вещи, за които управителя на длъжника твърди, че са собственост на трети лица, следва в 7-дневен срок да представи доказателства за собственост. Като такова доказателство досежно вещите, предмет на жалбата, длъжникът е представил преведена  от  заклет преводач фактура от  15.11.2006 г. издадена от „Mascanzoni”, на името на С.С., с печат и подпис на продавача за продажбата на 6 бр.дв.вещи, сред които и претендираните от жалбоподателката  4 бр. дв.вещи, всички втора употреба, платени в брой. Твърди се, че с тази фактура процесните машини са закупени от жалбоподателката, която е съпруга на управителя на длъжника А.С.. Представено е и извлечение от счетоводните книги на длъжника, в които не фигурират четирите машини.

С разпореждане от 21.11.13г.ЧСИ  е приел, че представения документ от 15.11.06г, не удостоверява прехвърляне на собственост на посочените в този документ вещи. Вещите към датата на описа са били във владение на длъжника, документът няма достоверна дата, нито реквизити на счетоводен документ по ЗСч. Поради горното и на осн.чл.453, ал.4 от ГПК ЧСИ е приел, че изпълнението срещу движимите вещи, описани в протокола за опис и предмет на публична продан под №№ 4,8 и 9 следва да продължи.

Пред настоящата инстанция жалбоподателката твърди, че тя е във владение на движимите вещи,но ги е оставила на съхранение в имота на длъжника,за което представя протокол от 15.01.07 г..,подписан от нея и за „Натурал Стоунс-БГ”ООД-от съпруга й и управител на дружеството Ат.С..,

Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят не доказва да е собственик на описаните в протокола за опис дв.вещи и изводите на ЧСИ са правилни.Нито представената в превод на български „fattura” от 15.11.06г.по изпълнителното дело,нито представения пред настоящата инстанция протокол от 15.01.07г. имат достоверна дата и правилно ЧСИ е преценил, че в случая е приложима разпоредбата на чл.453,т.4 от ГПК и на взискателя не може да се противопостави отчуждаването на дв.вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора,освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата.

По отношение на представената с жалбата счетоводна справка от сметка 204 за амортизационни отчисления на длъжника следва да се отбележи,че от тази справка по никакъв начин не се установява че длъжникът не е собственик на  процесните вещи само поради факта,че те не фигурират в нея.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на взискателя по изпълнителното дело направените от него разноски пред настоящата инстанция за юристконсултско възнаграждение в размер на 150лв.съобразно Наредба № 1/04г.за минималните размери на адв.възнаграждения.

Водим от горното,съдът

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на третото лице С.Д.С.,ЕГН-********** против действия на действия на ЧСИ М.Станчева-Цойкова,рег.№ 822 и район на действие-ПОС по изп.д.№ 328/13г.,изразяващи се в опис и изнасяне на публична продан на движими вещи,обективирани в протокол за опис на движимо имущество от 12.06.13г.под № 4,8,9 и 12.

ОСЪЖДА С.Д.С.,ЕГН-********** да заплати на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.София,район „**** сумата от 150 (сто и петдесет)лв.разноски за юристконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно. 

      

 

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: