Р
Е Ш Е Н И Е
260006/14.1.2022г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№1716/2019 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени, в
условията на евентуалност, искове, с правно основание чл.496, ал.2, т.1 от КЗ
/за иска срещу главния ответник/, и чл.557, ал.1, т.2, б.“б“, вр. с чл.519,
ал.1, т.1 от КЗ /за иска срещу евентуалния ответник/.
В
исковата си молба до съда ищецът М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***,излага,
че на 26.11.2016 г., около 1:45 часа, на път VTR-1182, в района на км.3+770 м., МПС марка „Опел“, модел
„Корса“, с рег.№***, управлявано от Т.Н.П. самокатастрофира, като автомобилът
напуска пътното платно. Т.П. потърсил помощ от пътниците в МПС, марка „ВАЗ“,
модел „2121“, с рег. №***. Водачът на последния автомобил спрял в лентата за
движение от гp. Долна Оряховица към гр. Лясковец. Докато се опитвали да
изтеглят л.а. марка „Опел“, друг автомобил марка „Форд", модел „Мондео“, с
peг. № ***, движейки се от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец, управляван от Б.А.А.,
удря МПС марка „ВАЗ“. Вследствие на този инцидент на място са загинали трима
души, сред които и Т.П.. За пътния инцидент е било образувано ДП
№725/26.11.2016 г. по описа на РУП - Горна Оряховица, съответно прокурорска
преписка №3163/2016 г. по описа на ОП - Велико Търново. Ищцата е баба на
починалия при процесния пътен инцидент Т.Н.П.. Отношенията помежду им били
много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич,
подкрепа и уважение. Между тях съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка, сравнима с тази между майка и син. След смъртта на пострадалия, ищцата
на починалия изпитвала тежка скръб и не можела да преживее загубата на своя
внук. Починалият Т.П. се грижел приживе за болната си майка - С.П. (тя била
раково болна), като след смъртта му се наложило ищцата да поеме грижите за
болната си дъщеря (С.М.). Това обстоятелство довело до допълнителни страдания и
трудности за ищцата. Последната счита, че за настъпване на процесното ПТП са
допринесли действията както на водача на МПС марка „Форд", така и тези на
водача на МПС марка „ВАЗ“. Водачът на МПС, марка „Форд“ се е движел през
тъмната част на денонощието и при ограничена видимост, със скорост, която е
била над предвидената максимална такава за конкретния пътен участък (90 км./ч.,
съобразно разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП) и с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон, вследствие на което е реализирал ПТП със спрелия в
неговата пътна лента л.а. марка „ВАЗ“. От своя страна, водачът на л.а. марка
„ВАЗ“ е спрял на пътното платно в насрещното платно за движение, с предница,
насочена към насрещно движещите се автомобили, при условията на ограничена
видимост и без да обозначи автомобила си чрез светлоотразителен триъгълник или
по друг подходящ начин. В този смисъл, поведението му се намирало в причинна
връзка с последвалия удар с МПС марка „Форд“, както и с настъпилите вредоносни
последици. Следователно, с поведението си водачът на л.а. марка „ВАЗ“ е нарушил
редица законови разпоредби от ЗДвП, а именно: чл. 94. ат. 2 ЗДвП; 98, ал. 1, т.
1 ЗДвП; чл. 97, ал. 1 ЗДвП; чл. 97, ат. 2 ЗДвП; чл. 97, ат. 3 ЗДвП; чл. 97. ал.
4 ЗДвП. Твърди се в молбата, че виновният за процесното ПТП водач попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди, се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с ответното
дружество „Застрахователна компания Лев Инс” АД („ЗК Лев Инс“ АД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С. М.-Г.
и П. В. Д. - изпълнителни директори /главен ответник/- застрахователна полица №
116002600835, валидна от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г. Ищецът сочи, че
валидността на посочената полица била съмнителна. Застрахован по горепосочената
полица е „М. – Й." ЕООД. Последното дружество, като търговец, осъществяващ
внос и продажба на превозни средства, е разполагал с временни табели с
регистрационни номера, в това чисто и с табела с peг. № ***. Последното било
необходимо, тъй като МПС марка „Форд“, модел „Мондео“ не е било регистрирано и
дружеството е предоставило на лицето Б.А.А. временната табела. С тези си
действия, обаче, търговецът е нарушил законово регламентирания ред за
използването й, визиран в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях. Дружеството било предоставило регистрационния номер
на Б.А. не на изрично посочените в наредбата основания и не по установения ред,
предвид което, застрахователната полица не покривала риска от вредите,
причинени от деликвента, тъй като последният е ползвал временната табела с
регистрационен номер в нарушение на нормативната уредба. В този смисъл,
процесното ПТП се е реализирало по вина на МПС, което към датата на инцидента
не е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи се в
молбата, че към датата на пътния инцидент, водачът на МПС марка „ВАЗ“ също не
разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ето защо ищецът предявил претенции както към застрахователя „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, така и към втория ответник Гаранционен фонд, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. М. и С. С. -
изпълнителни директори /евентуален ответник/. И по двете претенции получила
отказ за плащане на обезщетение. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде осъден първият ответник да заплати на ищеца
сумата от 5000.00 лева, представляваща част от претенция, цялата в размер от
100 000 лева /частичен иск/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внук й Т.Н.П., починал
при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на
евентуалност, предявява иск срещу втори ответник Гаранционен фонд, в случай, че
искът срещу първият ответник бъде отхвърлен, за осъждане на този ответник да
заплати на ищеца сумата от 5000.00 лева, представляваща част от претенция,
цялата в размер от 100 000 лева /частичен иск/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внук й Т.Н.П.,
починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноски.
В
хода на делото, поради констатираната смърт на ищцата, същата е заличена като
страна в производството и на нейно място, на основание чл.227 от ГПК, са
конституирани правоприемниците ѝ Н.Т.П., ЕГН **********, А.Т.П., ЕГН **********,
М.В.Х., ЕГН **********, Д.В.Х., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс” АД
депозира отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете по
основание и размер. Претендира разноски. Оспорва правото на ищцата да получи
обезщетение, като излага твърдения за липса на валидно застрахователно
правоотношение по полица № 116002600835/06.10.2016 г., както и възражения
относно връзката /близките отношения/ между ищцата и починалия Т.П.. Оспорва
твърденията относно механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че вина за
произшествието има водачът на МПС марка „ВАЗ“.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, евентуалният ответник Гаранционен фонд депозира
отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска по основание и
размер.
По искане и на двамата ответници, в
настоящото производство, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, е конституирано като
подпомагаща страна двамата ответници лицето Б.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Третото лице изразява становище за
недопустимост и неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
От
представения по делото частно заверен препис от Протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие от 26.11.2016 г., се установи, че на 26.11.2016
г., на път VTR-1182,
в района на км.3+770
м., е възникнало ПТП, в следствие на което са реализирани вреди, в това число е
настъпила и смъртта на трима души. От представения частно заверен препис от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №516, се установи, че участници в
описаното ПТП са следните моторни превозни средства: лек автомобил марка
„Форд", модел „Мондео“, с peг. № ***, собственост на „М.-Й.“ ЕООД, с адрес
в гр. Лясковец, с водач Б.А.А., отразен като участник едно в ПТП и автомобил марка
„ВАЗ“, модел „2121“, с рег. №***, собственост на П. Д. Д., отразен като
участник две. От същия протокол са отразени като пострадали лица- Б.А.А.- с
фрактура на лява бедрена кост; Т. Г. К.- фрактура на лява ключица-рана; Ю.С.А.-охлузвания;
М. К. Н.-починал на място; Н. Т. П.-починал на място; Т.Н.П.- починал на място
и Д. Н. К.- фрактура на таза. По описаните МПС е отразено, че има имуществени
щети. От заключението на ВЛ по извършената САвТЕ, се установи, че на 26.11.2016
г. около 01,30 часа, лек автомобил „Форд Мондео”, с временна регистрация № ***
и водач Б.А.А. се движел през тъмната част от денонощието със скорост около 110
-s- 111 km/h (110,7 km/h), с включени къси светлини, по път VTR 1182, в посока
към гр. Лясковец към гр. Д. Оряховица. Времето е било мъгливо с видимост около
50- 70 метра при включени къси светлини. Пътното платно било навлажнено от
мъглата. В същото време лек автомобил „ВАЗ 2121” с peг. № *** бил спрял при км.
3+770 в насрещната лента за движение /спрямо своята посока на движение/ с
предна част, насочена към движещия се срещуположно лек автомобил „Форд Мондео”.
Лек автомобил „ВАЗ 2121” е бил спрян с включени къси светлини с леви гуми на
левия /западния/ край па платното, като десните му колела са били на около 1,4
метра на платното за движение. Пътуващите в него три лица са излезли от него, с
цел организиране извличането на лек автомобил „Опел Корса” с peг. № ***, който
е претърпял ПТП в предходен момент и се намирал западно от платното за движение
на банкета и канавката. Когато л. а. „Форд” достигнал на 60 + 70 м. от мястото
на последвалия удар, водачът му не е възприел светлините от фаровете на л. а
„ВАЗ 2121” и не е реагирал на възникналата ситуация, и продължил движението на
автомобила, като дясната част на автомобила е била в зоната на западния край на
платното за движение. Последвал е челен, почти централен удар между предните
части на автомобилите. При приближаване на лек автомобил „ВАЗ 2121“ от л. а.
„Форд Мондео“, зад задната част на л. а. „ВАЗ 2121“, непосредствено до нея, са
се намирали четирима човека. След достигане на фазата на максимални деформации
от удара и изравняване на скоростите на двата автомобила, те са се придвижили в
южна посока, като задната част на л. а. „ВАЗ 2121“ е ударила намиращите се до
нея лица. В процеса на движение на двата автомобила и телата на ударените
пешеходци биват отхвърлени и падат, както е описано в огледния протокол. В края
на движението на двете МПС л. а. „ВАЗ 2121“ се завъртял на около 90 градуса със
задната си час по посока на часовата стрелка и останал в канавката със задните
колела напречно на оста на платното за движение. В следствие на ПТП е причинена
смъртта на трима от лицата намиращи се зад задната част на л. а. „ВАЗ 2121“,
включително и на Т.Н.П.. ВЛ дава заключение, че ако лек автомобил „ВАЗ 2121” е
спряно извън рамките на пътното платно, произшествието е можело да се избегне.
От същото заключение става ясно, че съобразно определените зони за видимост за
конкретната ситуация от 60 - 80 метра, водачът на л. а. “Форд Мондео“ е имал
възможност да предотврати удара при движение със скорост от 61,8 до 75,6 км/час
при ) с активна употреба на спирачки в момента на възприемане па светлините на
л. а. „ВАЗ 2121“. Водачът на л. а. “Форд Мондео“ не е съобразил скоростта си със
зоната за видимост при движение в район с намалена видимост. Същият не е
направил някакъв опит за намаляване на скоростта или отклонение посоката на
движение при възприемане на насрещно спрелия л. а. „ВАЗ 2121“, което е
допринесло за настъпване на произшествието. В конкретната ситуация пострадалият
Т.Н.П. се е намирал зад задната част на л. а. „ВАЗ 2121“ и е възможно да не е
имал пряка видимост към посоката, от която е идвал л. а. “Форд Мондео“. Също
така наличието на мъгла е попречило на силно осветяване и отражение от късите
светлини на приближаващия л. а. “Форд Мондео“ към пострадалия, тъй като мъглата
затруднява проникването на светлинните лъчи. При насочено внимание и поглед към
посоката, от която е идвал л. а. “Форд Мондео“, пострадалият би могъл да го
възприеме визуално от не по-малко от 70 - 80 метра. В случая при наличието на
шум и в последствие светлини на приближаващ се автомобил, пешеходецът е имал
възможност да напусне пътното платно, тъй като се е намирал на разстояние не
по- голямо от 1,4 метра от западния край на платното. При средна скорост на
пешеходец 5 км/час (1,39 м/сек), то на пострадалия му е било необходимо 1,39
секунди време за да напусне пътното платно. В съдебно заседание ВЛ пояснява, че
ако пострадалият е бил зад ниската част на задния капак л. а. „ВАЗ 2121“, за да
закача въже, за което има данни по делото, е възможно да няма видимост към
фаровете на движещия се автомобил. По делото е прието и заключение по извършена
СМЕ, от което става ясно, че предвид резултатите от проведените оглед и
аутопсия върху трупа на лицето Т.Н.П., причината за смъртта е остра масивна
кръвозагуба в резултат от травматичното разкъсване на аортата и паренхимни
органи в коремната кухина (черен дроб, далак). ВЛ дава заключение, че между
получените при ПТП травматични увреждания на П. и настъпилата смърт е налице
пряка причинно-следствена връзка.
