Решение по дело №631/2020 на Районен съд - Ловеч

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е   №

                                                 гр. Ловеч, 25.09.2020 г.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.......................Петя Маринова……….............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 631 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

               Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

Постъпила е искова молба от Д.А.С. ***, чрез пълномощник адв. К.И., срещу Т.И.Т. ***, в която се твърди, че ищецът Д. С. се запознал с ответника Т.Т. чрез общи приятели в края на 2014 година, а по-късно последният идвал нееднократно и лично в град С. за срещи с ищеца. На тези срещи Т. се представял в тежко социално положение и молел ищеца да му помага с парични средства с обещанието, че след като се стабилизира финансово ще му ги върне. Действително С. се съгласявал да му услужи и твърди, че през 2015 г. неколкократно му превеждал парични средства по банков път, за което прилага към исковата си молба доказателства за парични преводи. Ответникът често звънял на ищеца по телефона, с уверението, че парите ще му бъдат върнати, след което спрял да му звъни и престанал да отговаря на обажданията му. Ищецът твърди, че в началото на месец октомври 2018 г., след поредните опити да открие ответника, решил официално да го покани да му върне дадените средства, като за целта, на 29.10.2018 г. написал нотариална покана, дооформена от нотариус М.К.от С. и с нейна помощ връчена на лицето на 05.12.2018 г., чрез друг нотариус - Н.Л.Х.-В.в гр. Ловеч. Ищецът посочва, че въпреки достатъчния период от последното му плащане към ответника, както и нотариалната покана за връщане на средствата, до момента не били предприети действия за тяхното заплащане.

Ищецът изтъква още, че никога не е плащал тези средства с цел дарствен акт или приемайки своите действия за нравствен дълг, който трябва да изпълни. Предоставил е парите по банков път, с очакване да се върнат, но това не е сторено, поради което ищецът счита, че ответникът Т. без правно основание се е обогатил за негова сметка, чието имущество се е намалило със стойността на преведените по банков път суми. Уточнява, че с преводни нареждания, длъжникът за периода април - юни 2015 г. е получил сума на обща стойност 5 463.70 лева, което било видно от следните документи – вносна бележка за паричен превод с № 2013 519 41 от 04.06.2015 г., вносна бележка за паричен превод с № 2013 694 57 от 19.05.2015 г., вносна бележка за паричен превод с № 2013 519 74 от 09.06.2015 г., вносна бележка за паричен превод с № 00087 от 17.04.2015 г., касова операция от 01.10.2015 г., касова операция от 17.04.2015 г., касова операция от 24.04.2015 г., вносна бележка за паричен превод с № 00056 от 24.04.2015 г.

Въз основа на изложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, поради липса на каквото и да било друго средство за правна защита на правата му. Счита също, че е дължима и лихва за забава върху претендираната обща сума 5463.70 лева, от деня, следващ датата на връчване на нотариалната покана, като дължимата законова лихва от 06.12.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда е в размер на 808.93 лева.

              Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника Т.И.Т. да му заплати сумата 5463.70 лева, съставляваща стойност на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание, до размера на това, с което е намалено имуществото на последния, както и сумата 808.93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до приключване на съдебния спор.

              Претендира присъждане и на направените разноски в производството по делото.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв. К.И., с която поддържа исковата претенция и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото, съгласно представен към молбата списък.

              Ответникът Т.И.Т. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

              Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

              Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – вносни бележки за извършени парични преводи и касови операции в периода април – юни 2015 г., съдът счита, че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

              По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника, като предявените осъдителни искове /главен и акцесорен за лихва за забава/ следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда /29.05.2020 г./ до окончателното й изплащане.

              Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съгласно представения списък и приложени документи, доказващи извършването им, както следва: 250.00 лева – платена държавна такса и 500.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, или общо разноски: 750.00 лева.

              Водим от горното, съдът

 

                                                                Р    Е    Ш    И:

 

              ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Д.А.С., ЕГН **********,***, сумата 5463.70 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и седемдесет стотинки/ - главница, съставляваща стойност на това, с което ответникът Т.И.Т. се е обогатил за сметка на ищеца Д.А.С. без правно основание, до размера на това, с което е намалено имуществото на последния, както и сумата 808.93 лв. /осемстотин и осем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.12.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда /29.05.2020 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.

              Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

              Препис от решението да се връчи на ответника.

      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: