Р Е Ш Е Н И Е
№ 5/22.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
ДАНИЕЛА КОСТОВА
при секретар Петранка
Паскалева
и в присъствието на
прокурор Стефка Якимова
като изслуша
докладваното от съдия Костова ВНОХД № 243/2019г. по описа на АС Варна, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 30/05.04.2019г. по НОХД № 1463/2018г.
на Варненския окръжен съд, с която:
1.Подсъдимата М.Р.З. е била призната за виновна в това, че на 17.05.2018г.
в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота
Корола" с peг. № В 9603 КК, нарушила правилата за движение, а именно чл.6
т.1 от ЗДвП и чл.50 ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с К.Г.Ж. причинила смъртта на С.Н.Д., на 66 години.
Индивидуализацията на наказанието е протекла по реда на чл.54 от НК, наложено е
наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Подсъдимата З. е била лишена и от
право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ;
2.Подсъдимият К.Г.Ж. е бил признат за
виновен в това, че на 17.05.2018г., в гр. Варна, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № А 9102 KB
нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, като по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М.Р.З. причинил
смъртта на С.Н.Д., на 66 години, като след деянието дееца е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Съобразно чл.54 от НК,
съдът е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което е отложил с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ. За същият срок е лишил подсъдимият от право да управлява
МПС. Подс.К.Ж. е бил оправдан „да е бил невнимателен и предпазлив към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо – глухите, които се движат с червено бял бастун и към
престарелите хора“. Съдът е приложил и разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 от НК,
като е групирал наложеното наказание по настоящото дело със санкцията по НОХД
№1191/2018г. на РС – Сливен, като е определил най-тежкото за изтърпяване, а
именно това в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложил с изпитателен срок в размер на пет години. Към него е присъединил и
лишаването от право да управлява МПС за срок от пет години (с правно основание
чл.23 ал.2 от НК, независимо от липсата на изрично изписване на законовата
норма).
Първоинстанционният съд се е
произнесъл и относно разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.М.З.,
чрез адв.Т.Я. чрез която се оспорва правилността на постановения акт. Моли се
за оправдаването на подсъдимата по въздигнатото й обвинение. В представеното
допълнение, се развиват доводи за пороци в изготвената АТЕ.
Недоволен от постановената присъда е останал и подс.Ж., който чрез адв.С.К.
оспорва справедливостта на наложеното му наказание и иска намаляването му. Според
защитата степента на обществена опасност на деянието и дееца не кореспондира с
наложено му наказание. В жалбата се твърди също, че фактическата обстановка е
останала недоизяснена, поради което и е необходимо назначаването на повторна
АТЕ. В допълнително изложение се оспорват изводите на изготвената
авто-техническа експертиза, посредством което се оспорва и конкретният принос
на Ж. към настъпилото ПТП.
По делото е постъпил отговор от адв. А.Д., в качеството му на процесуален
представител на И.Д., конституиран като частен обвинител по делото. Намира
жалбата на подс.М.З. за неоснователна, тъй като същата не съдържа ясни и
конкретни доводи срещу постановената присъда. Със същите аргументи се оспорва и
жалбата, подадена от подс.К.Ж..
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира жалбите
на двамата подсъдими за неоснователни, тъй като фактическата обстановка е
изяснена в цялост, а възраженията пред настоящата инстанция са идентични с
тези, отправени и пред съставът на ВОС. Според обвинението същите са получили
задълбочен отговор в мотивната част към постановената присъда.
Поверениците на частните обвинители по делото, адв.Д. и адв.С. намират
жалбите за неоснователни, тъй като според тях съпричиняването на резултата от
страна на двамата подсъдими е безспорно установено.
Адв.Я., в качеството му на представител на подс.З. моли за оправдаването на
своята доверителка, тъй като според него въз основа на заключението по
изготвената АТЕ не може да се изведе безспорен извод за нарушение по чл.50 ал.1
вр. чл.6 т.1 от ЗДвП.
В лична защита, подсъдимата изразява надежда съда да взема правилно и
справедливо решение.
В последната си дума подс.З. поддържа казаното в лична защита.
Защитникът на подсъдимият Ж., адв.К. оспорва справедливостта на наложеното
наказание, както и размерът на лишаването от право за управление на МПС.
Намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което моли настоящата инстанция да упражни правомощията си в тази насока.
В лична защита К.Ж. изразява съжаление за стореното и иска „нормално“
наказание.
В последната си дума поддържа казаното в лична защита.
Варненският апелативен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната
присъда и като взе предвид подадените
жалби, както и становищата на страните, констатира следното:
От фактическа страна въззивната инстанция намира установено следното:
Подсъдимата М.З. е родена на ***г*** жител и живуща ***, с висше
образование, работи като продавач – консултант, омъжена, неосъждана.
Правоспособен водач на МПС категория „В“ от 1992г. Еднократно е наказвана с
наказателно постановление и три пъти са и налагани глоби по фиш за допуснати
нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият К.Ж. е роден на ***г***, жител и живущ ***, неженен, осъждан.
Правоспособен водач на МПС от 2014г. категория „В“. Наказван е общо 5 пъти с
наказателни постановления, 8 пъти с фишове и 2 пъти са му налагани принудителни
административни мерки за допуснати нарушения по ЗДвП.
На 17.05.2018г. в гр.Варна, около 13:00 часа, подсъдимата М.З. управлявала
л.а."Тойота Корола" с рег. № В 9603 КК, движейки се по
ул."Подвис" към Т-образното кръстовище, образувано от пресичането с
бул."Христо Смирненски". Пътната обстановка там била следната:
Ул."Подвис" и бул."Христо Смирненски" в гр.Варна
образували Т-образно кръстовище при предимство на булеварда. Движението в
кръстовището било двупосочно. Ширината на ул."Подвис", непосредствено
преди кръстовището с бул."Христо Смирненски", била 13.00 метра. От
двете страни на ул."Подвис" се намирали тротоари с ширини по 1.40 метра.
На десен тротоар, точно срещу стоп-линията, бил поставен пътен знак "Б2 -
Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". Този пътен знак се
намирал точно преди кръстовището с бул."Хр. Смирненски", на 0.60 метра
на дясно от ляв край и на 0.80 метра на ляво от десен край на десен тротоар.
Пътният знак "Б2" бил насочен с лице към идващите по
ул."Подвис" в посока бул."Христо Смирненски". На ляв
тротоар на ул."Подвис" преди кръстовището бил поставен метален лост с
3 броя пътни знаци - "В26 - Забранено е движение със скорост над 40
км/ч"; "В4 - Забранено влизането на товарни автомобили", "А18
- пешеходна пътека" – знаците били с обърнати към бул."Христо
Смирненски" и горната част на ул."Подвис" откъм
ж.к."Изгрев". Платното на бул."Христо Смирненски" било от
две пътни ленти /с по една във всяка посока/.
Идвайки откъм ул.“Подвис“ подс.З. спряла автомобила и изчакала около 16
секунди преминаването на автомобилите с предимство по булеварда. През това
време по него се движел л.а."Фолксваген Пасат" с рег.№ А 9102 KB,
управляван от подс.Ж.. Л.а. на подс.З. излязъл на платното откъм лявата страна по
посока на движението на л.а. на подс.Ж.. В автомобила заедно с последният
пътували св.н.б.- задна седалка отдясно и св.Ф.С.– предна дясна седалка. Зад л.а.
на подс.Ж. се движел л.а.“Тойота“ с водач св.Т.А.. Автомобилът на подсъдимия агресивно
изпреварвал автомобили по пътя си и се движел със скорост 87.60 км/ч в посока
кръстовището с ул.“Подвис“. След описаното изчакване подс.З. потеглила с
автомобила си от състояние на покой. Бавно се придвижила едновременно напред и
свое ляво, като пресякла лявата лента на бул."Христо Смирненски" и започнала
навлизане в дясната му лента. Подс.Ж., който се движел в дясната лента, възприел
движението на л.а., управляван от подс.З., когато автомобилът му се намирал на
около 29.05 метра преди мястото на удара между тях и предприел аварийно спиране
с едновременно отклоняване вдясно. Въпреки това, двата автомобила се ударили с
преден ляв ръб на л.а."Фолксваген Пасат" в заден десен калник на
л.а."Тойота Корола", като последвало прохлузване в страничните им
части, тъй като в момента на първоначален контакт скоростите им били със
значителни разлики - 8.77 км/ч за л.а. "Тойота Корола" и 82.52 км/ч
за л.а. "Фолксваген Пасат". Подс.Ж. видял, че с отклонението си
вдясно се насочва към десен бордюр и към пешеходната зона, разположена вдясно
от пътното платно на булеварда. Той възприел стоящата на тротоара пешеходка С.Д.,
направил опит да отклони автомобила още по-надясно, за да избегне удара с нея,
но времето и разстоянието на тази маневра се оказали недостатъчни и той я ударил
с предната си лява част в зона от тялото й на височина от 0.45 м от пътното
платно до главата включително /по цялото тяло/. Непосредствено преди удара Д.
видяла идващия срещу нея отляво автомобил, но успяла да се отмести от
първоначалното си положение едва на около 0.10 м назад. След първоначалния удар
тялото й било отхвърлено едновременно към предния прозорец, нагоре и наляво,
като било пренесено частично от спиращия автомобил напред, след което паднало в
ляво на автомобила върху пешеходната зона. Двата автомобила спрели както
следва: л.а. "Фолксваген Пасат" - напред и вдясно, а л.а.
"Тойота Корола" - в зоната на дясната пътна лента, непосредствено
след пешеходната пътека. Инцидентът бил възприет непосредствено от св.И.П.,
който управлявал л.а."Опел Астра" с рег. № В 8946 BP и се движел по
бул."Христо Смирненски" в посока Военна болница, като по време на
случилото се наближавал кръстовището с
ул. "Подвис". Свидетели на инцидента били и Т.А., който управлявал
л.а. "Тойота Ярис Версо" с рег. № В 5312 ВВ, движейки се по бул.
"Христо Смирненски" в посока „Вятърна мелница", както и
пътуващите в автомобила на подсъдимия Ж. (основно св.Ф.С.).
След случилото се подс.Ж. се обадил на телефон 112, за да извика помощ. Приближил
се до лежащата Д. и придържал десния й крак, който бил неестествено изкривен и
според него счупен и я болял при всяко движение. Положил и възглавничка под
главата й. Пристигнал автомобил на
спешна медицинска помощ, който отвел пострадалата в Спешен център на МБАЛ
"Св. Анна- Варна", където по-късно тя починала.
На мястото на инцидента, след разпореждане от ОДЧ на сектор "ПП"
при ОД на МВР – Варна отишли св.К.К. и св.П.В. - мл. автоконтрольори в сектор
"Пътна полиция" при ОД МВР - Варна. Те извършили на двамата подсъдими
на място проверка за употреба на алкохол и за наркотични и упойващи вещества с
технически средство, като пробите и на двамата водачи били отрицателни - ДП/л.71-74/. След това двамата подсъдими дали
и кръвни проби за медицинско изследване в болницата. Съобразно заключението
на протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
715/18.05.2018 г./л.94 от ДП/, в изпратената за изследване проба кръв, взета от
подс.Ж., не се доказва етилов алкохол. Протокол № 716/18.05.2018 г. /л.98 от ДП/
сочи, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс.З., не се
доказва етилов алкохол. По-късно на мястото на инцидента пристигнали
разследващи полицаи.
По доказателствата:
От изготвената съдебно – медицинска експертиза за аутопсия – л.106 от ДП,
приобщена по реда на чл.282 от НПК в съдебно заседание на 14.03.2019г., е
видно, че причината за смъртта на С.Н.Д. е тежка комбинирана травма – гърди,
глава, гръбначен стълб, крайници, изразяваща се в тежка гръбначномозъчна травма
с контузия и разкъсване на белодробен паренхим, колабс, хемопневмоторакс,
счупване на гръбначен стълб на ниво 3-ти гръден прешлен с пълно разкъсване на
поддържащия връзков апарат, счупване на 2-ри до 1-ти спинални израстъци на
гръдните прешлени. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети. Преценени в своята съвкупност същите отговарят да
са получени при удар от МПС в посока отляво надясно и отзад напред, с
последващо падане върху пътното платно. Между описаните травматични увреждания
и настъпилия смъртен изход е налице причинно – следствена връзка.
Извършени по ДП още били видео–техническа и лицево–идентификационна експертиза,
а за крайните изводи от тях послужили доброволно предадени записи от охранителни
видеокамери – л.87 от ДП. От посочените доказателствени средства е видно, че “В 13:12.38ч. в обхвата на камера „CAMERA05” влиза лек автомобил, сив на цвят, отговарящ по форма и взаимно разположение
на елементите на марка Фолксваген модел Пасат. Същият се движи от долен ляв към
горен десен ъгъл на кадъра със скорост по-висока от останалите автомобили на
кадъра.
В 12:09:35ч. автомобила влиза в
обхвата на камера с наименование „CAM2“ като предимството му е отнето
от червен на цвят автомобил, извършващ ляв завой на нерегулираното кръстовище.
