Решение по дело №1690/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Производството е образувано по жалба на „Валмат 92“ ЕООД, [ЕИК], представляван от Ж. С. М., със седалище и адрес на управление [населено място], община Аврен, обл. Варна, чрез адв. С. Ж., от *** срещу Решение към MRN № 20BG004304001458R9/ 01.06.2020г. на Директор на ТД Митница [област], рег. № 32-453134/27.06.2023г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – лек автомобил употребяван с повреди [Марка], модел S, шаси **********, внос от САЩ, определена  е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 2 941.77 лева и ДДС в размер на 6 471.90 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114 § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59 ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Конкретно сочи, че мотивите в решението са основани на доказателства, които не са му представени предварително. Сочи, че отговорът на американските власти, на които се основава решението, не е представен на жалбоподателя, за да се запознае с него. Твърди, че фактурата и износната декларация се съставят едностранно от износителя и тяхната доказателствена стойност е еднаква с вносната декларация и фактурата, приложена към нея, тъй като са частни документи. Тежестта да се докаже по безспорен начин, че е договорена и платена по-висока от декларираната цена е на митническите органи, които не са успели да установят този факт, а са се позовали на износната декларация, поради отразената в нея по-висока цена. Претендира присъждане на направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. С. Ж., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – Директорът на ТД Митница - [област] към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт С. Я., в писмено становище, излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа следното:

На 01.06.2020 г. „Валмат 92“ ООД, [ЕИК], в качеството си на получател на стоката, декларира с митническа декларация с MRN № 20BG004304001458R9 за режим „допускане за свободно обращение“ пред МБ [област], стока, описана в митническата декларация /л. 38-39 от адм. преп./ като лек автомобил употребяван с повреди [Марка], модел S, цвят черен, тип електрически, мощност 75 KWDIN, шаси *********. Държава на изпращане – Съединените американски щати. Митническата стойност при деклариране е посочена в размер на 13 061.46 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при цена на стоката 6 818 USD и валутен курс 1,78484 лева за 1 USD /Щатски долар/. При декларирането от страна на вносителя към митническата декларация са представени документи за продажба /л. 40-44 от адм. преп./, в един от които – споразумението за покупка е посочена цена 6 818 щатски долара.

В митническите органи при последващ контрол възникнали съмнения относно обстоятелството дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Въз основа на възникналите съмнения от страна на А. М. и Митническо разузнаване и разследване било изпратено искане за проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа - САЩ, в съответствие със Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните администрации.

Американската служба „Митница и гранична охрана“, в отговор на искането, е върнала отговор-писмо с peг. № 32-74077/23.02.2023г. /л. 35-37 от адм. преп./ на ЦМУ на А. М., за четири автомобила, между които и процесният такъв. В него е посочено, че електронната информация за износ /EEI/ за превозни средства, изнасяни от САЩ е американският еквивалент на декларацията за износ в Европейския съюз и декларира стойността при износ за конкретната държава в рамките на ЕС. В таблица по т. 3, където са данните на процесния автомобил, е отбелязано, че стойността при износа му е в размер на 23 300 USD. Въз основа на получената информация от официалните американски власти, директорът на ТД Митница [област] е приел, че същите представляват годно доказателствено средство и обосновават съмнението, че декларираната цена при поставянето на стоки под режим не представлява договорната стойност.

По тези съображения е прието, че митническата стойност за процесния автомобил следва да се определи като се използват данните от отговора на американските митнически власти и за митническа стойност се приеме стойността, декларирана при износа – 23 300 USD или 41 586.77 лева, като се добавят разходите по транспортирането до България – 500 USD - общо 42 479.19 лева. В резултат на което и на основание чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за декларираната стока по MRN № 20BG004304001458R9/01.06.2020г. административният орган е приел, че възниква задължение за допълнително заплащане мито – 2 941.77 лева и данък върху добавена стойност 6 471.90 лева, след приспадане на вече платените суми.

С писмо рег. № 32-167268/03.05.2023 г. /л. 11-12 от адм. преп./, в съответствие с чл. 22 § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., деклараторът е уведомен за констатациите от проведения последващ контрол, както и за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи и за възможността да се запознае с документите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за становище. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 15.05.2023г., като в посочения в писмото срок не е депозирано становище.

По искане на жалбоподателя по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че посочената в процесната МД стойност на автомобила е платена по банков път, както следва – на 06.03.2020г. – 11 944.15 лв. и на 12.03.2020г. – 510.15 лв. Вещото лице не е установило документи, установяващи задължение за плащане на други суми за посочената стока – лек автомобил [Марка], модел S с посочените идентификационни данни, извън платените, които отговарят на декларираната в МД стойност.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение 32-453134/27.06.2023г. на Директора на Териториална дирекция – Митница – [област], към MRN 20BG004304001458R9/01.06.2020г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – лек автомобил употребяван с повреди [Марка], модел S, шаси *******, внос от САЩ, определена  е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 2 941.77 лева и ДДС в размер на 6 471.90 лева, ведно с лихва за забава. Решението е съобщено на дружеството на 11.07.2023г., а жалбата е подадена на електронната поща на Митница [област] на 25.07.2023г.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19 ал. 1 от Закона за митниците. Индивидуалният административен акт, предмет на осъществения в настоящото съдебно производство контрол за законосъобразност, е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22 § 6, алинея първа от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Решението обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон, т.к. необосновано и в противоречие на правилата за остойностяване са приели, че обявената стойност на стоката в износната декларация е митническата стойност, посочена в електронна информация за износ Electronic Export Information от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон, в частност определяне на митническата стойност по процесния внос на база само на получения отговор от американските митнически власти.

