№ 29
гр. Плевен , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500080 по описа за 2021 година
Производство е по 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260025 от 12.01.2021 год., постановено по гр. д. №
5300/2020 г., Плевенският районен съд е изменил на основание чл. 150 от СК
размера на издръжката, определена по гр.д. № 5330/2019 г. по описа на ПлРС,
като вместо определената издръжка в размер на 180 лв. за детето М.Ц..а е
осъдил майката Р. В. Н. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен да заплаща на
малолетното си дете М.Ц..а с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен чрез нейния
баща Ц. И. К. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен сумата от 250 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2020 г. до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. С решението ПлРС е отхвърлил иска за
увеличение на издръжката за детето за разликата над 250 лв. до 280 лв. като
неоснователен.
Със същото решение ПлРС е осъдил Р. В. Н. да заплати на Ц. И. К.
сумата от 150 лв. за направени по делото разноски след компенсация, както и
да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 100,80 лв.
1
съобразно увеличения размер на издръжката.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която е уважен
иска за увеличение на месечната издръжка на детето от 180 лв. на 250 лв. е
останала въззивницата Р. В. Н., която чрез пълномощника си адвокат К.Д. от
ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди
се, че ПлРС не е отчел споразумението между родителите по гр.д. №
5330/2019 г. по описа на ПлРС, действителните разходи на детето,
направените оспорвания на представените писмени доказателства, които
според въззивницата не доказват разходи за нужди на детето, липсата на
доказателства, че детето ще посещава и занапред, след подаване на исковата
молба /ИМ/ езда и други извънкласни дейности, както и представените
доказателства от въззивницата за разходите й във връзка със здравословното
състояние на нейната майка. Посочва се, че липсват доказателства в
условията на пандемия детето да посещава спортни занимания, като
въззивницата твърди също, че през целият период ежемесечно допълнително
е подпомагала детето с подаръци и парични суми. Моли се окръжният съда да
постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да отхвърли
изцяло предявения иск за увеличение на издръжката на детето.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Ц. И. К. чрез пълномощника му
адвокат А. К. от ПлАК, в който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Позовавайки се на представените по делото доказателства и данните
от НСИ въззиваемият счита, че за месечната издръжка на детето са
необходими около 500 лв., поради което правилно ПлРС е присъдил плащане
на половината сума от въззивницата.
В о.с.з. въззивницата се явява лично и чрез пълномощника си адвокат
К.Д. поддържа подадената въззивна жалба.
В о.с.з. въззиваемата страна не се явява, но чрез пълномощника си
адвокат А. К. поддържа писмения отговор и становището си за
неоснователност на въззивната жалба.
Заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето“, гр. Плевен не
се представлява, но представя писмен социален доклад.
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта,
в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 150 от СК за разликата над
250 лв. до 280 лв. месечна издръжка за детето.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази
2
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба ПлРС е сезиран с иск с правно основание чл. 150 от
СК, предявен от Ц. И. К. против Р. В. Н. за увеличение на определената с
влязло в сила решение по гр.д. № 5330/2019 г. по описа на ПлРС месечна
издръжка на детето М.Ц..а от 180 лв. на 280 лв. месечно.
За да уважи частично предявения иск и да присъди увеличение на
месечната издръжка от 180 лв. на 250 лв., ПлРС е приел, че е налице
изменение в обществено-икономическите условия предвид Ковид-ситуацията,
онлайн-обучението на детето, данните от НСИ, нараснали са потребностите
на детето за храна, учебни материали, във връзка със здравословното му
състояние и посещение на извънкласни форми на обучение, бащата е закупил
жилище за детето и е заплатил немалка парична сума на другата страна, а
майката има възможност да заплаща по- висок размер на издръжката.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е установено по делото от представеното пред ПлРС
удостоверение за раждане, че детето М. е родено на 01.10.2007 г. и негови
родители са страните.