При опит да избегне удар с червения автомобил сивият автомобил променя посоката
си на движение, в резултат на което се насочва към тротоара и удря с предната
си част лице пешеходец, стоящо неподвижно на тротоара до пътното платно и тъмен
на цвят автомобил, паркиран в долния десен ъгъл на кадъра.„
Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху
твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не са установени данни за
манипулация/намеса върху записаната информация.
Заключението на изготвена АТЕ – л.117 и следващите от ДП, приобщена по реда
на чл.282 от НПК в съдебно заседание от 05.04.2019г., установило мястото на
удара между „Фолксваген Пасат“ и „Тойота Корола“ – около 4, 85 м. назад от ОР1,
на 6, 70м. вдясно от ОР1 и на 5, 80м. в дясно от ляв бордюр на бул.„Христо
Смирненски“ в зоната на кръстовището. Мястото на удара между „Фолксваген Пасат“
и пострадалата било осъществено върху дясна пешеходна зона на около 0,50м. в
дясно от десен бордюр на бул.„Христо Смирненски“, на около 8, 20м. в дясно от
ляв бордюр, на около 9, 10м. в дясно от ОР1 и на около 1, 50м. напред от ОР1.
Непосредствената скорост на л.а.„Фолксваген Пасат“ преди реакцията на
водачът му била 87,60 км/ч. Скоростта на „Фолксваген Пасат“ непосредствено
преди удара му с л.а.„Тойота Корола“ била 82,52 км/ч. Скоростта на „Фолксваген
Пасат“ непосредствено преди удара с пешеходката – 77,48 км/ч. Скоростта на л.а.„Тойота
Корола“ непосредствено преди удара с л.а „Фолксваген Пасат“ била 8, 77км/ч.
Експертизата е заключила, че ако водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е
управлявал със скорост не по-висока от 58,53км/ч. технически е могъл да
предотврати ПТП чрез спиране, ако е реагирал адекватно с време не по-голямо от
0, 6 секунди.
Като причина за настъпването на ПТП заключението на АТЕ откроява два
фактора:
-движението на л.а „Фолксваген Пасат“ със скорост над разрешената за този
пътен участък, което е поставило водача му в ситуация на невъзможност да
реагира своевременно;
-липсата на упражнен визуален контрол от страна на подс.З. спрямо посоката
от която е приближавал л.а. „Фолксваген Пасат“, както и липсата на реакция от
нейна страна.
Аналогична фактическа обстановка е
възприета обосновано и от първоинстанционния съд въз основа на доказателствата
по делото, а именно: показанията на свидетелите И.П., Т.А., Ф.С., Н.Б., К.К., П.В.,
частично от обясненията на двамата подсъдими, писмените доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие с приложени скица и фотоалбум, видеозаписи
от охранителни камери, автотехническа и
медицинска експертиза, химически експертизи, видео–техническа и лицево–идентификационна експертиза, справки за съдимост, справки от сектор “ПП”
при ОД на МВР – Варна и други.
В пределите на установените фактически положения, окръжният съд е приложил
правилно материалния закон като е приел, че деянието на подс. Ж. е съставомерно
по чл. чл.343а ал.1
б.„б" вр. чл.343 ал.1 б.„в" от НК, тъй като по непредпазливост и в
условията на независимо съпричиняване е причинил смъртта на едно лице, при
управление на МПС, като след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата.
Настоящата инстанция обърна внимание на правилата за движение, в чието
нарушаване подс.Ж. е бил обвинен и за които го е осъдил окръжният съд. Инкриминирани
са две нарушения – по чл.21 ал.1 и чл.116 от ЗДП. Относно релевантността им с
настъпилия резултат въззивният състав счита следното:
За да може да се твърди с категоричност,че подс.Ж. е допуснал и двете
нарушения на специалните правила, следва да се установи по доказателствен и
дедуктивен път, че те стоят в причинно – следствена връзка с настъпилия
резултат.
Причината е необходимото условие за настъпването на резултата /conditio sine qua non/. Причинната връзка от своя страна е отношение на
необходима поредност по време на явления, от които първото е причина, а второто
– последицата. Следователно, изследвайки причинната връзка между дадено
действие /деяние/ и настъпилия резултат, следва да се обърне внимание само на тези
от тях, които ако мислено премахнем, резултатът не би настъпил, тъй като
деянието не е необходимо негово условие.
Изследвайки действията на подс.Ж. на плоскостта на доказателствата, прави
впечатление, че нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП е необходимото условие за
настъпването на резултата. И това е така, защото наличието на превишена
скорост, както и действията на подс.З.
са поставили подс.Ж. в невъзможност да предотврати инцидента. Действията в
разрез с чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и съпричината, която също е причина, са
условията, без които не би се достигнало до смъртта на пострадалата. Което от
своя страна води до извод, че нарушение по чл.116 от ЗДП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
търпелив към пешеходците…“ не е в причинна връзка с настъпилия резултат. Превишената
скорост, довела до невъзможността за своевременна реакция, както и сблъсъкът с
л.а. „Тойота Корола“, която е отнела предимството на л.а. на подс.Ж., са
първопричината за настъпването на удара с пострадалата.
Известно противоречие в обсъждания аспект за нарушените норми на ЗДвП се
съзира в първоинстанционните мотиви – л. 110 от НОХД 1463/2018г. на ВОС.
Съставът на ВОС първо е посочил, че „…подсъдимият
е управлявал МПС със скорост значително по-висока от максимално разрешената за
движение в населено място и не е проявил дължимото внимание и предпазливост към
пешеходец.“ А след това е упоменал, че„….подсъдимият,
независимо от превишената скорост би преминал безопасно покрай пешеходката,
доколкото тя не е била предприела пресичане“, като е приел, че „първопричина за пътния резултат е
поведението на подс.З..„ Т.е. и първоинстанционният съд очевидно е приел, че нарушението по чл.21 ал.1
от ЗДП е причината за обществноопасните последици, а не непроявената дължима
грижа към пешеходците. Липсват факти по делото, който да обосноват причинна
връзка между резултата и нарушение по чл.116 от ЗДвП.
Този недостатък в мотивите на първостепенния съд е отстраним от настоящата
инстанция, с оглед правомощията на въззивния съд по чл.337 ал.1 т.2 от НПК и възможността
за оправдаването на подс.Ж. по обвинението да е нарушил и чл.116 от ЗДвП с
прилагане на закон за същото наказуемо престъпление.
От субективна страна, деянието на подс.Ж. е извършено при формата на престъпна
небрежност, изводима от психическото му отношение към резултата. Подсъдимият е
причинил тежката последица при знание от негова страна на задълженията, вменени
му в нарушение.
Дали деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия, се преценява за всеки отделен случай, като се съобразяват неговите
възможности, наличната обстановка и характерът на извършените от него действия
/Р 400-89-ІІІ и Р 238-87-ІІІ/. За да се квалифицира деянието по
по-благоприятния текст по отношение на подс.Ж. е необходимо действията му да са
били насочени към пострадалата. Въззивната инстанция счита, че в процесната
ситуация подс.Ж. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ. От
събраните безпротиворечиви доказателства в тази посока е видно, че той е
телефонирал на 112 незабавно /нещо, което не е сторила подс.З./; придържал е
крака на пострадалата; „…шофьорът на
фолксвагена през цялото време беше близо до пострадалата жена и помагаше с
каквото може.“ – из свидетелските показания на св.И.П..
С оглед тежестта на травмите и конкретната ситуация, оказаната помощ от подсъдимия
не е била безпредметна, макар и да не е довела до предотвратяването на смъртния
изход.
Правилна е квалификация и спрямо подсъдимата З. - чл.343 ал.1 б.„в" от НК, защото при управление на МПС, нарушила правилото по чл.6 т.1 от ЗДвП вр.
чл.50 ал.1 като липсата на упражнен визуален контрол, към посоката от която е
идвал л.а, управляван от подсъдимия Ж., както и липсата на адекватна реакция са
в пряка причинно – следствена връзка с противоправния резултат. Пресичайки
лявата пътна лента с много ниска скорост, подс.З. е започнала навлизане в
дясната такава при което е била длъжна да упражни визуален контрол и да реагира
адекватно чрез спиране на приближаващия се с висока скорост автомобил,
управляван от подс.Ж. и при съблюдаване на забраната за отнемане на предимство.
Продължавайки движението си към дясната лента на булеварда, тя е отнела
дължимото предимство на подс.Ж. и не е реагирала адекватно чрез спиране, което
е могла да осъществи (предвид техническите изводи на АТЕ) и посредством което
би предотвратила ПТП, тъй като би дала възможност на л.а. на подс.Ж. да премине
безпроблемно по свободно пътно платно (дори и с висока скорост) без да засегне
стоящата на пешеходното платно пострадала.
