О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…….../…….. 2019
год.
гр.Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен
състав в
закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н.
Исмал
въззивно
търговско дело № 1366 по описа за 2019 год.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба с вх. № 52113/16.07.2019 г., депозирана
от З.К.К., ЕГН **********,***, ****, действаща
чрез особения си представител адв. А Г, със
съдебен адрес:***, срещу решение № 2936/28.06.2019 г., постановено по гр. дело № 18908 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, ГО, 42-ри съдебен състав, в частта, с която, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, е прието за установено, че въззивникът - З.К. -
дължи на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез процесуалния си представител
юрк. П Б, сумата в размер на 643,34
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 2661202
от 14.10.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е
прехвърлено в полза на въззиваемия съгласно Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., както и в частта, с която, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, въззивникът е осъден да заплати сумата в общ размер на 444.00 лева – съдебно-деловодни
разноски сторени в заповедното и исковото производство.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че решението
в обжалваната част е неправилно и необосновано, поради което моли съда да го
отмени като такова. Въззивникът поддържа, че не е уведомен по надлежния ред за
извършената цесия, като изводите на съда, досежно довеждането до знанието на
длъжника за правната сделка по чл. 99 от ЗЗД, са в колизия с вътрешното му
убеждение.
В срока по чл. 263
ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който въззиваемата страна
твърди, че решението в атакуваната част е правилно и обосновано, поради което
въззивната жалба се явява неоснователна. Навежда доводи за това, че изводите на
съда, относно надлежността на уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор-цедент на
приобретателя-цесионер, са верни, доколкото същият е уведомен с факта на
връчване на книжата по делото, включително и на уведомлението за цесия, чрез
назначения от съда особен представител. Поддържа, че особеният представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, в достатъчна степен гарантира правата
на неучастващия лично в производството ответник, поради което същият е надлежен
адресат на уведомлението за цесия, доколкото особеният представител може да
извършва широк кръг от процесуални действия, с изключение на тези, за които е
необходимо одобрение от съда. Счита, че приемането на противното означава да се
даде възможност на длъжника да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, тъй като не е изпълнил задълженията си по Закона за гражданската
регистрация, а именно – да уведоми съответните институции за промяната в
местоживеенето си.
Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди съдебния акт в атакуваната част, като
правилен и законосъобразен.
Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Дължимата държавна
такса не се събира авансово от особения представител – по арг. от т. 7 от
ТРОСГТК 6/2012 г. на ВКС. Жалбата е
надлежно администрирана. Разноски за покриване на възнаграждението на адвоката
за тази инстанция обаче не са осигурени предварително, поради което въззивният
съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем
необходимостта от авансиране на сума от 351.00 лева за заплащане на минимален
размер на адвокатската услуга на назначения особен представител по защита
интереса на въззивника, с предупреждение, че при неизпълнение на това
задължение възнагражденията ще бъдат изплатени от бюджета на съда, като разхода
ще бъде принудително събран от задълженото лице по реда на чл. 77 от ГПК.
Настоящият състав на
Окръжен съд – Варна, като взе предвид доводите на страните и данните по делото,
намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК – подадена е от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
Съобразно
преценката за допустимост на производството и на
основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба
подадена от З.К.К., ЕГН **********,***, ****, действаща
чрез особения си представител адв. А Г, със
съдебен адрес:***, срещу решение № 2936/28.06.2019 г., постановено по гр. дело № 18908 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, ГО, 42-ри съдебен състав, в частта, с която, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, е прието за установено, че въззивникът - З.К. дължи на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, действащ чрез процесуалния си представител юрк. П Б сумата в
размер на 643,34 лева, представляваща
дължима главница по договор за паричен заем № 2661202 от 14.10.2016 г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено в полза на
въззиваемия съгласно Приложение № 1 от 01.08.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., както и в частта, с която, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, въззивникът е осъден да заплати сумата в общ размер на 444.00 лева – съдебно-деловодни
разноски сторени в заповедното и исковото производство.
УКАЗВА,
на основание чл. 101 от ГПК, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, че разходите по защита на въззвиника от особен представител,
назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, се авансират от насрещната страна като
ЗАДЪЛЖАВА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* в седмичен
срок от уведомяването да представи
доказателства за внесени по депозитна сметка на Окръжен съд - Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, разноски в
размер на 351.00 лева за възнаграждение
на особен представител на въззивника за настояща инстанция.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
въззиваемия, че при неизпълнение на това задължение възнагражденията ще бъдат
изплатени от бюджета на съда, като разхода ще бъде принудително събран от
задълженото лице по реда на чл. 77 от ГПК, като съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист в своя полза без да изпраща допълнително съобщение за
доброволно изпълнение и ще възложи допълнителна такса от 5.00 лева на осъдената
страна.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1366/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен съдебен състав за 23.10.2019 г. от 14:30 часа, за която дата
и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение,
а на въззивника се връчи и препис
от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.