Присъда по дело №102/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 9
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20214150200102
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Свищов, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
СъдебниЗДРАВКА ВАСИЛЕВА
заседатели:МЕРАЗЧИЕВА-ШИШМАНОВА
Румяна Григорова Плетньова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
и прокурора КАЛИНКА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Наказателно дело от общ
характер № 20214150200102 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д. – роден на 30.07.1977 година в гр.
Троян, постоянен адрес и настоящ адрес *****, община Свищов, област
Велико Търново, *****, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 27.04.2020 г. и на 11.05.2020 г. в *****, община Свищов
действайки при условията на продължавано престъпление, е отправил закани
за убийство към Н. АП. К. от *****, община Свищов, както следва:
На 27.04.2020 г. в района на помпената станция на ***** като държал
моторен трион в работно състояние насочен към Н. АП. К. и синът му Д. Н. К.
им казал „Ще ви отрежа главите“;
На 11.05.2020 г. в центъра на ***** казал на Н.К. и съпругата му М.К.
да внимават, защото ще ги убие и тези заканвания биха могли да възбудят
основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК, във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
ЕИСПП № на престъплението *****.
И С КОЯТО,
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д. – роден на 30.07.1977 година в гр.
Троян, постоянен адрес и настоящ адрес *****, община Свищов, област
Велико Търново, *****, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН
за това, че на 11.05.2020 г. в *****, община Свищов, действайки при
условията на продължавано престъпление е отправил закани за убийство към
М. СТ. К. от *****, община Свищов, както следва:
На 11.05.2020 г. около 19:00 часа в центъра на ***** казал на М.К., че
ще я убие;
На 11.05.2020 г., малко след извършеното около 19:00 часа деяние, в
центъра на ***** казал на М.К. и на съпруга й Н.К. да внимават, защото ще
ги убие и тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх за
осъществяването им, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 26 от НК от НК във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ЕИСПП № на престъплението *****.
И С КОЯТО,
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д. – роден на 30.07.1977 година в гр.
Троян, постоянен адрес и настоящ адрес *****, община Свищов, област
Велико Търново, *****, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН
за това, че на 27.04.2020 г. в района на помпената станция на *****, като
държал моторен трион в работно състояние насочен към Д. Н. К. и баща му Н.
АП. К. им казал „Ще ви отрежа главите“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ЕИСПП на престъплението *****.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Д. – роден на 30.07.1977 година в гр.
Троян, постоянен адрес и настоящ адрес *****, община Свищов, област
Велико Търново, *****, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** ЗА
НЕВИНОВЕН за това, че на неустановена дата в средата на месец април 2020
г. в центъра на село Горна Студена, подгонил Д. Н. К., викайки му „Ела сега
тук! Ще те убия!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
2
осъществяването му и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26
НК.
На основание чл. 25 НК във вр. чл. 23 НК определя на Д. П. Д. с ЕГН
********** едно общо най-тежко измежду така наложените му наказания, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Велико Търново.
На основание чл. 310, ал. 2 от НПК ОБЯВЯВА срок за изготвяне на
мотивите – 15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 9 от 08.11.2021 г. по НОХД № 102/2021
година на СвРС

Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила Д. П. Д., ЕГН: **********
в това, че:
1.На 27.04. 2020 г. и на 11.05.2020 г. в *****, общ. Свищов, действайки при
условията на продължавано престъпление, е отправил закани за убийство към
Н. АП. К. от *****, общ. Свищов, като следва:
- На 27.04.2020 г., в района на помпената станция на ***** като държал
моторен трион в работно състояние насочен към Н. АП. К. и синът му Д. Н. К.
им казал „Ще ви отрежа главите“
- На 11.05.2020 г. в центъра на *****, казал на Н.К. и на съпругата му М.К. да
внимават защото ще ги убие и тези заканвания биха могли да възбудят
основателен страх за осъществяването им.
Престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК.
2. На 11.05. 2020 г. в *****, общ. Свищов, действайки при условията на
продължавано престъпление, е отправил закани за убийство към М. СТ. К. от
*****, общ. Свищов, както следва
- На 11.05.2020 г., около 19.00 часа в центъра на *****, казал на М. К., че ще я
убие.
- На 11.05.2020 г., малко след извършеното около 19.00 часа деяние, в
центъра на *****, казал на М.К. и на съпруга й Н.К. да внимават, защото ще
ги убие и тези заканвания биха могли да възбудят основателен страх за
осъществяването им.
Престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК.
3. На неустановена дата в средата на м. април 2020 г. и на 27.04.2020 г. в
*****, общ. Свищов, действайки при условията на продължавано
престъпление, е отправил закани за убийство към Д. Н. К. /на 11 години/,
както следва:
-На неустановена дата в средата на м. април 2020 г. в центъра на *****,
подгонил Д. Н. К., викайки му „Ела сега тука! Ще те убия!“.
-На 27.04.2020 г., в района на помпената станция на ***** като държал
моторен трион в работно състояние насочен към Д. Н. К. и баща му Н. АП. К.
им казал „Ще ви отрежа главите“ и тези заканвания биха могли да възбудят
основателен страх за осъществяването им.
Престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. с ал. 1, вр. е чл. 26 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на гореописаното деяние. С оглед събраните
по делото доказателства, счита, че подс. Д. е извършил всяко едно от
деянията от обективна и субективна страна. Тези престъпления се доказвали
1
както от обясненията на свидетелите К., К., М., И. и Г., така и от приобщените
по делото документи и аудиозапис. Предлага да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 8 месеца за първите две деяния, а за третото
в размер на 1 година и 6 месеца. Като отегчаващи вината обстоятелства сочи
недобрите характеристични данни за извършителя. Предлага на основание
чл.23 от НК да се определи за изтърпяване едно общо наказание, а именно
най-тежкото от 1 година и 6 месеца, като с оглед настъпилата реабилитация и
цялостната преценка за личността на подсъдимия предлага , намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК като предлага този срок да
бъде 3 години и 6 месеца.
Подсъдимият Д.П. Д. се явява в насроченото съдебно заседание. Не се
признава за виновен и дава обяснения по случая. Заявява, че живее в с.***** с
майка си и синът си, който е на 13 години. Отношенията му с Н.К. преди
години били много добри, но от 2020г. се изострили, като причина за това
били подадени сигнали от подсъдимия срещу К. по повод лошото качество на
водата в селото, за което вина имал и К.. Последният бил засял култури –
царевица, слънчоглед, бостан с дини, които пръскал с препарати, а земята
обработвал с машини. Тези насаждения отглеждал в зона, която била
вододайна и от където се захранвало селото с вода. Поради лошото качество
на водата, много живущи в селото не я ползвали, а ходели да си пълнят вода
от съседно село. По този повод подсъдимият бил писал жалби ВиК
дружеството, както и до телевизии. Обяснява, че така тръгнали дразгите
между него и К.. Освен това синът му отишъл в неделен ден да си купи нещо
от магазина на М.К. и тя го изгонила, като го обидила. За обвинението за
закана към сина на К.и- Д.К. отрича да е отправял такива. Отрича да е влизал
в конфликт с Н.К. и М.К. и да отправял закани и към тях, като заявява, че
дори не отишъл да се разправя с нея, когато изгонила и обидила сина му.
Отрича да е влизал в двора на ВиК с резачка, въпреки, че той се намирал на
60-70м. от двора на водените от него свидетели.
Защитникът адв. П.Д. пледира за недоказаност на обвинението. Сочи,
че доказателствата по делото са събрани чрез разпита на свидетелите
посочени от обвинението, са прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК. Причина за прочитането им е, че показанията на тези свидетели или си
противоречат с тези дадени от тях в хода на досъдебното производство, или
свидетелите не си спомнят важни обстоятелства. Поради тази причина счита,
че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин. По
отношение на обвинението за закана към малолетния Д.К. в средата на месец
април 2020г., при анализа на доказателствата се установявало съществено
противоречие. В разпит прочетен в съдебно заседание, даден от малолетния
пред разследващ в досъдебното производство, същият е заявил, че заканите
към него са били отправени месец преди разпита му, който е проведен на
14.07.2020г. Следователно детето сочело закана за убийство към него в
средата на м.юни 2020г., а не в средата на м.април 2020г. От показанията на
свидетелката М.К., чиито показания също били прочетени от съда по реда на
2
чл.281 от НПК, както и тези на свидетеля Н.К. не се установявало подсъдимия
да е отправял закани за убийство към детето им. Двамата свидетели са
твърдели, че детето им е разказало, веднага след случилото се за срещата си с
подсъдимия, като обяснило, че подсъдимият го е псувал и му се заканил, че
ще го пребие. В съдебно заседание свидетелката твърдяла, че тези закани
били отправени през м. март 2020г. Така от събраните доказателства не се
доказвало, че повдигнатото обвинение за закани за убийство към малолетния
Д.К. са осъществени именно в средата на м.април 2020г. Освен това
родителите възприели закани за побой, а не за убийство, което се доказвало
от показанията на свидетелката Л.А., кредитирани от обвинението. Според
тази свидетелка тя научила за отправени закани и обиди към малолетния, без
да е конкретизирана закана за убийство. От разпита на същата свидетелка се
установявали и други противоречия относно датата на отправяне на закани и
обиди към малолетния Д.К.. Така свидетелката заявила, че на 27.04.2020г.
била посетена от Н.К. във връзка с състоянието му след като към него били
отправени закани за убийство от подсъдимия, при което държал моторен
трион. Свидетелката посочила, че в същия този ден родителите споделили с
нея и за заканите и обиди спрямо малолетния им син. Това обаче нямало как
да се случи, тъй като дата 27.04 е след средата на м. април. Защитата счита, че
поради тези противоречия е следвало детето да бъде експертно изследвано за
възможността му правилно да възприема и да възпроизвежда фактите.
Аргумент в тази насока бил представеното по делото медицинско
удостоверение, в което е снета анамнеза на Д. и констатираната в него
конфликтна ситуация на подсъдимия четири месеца преди това. Всичко това
обосновавало извода, че обвинението е недоказано, като според защитата
подсъдимия П. не е отправял закани срещу малолетния Д.К. в средата на
м.април 2020г., както и че същите са за убийство. Водените от защитата
свидетели – Б. Д. и Х.К. категорично доказвали, че в средата на м. април
2020г. подсъдимият се е намирал в гр. Ветово, на гости на своята приятелка
М.на, сестра на св. К.. Според свидетелите на празника Великден, който през
2020г. е на 19.04, подс. П. е бил в гр. Ветово две седмици преди това.
Следователно в средата на м. април подсъдимия не е пребивавал в *****.
По отношение на второто вменено деяние -27.04.2020г. с адресат детето
защита пледира за недоказаност на обвинението. От разпита на свидетелите
се установявало, че детето е седяло в служебния автомобил на баща си.
Според св. Д.К. подсъдимият бил насочил моторния трион към баща му и не
се приближавал към детето и не е насочвал инструмента към уязвими части
от неговото тяло.
По отношение на обвинението за извършено престъпление спрямо св.
Н.К. защита пледира недоказаност на обвинението. Счита, че свидетелските
показания на Н.К. и Д.К. не кореспондират с тези на С.Г. и Р.Г.. Според
последните, на дата 27.04 подсъдимият е бил дома им през целия ден, като
заедно са хранили на обяд и на вечеря. На тези свидетели съдът следвало да
даде вяра, доколкото същите излагали детайлно фактите и особено по
3
отношение на датите, а които са разпитвани. За разлика от тях св. М.К. и Н.К.
не можели да посочат конкретна дата.
По отношение на обвинението за извършено престъпление на
11.05.2020г. спрямо М.К. счита обвинението за недоказано. Сочи, че
свидетелката много добре познавала подсъдимия и знаела неговите имена, но
на обаждането до тел.112 е посочила лице „Д.А.“, което име не съвпада с
имената на подсъдимия. Сочи, че в този сигнал няма данни за насочени
действия на подсъдимия спрямо нея, а действията му били насочени към
други лица. Посочените от обвинението свидетели не били свидетели на
конкретно описаните действия по обвинението. Напротив, на 11.05.2020г.
подсъдимият отново работил в дома на св. С.Г. от сутринта до късно вечерта.
По тази причина не се доказвало обвинението за престъпление спрямо Н.К. от
същата дата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. П. Д. е роден на 30.07.1977 г. в *****, живущ в *****,
общ. Свищов, *****, български гражданин, с основно образование, неженен,
не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
От четиринадесет години св. М.К. стопанисвала магазин за хранителни
стоки, находящ се на ***** в *****, община Свищов. Тя и семейството й се
познавали с подсъдимия Д.Д., който живеел в същото село заедно със своята
майка и сина си, който бил на 13 г. Отношенията им били добри и се
поздравявали.
На 26.01.2020г. от магазина била извършена взломна кражба. Пред
полицейските служители, разследващи деянието, св. М.К. заявила, че в дните
преди кражбата подс. Д.Д. е правил с таблета си видеозаписи на магазина.
След този случай отношенията между подсъдимия и свидетелката се
обтегнали, като особено се влошили след 01.04.2020г. Често, когато
подсъдимият бил в близост до магазина и двамата се срещнели, той я
обиждал, като използвал нецензурни и вулгарни думи и изрази. Освен към
нея подсъдимият променил отношението си и към съпругът й св.Н.К. и
детето им - малолетния св.Д.К. /роден на 05.09.2008 г./. Когато срещал детето
по улиците на селото, подсъдимият го псувал, показвал му среден пръст и му
се заканвал, че що го пребие. Когато срещнел св. Н.К., заставал пред него и го
предизвикал да се бият. Подсъдимият подавал сигнали за нередности в
магазина до различни институции. Така, на 23.04.2020г. той подал сигнал до
ЕЕН 112. В него сочел, че пред магазина има събрани на едно място много
хора. На подадения сигнал от ЕЕН 112 до ОДЧ при РУ на МВР Свищов били
изпратени полицейски служители - св. Е.Г. и колегата му Ц., които отишли
веднага на място и установили, че няма нарушение на правилата.
Св. Н.К. работел във ***** и отговарял за селата *****. На 27.04.2020 г.
по обяд той отишъл да коси трева в двора на помпената станция в *****. Тъй
като била обявена пандемия и нямало кой да се грижи за детето, свидетелят
4
взел със себе си малолетния си син св. Д.К.. До там отишли със служебния
автомобил на свидетеля, който паркирал на улицата. Детето останало да си
играе в автомобила, а св. Н.К. започнал да коси тревата в двора. В близост до
помпената станция се намирал имот на свидетелите С.Г. и съпругът й Р.Г.,
които живеели в гр. София, но покрай затварянето решили да се приберат в
***** и да почистят двора си. През две къщи от техния имот живеел
подсъдимият, който се познавал със свидетелката Г. от детските им години и
им вършел услуги. По обяд на посочената подсъдимият режел дървета пред
имота на свидетелите Г.и. Когато видял св. Н.К. и детето му, той тръгнал към
тях. Когато влязъл в двора, подсъдимият се насочил към свидетеля. В ръцете
си държал моторен трион, който насочил в работно състояние към главата на
свидетеля и му казал със заплашителен тон „Ще ви отрежа главите!“. Докато
се приближавал, форсирал двигателя на триона. Когато разстоянието между
двамата станало около 10 метра, св. Н.К. се изплашил обвиняемият да не
нарани или убие, него или синът му, и побягнал към автомобила. Св. Д.К.,
който възприел действията на подсъдимия и чул изречената закана, също се
изплашил, защото си помислил, че подс. Д. може да ги заколи с триона за
дърва. След това К. отишъл в центъра на селото в магазина, стопанисван от
съпругата му и й разказал какво се е случило. Св. Н.К., вследствие на
преживяното бил запотен и зачервен. Той се почувствал зле и веднага
потърсил помощта на св. Л.А., която била медицински фелдшер в селото и
работела към практиката на лекар, обслужващ района. След като
свидетелката му измерила кръвното налягане, се установило, че то е високо и
че свидетелят К. има проблем с ритъма на сърцето. Поставила му медикамент
да се успокои и му предписала лекарство за кръвно налягане. По-късно в
същия ден при нея било заведено от родителите си и детето – св.Д.К., тъй
като то продължавало да бъде разстроено от случилото се и заичало. То
казало на свидетелката, че е било заплашено с убийство. Тогава св. М.К. и св.
Н.К. й разказали за случилото се преди това. Споделили, че са изплашени и
не знаят какво да правят с подсъдимия.
След преживяното св. Д.К. неможел да спи добре и се страхувал да
излиза извън дома си без родител. Поради това бил заведен на преглед при
лекар - психиатър, който му предписал съответни лекарства.
На 11.05.2020 г., около 19,00 часа, св. М.К. затворила магазина си и
изчаквала идването на св. Н.К., тъй като заради отправените по-рано закани
към нея и семейството й от страна на подсъдимия тя се страхувала да се
прибира сама. По това време подс. Д. се намирал на улицата, на около 20
метра от магазина. Тогава той започнал да псува и обижда св. М.К., като и
викнал, че ще я убие. Тъй като той изрекъл тези закани многократно и на
висок глас, тя се уплашила и се обадила от мобилния си телефон на ЕЕН 112.
Съобщила, че подс. Д. я заплашва, показва среден пръст, попържа и вика и че
й създава проблеми. Свидетелката поискала съдействие от страна на
полицията. След като й било отговорено от полицията, че в момента не може
да бъде изпратен автопатрул, тя се обадила по телефона на св. Н.К. и му
5
казала да отиде при нея по- бързо, тъй като се страхува от подсъдимия. Малко
след това св. Н.К. отишъл до там с велосипед. Когато св. М.К. излязла от
магазина, подс. Д. се насочил към нея и св. Н.К. и им казал да внимават,
защото ще ги убие. После хванал велосипеда на св. Н.К. и започнал да го
дърпа, с цел да го предизвика да се сбият. Виждайки това, св. М.К. се
изплашила и побягнала. Св. Н.К. запазил самообладание, като
междувременно успял да се качи на велосипеда и да се отдалечи. След това
двамата се прибрали.
Очевидци на отправяни от подсъдимия по различно време закани и
обиди към св. М. К. и св. Н. К., извън описаните по-горе станали св. СТ. М.
М., св. ИЛ. М. ИЛ. и св. Г. ИВ. Г..
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства –обясненията
на подсъдимия Д.Д., показанията на св. М.К., св. Н.К., св. Д.К., св.Л.А., св.
С.М., св. Г.Г., св.И.И., св. С.Г., св. Р.Г., св. Е.Г., св. Б. Д. и св. Х.К., както и от
писмените доказателствени средства - протоколи за предупреждение от
10.06.2020 г. (л. 27 – л. 28), справка за съдимост (л. 101 –102),
характеристична справка за подсъдимия (л. 105), декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние (л. 106), протокол за оглед на ВД
от 11.11.2020 г. ДНС – 112 (л. 107 – л. 108), писмо № 10586р1634/30.10.2020 г.
на МВР, ведно с приложен 1 бр. CD (л. 110 – л.111).
При анализа на доказателствата съдът направи следните правни изводи:
По обвинението за отправена закана за убийство към малолетния Д.К. в
средата на м.април 2020г., съдът кредитира напълно показанията на св. М.К. и
св. Н.К., дадени в съдебно заседание и тези, дадени в досъдебното
производство и прочетени от съда по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 ,т.1 от НПК.
Техните показания кореспондират, с тези дадени от техния малолетен син,
прочетени. По делото по искане на защита бяха разпитани свидетелите Б. Д. и
Х.К., чиито показания съдът не кредитира. Според показанията им преди
Великден, който през 2020г. се падал на 19.04., подсъдимият пребивавал в гр.
Ветово. Св. Д. не успя да даде точен отговор колко време преди Великден и с
каква продължителност подсъдимият му е гостувал в гр. Ветово, поради което
съдът не взе предвид показанията на този свидетел. Според свидетеля
подсъдимият му гостувал в гр. Ветово още няколко дни след Великден, но не
уточни колко. Тези твърдения са в противоречие с останалите доказателства
по делото. Видно от изискания от системата 112 запис, който бе изслушан в
съдебно заседание, на датата 23.04, което е четири дни след Великден
подсъдимия е подал сигнала на 112 лично. Според свидетеля Е.Г. в този
момент подсъдимият и майка му се намирали в центъра на *****. Втората
свидетелка, която лаконично заяви, че преди Великден подсъдимият е
пребивал в гр. Ветово, не посочи конкретно колко време подсъдимият е
гостувал на сестра й, поради което съдът не взе предвид и нейните показания.
От показанията на св. М.К. и св. Н.К. се установява, че подсъдимия Д.
6
две седмици преди случая от 27.04.2020г. е срещнал детето Д.К. на улица в
селото. Според показанията им Д.К. е карал колелото си и подсъдимия го
пресрещнал, напсувал го и му казал, че ще го пребие. Тези показания на
двамата родители кореспондират с тези, дадени от самия Д.К., според който
две седмици преди случката на помпената станция, той се е разхождал по
улиците в селото с приятел и срещнал подсъдимия, който го напсувал. Детето
заявило, че се е изплашило и побягнало. Липсват други доказателства – преки
или косвени, които да сочат, че в инкриминирания период подсъдимият да е
отправил закана за убийство към св. Д.К.. Безспорно от събраните
доказателствата се установява, че в инкриминирания период подсъдимият е
извършвал действия по отправяне на закани по отношение на Д.К., но само,
че що го пребие. В този смисъл основателни са аргументите на защита, че
липсват доказателства за отправени закани за убийство към св. Д.К.. Самия
пострадал също сочи друга дата, на която подсъдимия е отправил към него
закана за убийство– месец преди разпита му на 14.07.2020г. по досъдебното
производство. Липсва обаче обвинение за извършено деяние за този период.
Поради тази причина съдът призна подс. Д. за невиновен да е извършил едно
от деянията на продължаваното престъпление срещу личността на
пострадалия Д.К. – това, извършено в средата на м. април 2020г. и го оправда
по така повдигнатото обвинение.
Съдът намира, че показанията на свидетелите М.К., Н.К., Д.К. и Л.А., в
частта касаеща обвинението за отправена закана за убийство към св. Н.К. и
неговия син Д.К. на 27.04.2020г., са непротиворечиви и взаимно допълващи
се, поради това ги кредитира напълно. Показанията на Д.К. кореспондират с
тези на свидетелите Р.Г. и С.Г.. Според същите на тази дата те са се намирали
в селото и подсъдимия им помагал в почистването на двора. Според
показанията на свидетеля Д.К., когато отишли с баща си до помпената
станция, детето е видяло подс. Д. да реже с моторен трион дървета пред
къщата на „едни софиянци, които не живеят там“. В тази част съдът
кредитира показанията свидетелите Р.Г. и С.Г.. Съдът не дава вяра на
показанията на двамата свидетели относно обстоятелството, че подсъдимия
не е излизал от дома им през целия ден, тъй като от една страна същото
противоречи на показанията на св. Н.К. и Д.К.. От друга страна, житейски
нелогично е двамата свидетели непрекъснато да са наблюдавали действията
на подсъдимия през целия ден. Според тези двама свидетели подсъдимият е
дошъл в дома им сутринта около 9,00ч. да пият кафе, след което останал там
през целия ден до късно вечерта като чистели двора, който бил много голям
(около 1 декар и половина). Доколкото помената станция е в близост до дома
им (детето е виждало свидетеля от мястото на което е стояло в автомобила на
баща си), а дворът на свидетелите е голям, няма пречка отдалечаването на
подсъдимия от имота на свидетелите до двора на помпената станция да е
останало незабелязано от тях. Същото не би отнело много време, предвид
краткото разстояние, а и от показанията на пострадалите се установява, че
след като подс. Д. влязъл в двора на помпената, те бързо са напуснали
7
мястото, т.е. действията са се развили за кратко време. Освен това в съдебно
заседание свидетелите С.Г. и Р.Г. посочиха, че се намират в приятелски
отношения с подсъдимия и по думите им ползват услугите му за извършване
на различни работи по имота им, поради което съдът ги намира за
предубедени. За отправената закана от подсъдимия, че ще отреже главите на
пострадалите и придружаващите я действия по делото не са установени други
свидетели очевидци. Въпреки това съдът дава вяра на свидетелските
показания на пострадалите, тъй като кореспондират с косвените
доказателства по делото, а именно показанията на свидетелките М.К. и Л.А..
Първата е научила за случилото се от разказа на съпруга си непосредствено
след стореното. Св. Л.А., която съдът намира за незаинтересована, тъй като
същата е в еднакво близки отношения както с пострадалите, така и с
подсъдимия, научила за действията на подсъдимия от разказа на самите
пострадали и св. К.. От показанията й се установява, че пострадалия Н.К. е
потърсил помощта й, тъй като от преживения психически дискомфорт е
почувствал и физически такъв. Именно по този повод същата е узнала за
обстоятелствата при което са били отправени заканите. В съдебно заседание
свидетелката заяви, че след като при нея първо отишъл бащата, по-късно
довели и детето. Свидетелката е възприела състоянието на двамата
пострадали след инцидента. За св. Н.К. тя посочи, че същият бил изпотен и
зачервен. Детето било прежълтяло, разтреперано и заичало.
Безспорно от посочените свидетели се установява виновността на подс.
Д., времето, мястото и начина на извършване на деянията спрямо личността
на двамата пострадали, извършени на 27.04.2020г. От свидетелските
показания на С.Г. и Р.Г. се установява, че именно на дата 27.04.2020г., подс.
Д. се е намирал в дома им, който е в непосредствена близост до
местопроизшествието. От свидетелските показания на пострадалите се
установява безспорно, че подсъдимия е осъществил деянието като е казал, че
ще им отреже главите. Тази вербелна агресия подсилил и с действия като
размахал пред св. Н.К. включения от него моторен трион. Неоснователни са
наведените от защитата доводи, че събраните доказателства са
противоречиви и не доказват подсъдимия да отправил закани към детето Д.К..
В тази връзка съдът взе предвид показанията на св. Л.А.. Пред нея детето
казало, че е било заплашено с убийство от подсъдимия. Въпреки, че
свидетелката не е очевидец на деянието, от нейните показания се извежда
заключение, че заканата за убийство е отправена и към двамата свидетели,
тъй като същата има непосредствени впечатления от състоянието на
пострадалите след това. В тази връзка неоснователни са аргументите на
защита, според които от събраните доказателства не се установявало
подсъдимия да е отравял вербална закана и извършал действия спрямо детето.
Предвид психичното състояние на детето след извършване на деянието, съдът
намира за доказан фактът, че подсъдимият е отправил закана за убийство и
към двамата пострадали.
По обвинението за отправена закана към св. М.К. на 11.05.2020г. съдът
8
намира, че доказателства за първата закана - тази отправена в 19,00 часа се
съдържат като в свидетелските показания на самата пострадала, така и в
показанията на св. Н.К., който не е свидетел очевидец, но отишъл на мястото
непосредствено след това и възприел обстоятелствата от казаното по
телефона от съпругата си. Показанията на двамата свидетели са
последователни и непротиворечиви и водят до непораждащ съмнение във
вътрешното убеждение на съда извод. Според тях, съпругата се обадила по
телефона на св. К. и го помолила да отиде по-бързо до магазина й, тъй като се
страхувала от подсъдимия, който в този момент е бил там. Показанията на
пострадалата кореспондират със съдържанието на разговора проведен от нея
на тел.112, видно от изготвения протокол за оглед 1 брой диск с надпис
„аудиозапис“ от ЕЕН 112. От него се установява, че на 11.05.2020г. от тел.112
е прието обаждане от лице представило се за М.К.. Изрично пострадалата е
посочила, че лицето „Д.А.“ й създава проблеми. На въпрос на оператора
какви са тези проблеми, отсрещната страна е отговорила – заплашва, показва
следен пръст, попържа, вика и други. Изрично е попитана дали сигналът да
бъде предаден на полицията и К. е отговорила, че желае да бъде уведомена
полицията.
Безспорно от събраните доказателства се установява, че на тази дата
подс. Д. е отправил закана за убийство към пострадалата М.К..
Обстоятелството, че тя е възприела поведението на подс. Д., изразено чрез
вербална закана за убийство се извежда както от свидетелските показания на
същата, така и от самото нейно поведение непосредствено след
възприемането на заканата за убийство. Пострадалата е потърсила първо
помощта на съпруга си, а след това е позвънила на тел. 112. Неоснователна е
защитната теза, че не е доказано авторството на деянието, тъй като
пострадалата е посочила погрешно името на подсъдимия, а го познавала
достатъчно добре. Установява се, че пострадалата е посочила правилно
първото име на подсъдимия, а и в по-късно проведените разпити, както и пред
съда, същата ясно заяви, че е имала предвид подсъдимия. За дата 11.05. 2020г.
същата заяви, че е категорична, тъй като посочи, че за всеки един от случаите
същата си е водила бележки. Освен това свърза дата с конкретен повод. По
делото бяха събрани доказателства, че отправените от подсъдимия обиди,
псувни и закани, вкл. и за убийство спрямо нея не е инцидентно. Свидетелите
СТ. М. М., ИЛ. М. ИЛ. и Г. ИВ. Г., разпитани по делото не са очевидци на
нито едно от деянията, за които на подсъдимия са подигнати настоящите
обвинения. От показанията на тези свидетели съдът извежда фактите по
принципно влошените отношения между подсъдимия и пострадалите, най-
вече тези между него и св. М.К.. Те свидетелстват и за други инциденти, при
които подсъдимият е отправял закани за убийство пред тях. А за влошените
отношения между двамата самия подсъдим също призна, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Съдът не кредитира показанията на св. С.Г. в частта,
според която на тази дата подсъдимия е бил в дома им в селото отново през
целия ден и отново е извършвал работа. На първо място свидетелката свърза
9
конкретната дата с някакво събитие, но не бе убедителна, така като направи с
дата 27.04. На второ място показанията й са в противоречие с тези на самата
пострадала и съдържанието на записа от системата 112. Поради това съдът
приема за доказано авторството, времето и мястото на деянието за отправена
закана за убийство към св. К. от подсъдимия досежно обвинението за
извършено престъпление на 11.05.2020г. в 19,00ч.
По отношение обвинението отправена закана към св. М.К. и към св.
Н.К. на 11.05.2020г. съдът намира, че събраните доказателства от разпита на
тези свидетели са логични, непортиворечиви помежду си и на останалите
доказателства по делото. Съдът вяра именно на техните показания. От тях
безспорно се установява, че на инкриминираната дата, след като първо е
отправил закана за убийство към св. М.К., подсъдимия отново е отправил
закана за убийство към нея, а също и към св. Н.К. като им казал да внимават,
че ще ги убие. Това е станало в момента, в който свидетелят К. е отишъл до
магазина на съпругата си и след като тя е поискала съдействие. По делото от
събраните доказателства се установява, че подсъдимия имал навика да стои
до магазина на пострадалата и да отправя посочените по- горе обиди, псувни
и закани. Въпреки липсата на други свидетели очевидци, съдът кредитира
показанията на пострадалите, предвид това, че това поведение на подсъдимия
е било обичайно. Именно поради това негово поведение, пострадалата е
подала жалба в полицията.Това е наложило и в по- късен момент, след
образуване на проверка от МВР спрямо подсъдимия да бъдат изготвени и
предупредителни протоколи по ЗМВР.
От събраните доказателства се формира категоричния извод на съда за
виновността на подсъдимия по подигнатите обвинения за закана за убийство
към св. Н.К. и М.К. в условията на продължавано престъпление, а именно на
два пъти и за закана за убийство към техния син Д.К.. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, касаеща повдигнатите обвинения,
доколкото те са негова защитна позиция.
При така доказаната фактическа обстановка по категоричен начин се
налага извода, че с гореописаните деяние подс. Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на три отделни престъпления по чл.144,ал.3 от
НК спрямо личността на всеки един от пострадалите.
Доказа се, че на инкриминираните дати – 27.04..2020г. и на 11.05.2020г.
подсъдимият е отправил към пострадалите – св. Д.К., св. Н.К. и св. М.К.
вербални закани за убийство, като на първата дата същата е била придружена
действия, подсилващи заканата. По този начин подсъдимият е отправил
обективирани с думи и действия закани с убийство, така че същите да бъдат
възприети от пострадалите и да представляват реална заплаха за
осъществяването им. Доказа се, че подсъдимият на 27.04.2020 г. в района на
помпената станция на *****, казал на Д.К. и баща му Н.К. „Ще ви отрежа
главите“. Тези вербални закани подсъдимият е подкрепил и засили като
държал в ръцете си моторен трион в работно състояние насочен към бащата.
10
Не само това, но и тръгнал срещу него, като пострадалия побягнал в посока на
автомобила си, където седял втория пострадал, който чувал и наблюдавал
случващото се и също възприел тези думи и действия. В случая освен
вербалната закана подсъдимият е манифестирал, че ще я изпълни с режещия
инструмент, с който преди това режел дърва и бил в работно положение.
Поради това заканването му е годно да възбуди основателен страх у когото и
да било за осъществяването му. След като един път е отправил такива закани
и същите са били узнати и от пострадалата св. М.К., то отправената на
11.05.2020г. закана за убийство първо към нея, а след това и към нея и към св.
Н.К., са от естество да предизвикат страх у тях, че престъплението за което
се заканва подсъдимия може да се осъществи. Село ***** е малко село и
всички хора се познават. За подсъдимия се знаело, че е лежал в затвора, което
подсилвало страха, че може да осъществи заканите си. Освен това
подсъдимият е въздействал върху психиката на пострадалата М.К. като
демонстрирал поведение пред други граждани и изразявал друг път заканите
си. Той влизал в магазина й, снимал с таблета си, обиждал я, заканвал се с
убийство пред клиенти в магазина й. За естеството на заканата и че същата е
предизвикала основателен страх у пострадалата съдът съди и по реакцията й,
тя се заключила, обадила се на тел. 112 и повикала съпруга си. Не било за
първи път и агресивно отношението на подсъдимия към св. Н.К.. Той често
вербално предизвиквал последния, така че пострадалия пръв да му посегне.
Такъв бил и случай на вечерта на 11.05.2020г., когато св. Н.К. отишъл да
прибере жена си. Пострадалият приближил към него и започнал да дърпа
велосипеда му с предизвикателно поведение. След тези случаи е налице
промяна в поведението на пострадалите – св. Д.К. се страхувал да излиза да
играе с други деца и се налагало да бъде воден и прибиран от по- голям,
страхувал се да спи сам. Наложило се да бъде воден на психиатър и да приема
медикаменти. Св. М.К. се страхувала да се прибира вечер сама от работа.
Свидетелят Н.К. вдигнал кръвно. Това не останало незабелязано от хората в
малкото село, за което разпитаните по делото свидетели заявиха пред съда.
Обстоятелството, че същите първоначално не можаха да си спомнят
конкретни дати и факти не може да ползва защитната теза. Така е, защото на
първо място не са станали свидетели на обстоятелствата по обвинението за
извършени деяния на 11.05.2020г., а на второ място това не е изолиран
случай.
Предвид гореизложеното съдът прие, че подс. Д. следва да бъде признат
за виновен в извършване на престъпленията по чл. 144, ал. 3 вр. чл.26, ал.1 от
НК спрямо св. Н.К. и св. М. К., а именно:
на 27.04.2020 г. и на 11.05.2020 г. в *****, община Свищов действайки
при условията на продължавано престъпление, е отправил закани за убийство
към Н. АП. К. от *****, община Свищов, както следва: На 27.04.2020 г. в
района на помпената станция на ***** като държал моторен трион в работно
състояние насочен към Н. АП. К. и синът му Д. Н. К. им казал „Ще ви отрежа
главите“; На 11.05.2020 г. в центъра на ***** казал на Н.К. и съпругата му
11
М.К. да внимават, защото ще ги убие и тези заканвания биха могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им- престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК.
на 11.05.2020 г. в *****, община Свищов, действайки при условията на
продължавано престъпление е отправил закани за убийство към М. СТ. К. от
*****, община Свищов, както следва: На 11.05.2020 г. около 19:00 часа в
центъра на ***** казал на М.К., че ще я убие; На 11.05.2020 г., малко след
извършеното около 19:00 часа деяние, в центъра на ***** казал на М.К. и на
съпруга й Н.К. да внимават, защото ще ги убие и тези заканвания биха могли
да възбудят основателен страх за осъществяването им- престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК от НК.
и в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 от НК спрямо св. Д.К.,
за това, че на 27.04.2020 г. в района на помпената станция на *****, като
държал моторен трион в работно състояние насочен към Д. Н. К. и баща му Н.
АП. К. им казал „Ще ви отрежа главите“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание чл.304
от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК да е извършил закана за убийство на неустановена дата
в средата на месец април 2020 г. в центъра на *****, като подгонил Д. Н. К.,
викайки му „Ела сега тук! Ще те убия!” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна подсъдимият е извършил спрямо св. Н.К. деянията
като на 27.04.2020г. и на 11.05.2020г. – на два пъти, като му се заканил с
убийство, изразено по вербален начин – казал, че ще им отреже главите, а
втория път – да внимават, защото ще ги убие, като на първата дата заканата
била придружена и с действия – размахване пред него на включен моторен
трион, който форсирал на близко разстояние пред него. Тези закани и
действия са от естество да предизвикат основателен страх от тяхното
осъществяването.
От обективна страна подсъдимият на 11.05.2020г. се заканил с убийство
на два пъти и на св. М.К. като й се заканил, че ще я убие, а малко по-късно
казал на нея и съпруга й, да внимават, защото ще ги убие. Тези закани и
действия са от естество да предизвикат основателен страх от
осъществяването им.
От обективна страна подсъдимият на 27.04.2020г. се заканил с убийство
и на св. Д.К., като казал, че ще им отреже главите. Тази закана и действията, с
които била придружена – размахване на включен моторен трион пред баща
му са от естество да предизвикат основателен страх от осъществяването й.
От съвкупната оценка на събраните гласни доказателствени средства се
установи обективно наличие на възможността за възникване на основателен
страх у пострадалия. Въпреки, че в обективните признаци на престъплението
по чл. 144 ал. 3 от НК - „закана с убийство“, не е включено изискване
наистина да е бил предизвикан страх от осъществяването й при
12
възприемането й от адресата, към който е насочена, от доказателствата по
делото се установява, че още с действията си на 27.04. подсъдимият е всял
страх двамата пострадали. Поради това, при действията на подсъдимия на
11.05.2020г. спрямо пострадалите М.К. и Н.К. вече е налице възможността от
основателен страх от осъществяването на заканите.
От субективна страна при осъществяване на посочените три деяния
подс. Д. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършените от него три деяния,
предвиждал е техните обществено опасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Съзнавал е съдържанието на заканите с убийство и, че
отправянето им към пострадалите Н.К. и Д.К. и насочването на включен
моторен трион биха могли да бъдат възприети от тях като действителна
заплаха, която може да бъде осъществена, което обуславя наличието на
интелектуалния елемент от субективната страна на деянията му. Съзнавал е,
че повторното отправяне на закана за убийство към пострадалия Н.К., а също
и на два пъти на закана за убийство към съпругата му св. М.К., след като
преди това е отправил закана към самия К. и детето им Д.К., би могло да
възбуди основателен страх у тях за осъществяването им.
Престъпленията спрямо св. Н.К. и спрямо св. М.К. са извършени в
условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко
едно от деянията осъществява поотделно един и същ състав на
престъплението закана за убийство към личността на пострадалото лице,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В тази
връзка неоснователни са възраженията на защита за неяснота на обвинението.
Разпоредбата на чл.26, ал.6 от НК забранява прилагането на продължавано
престъпление срещу личността на различни граждани. Престъплението по
чл.114, ал.3 от НК е в раздел V, на глава ІІ-ра – престъпление против
личността на гражданите. Ето защо няма пречка продължаваното
престъпление да се прилага по отношение на всеки един от пострадалите,
какъвто е настоящия случай.
При определяне вида и размера на наказанията за всяко едно от
извършените три отделни престъпления срещу личността на пострадалите,
които следва да бъдат наложени на подсъдимия, съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на
същото.
С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянията и дееца,
подбудите за извършването им и личността на извършителя, като определи
наказание за всяко едно от деянията.
Самият деец към момента на извършване на деянията е неосъждан,
13
поради което съдът не го определя като личност с висока степен на
обществена опасност. Обществената опасност на всяко едно от деянията е с
висока степен, т.к. е свързана с личността на гражданите, както и високия
ръст на тези престъпления в страната. По отношение на деянието спрямо св.
Д.К. съдът отчете, че същия е малолетен, поради което обществената
опасност при това деяние е по-висока. Подбудите за извършване на
престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред.
Съдът не отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете лошите
характеристични данни за подсъдимия, които извлича от предишни негови
осъждания, за което е реабилитиран.
Доколкото за престъпление чл. 144, ал. 3 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години, прилагайки разпоредбата на
чл.54 от НК, съдът определи по първото от извършените три деяния спрямо
св. Н.К., наказание в размер на осем лишаване от свобода. Съдът намери, че
са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като
наложеното наказание е лишаване от свобода е под три години и лицето е
реабилитирано към момента на извършване на деянието. Като взе предвид
всички обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери, че
напълно достатъчен за подс. Д. е изпитателен срок от три години, който е в
съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от
три години срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
По отношение на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо св. М.К.,
съдът също определи наказание в размер на осем лишаване от свобода. Съдът
намери, че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, като
определи изпитателен срок от три години, който е в съответствие с
изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от три години
срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
По отношение на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо Д.К., съдът
определи наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, тъй като е
извършено спрямо малолетен. Съдът намери, че са налице предпоставки за
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, като определи изпитателен срок от три
години, който е в съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не
надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване
от свобода.
Тъй като се касае за множество престъпления, на основание чл. 25 НК
във вр. чл. 23 НК съдът определи едно общо най-тежконаказание измежду
така наложените му три отделни наказания, а именно лишаване от свобода за
срок от осем месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването
на така наложеното общо наказание за срок от три години.
Съдът намира, че по този начин ще се осигури прилагането на
индивуалната и генерална превенции.
14
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
15
Съобщи за изтекли лични данни