Окръжният съд е обсъдил субективната страна на деянието, извършено от
подсъдимата, като правилно е приел, че в случая се касае до небрежност –
общественоопасните последици не са били предвиждани, но подс.З. е била длъжна и
е знаела своите конкретни задължения по специалния закон, както и това, че не
следва да ги нарушава. Правилно действията на тази подсъдима не са били
подведени под привилегированата норма, тъй като както вече стана дума по-горе,
действията й не са били насочени към оказване помощ на пострадалата.
По възраженията на страните:
I. По тези на защитата на подс.З.:
Жалбата за нарушение по чл.348 ал.1 т. 1-2 от НПК е неоснователна.
Основният упрек е насочен към изготвената АТЕ и по-конкретно относно
изводите, свързани с времето за реакция на двамата водачи, точните изчисленията
на скоростите, обстоятелствата около факта завършена ли е била маневрата от
подс.З., както и дължината на спирачните следи.
Възраженията в същия вид са били отправяни и пред съставът на ВОС, който ги
е коментирал задълбочено.
В допълнение към споделените мотиви на ВОС в тази им част, въззивният съд
следва да отбележи и следното:
Посоченото време за реакция на двамата водачи, според АТЕ е 0, 6 секунди.
Вещото лице изрично е посочило, че това е така тъй като се касае до нормално,
психофизическо състояние, без употреба на алкохол, наличие на придоби навици за
шофиране (СУМПС), шофиране в градски условия, в светлата част на денонощието,
опасността е била видима – л.125 ДП. Тоест касае се до величини, които в
настоящата конкретика са били еднакви и за двамата водачи. И двамата са правоспособни, шофирали се в
светлата част на денонощието, зоната на пряка видимост един към друг е била 73 м.,
и при двамата не е констатирана употреба на алкохол, няма данни за недостатъци
в нормалното им психофизическо състояние, т.е логично е и времевия интервал за
реакция да бъде еднакъв и за двамата.
Нещо повече, видно от заключението на АТЕ, дължината на опасната зона на
спиране и за двата автомобила е изчислена по формула, в която тя е равна на t 1(време за реакция) + t 2 (време за сработване на спирачния привод) + 0,5* t 3 (време за нарастване на спирачното закъснение), т.е
изчисленията отново касаят постоянни величини, които са базисни и които от
данните по делото не следва да се счита, че биха могли да търпят промяна. Разликата
в опасните зони се явява следствие на различните скорости, с които са били
управлявали двата автомобила, а не на неправилно изчисление или на погрешна
негова база.
Не може да бъде счетено за основателно и възражението, свързано с
използването на Google maps при определянето на видимостта. При изготвянето на
заключение, експерта може да използва различни методи и похвати, стига те да
доведат до разкриване на обективната истина. Същественото за отбелязване е, че
изводите на АТЕ се базират на целия доказателствен материал – свидетелските
показания, предоставените записи от видео камери, протоколите за оглед и
фотоалбум, скици, схеми, свидетелски показания, а не само на Google maps (както
превратно твърди защитата), поради и което възражението в тази му част се явява
несъстоятелно.
Друго твърдение на защитата, което не може да бъде споделено от съда е, че подс.З.
е била завършила маневрата, когато е последвал сблъсъкът с л.а. „Фолксваген
Пасат“ (т.е., че сме изправени пред липса на нарушения от нейна страна, които
да са в причинна връзка с резултата и че само и единствено поведението на подс.Ж.
бил следвало да се счита за виновно).
Доказателствата по делото свидетелстват безсъмнено за съпричиняване. По
време на огледа – л.8 от ДП, е установено, че по преден ляв калник на лекия
автомобил, управляван от подс.Ж., е намерена деформация в зоната на която по
повърхността на сивото лаково покритие има следи от отслоена червена боя. Деформираната
част на преден ляв калник е с дължина около 0,70м, като започва от преден ляв
мигач, който е счупен. По външен ръб на предна лява гума има следи от отслоение
на червено лаково покритие.
При външния оглед на л.а. „Тойота Корола“ е установено, че преден десен
калник в задната си част има следа от просуркване (протриване) с ширина 7см. и
дължина 20см. и е на 45см. от пътното платно. По заден десен калник върху
профила на веждата е намерена следа от охлузване. По веждата и по деформираната
част на десен праг са видни, липсващи малки зони от червеното лаково покритие.
Описаните деформации сочат на удар между двата автомобила при незавършена
маневра от страна на подс.З., чийто автомобил е ударен основно в дясната си
част. По време на удара л.а. на подс.З. е бил в положение косо в дясното
платно. Което не подкрепя твърдението за завършена маневра, в който случай
ударът би бил в задната част на автомобила, а не в негови странични части.
От изготвената видео–техническа и лицево – идентификационна експертиза
става ясно че:“В 13:12.38ч. в обхвата на
камера „CAMERA05” влиза лек автомобил, сив на цвят,
отговарящ по форма и взаимно разположение на елементите на марка Фолксваген
модел Пасат. Същият се движи от долен ляв към горен десен ъгъл на кадъра със
скорост по-висока от останалите автомобили на кадъра. В 12:09:35ч. автомобила
влиза в обхвата на камера с наименование „CAM2“ като предимството му е
отнето от червен на цвят автомобил, извършващ ляв завой на нерегулираното
кръстовище. При опит да избегне удар с червения автомобил сивият автомобил
променя посоката си на движение, в резултат на което се насочва към тротоара и
удря с предната си част лице пешеходец, стоящо неподвижно на тротоара до
пътното платно и тъмен на цвят автомобил, паркиран в долния десен ъгъл на
кадъра.„. Според АТЕ, зоната
на пряка видимост, която е имала водачката на л.а. „Тойота Корола“ от посоката,
от която е идвал „Фолксваген Пасат“ е била значително по-голяма от опасната
зона на спиране на нейния автомобил и технически е имала възможността да го
възприеме своевременно и да не навлиза в траекторията му на движение. С което
би предотвратила ПТП, тъй като би осигурила свободното преминаване на л.а.,
управляван от подс.Ж. (независимо от скоростта му на движение).
Твърди се, че единственото доказателство срещу подс.З. е изготвената по
делото АТЕ, която се оспорва от защитата. По обосноваността на заключението на
АТЕ и неговата правилност съдът вече взе отношение по-горе, както и в съдебно
заседание от 05.12.2019г., където прие, че не са налице основанията на чл.153
от НПК. В допълнение следва да се отбележи, че АТЕ не е единственото
доказателство за виновното поведение на подс.З.. От протокола за оглед и
фотоалбума към него е видно, че сблъсъкът между двата автомобила се е състоял
преди завършване на маневрата, предприета от подс.З., видно от мястото на
щетите, които са претъпрели двете МПС в резултат на удара - в предна дясна част
на л.а.“Тойота“ (л.7 от ДП – гърба) и предна лява част на л.а.“Фолксваген
Пасат“ (л.8 от ДП). Това са обективни находки, събрани по съответния процесуален
ред, които също са източник по изводите на АТЕ, според която се сочи на удар в
зоната на кръстовището, т.е. при отнето предимство от страна на подс.З.. Освен
това те са подкрепени и от другите експертизи по делото, както и от свидетелските
показания на очевидци, незаинтересовани от неговия изход, от показанията на
свидетелите от пристигналия полицейски екип, които на място се осведомили за
механизма на ПТП, поради което и резонно са кредитирани изцяло от
първостепенния съд. Това са показанията на св.И.П., Т.А., К.К., П.В.. Показанията на св.Ф.С., пътник в
л.а. на подс.Ж. кореспондират с останалите свидетелски показания относно този
факт, респективно ОС Варна им е отдал дължимото доверие.
Обективните доказателствени находки свидетелстват, че л.а.“Тойота“,
управляван от подс.З. не се е намирал пред л.а., управляван от подс.Ж., което
оборва твърдението на защитата на подс.З. за завършена от нея маневра. Нейният
л.а. според видеотехничекста експертиза се е намирал косо, а не успоредно на
пътното платно.
Изложеното горе сочи неоснователност на въззивната жалба на подс.З.,
призната за виновна от първостепенния съд на базата на множество еднопосочни
доказателства, обосноваващи с пълна категоричност виновно поведение, свързано с
вменените й в нарушение задължения по ЗДвП, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Наложеното наказание е
правилно отмерено при съобразяване на правилата на чл.54 от НК и целите на
чл.36 от НК.
II. По възраженията на защитата на подс.Ж.:
Защитника на подс. Ж., адв.К. твърди, че изводите на вещото лице по АТЕ,
относно дължината на спирачните следи са в драстично противоречие, с находките
описани в протокола за оглед на местопроизшествие. Тезата не се споделя от
съда, защото:
Протоколът за оглед /л.8, гръб/ обективира единична следа от
просуркване/протриване/ по пътното платно, разположена диагонално с начало 2,
90м. назад от ОР1 и на 8, 10м. в дясно от ОР1, с дължина 2,0м. и ширина 0, 20м.
Краят на следата е върху десен бордюр. В заключението по АТЕ (по ДП и в съдебно
заседание, проведено на 05.04.2019г. – л.90 от съдебното следствие по НОХД №
1463/2018г.), вещото лице е обяснило, че разликата в параметрите се дължи на
другите колела на превозното средство, които също оказват спирачно усилие на
пътя. С което е дал обоснован и убедителен отговор на направеното възражение.
Под всякакво съмнение е и превишената скорост, с която се е движил, както и
възможността му да предотврати ПТП при движение с разрешената за градски
условия скорост (та дори и малко над нея).
Защитата на подс.Ж. твърди несправедливост на наложеното наказание.
Първата инстанция е приела, че наказанието следва да бъде определено при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като факти,
които обосновават по-лека санкция е приел младата му възраст, към което следва
да се добави и чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието.
От обстоятелствата, отегчаващи отговорността следва да се изключи приетата от
ВОС налична последваща съдимост, която не влияе на правната квалификация, а
следва да се наблегне на многобройните нарушения на правилата за движение,
извършени в много кратък времеви отрязък. Деянието е с висока степен на обществена
опасност, а степента на дееца въззивната инстанция намира за висока, предвид
факта на множеството извършени нарушения и безотговорно поведение на пътя,
довели до най-тежкия възможен резултат - отнемане на човешки живот. Скоростта
на л.а. на подс.Ж. е била 87,60км/ч. Движение с подобна скорост в населено
място, по улица с изключително натоварен трафик, при интензивно движение на
хора и автомобили в тази активна част от денонощието, с изпреварване преди това
на други автомобили с висока скорост /за което са налични свидетелски
показания/ следва също да бъде прието за отегчаващо обстоятелство. В този
смисъл и правилно е приложена е разпоредбата на чл.54 от НК като наказанието е
определено около средния размер, а именно 2 години лишаване от свобода, с определен
изпитателен срок от 5 години по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Прилагането института на условното осъждане е въпрос, който винаги се
съотнася с конкретиката на случая. Той не се изключва за нито една категория
престъпления, стига да са налице материално правните основания за това. Извън
формалните юридически предпоставки, съществен критерий за приложение на
условното осъждане, е преценката за превъзпитание на подсъдимия извън условията
на пенитенциарно заведение. В тази си част присъдата не е атакувана от
обвинението, но следва да се изложат аргументи.
Изводът, направен от първата инстанция, че целите на наказанието по чл.36
от НК могат да бъдат постигнати и без да е необходимо ефективното изтърпяване
на наказанието, се възприемат от въззивния съд. Принудителното изолиране на
подс.Ж. от обществото и семейството му към този момент не е необходимо и
обществено оправдано, тъй като не би допринесло за поправянето му. Но
предоставената възможност за преосмисляне на поведението в позната среда, би
могла да постигне целите на индивидуалната превенция по възможно най-ефективния
начин. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително не
само върху извършителя, но и върху другите членове на обществото, тя трябва да
бъде справедлива, т.е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на
подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена
опасност и морална укоримост – арг. от Р. 317-2008-II. Общата, както и
специалната превенция, като равнопоставени цели на наказанието, не са в
избирателно съотношение и не влизат в конкуренция помежду си. Санкцията е
справедлива, когато ще съдейства за постигането и на двете.
Определеният срок, за който подс.Ж. е бил осъден да не управлява МПС също е
справедлив и ответен на целите на наказанието и в този смисъл не следва да бъде
коригиран. При отмерването на това наказание правилно ВОС е държал сметка за
това, че подсъдимия е допускал многобройни предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата, за да се достигне и до най-тежкия резултат - причинената
смърт на пешеходец( наказван 5 пъти с наказателни постановления, 8 пъти с
фишове и 2 пъти с наложени принудителни административни мерки).
Изложеното, обосновава извод за правилност на присъдата в наказателно –
осъдителната й част, с изключение на коментираното нарушение от страна на подс.Ж.
по чл.116 от ЗДвП, за което подсъдимият следва да бъде оправдан въз основа на
гореизложените подробни аргументи за липсата на причинно-следствена връзка на
нарушението с настъпилия резултат.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални
нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш
И :
1.ИЗМЕНЯ частично присъда № 30/05.04.2019г.
по НОХД № 1463/2018г. на Окръжен съд
– гр. Варна, като признава подсъдимия К.Г.Ж. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА само
по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП.
2.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред ВКС в 15-дневен срок, считано от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.