Процесната митническа декларация е предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл. 48 от МКС във вр. чл. 84 от ЗМ. За целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, по арг. от чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Налице е и възможност за проверка на счетоводната и други видове отчетност на декларатора, отнасящи се до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи разполагат с възможността да извършват и проверка на стоките и/ или да вземат проби, в случай че са налице условията за това. Такива проверки не са извършвани, защото ако бяха, щяха да установят това, което съгласно заключението на вещото лице по приетата експертиза, се установява, а именно, че няма счетоводни записвания за суми, различни от декларираните от жалбоподателя в МД, дължими за внесения автомобил.

Митническото остойностяване, съгласно правната уредба на Съюза, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., ************, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., ************, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70 §1 и §2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., ************, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Договорната стойност на стоките по чл. 70 от Регламента при митническото им остойностяване има приоритет, но въпреки това разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предоставя възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали договорната цена представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето на поисканата допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно §2, на същата разпоредба от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

От съдържанието на решението се установява, че новата стойност на внесената стока митническите органи обосновават с получената от Американската служба „Митници и гранична охрана“ информация за посочената при износа цена на употребявания автомобил. В съдържанието на легализирания превод на предоставената от Департамента на САЩ информация не е ясно дали фигуриращата в справката сума е продажна цена или за декларирана себестойност на автомобила. Не е ясно и дали жалбоподателят е получател на процесния автомобил, тъй като в предоставената „Електронна информация за износ“, именно в която е посочена сумата от 23 300 щ.д., не е посочен такъв, а дружеството „Алекс БГ 2008“ ООД. Досежно така упоменатата сума, доколкото ответникът именно нея коментира като един от факторите, обосноваващ основателното му съмнение, следва да се отбележи, че в „Електронна информация за износ“ т. 20 /л. 37 от адм. преп./, предоставена от американските власти, тази сума е формулирана по следния начин: „стойност /в щатски долари, без центове/. Продажна цена или себестойност, ако не е продадено/“. Тази условност, отбелязана в последната графа обосновава евентуалността на посочената стойност, зависеща от това, дали вещта е продадена, тоест че е възможно при продажба да се уговори стойност, различна от посочената. Именно това е сторено в Удостоверението за прехвърляне /л. 42 от адм. преп./, където между страните Ф. П. К. като продавач и Валмат 92 ООД като купувач, е уговорена продажна цена в размер от 6 818 щ.д. Още повече, че в съдържанието на анализа към представената информация изрично е записано, че въпросната информация не следва да се счита за официална. В допълнение следва да бъде посочено, че административният орган, не оспорва автентичността на представеното удостоверение за прехвърляне от 22.03.2020г., включително уговорената между страните продажна цена на автомобила, и въпреки това е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за това, че не са налице основания за неприемане на митническата стойност, посочена от жалбоподателя.

При определяне на митническата стойност на употребявания автомобил, при всеки отделен случай следва да се отчете и износването, като процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и др. Едва след това може да се определи нова митническа стойност. По този метод митническата стойност може да се базира на цени на нови или употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума, която да отразява състоянието на автомобила.

В настоящия случай новата митническа стойност е определена на база единствено на електронна информация за износ Electronic Export Information от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Видно от отговора на американските власти рег. № 32-74077/23.02.2023г., от страна на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е представена единствено електронна информация за износ (ЕЕІ) ITN: X20200413810170 и пояснения по съдържанието й. Макар отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ да е официален документ - съставен е от длъжностно лице, в рамките на процедурата по сътрудничество по Спогодбата, съдът споделя възражението на жалбоподателя, че същият по арг. от чл.179 ал.1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията, направени пред американските власти и за извършените от тях и пред тях действия. Така, в контекста на съдържанието на дадения отговор, същият има удостоверителна сила единствено относно характера на ЕЕI - че е американския еквивалент на декларация за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в тази декларация. Самата износна декларация също не е официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност.

Както е приел СЕС в Решение от 15 [община] 2011г. по дело С-138/10, ДП Груп, точки 33 - 35, съгласно чл.59, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм. МКС), в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни. С оглед на това, митническата декларация представлява, видно и от член 5, точка 12 от МКС, актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим. Затова поради естеството си на едностранен акт, стойността на стоката декларирана при износа в тази декларация, не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили.

Следва да се има предвид, че правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МКС не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Освен това нито от страна на американските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл. 48 от МКС. Въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Гореизложените установявания обосновават извода, че липсват каквито и да са данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност.

От изложеното се налага извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната стойност – тази, която е действително платена по представеното удостоверение за прехвърляне от 03.04.2019г. В този смисъл не са били налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно са и определените суми за доплащане за мито и ДДС, както и лихви за забава.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебните разноски общо в размер на 1 530 лв., от които 1080 лв. платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. внесена държавна такса и 400 лв. депозит за експертиза. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението, тъй като размерът на претендираното възнаграждение е под нормативния минимум съгласно текста на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

На основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-453134/27.06.2023г. към MRN № 20BG004304001458R9/ 01.06.2020г. на Директор на ТД Митница [област], с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – лек автомобил употребяван с повреди [Марка], модел S, шаси ********, внос от САЩ, определена е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 2 941.77 лева и ДДС в размер на 6 471.90 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114 § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59 ал. 2 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница [област] към Агенция Митници да заплати на „Валмат 92“ ЕООД, [ЕИК], представляван от Ж. С. М., със седалище и адрес на управление [населено място], община Аврен, обл. Варна направените по делото разноски в размер на 1 530 /хиляда петстотин и тридесет/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.