Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр. Перник, 12.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря Е. В., като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 602 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.Д.С.,
с адрес ***, против решение № КПК-65 от 05.11.2021 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – П.***,
с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-121 от 08.10.2021 г. против
разпореждане № 131-00-1263-3 от 23.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – П.***. С разпореждането, на основание чл. 54ж, ал.
1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение
за безработица.
В жалбата се сочи, че обжалвания акт е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Счита, че доводите, с които е отказано отпускане на обезщетение за
безработица са в следствие на твърде стестнително и ограничително тълкуване на Споразумението
за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейското обединение за атомна енергия (Споразумението за
оттегляне), и по конкретно чл. 30, чл. 31 и чл. 32, което не е съобразено с
регламент № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета за
координация на системите за социална сигурност, което е довело до нарушение на материалния закон,
нарушение на съдопроизводствените правила и несъответствие на акта с целта на закона.
Иска се оспореното решение на директора на ТП на НОИ – П.***, и потвърденото с
него разпореждане да се отменят.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, за
представител изпраща адвокат М.Г. ***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, за
което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП– П.*** на НОИ, редовно призован, в проведеното
съдебно заседание за представител изпраща гл. юрисконсулт Й. С., която оспорва
жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както прави и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1
от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са
засегнати от оспорения административния акт, депозирана е в срока по чл. 118,
ал. 1 от КСО и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП–П.*** на НОИ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Административното
производство е започнало по заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица с вх. № 131-00-1263/05.08.2021
г., подадено от жалбоподателя до
директора на ТП– П.*** на НОИ. В заявлението В.С. декларирала, че е упражнявала
трудова дейност в друга държава – UK, за периода
23.10.2003 г. до 31.07.2021 г., като считано от 31.07.2021 г. трудовото й
правоотношение със Skanska
UK PLc, е прекратено. Попълнено било и заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС (л. 34
от делото), в което било посочено, че необходимо е удостоверяване на
осигурителните периоди на В.С. в UK, съответно посочени и при конкретни работодатели. Документите били приети от
експерт по осигуряването при ТП на НОИ - П.***, за което била съставена справка
за приети, върнати и липсващи документи (л. 31 от делото).
На
12.08.2021 г. чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна
информация между НОИ и осигурителните институции в държавите членки на ЕС, били
изпратени структуриран електронен документ U001CB – Искане
за осигурително досие (л. 26 от делото) и структуриран електронен документ U003 – Искане за информация за заплатата до компетентната институция на
Великобритания (л. 29 от делото).
На
13.08.2021 г. производството е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО с
разпореждане № 131-00-1263-1 на ръководителя на осигуряването за безработица
към ТП на НОИ – П.*** (л. 24 от делото), с мотиви: изпратено искане до
компетентната институция на Великобритания за потвърждаване на осигурителни
периоди със СЕД U017.
С
разпореждане № 131-00-1263-2 от 20.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица към ТП на НОИ – П.*** (л. 18 от делото), на основание чл. 55 от АПК производството е възобновено с мотив: представен преносим документ U1 (л. 22 от делото), издаден на 27.08.2021 г. от Компетентната институция на
Великобритания.
С
разпореждане № 131-00-1263-3 от 23.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица към ТП–П.*** на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл.
54а, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е отказано отпускането на парично
обезщетение за безработица с мотиви: осигурителният период във Обединеното
кралство е от 25.04.2004 г. до 01.08.2021 г. вкл., след което няма данни за
български осигурителни периоди. Не е приложим чл. 30 от Споразумението за
оттегляне, тъй като със завръщането си в България лицето прекъсва
трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020 г. и положението
му не обхваща едновременно държава членка и Обединеното кралство. Чл. 32 от
Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди,
придобити преди и след 31.12.2020 г., с цел придобиване на социалноосигурителни
права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното
законодателство. В случая лицето не е упражнявало трудова дейност в Б., въз
основа на чието прекратяване да се преценява право на обезщетение за
безработица, вследствие което няма и български осигурителни периоди, които да
бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение.
Разпореждането е оспорено по административен ред в
указания в същото срок.
С решение № КПК-65 от 05.11.2021 г. директорът на ТП–П.*** на НОИ, е отхвърлил жалбата като
неоснователна. Посочил е, че В.С. има придобит последен осигурителен период от
25.04.2004 г. до 01.08.2021 г. по законодателството на Великобритания. Приел е,
на основание чл. 126 от Споразумението за оттегляне и предвидения в същото
преходен период – от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., чл. 30, параграф 1 и 3 от Споразумението за
оттегляне, че предпоставка за прилагане на чл. 31 от Споразумението, т.е. на
Европейските регламенти в цялост, е изпълнението на фактическия състав
разпоредбата на чл. 30, една от чиито хипотези обхваща гражданин на Съюза, спрямо
когото се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния
период, и който след края на този период продължава да се намира без прекъсване
в същата ситуация (трансгранична ситуация). На това основание административният
орган е приел, че български гражданин, упражняващ трудова дейност във
Великобритания към 31.12.2020 г., на основание която е подчинен на
законодателството на Великобритания, и който продължава да е подчинен на това
законодателство без да прекъсва тази ситуация, т.е. без да се завръща в държава
членка, остава обхванат от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. в
неговата цялост. В случай, че лицето прекъсне трансграничната ситуация –
завърне се в държавата членка и престане да бъде подчинено на законодателството
на Великобритания, същото излиза от обхвата на чл. 30 и за него не е приложима
разпоредбата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне. На това основание (чл.
30), за тези лица Регламент (ЕО) № 883/2004
продължава да е приложим само по отношение сумирането на периоди, завършени
преди и след края на преходния период за придобиване право на обезщетение,
която преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. В
случая не е приложим чл. 30 от Споразумението за оттегляне, тъй като със
завръщането си в България лицето е прекъснало трансграничната ситуация, в която
се е намирало към 31.12.2020 г. и е продължило да се намира и след тази дата,
предвид което положението му не обхваща едновременно държава членка и
Обединеното кралство. Съгласно чл. 31, параграф 2 от Споразумението, за целите
на координацията на социалната сигурност, определенията, дадени в чл. 1 на
Регламент (ЕО) № 883/2004, продължават да се прилагат, а съгласно чл. 1
компетентна институция е институцията, в която лицето е осигурено към момента
на искане на обезщетението, съответно обезщетенията се предоставят от тази
институция, а в хипотезата на чл. 30 от Споразумението същите се предоставят от
институцията на държавата, в която лицето последно е упражнявало трудова
дейност, в случая – Великобритания. В.С. не е упражнявала последно трудова
дейност в България, въз основа на която да се преценява правото на обезщетение
за безработица, поради което не е налице основание да се сумират британски
периоди с български, за придобиване право на обезщетение. В хипотезата на чл.
32 във вр. с чл. 31, параграф 2 от Споразумението за оттегляне, приложими по
отношение на В.С., НОИ не се явява компетентна институция.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – П.***, прави следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство, съгласно чл. 118, ал.
1 от КСО, е решение № КПК-65 от 05.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.***.
Оспореният административен акт на директора на ТП– П.*** на НОИ, и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП–П.*** на НОИ, са издадени от компетентни органи съгласно чл.
117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 1 от КСО. При издаването им е спазена предвидената в
закона форма и същите съдържат необходимите реквизити, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 54ж, ал. 1 от КСО във
вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването им са
спазени и административнопроизводствените правила.
Решението е и материално законосъобразно. Съображенията за това са
следните:
Спорът между страните се свежда до това правилно ли е прието в административното производство, че в
случай, в който български гражданин има британски осигурителен стаж, започнал
преди 31.12.2020 г., и завършил след тази дата – в случая до 31.07.2021 г., то чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 е неприложим, тъй като лицето не попада в обхвата на чл. 30 от
Споразумението за оттегляне, като
съответно приложим е чл. 32 от Споразумението, съответно дали НОИ е
компетентната институция да отпусне поисканото от жалбоподателя обезщетение за
безработица.
Като част от Европейския съюз Република България е длъжна да прилага
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите членки на Съюза. Но всяка държава членка е свободна да решава кои
категории лица подлежат на осигуряване, съгласно нейното законодателство, кои
са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви
условия, как се изчислява размера на обезщетенията и пр. Общите правила и
принципи за координация на системите за
социална сигурност са установени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент (ЕО) № 883/2004г.
Следва да се има предвид, че считано от 31.01.2020 г. Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, когато изтече
преходният период, или период на изпълнение, уговорен в чл. 126 от
Споразумението за оттегляне. След тази
дата временно, считано от 01.01.2021 г.
и до приключване на процедурите, необходими за неговото влизане в сила, между ЕС и Обединеното Кралство и Северна
Ирландия, се прилага Споразумението за търговия и сътрудничество. Част от него е и Протокол относно
координацията на системите за социална сигурност.
Разпоредбите на Споразумението за оттегляне уреждат прилагането на
Регламент № 883/2004 г. и Регламент № 987/2009 г. в зависимост от
обстоятелството в коя от разпоредбите на Споразумението за оттегляне попада
заинтересованото лице. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне
определя групи лица, спрямо които са приложими правилата за координация на
системите за социална сигурност в цялост. Разпоредбата на чл. 32 от
Споразумението определя специални случаи, които не попадат или вече не попадат
в обхвата на чл. 30. За тези специални случаи се прилага принципът за сумиране
на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за
придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди.
Не се спори по делото, че жалбоподателят е български гражданин, а като
такъв е гражданин на държава – членка на ЕС, както и че има удостоверен
последен осигурителен период в Обединеното кралство от 25.04.2004 г. до
01.08.2021 г., без да е полаган след това български стаж. При това положение
жалбоподателят е лице, спрямо което не намира приложение Регламент ЕО №
883/2004 г. Със завръщането си в Република България лицето е прекъснало
трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020 г. Съгласно
параграф 2, чл. 30 от Споразумението за оттегляне лицата, определени в параграф
1 попадат в персоналния обхват на чл. 30 дотогава, докато продължават да се
намират без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф,
обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство. При прекъснатата
трансгранична ситуация на 01.08.2021 г., т. е. след 31.12.2020 г., лицето
попада в обхвата на специалните случаи по чл. 32 от Споразумението за
оттегляне. Административният орган правилно е приел, че преценката на правото
на обезщетение за безработица не следва да е по правилата на Регламент ЕО №
883/2004 г. и следва да бъде постановен отказ за отпускане на обезщетение за
безработица. Компетентната институция е институцията, в която лицето е
осигурявано към момента на исканото обезщетение. Следва да бъде отчетено, че
жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност в България след 31.12.2020
г., въз основа на която да се преценя правото на обезщетение за безработица,
поради което и няма български осигурителни периоди, които да се сумират с
британски период за придобиване на право на обезщетение.
Предвид горното, доколкото в настоящия случай не е установен след
31.12.2020 г. български стаж, се налага извод, че отказът за отпускане на
обезщетение за безработица е правилен. Въз основа на събраните по делото
доказателства настоящия съдебен състав счита, че в случая административният
орган, издал оспореното решение, е действал съобразно изискванията на закона.
Оставяйки в сила оспореното пред него разпореждане, директорът на ТП– П.*** на
НОИ, е постановил правилен и
законосъобразен административен акт.
С оглед на изложеното жалбата на В.Д.С. с против решение № КПК-65 от
05.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена жалбата й
срещу разпореждане № 131-00-1263-3 от 23.09.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП– П.*** на НОИ, с което й е отказано
отпускането на парично обезщетение за безработица, ще се отхвърли като
неоснователна.
Настоящото съдебно производство е по жалба срещу решение, издадено по
оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, поради което и на основание чл. 119 от КСО решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Същите са
своевременно претендирани. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да заплати в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева, определено по реда
на чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Д.С. против решение № КПК-65 от 05.11.2021 г. на
директора на Териториално поделение – П.*** на Националния осигурителен
институт.
ОСЪЖДА
В.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Териториално поделение–П.***
на Националния осигурителен институт, съдебни разноски в размер на 100.00 (сто)
лева.
Решението на основание чл. 119
от КСО във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО не
подлежи на обжалване.
Съдия: /п/