Разпореждане по дело №270/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1452
Дата: 21 май 2019 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20182100900270
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                             Р   А    З    П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

Номер 1452                                    21.05.2019 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На  двадесет и първи  май, две хиляди и деветнадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                               

                                                           Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело  №270 по описа за 2018 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

    Постъпила е допълнителна искова молба  на основание чл.372 от ГПК в изпълнение на разпореждане №1335 от 08.05.2019 г. от страна на ищеца МБАЛ „Лайф хоспитал“ЕООД.

    Страната  оспорва възражението на ответника , че дейността, за която се претендира заплащане не е отчетена по реда и  сроковете съгласно сключения между страните договор. В процесния случай страната сочи , че не е налице неизпълнение на договор. Ответната страна твърди , че  липсва основание за плащане тъй като ищецът не е отчел надлимитната дейност надлежно със съответните документи и в срока за отчитане при въведена забрана да го отчита. За процесните месеци на ответника са представяни дебитни известия за надлимитната дейност поради което оспорването , че  не са представени финансови документи е неоснователно. Основанието за плащане на  оказаната болнична помощ е нейното извършване, а не издаването на фактурата , поради което  е без значение че въпросната фактура е издадена след изтичане на срока по чл.29 от договора. Оспорва се и възражението , че бюджетните средства на НЗОК за 2015 г. не позволяват  допълнителни корекции в увеличение на стойностите по Приложение №2 към индивидуалните договори, тъй като задължителното здравно осигуряване се регламентира със закон и се предвижда / в ЗБНЗОК за 2015 г./ че преизпълнението  на приходите от  здравноосигурителните вноски и неданъчни приходи може да се ползва като източник на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи. А от  обявения  годишен  финансов отчет за 2015 г. се установява преизпълнение на планираните приходи – т.е. – в сравнение с  планираното за 2015 г. са постъпили повече приходи от здравноосигурителни вноски. Въпреки това ответникът не  сочи причини за  неизпълнение на  предвидената възможност за плащания над лимита при наличието на парични средства. Оспорва се и възражението на ответника, че ищецът е длъжен да следи достигнатия обем като формира листа на чакащи. Страната възразява против това като се сочи , че  правото на избор на пациента не може да бъде ограничавано – да  търси за лечението си болнично заведение , което не е достигнало лимита си / чл.4 ал.2 от ЗЗО/ Изкуствено наложения лимит  задължава лечебното заведение да  отлага хоспитализирането на  пациенти и да формира листа на  чакащи за планов прием поради така създадената липса на финансов капацитет. В процесния случай е налице довършване на  леченията и това е сторено единствено за сметка на заведението. Страната сочи , че няма вменено задължение в нормативен акт , в договора, няма и в НРД за 2015 г. да бъде оказвана медицинска помощ на пациенти само в началото на месеца , а след 20-то, 25-то число  на месеца да бъдат препращани или отлагани за планов прием като болницата през това време бездейства с работещ медицински персонал и  свободни стаи и легла. Цитира се и  практика на СГС – Решение №1490 от 13.07.2018 г. по т.д.№3390/17 г. Оспорва се възражението на ответника, че не дължи исковата сума, тъй като тя е за дейност, която надвишава месечната стойност, определена в Приложение №2. Фондът е създаден  да посредничи между пациента и  изпълнителя на медицинска помощ, на лечебните заведения е забранено да искат заплащане от  пациентите за оказаната медицинска помощ именно  поради наличната гаранцията, регламентирана от конституционния ангажимент на държавата за достъпно здравеопазване. Ответникът не е представил доказателства, от които да е видно , че е отхвърлил от заплащане  процесните случаи както изисква договора. Изводът , който се налага, е  че изпълнените клинични пътеки – премдет на настоящия спор са отчетени в ежедневните отчети по договорения ред и не са отхвърлени от Възложителя с месечно известие, както  е договорено. Не става ясно и дали се оспорва размера на претендираната оказана болнична медицинска помощ, незаплатена от НЗОК. По възражението за непосочените  нищожни клаузи  ищецът сочи следното: според него  нищожни са следните клаузи в договора : чл.20 т.6 – извършената и отчетена  дейност е в рамките  на стойностите, посочени в приложение №2 „Стойности на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП; - чл.40 ал.6 – Изпълнителят не може да отчита с финансово – отчетни документи дейности / лекарствени  продукти/ медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложение №2 към сключените от  него договори; - чл.30 ал.2 т.1 – че отчетните документи на изпълнителя не се приемат  когато сумите по фактурите и спецификациите не отговарят на изискванията на чл.40  са в противоречие с духа на ЗЗО  - счита се че тези разпоредби са нищожни като противоречащи на чл.35 от ЗЗО, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и не произвеждат действие  между страните по договора, в противоречие са с духа и целта на ЗЗО и с основните клаузи на сключения между страните договор. Посочените клаузи от договора противоречат на чл.2 ал.1 т.7 във вр. с чл.29 от НРД за МД за 2015 г.; чл.31 т.2 от НРД 2015 г. и във вр. с чл.59 ал.2 от ЗЗО – договорите  не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Ищецът сочи , че няма основания да отказва лечение , а  лечението го ангажира с разходи. Извършените дейности подлежат също на заплащане по силата на договора и като не ги заплаща НЗОК не изпълнява своите задължения по договора. Страната е  приложила към отговора писмени доказателства по опис в единадесет пункта в т.ч.  и практика на съдилищата по спорните въпроси на които изрично се позовава в становището си – решения на Апелативни съдилища и др. В заклъчение – исковата молба се поддържа изцяло  и с допълнително излъжените аргументи като  сумата се претендира в пълен размер – за всички оказани случаи на болнична помощ. Претендират се и разноските по делото.

      На основание чл.373 от ГПК на ответника  следва да бъде  връчен препис от допълнителната искова молба като се даде двуседмичен срок за  депозиране на  отговори.

 

      На осн. чл.373 от ГПК, съдът

 

      Р А З П О Р Е Д И :

 

     ПРЕПИС  от допълнителната искова  молба  ведно с приложенията към нея да се връчи на ответника по делото – Националната здравноосигурителна каса - София като дава на същия двуседмичен срок за подаване на отговор.

    

        

                                                                              

                                                   Окр. съдия: