Решение по дело №29/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 23
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20225310200029
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Асеновград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4565735 на ОДМВР Пловдив на А.Е.А. ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182
ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал А.А. и е депозирал жалба срещу
него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за
отмяната му. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. К.,
се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат
се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в
процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се
твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е
за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител, но чрез пълномощника си –юрисконсулт Белова взема
становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в
1
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.01.2021 г., в 08.40 часа, в гр. Асеновград, на бул. „България“ № 113,
посока на движение на контролираните МПС от север към юг, било
фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-
1М № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък
действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от
50 км./ч. В 08.40 часа автоматизираното техническо средство заснело лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ" с рег. № *** да се движи със скорост от 72
км/ч. при разрешената за участъка 50 км/ч. Последвало издаване на процесния
електронен фиш срещу А.Е.А., в качеството му на собственик на автомобила,
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 1 т. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21
ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със
съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М
№ 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство
за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща
метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за
проверка.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 75 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е
2
определена скорост от 72 км/час, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в
полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение. Правилно е
определен и субектът на административно-наказателната отговорност.
Електронният фиш е издаден срещу А.Е.А.. Видно от приложената справка от
информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е
регистрирано на негово име като собственик на автомобила. В това
отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи
именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е. на собственика на автомобила,
какъвто е жалбоподателят А.. Неоснователно е основното възражение
изложено в жалбата, че ЕФ не е връчен на жалбоподателя съгласно
формалните изисквания на чл. 188 ал.5 от ЗДВП, откъдето се и извлича
аргумент за съществено процесуално нарушение. Посочената разпоредба
предвижда два алтернативни способа за връчване, а именно или с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В случай безспорно ЕФ е
бил връчен на жалбоподателя, след като го обжалва и то от длъжностните
лица на службите за контрол. Връчването е надлежно отразено в
информационната система - АИС АНД, като е посочено, че това е станало на
23.11.2021 г., с което в пълна степен са спазени изисквания за надлежно
връчване на ЕФ. Дори хипотетично това да не беше така и да не беше
отразена дата на връчване пак не би било налице нарушение на
административно-производствените правила след като фиша действително е
бил връчен, а още по-малко пък такова от категорията на съществените. Това
е така, тъй като и в този случай правото на защита на нарушителя срещу фиша
не би било накърнено по никакъв начин. Няма спор, че ЕФ му е бил връчен и
е достигнал до знанието му. Същият е можел, ако е имал основание да посочи
с декларацията лицето, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Същият обаче не се е възползвал от процедурата по чл.
189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и
авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от
получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от
3
ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за
констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно, правилото
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.Спазено е изискването за задължително съдържание на
Електронният фиш по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката за доброволното й заплащане.
Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай,
налагат извод за законосъобразност на процесния електронен
фиш. Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо
средство, както и от събраните и проверени по делото писмени доказателства.
Видно от представеното копие от протокол за проверка, техническото
средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно
попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от
Наредбата. В случая не е необходимо прилагането на снимка на
разположението на уреда - техническото средство установило нарушението,
защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в
служебен автомобил.
По отношение на наложената глоба в размер 100 лв. съдът намира, че АНО
4
правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 182 ал.1
т.3 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение
предвижда глоба за превишаване на скоростта в населено място от 21 до 30
km/h – в абсолютно определен размер от 100 лв. Като е наложил глобата в
законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от
жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило,
разноски следва да се присъдят само на въззиваемата страна. Същата
претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без
да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 80 лева, което е в
минималния размер на предвидения в Наредбата диапазон. Въззиваемата
страна се е представлявала от юрисконсулт, който не се е явил по делото, но е
представил писмено становище, а делото е със сравнително ниска степен на
сложност за съответната категория дела. Поради изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4565735 на ОДМВР
Пловдив, с който на А.Е.А. ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на
основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А.Е.А. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив
5
сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6