Безспорно се установява от представеното пред ПлРС решение №
2024/17.10.2019 г. по гр.д. № 5330/2019 г. по описа на ПлРС, че със същото е
одобрено споразумение между страните, по силата на което родителските
права по отношение на детето М. са предоставени на бащата Ц. И. К., а на
майката Р. В. Н. е определен режим на лични контакти, както следва: всяка
първа и трета седмица на месеца от сряда вечерта до неделя вечерта с
преспиване при майката, както и право на майката да взема детето в сряда
след училище, да нощува при нея и със задължение да го заведе на училище в
четвъртък, всяка нечетна година детето да прекарва новогодишните празници
с майката, а коледните и великденските с бащата, а всяка четна година детето
да прекарва коледните и великденските празници с майката, а новогодишните
с бащата; рожденият ден на детето да се организира от двамата родители със
съвместно участие, като майката има право да вземе детето предния ден, като
детето бъде с майката на нейния рожден ден и с бащата на неговия рожден
ден, майката да има право да взема детето един месец през лятото като това
не съвпада с годишния отпуск на бащата, за което последният има
задължение да я уведоми до 31.05 на текущата, като детето да бъде
половината ваканции великденска и коледна с майката, а другата половина с
бащата. С решението е одобрено споразумението между страните, по силата
на което майката се е задължила да заплаща за детето месечна издръжката в
3
размер на 180 лв., считано от влизане на решението в сила, т.е. от 17.10.2019
г..
СПОРНО по делото пред въззивната инстанция се явява
обстоятелството: следва ли да бъде увеличена определената издръжка за
детето М. с оглед нуждите му, определения режим на лични контакти между
майката и детето и възможностите на майката да осигурява такава за
разликата над 180 лв. до присъдената от ПлРС издръжка в размер на 250 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК минималната издръжка за
дете е в размер на ¼ от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за
страната. Към датата на постановяване на въззивното решение, считано от
01.01.2021 г. МРЗ е в размер на 650 лв., поради което следва да се приеме, че
минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител към
момента независимо от възрастта му е в размер на 162,50 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Издръжката на
малолетни и непълнолетни деца съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 ГПК е
безусловна и се дължи с цел осигуряване на условия на живот, необходими за
развитието на детето.
На изследване подлежи налице ли са обстоятелства, които да водят до
увеличаване на издръжката на детето М. над предходно определения от ПлРС
размер от 180 лв. до присъдения от ПлРС размер от 250 лв..
Безспорно е по делото, че от предходното определяне на издръжката на
детето М. до подаване на исковата молба /ИМ/ е изминала една година и
възрастта на детето не е променена значително /12 г. и 13 г./, поради което не
може да се приеме, че на това основание нуждите на детето са променени.
От представените пред ПлРС служебна бележка от 24.09.2020 г., изд. от
СУ „Иван Вазов“, гр. Плевен и разпечатка от електронния бележник на детето
се установява, че през учебната 2020/2021 г. детето М. е ученичка в 7 клас в
училището и е с отличен успех.
От представените пред ПлРС платежен план за учебната 2020/2021 г. и 2
бр. квитанции за плащане се установява, че детето М. е записано за обучение
през учебната 2020-2021 година в Училища „Европа“ гр. Плевен, като таксата
за учебната година е в размер на 784,98 лв., а стойността на учебниците е в
размер на 55,80 лв. и заплатената сума до датата подаване на ИМ е в размер
на 253,80 лв. за такса и учебници.
От представената пред ПлРС разписка за поръчка от 12.12 без посочване
на година се установява, че са извършени разходи за поправка на очилата на
детето М. на стойност 109 лв..
4
От представените пред ПлРС фискални бонове за заплатени суми за
посещения в Спортен комплекс, издадени от „***“ ЕООД, гр. Плевен се
установява, че стойността на таксата за 8 посещения за м. Х, ХІ и ХІІ 2019 г. е
била в размер на 73 лв..
От представената пред ПлРС фактура № 1/01.12.2020 г., издадена от
„***“ ЕООД, гр. Долна Митрополия се установява, че на името на
въззиваемият е фактурирана сумата от 300 лв. без посочване на вида на
услугата.
От представените пред ПлРС фискални бонове се установява, че от
въззиваемия са направени следните разходи: на 21.08.2020 г. в размер на
422,61 лв. за учебни пособия и материали като тетрадки, папки, химикалки,
кламери, палитри, флумастери, бельо и др., на 12.12.2020 г. в размер на 82,80
лв. за обувки и аксесоари, на 12.09.2020 г. в размер на 69 лв. за обувки и в
размер на 79,98 лв. за панталони, на 31.12.2020 г. в размер на 13,99 лв. за
пуловер и в размер на 99,99 лв. за яке, на 21.08.2020 г. в размер на 89,80 лв.
за дънки, на 17.10.2020 г. в размер на 203,20 лв. за тениски и суичъри, в
размер на 45,95 лв. за панталон, в размер на 24,99 лв. за бельо и в размер на
135,80 лв. за бельо, канцеларски материали и др., на 15.02.2020 г. в размер на
42,98 лв. за бельо, на 09.02.2020 г. в размер на 42,70 лв. за спортни стоки, на
31.07.2020 г. в размер на 49,98 лв. за къси панталони, на 26.02.2020 г. за билет
за концерт в размер на 20 лв., на 15.06.2020 г. за лонгборд в размер на 199
лв..
От представената пред ПлРС гаранционна карта се установява, че на
25.09.2019 г. е закупен лаптоп. От представеното приложение към договор за
мобилни услуги на въззиваемия се установява, че същият заплаща месечна
такса в размер на 28,99 лв. за телефон с посочен №, а от представен фискален
бон от 27.05.2020 г. се установява, че въззиваемият е закупил мобилен
телефон на стойност 349,99 лв..
От представеното пред ПлРС удостоверение за доходите на
въззиваемият за периода от м. ІХ 2019 г. – м. VІІІ2020 г. по делото се
установява, че за периода същият е получавал средномесечно трудово
възнаграждение в размер на чистата сума от 776,80 лв..
От представеното пред ПлРС удостоверение за доходите на
въззивницата за периода от м. Х 2019 г. – м.ІХ2020 г. по делото се
установява, че за периода същата е получавала средномесечно трудово
възнаграждение в размер на чистата сума от 577,04 лв..
От представените пред ПлРС платежно нареждане от 25.08.2020 г.,
договор за кредит от 20.08.2020 г. и погасителен план към същият, както и от
съвпадащите становища на страните по делото се установява, че след
приключило гражданско дело за делба между страните на недвижим имот,
5
бивша СИО, въззиваемият е изплатил на въззивницата сумата от 45 775,70 лв.
за уравнение на дела й, както и че в тази връзка същият е получил банков
кредит в размер на 50 000 лв., за погасяването на който следва да изплаща
месечна погасителна вноска в размер на 563,99 лв..
От представеният пред ПлРС нотариален акт от 30.10.2020 г. се
установява, че въззивницата е закупила недвижим имот в гр. Плевен за
сумата от 40 000 лв., платена по банков път на продавача.
Установява се от изслушването на детето М. Ц. на 07.01.2021 г. пред
ПлРС в присъствие на социален работник, че същото е заявило, че има
проблеми в отшенията си със своята майка. Детето установява, че носи
постоянно очила и скоро се е наложил ремонта им, че към момента ходи на
езда и уроци по английски език и по математика. Детето установява, че преди
е ходило на уроци по плуване и по изобразително изкуство, но вече се е
отказало, както и че иска да ходи на уроци по български език.
От представените и пред двете съдебни инстанции социални доклади,
изготвени от ДСП „ОЗД”, гр. Плевен се установява, че бащата осигурява
добри грижи за детето М., че детето учи в математическа паралелка, изучава
английски и немски език, ползва лаптоп за дистанционното си обучение,
посещава курс по английски език в Училища „Европа“, посещава курс по езда
с месечна такса 100 лв., има широки културни и социални потребности,
посещава театрални постановки, кино, театър, чете много книги, обича да се
среща с приятели и съученици. От доклада се установява, че в интерес на
детето е да получава добри родителски грижи и финансова издръжка и от
двамата си родители съобразена с възможностите им.
Въззивният съд приема, че е налице изменение в обществено -
икономическите условия, при които е определена първоначалната издръжка
на детето, тъй като МРЗ към м. Х 2019 г. е била в размер на 560 лв., към м. Х
2020 г. е в размер на 610 лв., а към настоящия момент е 650 лв., т.е. МРЗ за
периода до момента е увеличена с 90 лв.. Налице е и увеличение на разходите
на домакинствата в страната за периода. Според официалните статистически
данни, изнесени от НСИ през четвъртото тримесечие на 2020 г. в сравнение с
четвъртото тримесечие на 2019 г. разходите средно на едно лице в
домакинство са се увеличили с 12,70 лв. / арг. 1 668,71 лв. – 1 656,01 лв./.
Установява се, че ако от тримесечните разходи за четвъртото тримесечие на
2020 г. се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, данъци,
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други разходи
общо в размер на 380,28 лв., то съгласно статистическите данни месечната
издръжка на едно дете за един месец от това тримесечие без значение на
възрастта му е в размер на 429,47 лв. /арг. 1 668,70 – 380,28 лв. = 1 288,42 лв.
: 3 = 429,47 лв./
Като съобрази доказателствата по делото въззивният съд приема, че с
6
оглед възрастта и интересите си детето М. се нуждае от средства за храна,
облекло, обувки, консумативи, свързани с отглеждането му, медикаменти за
лечение на обичайните за възрастта му заболявания, учебни пособия,
културни развлечения и почивка, както и от допълнителни средства за
обучение по английски език, математика и езда, поправка или закупуване на
очила в размер на около 120 лв. месечно на годишна база на определяне на
разходите, поради което разходите за издръжката на детето надвишават
установените средностатистически разходи и детето се нуждае от месечна
издръжка в размер на около 550 лв.. Представените по делото в първата
инстанция фискални бонове не могат пряко да се свържат с разходи на детето,
но с оглед обясненията дадени от детето пред ПлРС и представения социален
доклад може да се приеме за доказано по делото, че същите установяват
разходи на детето за облекло, обувки, бельо, учебни пособия и канцеларски
материали, свързани с обучението му, пособия и уроци, свързани с
интересите му. Не следва да бъдат съобразявани разходи на детето за лаптоп,
независимо от данните за ползван такъв за дистанционното му обучение,
доколкото липсват доказателства това устройство да е закупено на името на
детето и да се ползва изключително от него.
Въззивния съд приема, че родителите са тези, които във всяка различна
житейска ситуация следва да отчитат преди всичко интересите на детето си и
да се толерира и насърчава възможността родителят, на който не са
възложени за упражняване родителските права да прекарва повече време с
детето за да имат повече положителни преживявания заедно и добри
отношения, т.е. добрата родителска грижа изисква според съда взаимни
отстъпки между родителите и постигане на съгласие във връзка с грижите и
издръжката на детето.
При съобразяване на възможностите на двамата родители да предоставят
необходимата на детето М. месечна издръжка, както и режима на лични
контакти между майката и детето, определен със съдебно решение към
момента, съгласно който детето следва да живее с бащата средно 18 дни в
месеца, а с майката средно 12 дни в месеца, въззивният съд приема, че при
спазване на режима на лични контакти от родителите през периода, в който
детето живее с майката тя следва полага реални грижи и да поема изцяло
неговите ежедневни разходи, а за останалите средно 18 дни от месеца има
възможност и следва да осигурява месечна издръжка в размер на 200 лв., с
които ще покрие над 1/3 част от месечните разходи на детето. При
съобразяване на момента на първоначално определената издръжка на детето и
датата на подаване на исковата молба, с която е предявен иска по чл. 150 от
7
СК, съдът приема, че не са налице значителни изменения в обществено-
икономическите отношения независимо от епидемичната обстановка в
страната или доказани промени в начина на живот или здравословното
състояние на детето, които да обуславят извод за значително нарастване на
нуждите на детето за период от около една година, респ. за необходимост от
по-висок размер на дължимата от майката парична издръжка за детето за
времето, в което същото не живее с нея. Съдът съобрази обстоятелството, че
на бащата са възложени за упражняване родителските права върху детето и
следва да полага реални грижи за детето през по-голям период от време,
поради което приема, че въпреки по-ниските си доходи освен реалните грижи
и издръжка през 12 дни от месеца майката следва да заплаща и парична
издръжка за детето в размер на 200 лв. месечно. Съдът отчита
обстоятелството, че поради влошените отношения между родителите,
рефлектиращи върху отношенията между майката и детето режима на лични
контакти не е осъществяван в изпълнение на съдебното решение и предимно
бащата е поемал разходите за детето, но намира, че следва да съобрази силата
на присъдено нещо на решението по чл. 127 от СК и до постановяване на
съдебен акт за изменение на режима на лични контакти между майката и
детето този режим следва да бъде съобразен при определяне на дължимия
размер на паричната издръжка от майката на детето. Ирелевантно според съда
е обстоятелството, че бащата е увеличил месечните си разходи чрез
заплащана месечна вноска по банков заем, изтеглен за заплащане на
уравнение на дела на майката от недвижим имот, придобит по време на брака
на страните, тъй като тези разходи водят до увеличаване на имуществото му и
не следва да се компенсират чрез увеличаване на дължимата издръжка от
другия родител. С оглед представените писмени доказателства, че майката е
вложила получените средства в жилището, в което живее, въззивният съд
приема, че не е налице и увеличение на доходите на същата на това основание
през периода след определяне на първоначалната издръжка.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че предявения иск с
правно основание чл. 150 от СК се явява частично основателен и доказан за
сумата от 200 лв. месечна издръжка за детето М. и следва да се отхвърли за
разликата до 250 лв. като недоказан и поради това неоснователен.
При тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението на
8
Плевенския районен съд в обжалваната част следва да бъде отменено
частично за разликата в присъдената месечна издръжка над 200 лв. до 250
лв., а в частта, в която искът с правно основание чл. 150 от СК е уважен за
разликата над 180 лв. до 200 лв. решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение като
неоснователна в тази й част.
В първата инстанция въззиваемият е направил разноски в размер на 300 лв.
за адвокатско възнаграждение, а въззивницата е направила разноски в размер
на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което с оглед уважената
част от иска с правно основание чл. 150 от СК /20 %/ след компенсация
въззиваемият дължи на въззивницата сумата от 100 лв. за разноски за
първата инстанция. Пред въззивната инстанция страните не са направили
искане за присъждане на разноски, поради което тези разноски не следва да
бъдат обсъждани.
С оглед увеличеният размер на издръжката въззивницата дължи по сметка
на ПлРС държавна такса върху увеличението в размер на 50 лв..
С оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по редица въззивни дела, в това число по
искове за издръжка, поради което въззивното решение е окончателно.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260025 от 12.01.2021 год., постановено по гр. д. №
5300/2020 г. на Плевенският районен съд, В ЧАСТТА, в която искът с правно
основание чл. 150 от СК е уважен за разликата над 200 лв. до 250 лв. месечна
издръжка за детето М.Ц..а, в ЧАСТТА относно разноските, дължими от Р. В.
Н. на Ц. И. К., както и в ЧАСТТА, в която Р. В. Н. е осъдена за заплати
държавна такса по сметка на Плевенския районен съд за разликата над 50 лв.
до 100,80 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от
Ц. И. К., ЕГН *** в качеството на родител и законен представител на
малолетното дете М.Ц..а, родено на 01.10.2007 г. против Р. В. Н., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличение на размера
на месечната издръжка, определена за детето по гр.д. № 5330/2019 г. по описа
на ПлРС за разликата над 200 лв. до 250 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.10.2020 г. до настъпване на причини за нейното
9
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Ц. И. К., ЕГН *** от гр. Плевен,
жк. „***“ бл. *** да ЗАПЛАТИ на Р. В. Н., ЕГН ********** от гр. Плевен,
бул. „***** след компенсация сумата от 100 лв. за направените по делото в
първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025 от 12.01.2021 год., постановено по
гр. д. № 5300/2020 г. на Плевенският районен съд в останалата обжалвана
част, в която искът с правно основание чл. 150 от СК е уважен частично като
е увеличен размера на месечната издръжка за детето, определена по гр.д. №
5330/2019 г. по описа на ПлРС и Р. В. Н., ЕГН ********** е осъдена за
заплаща на Ц. И. К., ЕГН *** сумата от 200 лв. месечна издръжка за детето
М.Ц..а, родено на 01.10.2007 г., считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.10.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й заплащане, както и Р. В. Н. е осъдена
да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лв. съобразно
увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10