По
делото е приета и Присъда №72/12.07.2019 г., ведно с мотивите, постановена по
НОХД№324/2017 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, ведно Решение
№66/23.04.2020 г. на Великотърновският апелативен съд, постановено по ВНОХД№398/2019
г. по описа на същия съд, ведно с Решение №135/25.05.2021 г., постановено по
к.н.д. №501/2020 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, от която
безспорно се установи, че водачът на л. а. “Форд Мондео“ Б.А.А. е признат за
виновен в това, че на 26.11.2016 г., около 01:30 часа, на път VTR 1182
/гр.Лясковец-гр.Долна Оряховица/, на км. 3+770 с посока на движение от гр.
Долна Оряховица към гр. Лясковец, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Форд Мондео" с временен регистрационен №***, негова
собственост, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от Закона
за движение по пътищата - при избиране на скоростта си на движение извън
населено място се движел със скорост от 110,7 км.ч., като нарушил забраната да
превишава скоростта от 90 км.ч. и допуснал пътно транспортно произшествие със
спрелия в неговата пътна лента лек автомобил „ВАЗ 2121" с peг. № ***,
собственост на П. Д. Д. от гр. Долна Оряховица, в резултат на което, по непредпазливост,
причинил смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил „ВАЗ
2121" с рег.№ ***, М. К. Н., Н. Т. П. и Т.Н.П., и тримата от гр. Долна
Оряховица; средна телесна повреда на Д. Н. К. от гр. Горна Оряховица,
изразяваща се в счупване на дясната илячна кост на таза, довела до трайно
затруднение в движението на десен долен крайник за срок от два месеца и средна
телесна повреда на пътуващия в л.а. „Форд Мондео" с временен
регистрационен номер *** Т.Г. К. от с. Горски Долен Тръмбеш, общ. Г. Оряховица,
изразяваща се в счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за срок от два месеца, като деянието е
извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на
хиляда, установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа експертиза № III -
347/30.11.2016 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - В.Търново и случаят е тежък,
поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр. 1 и пр.3, б. „б", пр. 2,
във вр. с ал.4, вр. с ал.1 б. „б" и б. „в", във вр. с чл. 342, ал.1
от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП му е наложено наказание дванадесет
години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна сила. Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК,
влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо стига до
извода, че в случая са безспорно установени фактите относно извършеното престъпление
от управляващия към датата на събитието лек автомобил „Форд Мондео", с временен
регистрационен №***, Б.А., както и неговата вина. От мотивите на цитираните
съдебни актове, които имат доказателствена стойност, се установява, че
механизмът на разглежданото ПТП, установен по наказателното производство
съвпада с механизма, описан от ВЛ по приетата по делото експертиза. От мотивите
към първоинстанционната присъда става ясно, че водачът на л. а. “Форд Мондео“ Б.А.А.,
преди произшествието е възприел светлинните петна на фаровете на спрелия лек автомобил „ВАЗ 2121" с peг. № В“
1577 ВТ, но не реагирал на възникналата ситуация и продължил движението на
автомобила в дясната страна, в зоната на западния край на западната пътна лента
и в началото на западния банкет, в резултат на което настъпил челен, почти
централен удар между предните части на двата автомобила. По време на
произшествието, пострадалият Т.П. се е намирал до теглича на лек автомобил „ВАЗ
2121" /завързвал въжето на теглича/.
Видно
от представените от главния ответник писмени доказателства /частно заверени
преписи от Застрахователна полица №BG/22/116002600835/06.10.2016 г. и Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на фирми,
извършващи внос и продажба на превозни средства, за предоставените им временни
регистрационни табели/, се установи, че касателно „временна регистрационна
табела с №***“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, която е във връзка със сключен между трето лице /търговско
дружество/ и първия ответник договор, посочен по-горе. От мотивите на
цитираната по-горе присъда става ясно, че л. а. “Форд Мондео“ е собственост на Б.А.А.,
чието неправомерно поведение е установено, че е станало причина за
разглежданото ПТП, който го е придобил месеци преди произшествието /на
08.07.2016 г./ и не е изпълнил законовото изискване да регистрира автомобила по
надлежния ред в РБългария. Установи, че временният регистрационен номер бил
предоставен на А. от собственика на търговско дружество „М.-Й.“ ЕООД, гр.
Лясковец, който притежавал две табели с временни рег. №***. Няма спор, че временните
табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на МПС
на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на
държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг, и до
официално обявено изложение. Тези уговорки са и изрично вписани в договора,
сключен между застрахователя и търговското дружество. От доказателствата по
делото, установяващи механизма на процесното ПТП /описан по-горе/ и действията
на водача на л. а. “Форд Мондео“, съдът стига до извода, че последният
автомобил, с временна регистрация, не е ползван за тестване, придвижване до
съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски
обект до друг, и до официално обявено изложение, т.е. поставянето от собственика
на автомобила временна регистрационна табела е неправомерно, предвид целта на
същия за експлоатация на автомобила. На следващо място, по делото се установи,
че предоставилият табелата търговец, страна по процесния договор за
застраховка, не е изпълнил и задълженията си по договора да уведоми
застрахователя за ползването на табелата. Ползването на временния рег. номер,
както е посочено по-горе, е неправомерно и не е съобразно целта и волята на
застрахователя за обвързването му в застрахователното правоотношение. Съгласно
текста на разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ, по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. В случая съдът приема, че ползването на
временната рег. табела не е на законно основание, респ. водачът на “Форд
Мондео“, към датата на събитието не е застраховано лице. Автомобилът не е
експлоатиран на законно основание, нито съобразно обекта, предмета и целта на
застрахователния договор, поради което заключава, че соченият застрахователен
договор, касателно това МПС, към датата на произшествието няма действие между
страните, респ. застрахователят не следва да отговаря за причинените от
процесното ПТП вреди. Ето защо заключава, че на това основание искът срещу
главния ответник е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид
факта, че съдът счита главния иск за неоснователен, то следва да се произнесе
по претенцията срещу евентуалния ответник Гаранционен фонд.
Няма спор, а се установява и от
приложените по делото официални удостоверителни документи, че починалата в хода
на делото ищца М.Н.М., ЕГН ********** е баба, по майчина линия, на намерилия
смъртта си при разглежданото ПТП Т.Н.П., т.е. негова роднина по права възходяща
линия от втора степен. От събраните по делото гласни доказателства, се
установи, че М.Н.М. е живяла в едно домакинство с внука си Т.П. от ранна детска
възраст на последния. От същите доказателства става ясно, че бабата /М.М./ е
полагала преки и непосредствени грижи за внука си, тъй като неговата майка е
страдала от сериозно заболяване. Свидетелите ясно заявиха, че отношенията между
баба и внук били много близки, като до завършване на средното си образование
внукът е разчитал на помощта на баба си, а след това, когато същият е създал
свое семейство, баба му е разчитала на неговата помощ. Свидетелят И.
категорично заяви, че Т.и баба му М. били много близки в годините, като имали
силна връзка по между си. Баба му много тежко приела смъртта на Т.. Преди
смъртта му, М.М. много разчитала на помощта на внука си, като двамата, въпреки
че живеели в различни населени места, редовно поддържали контакти по между си-
„Бабата основно се грижеше за Тони, защото майка му беше слабичка. После се
залежа на легло и основно бабата се грижеше за него… Той /Т./… се надяваше
повече на баба си… След като Т.се премести и спря да живее при баба си, те пак
се виждаха. Бабата ходи да му гледа децата. Тя му помагаше в отглеждането на
децата“- са изявления на свидетеля И.. Съдът дава вяра на събраните гласни
доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
На следващо място, свидетелите са от тази категория близки на ищцата, които са
били в състояние пряко и непосредствено да възприемат отношенията между баба и
внук.
Кръгът от лица, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република
България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на
правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума
на Върховния съд /ВС/. За отправна точка при очертаване кръга на правоимащите е
използван принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно ТР №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.д.№1/2016 г., ОСНГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Предвид така дадените задължителни разяснения на нормата на чл.52 от ЗЗД
относно лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в следствие смъртта на техен близък, и с оглед събраните по делото
доказателства относно близките отношения между М.М. и починалия й, в следствие
на процесното събитие, внук Т.П., съдът стига до извода, че в случая ищцата
/починала в хода на делото/ е материалноправно легитимирана да претендира и
получи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие смъртта на
нейния внук. Що се касае до конкретния размер на вредите, чл.52 от ЗЗД указва
на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, причинените морални и
физически страдания /като в настоящия случай М.М. търпи значителни морални
болки и страдания от загубата на внука
си, предвид изградената във времето силна емоционална връзка по между им/,
начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено. При
определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено и икономическото
състояние в страната към датата на увреждането. Съобразявайки се с изложеното
относно начина и характера на увреждането, претърпените болки и страдания, както
и с трайните последици от увреждането за емоционалното състояние на починалата
в хода на производството ищца, заключава, че справедлив размер на обезщетение
за моралните й страдания е сума от 30 000 лева. За да определи този размер
за справедлив, т.е. да счете, че претендираният, в останалата му част, над
сумата от 30 000 лева е завишен, съдът се съобрази с установените по
делото факти относно възрастта на починалия Т.П. и неговата баба М.М.,
съобразно с времето, през което биха се търпели моралните страдания от
последната; обстоятелствата относно липсата на съвместно съжителство между тях,
тъй като по делото безспорно се установи, че починалият П., който към датата на
смъртта си е бил на 41 години, е живял в отделно домакинство със съжителката
си, като е имал родени три деца.
Относно направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредите от починалия, съдът счита същото за
неоснователно. По делото не се ангажираха надлежни доказателства, установяващи,
че Т.П. има принос, чрез свое неправомерно поведение, за настъпване на
вредоносния резултат. Напротив, по делото се събраха доказателства за
противното. От мотивите на Решение №66/23.04.2020 г. на Великотърновският
апелативен съд, постановено по ВНОХД№398/2019 г. по описа на същия съд, се
установи, че с оглед механизма на настъпване на събитието и мястото, на което
се е намирал при произшествието, станало причина за смъртта на Т.П., последният
е нямал възможност със свое поведение да предотврати или избегне настъпване на
вредите или да ограничи техния размер. Данни за съпричиняване се събраха за
друг участник в произшествието, но не и за П..
Поради изложеното заключава, че така
предявеният частичен иск е основателен и доказан, и следва да се уважи, като
сумата от 5 000.00 лева се присъди ведно с обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното ѝ заплащане /законна последица от забавеното изпълнение
на процесния паричен дълг/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът Гаранционен фонд, Булстат: ********* следва да заплати на ищцовата
страна направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на 600.00 лева.
На основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА на Адвокатско дружество „Г. и партньори“
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуална защита и
представителство. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус,
определен на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 580.00 лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника „Застрахователна компания Лев Инс” АД, следва
да се присъдят разноски съразмерно отхвърления срещу този ответник иск, в
размер на 690.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, М.В.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, Д.В.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: *** /правоприемници на починалата в хода на делото ищца М.Н.М., ЕГН **********/,
срещу „Застрахователна компания Лев Инс” АД („ЗК Лев Инс“ АД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В.
Д. - изпълнителни директори, осъдителен иск за заплащане на сумата от 5000.00
лева /пет хиляди лева/, представляваща част от претенция, цялата в размер от
100 000 лева /частичен иск/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внука на починалата в
хода на делото ищца Т.Н.П., починал при ПТП, настъпило на 26.11.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. М. и С.
С. - изпълнителни директори, да заплати
на Н.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Т.П., ЕГН **********, с адрес:
***, М.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.В.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, /правоприемници на починалата в хода на
делото ищца М.Н.М., ЕГН **********/, сумата от 5000.00 лева /пет хиляди лева/, представляваща част от претенция,
цялата в размер от 100 000 лева /частичен иск/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на внука на
починалата в хода на делото ищца Т.Н.П., починал при ПТП, настъпило на
26.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-07.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да им заплати
сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Б. М. и С. С. - изпълнителни директори, да заплати, на основание чл.38, ал.2,
вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, Булстат
*********, с адрес на кантората: ***, представлявано от С.Е.С.-управител,
сумата от 580.00 лева /петстотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, М.В.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.В.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Т.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, /правоприемници на починалата в хода на делото ищца М.Н.М., ЕГН **********/,
да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс” АД („ЗК Лев Инс“ АД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С. М.-Г.
и П. В. Д. - изпълнителни директори, сумата от 690.00 лева /шестстотин и
деветдесет лева/, представляваща разноски съразмерно отхвърления срещу този
ответник иск.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на двамата ответници Б.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: