№ 251
гр. Видин, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20211320101098 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от Д. А. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ************** против А. В. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ул. ******************, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 79
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот съгласно
нотариален акт № 84, том I, рег. № 1695, дело № 81 от 15.07.2014 г., вписано в Службата по
вписванията при РС – Варна под № 199, том XXXVII, дело № 7819/2014 г., вх. Рег. №
15018/15.07.2014 г.
Излага се, че на 10.06.2015 г. с ответницата сключили договор за наем на недвижим имот, по
силата на който ищцата се задължила да отдаде на ответницата за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
************* срещу което ответницата се задължила да й заплаща наемна цена в размер на
300.00 лева месечно, както и разходите за ползваните консумативи /ел. енергия, вода и
топлоенергия/ на съответните дружества. Твърди се, че до месец май 2016 г. ответницата
извършвала плащанията редовно, макар и често със забава, по отношение на наемната цена,
но в края на месец май 2016 г. ответната страна преустановила плащането, съгласно
договореното в чл. 5 от Договора за наем, като продължила да ползва имота до м. юли /вкл./
2017 г. Твърди се, че за 2017 г. ответницата заплатила месечна наемна цена само за месец
януари 2017 г. Излага се, че за периода, в който страните били в договорни отношения,
ищцата издавала квитанции – разписки за наем, всеки месец, от кочан, който е
1
прономерован и прошнурован, като ответницата приемала квитанция към разписка.
Поддържа се, че след освобождаването на имота от ответницата, ищцата установила, че през
периода на ползване на имота не са заплатени дължимите суми за консумирана вода към
„ВиК – Варна“ ООД в общ размер на 170.00 лева, както и незаплатена топлоенергия към
„Далкия“, впоследствие преименована „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, ЕИК ***********,
които завели спрямо ищцата и заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, като ищцата
твърди, че заплатената от нея сума за ползваната от ответницата топлинна енергия е в
размер на 266.18 лева. Ищцата излага, че опитала няколко пъти да покани устно ответницата
по телефона да й заплати дължимата сума, но тя престанала да й отговаря на обажданията.
Ищцата сочи, че изготвила покани – уведомления за доброволно плащане, като поканила
ответницата да й заплати дължимите суми и я предупредила, че ако не заплати дължимите
суми и не плати наемната цена и сметките за консумирана вода и топлоенергия ще потърси
правата си по съдебен ред. Излага, че на 27.03.2018 г. и на 29.03.2018 г. изпратила 2 бр.
препоръчани писма, с обратна разписка, но същите се върнали в цялост с отбелязване от
пощенския клон като „непотърсени“.
Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба ответницата не е заплатила на ищцата
дължимата наемна цена за периода м.05.2016 г. до м.12.2016 г., както и за м.02.2017 г.,
м.04.2017 г. до м.07.2017 г. или общо 14 месечни вноски, всяка от които по 300.00 лева, или
общо 4200.00 лева.
Сочи се от ищцата, че отдавала жилището под наем и преди да сключи договор за наем с
ответницата и вследствие на неплащане и от страна на ответницата на топлофикационното
дружество, същото е завело заповедно производство по чл. 410 от ГПК срещу ищцата като
собственик на недвижимия имот. Твърди се от ищцата, че сумата, която заплатила на
топлофикационното дружество за ползваната от ответника топлинна енергия, т.е.
неизплатеното към нея задължение от страна на ответницата във връзка с ползваната
топлоенергия е в размер на 266.18 лева.
Посочва се в исковата молба, че от ищцата е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 392/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение.
В допълнителна молба с вх. № 4369/13.06.2022 г. ищцата е конкретизирала исковете си.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцата следните суми:
4200.00 лева, представляваща обща дължима наемна цена за четиринадесет месеца от
по 300 лева, за периода: месец 05.2016 г. до месец 12.2016 г., както и от месец 02.2017
г., до месец 07.2017 г. вкл.;
170.00 лева, представляваща незаплатена изразходвана вода за наетото жилище за
периода 16.01.2017 г. до 17.08.2017 г. и
266.18 лева, представляваща незаплатени суми за ползвана топлоенергия за периода
месец 11.2015 г. до месец 04.2016 г.,
2
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който се
оспорват предявените искове. Излага се, че в исковата молба липсва конкретно и точно
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането.
Сочи, се че е предявен общ иск за заплащане на сумата от 4200.00 лева, представляващ обща
наемна цена за четиринадесет месеца от по 300.00 лева, но като периоди е неясно за кои
точно месеци и какъв период се претендира заплащане на наем, за какъв период се
претендира заплащане на вода – по кои фактури се твърди, че не са платени. Липсва
конкретизация за кой период и по кои фактури се претендира ползвана топлоенергия и от
къде произтича сумата от 266.18 лева. Претендират се 14 месечни наемни вноски, но в
обстоятелствената част и петитума сборувайки претенцията по месеци са 13 месечни
вноски. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, буква
„в“ от ЗЗД, тъй като се касае за неплатен наем и периодични плащания, които вземания се
погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност и се претендира, че към датата
на завеждане на делото, същата е изтекла за всичките претенции. Оспорват се и
представените доказателства с исковата молба, тъй като не се посочва какви обстоятелства
ще се установяват с тях. В случай, че съдът приеме иска за доказан се прави възражение за
прихващане по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, тъй като в договора за наем в чл. 18 изрично е записано,
че при сключването му е предоставено обезпечение, което служи съгласно чл. 19 за
покриване на неплатен месечен наем или неуредени сметки за консумативи и в случай, че
съдът уважи изцяло или частично предявения иск, то ответникът моли съда да направи
прихващане със сумата от 300.00 лева, дадена като обезпечение.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 392/2021 г. по описа на
Районен съд – Видин, разпитана е по делегация свидетелката Т. И. Н..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Районен съд – Видин е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 79
от ЗЗД.
Установява се, че по ч. гр. д. № 392/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът по тази
Заповед за изпълнение е възразил срещу нея. В законоустановения срок кредиторът е
предявил установителен иск за съществуването на спорното вземане, поради което искът се
явява допустим.
В хода на съдебното дирене безспорно се установи, че на 10.06.2015 г. между ищцата и
3
ответницата е сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. ***************. По силата на сключения договор ищцата като
наемодател е предоставила за възмездно временно ползване собствения си недвижим имот
срещу поетото от наемателя – ответник по настоящето производство задължение да заплаща
ежемесечен наем в размер на 300 лева, както и разходите за ползваните консумативи /ел.
енергия, вода и топлоенергия/ на съответните дружества. Видно от представения договор за
наем, същият е сключен за срок от 12 месеца, считано от 01.07.2015 г., който срок изтича на
01.07.2016 г.
Ищцата твърди, че ответницата продължила да ползва имота и след горецитираната дата, а
именно до месец юли 2017 г., като договорът се превърнал в безсрочен. В показанията на
разпитаната по делото свидетелка Т. И. Н. не се съдържа информация по въпроса кога е
освободено от наемателката процесното жилище. От представените от ищцата разписки е
видно, че последната платена от ответницата сума за наем на процесното жилище е за месец
май 2017 г. Представените от ищцата разписки за заплащани суми са частни документи.
Съгласно чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Видно е, че разписките са подписани единствено от ищцата, но не и от ответницата.
Частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако
съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. / в този смисъл
Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 146
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК, /. С оглед горното съдът счита,
че ищцата не проведе доказване на твърденията си, че ответницата е продължила да ползва
процесното жилище и след изтичане срока на договора, а именно след 01.07.2016 г. В тази
връзка искът за заплащане на наемни вноски е частично основателен за сумата в общ размер
на 600.00 лева, считано за месец май 2016 г. и за месец юни 2016 г., за горницата над тази
сума до пълния претендиран размер от 4200.00 лева искът е неоснователен.
С оглед гореизложените мотиви за недоказаност на твърдението, че процесното жилище е
било ползвано след 01.07.2016 г. съдът счита, че искът за заплащане на дължими суми за
ползвани ВиК услуги в размер на 170.00 лева за периода от 16.01.2017 г. до 17.08.2017 г.
също е неоснователен.
По отношение иска за заплащане на сумата в общ размер от 266.18 лева за ползвана
топлинна енергия в процесното жилище съдът намира следното:
От представената Заповед № 5470/20.09.2016 г. по ч.гр.д. № 11172/2016 г. по описа на
Районен съд – Варна е видно, че съдът е разпоредил ищцата Д. А. Ф. да заплати на „Веолия
Енерджи Варна“ ЕАД сумата от 251.22 лева – главница, дължима за потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 11.2015 г. до месец 04.2016 г. вкл. по партида 18207 за
имот, находящ се в гр. ************* и сумата от 12.20 лева – лихва за забава за периода от
01.01.2016 г. до 29.08.2016 г., което общо прави сумата от 266.18 лева. Видно от
представените от ищцата писмени доказателства – приложение за касови плащания и
4
квитанция към приходен касов ордер, същата на 03.11.2016 г. е заплатила сумата от 280.00
лева на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД. С оглед гореизложеното съдът счита, че ищцата
проведе пълно доказване на иска си за заплащане на сумата от 266.18 лева за ползвана
топлоенергия и топла вода за периода от месец 11.2015 г. до месец 04.2016 г., ведно със
законната лихва за периода от 01.01.2016 г. до 29.08.2016 г., поради което този иск се явява
основателен.
Заплащането на наемната цена за исковия период е положителен факт, който следва да се
докаже от ответната страна /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, каквото доказване по делото не беше
извършено, поради което следва да се приеме, че наемната цена в размер на 600.00 лева,
считано за месец май 2016 г. и за месец юни 2016 г. и разходите за консумирана
топлоенергия в размер на 266.18 лева не са заплатени от ответницата.
Съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за основателно.
Съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД давностният срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания е 3 годишен и започва да тече от изискуемостта на наемната цена и
съответно задължението за заплащане на консумирана топлинна енергия (чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД) и се прекъсва с предявяването на иска - чл. 116, б. "б" ЗЗД и не тече, докато е висящ
процеса за това вземане - чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД.
С оглед уговореното в процесния договор наемната цена за всеки месец става изискуема в
началото на всеки месец от 1-во до 5-то число на текущия месец за всеки следващ месец.
Предявеният иск за сумата от 4200.00 лева за признаване дължимостта на наемни вноски,
който съдът счита за частично основателен за сумата от 600.00 лева е предявен за периода от
м. 05.2016 г. до м. 12.2016 г. и от м. 02.2017 г. до м. 07.2017 г., т.е. прилагайки
тригодишният давностен срок с начална дата 05.07.2017 г. е видно, че същият изтича на
05.07.2020 г., заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 28.01.2021 г., т.е. след изтичане
на давностния срок.
По отношение изтеклата погасителна давност относно исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 2 от
ЗЗД:
Съгласно чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с
ползването на вещта.
Консумативните разходи за топлинна енергия и вода безспорно са разходи за ползване на
наетия имот. Вземането на наемодателя за тези разноски срещу наемателя възниква и става
изискуемо от датата, на която е възникнало и станало изискуемо вземането на доставчика на
комуналните услуги спрямо наемодателя; за това задължение на наемателя е без значение
дали наемодателят е платил цената на услугите на доставчика или вземанията на последния
са непогасени - наемателят се освобождава от своето вземане като удовлетвори вземането на
другата страна по наемния договор: като заплати консумативните разходи пряко на
наемодателя или на доставчика на тези услуги или погаси това свое задължение чрез друг
погасителен способ.
Възражението за изтекла погасителна давност е основателно.
5
Консумативните разходи за топлинна енергия и вода безспорно са разходи за ползване на
наетия имот и следователно-задължение на наемателите по наемния договор, поради което
представляват "вземания за наем" по смисъла на чл. 111, б. "в", предл. 1 ЗЗД и за тях също е
приложим 3-годишният давностен срок.
Предявения иск за признаване дължимостта на ВиК услуги, който съдът счита за
неоснователен, е предявен за периода от 16.01.2017 г. до 17.08.2017 г., т.е. прилагайки
тригодишният давностен срок с начална дата 17.08.2017 г. е видно, че същият изтича на
17.08.2020 г., заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 28.01.2021 г., т.е. след изтичане
на давностния срок.
Предявеният иск за признаване дължимостта на сума за топлинна енергия в размер на 266.18
лева, който съдът счита за основателен, е предявен за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2016
г., т.е. прилагайки тригодишният давностен срок с начална дата м. 04.2016 г. е видно, че
същият изтича през м. 04.2019 г., заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 28.01.2021 г.,
т.е. след изтичане на давностния срок.
Следователно, като се вземе предвид погасяването по давност на исковете, същите следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на исковете за главница, неоснователен се явява и иска за
законна лихва, предвид акцесорния му характер.
Предвид изхода на делото на ищцата не се следва присъждане на разноски.
При този изход от спора, разноски следва да бъдат присъдени на ответника съобразно
установеното по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно приложения списък по чл.
80 ГПК, на ответника се следват разноски в размер на сторените такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 450.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД от Д. А. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. **************, против А. В. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ул. ******************, искове да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата следните суми:
4200.00 лева, представляваща обща дължима наемна цена за четиринадесет месеца от
по 300 лева, за периода: месец 05.2016 г. до месец 12.2016 г., както и от месец 02.2017
г., до месец 07.2017 г. вкл.;
170.00 лева, представляваща незаплатена изразходвана вода за наетото жилище за
периода 16.01.2017 г. до 17.08.2017 г. и
266.18 лева, представляваща незаплатени суми за ползвана топлоенергия за периода
6
месец 11.2015 г. до месец 04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 20514-РЗ от 12.04.2021 г. по ч.гр.д. № 392/2021 г. по
описа на Районен съд – Видин, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Д. А. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************** да заплати на
А. В. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. ******************, направените от
ответника разноски в настоящото производство в размер на 450.00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
392/2021 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7