Решение по дело №3084/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 август 2019 г. (в сила от 4 септември 2019 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20194430103084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 16.08.2019 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на дванадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3084  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

                   

           Производството е по иск с правно основание чл.242,във вр. с чл.128 от КТ.

          В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Е.Е.П. с ЕГН ********** против Ц.З.С.М.П.– г. в която се твърди, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор № ***., заемайки длъжността „*** ½ ***“. Излага се, че при сключването на договора ищцата имала придобит трудов стаж като практикуващ медик от 13 години и 13 дни. Сочи се, че съгласно т.3, б.“а“ от договора, между страните било уговорено заплащане на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 13%, т.е. по 1% за всяка прослужена година от трудовия стаж на ***я. Съгласно сключено допълнително споразумение към договора под № №***., основното трудово възнаграждение на ищцата било уговорено в размер на 759 лв., а дължимото от работодателя допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било увеличено на 16%. На 20.04.2019г. на осн.чл. 334, ал.1 КТ й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение със срок от 15 дни и трудовия договор бил прекратен, считано от 06.05.2019г., с последваща заповед на работодателя под № ***Твърди се, че до завеждане на исковата молба работодателя не бил изплатил на ищцата договореното допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от м. септември 2018г. до датата на прекратяване на ТПО — 06.05.2019г. Дължимото такова месечно плащане, според ищцата, било в размер на 126.72 лв. месечно, или общо за процесния период 1035.00 лв.

          Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 1035лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за заеманата длъжност „*** ½  ***“ през периода 01.09.2018г. - 06.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Ц.З.С.М.П.– г. чрез пълномощник адв.К.Д., е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че с издадена от работодателя заповед № *** било разпоредено, че на служителите, назначени в ***на допълнителен трудов договор по чл.111 от КТ, не следвало да се начислява допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Навеждат се доводи, че в съответствие с разпоредбата на чл.12, ал.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на ищцата не се следвало претендираното от нея възнаграждение. Твърди се, че ищцата била запозната с издадената от работодателя заповед № *** на ***. от отговорника на *** д-р К.К., на която дата отказала да подпише допълнително споразумение №***

В о.с.з. на 12.08.2019г. е допуснато изменение на цената на иска, който се счита предявен за сумата от 1006,80лв.

          Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното :

Не се спори между страните и се установява от приложените преписи на заявление за назначаване на работа от ***. и трудов договор №***., че ищцата е работила по допълнително  трудово правоотношение при ответника ***, считано от 01.10.2014г., заемайки длъжността *** с място на работа ***. Установява се още, че при сключване на договора страните по правоотношението са уговорили задължителните елементи по чл.66, ал.1 от КТ, в това число допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 13%.

Безспорно е също така, че към същия момент ищцата е работила по основно трудово правоотношение при ***, като същото е било и фактическото положение към 04.02.2019г., видно от декларираното в приложеното заявление от служителя до ответника с вх.№***. (на л.30).

Установява се от приложения препис на Допълнително споразумение към трудовия договор с №***., че със същото страните са уговорили промяна в трудовия си договор относно размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, като е било определено в размер на 16%.

От представения препис на Заповед на ръководителя на ответния ***се установява, че е било наредено да не се начислява от 01.09.2018г. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на служители, назначени на допълнителен трудов договор.

По делото е представено Допълнително споразумение №***към трудовия договор между страните, в което е отразено, че не се дължи допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Същото е подписано от представляващия работодателя и главен счетоводител, като не е налице положен подпис на ищцата и изрично е отразен отказ на същата да го подпише, удостоверен с подпис на двама свидетели – К.М.К. и К.С.И..

От приложените преписи на Предизвестие, изходящо от ответника с №***. и връчено на ищцата на 20.04.2019г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №***се установява, че трудовия договор между страните е бил прекратен, считано от 06.05.2019г.

Видно е от представения препис на покана, изходяща от ищцата и приета от ответника на 11.04.2019г., че е поканила работодателя да й заплати уговореното по трудовия договор допълнително възнаграждение. Изходящият от работодателя отговор не е бил връчен на служителката, видно от приложеното копие на писмо с изх.№***. и пощенски плик.

От показанията на разпитаните в о.с.з. на 12.08.2019г. свидетели К.М.К. и К.С.И. се установява, че св.К. е връчил на ищцата изготвеното от работодателя  допълнително споразумение, предвиждащо да не се заплаща допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, но след като го прочела, тя заявила, че няма да го подпише и го оставила.

           От изслушаното в о.с.з. на 12.08.2019г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е било уговорено в обсъденото Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.08.2018г., се изчислява на 1006,80лв. за процесния период от 01.09.2018г. до 06.05.2019г. Съдът възприема изцяло експертното заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

          При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

           Установи се от обсъдените доказателства, както е и безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение през порцесния период от 01.09.2018г. до 06.05.2019г.

          Безспорно се установи, че през същия период основното трудово правоотношение на ищцата е било с ***, а трудовия договор с ответника е бил за т.нар външно съвместителство по смисъла на чл.111 от КТ.

          Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от КТ всеки трудов договор следва да е сключен в писмена форма и да има соченото в закона съдържание, част от което е и уговорката между страните по правоотношението за дължимото трудово възнаграждение, в това число допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

          Нормата на чл.119 от КТ предвижда, че трудовия договор може да бъде изменян само с писмено съгласие между страните. Такова съгласие е налице при съвпадане волята на субектите, удостоверено с подписите им.

          Правоотношението между страните в настоящото производство е възникнало по нормативно установения в КТ ред с подписването на обсъдения Трудов договор №*** При това са постигнали съгласие относно всички задължителни елементи по чл.66, ал.1 от КТ, уговаряйки и допълнително възнаграждение  за трудов стаж и професионален опит в размер на 13%, изменено по размер на 16% по общо съгласие, изразено в Допълнително споразумение от 01.08.2019г.

           Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

          Част от уговореното между страните в настоящото производство трудово възнаграждение през процесния период е и заплащане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 16%. При наличието на такава уговорка в писменото им съглашение, работодателят не би могъл едностранно да разпорежда намаляване на размера или отпадане на този елемент от възнаграждението.

          Установи се, че предложената писмено от ищеца промяна на трудовия договор в такава насока не е била приета от ищцата, която е отказала да подпише изготвеното допълнително споразумение от 01.09.2019г. Ирелевантно е удостоверяването на отказа й със свидетели, т.к. промяна в правоотношението би могла да настъпи само с изрично заявено съгласие на работника или служителя.

           При констатирано от работодателя  противоречие на трудовия договор със Закона, в какъвто смисъл са доводите на ответника, същият не би могъл едностранно да налага промени в съглашението. Недействителността на трудов договор или отделни негови клаузи се обявява по изрично предвидения в КТ ред - със съдебно решение ( чл.74, ал.2, изр.първо от КТ), а такова искане ответникът не е предявил в настоящото производство, нито има данни, а и твърдение, това да е направено в друго производство. По силата на чл.74, ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не им бъде връчено. А с оглед разпоредбата на чл.75 от КТ дори и при обявена по съответния ред недействителност, отношенията между страните до момента на обявяването й се уреждат както при действителен трудов договор, когато работникът /служителят/ е действал добросъвестно /което се предполага до установяване на противното, както предвижда чл.8, ал.2 от КТ/.

          Предвид горното, съдът намира, че ищцата и ответника са обвързани от писменото им съглашение, обективирано в подписания между тях трудов договор от 29.09.2014г., изменен с допълнителното им споразумение от 01.08.2019г. При това, дължимо на ищцата е изцяло уговореното трудово възнаграждение, включващо допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 16%.

          Установи се, че размерът му за процесния период от 01.09.2018г. до 06.05.2019г. е 1006,80лв., както и е безспорно, че не е било заплатено от работодателя.

           С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.          

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв. и разноски за вещо лице в размер на 120лв.

           При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.

           Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ, във вр. с чл.12, ал.1 от НСОРЗ  Ц.З.С.М.П.– г. ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.Е.П. с ЕГН **********,***, сумата от 1 006,80лв., представляваща уговорено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.09.2018г. до 06.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2019г. до окончателното й изплащане.  

           Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК Ц.З.С.М.П.– г. ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.Е.П. с ЕГН **********,*** сумата от 300 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

           Осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК Ц.З.С.М.П.– г. ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лв. и разноски за вещо лице в размер на 120лв.

           ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от 20.08.2019г.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :