Решение по дело №3334/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 213
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100503334
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Варна , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503334 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Н. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 3484/27.07.2020 год., постановено по гр. дело №
16490/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу
„Електроразпределение – Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Е, отрицателен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът К.
Н. К. ЕГН ********** от гр. Варна не дължи на ответника „Електроразпределение – Север“
АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата от 5797, 43 лева, представляваща
стойността на начислено количество ел. енергия за периода 06.01.2017 год. – 14.06.2019 год.
за обект с аб. № **********, находящ се в ***, за която сума е издадена фактура №
**********/20.09.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на приети по делото
писмени доказателства, до неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
По делото е установено, че ищецът (настоящ въззивник) е битов абонат и отчитането
на потребяваната от обекта му ел. енергия е по две тарифи – нощна и дневна, съответно –
1.8.1 и 1.8.2. При положение, че не е подавал заявление за промяна на параметризацията на
електромера чрез отчет и по трета тарифа (1.8.3 за върхова енергия), съгласно чл. 11 от ПИКЕЕ и
чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, за да се отчита потреблението му и по нея, то и отчетът на потребената ел.
енергия по незаявена от абоната тарифа е недопустим, още повече, че липсват одобрени от КЕВР
определени цени на върхова енергия за битови абонати. Неправилни са изводите на
първоинстанционния съд, че служебно начисленото количество ел. енергия по партидата на ищеца
е реално потребено, тъй като подобен извод от ангажираните по делото доказателства не може да
1
бъде изведен. В случая не е установено каквото и да било вмешателство в СТИ; не е ясна
причината за разминаването на показанията между дневната и нощна тарифа, както и обозначената
в т.нар. „скрит регистър" - 1.8.3, както и по каква причина регистърът, по който е извършената
корекция, се явява „скрит" и кое е наложило неговото отчитане и фактуриране.
Твърди се също, че отчитането на потребена ел. енергия в скрит регистър е в противоречие с
подзаконовите нормативни актове и по – конкретно с Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, редакция ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г., която предвижда, че СТИ
трябва да има показващо устройство, което да е видимо за потребителя и действащата в момента
тарифа трябва да е показана (индикирана), а също и при наличието на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички
съответни памети, поради което и чрез отчитането на потребена ел. енергия в скрит регистър
потребителят е лишен от възможността да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия,
както и за цената, която дължи за нея.
Излага още, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново денонощно
измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както е в случая. По делото не
е установено в кой конкретен часови диапазон е извършено потреблението, поради което и
начисляването на процесната сума е незаконосъоразно, тъй като е в противоречие на цитираните
по – горе норми.
Наведени са и оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила, протоколът за
монтаж № 1201160/05.01.2017г. не е обсъден ведно с всички останали събрани по делото
доказателства, а данните в протокола са възприети безкритично от съда, като не е взето предвид
оспорването на обсъждания документ от страна на ищеца. Посочва се също, че при
документирането на извършената на 14.06.2019 год. проверка на електромера и демонтирането му,
са нарушени изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и по конкретно чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, доколкото при
проверката не са установени несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или
функционалността на СТИ, няма данни и за съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент, поради което и не са били налице, предвидените в ПИКЕЕ
основания за демонтиране на електромера и изпращането му за експертиза в БИМ.
В резултат на изложеното въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно,
като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което предявеният
отрицателен установителен иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„Електроразпределение – Север“ АД, със седалище гр. Варна, чрез процесулен представител,
оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си.
В съдебно заседания въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от К. Н. К. от гр. Варна срещу
2
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, отрицателен установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5797, 43 лева, представляваща стойност на начислено количество
електрическа енергия за периода 06.01.2017 год. – 14.06.2019 год. за обект на потребление,
находящ се в ***, с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало фактура
№ **********/20.09.2019 год.
В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. На 26.09.2019 год. бил уведомен от ответното дружество, че дължи сумата от
5797, 43 лева за начислена ел. енергия за периода 06.01.2017 год. – 14.06.2019 год. за
гореописания обект на потребление. Ищецът оспорва дължимостта на горната сума, тъй като
не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и поради
това, че липсва законно основание за извършване на едностранна промяна на сметките на
потребителите от страна на електроразпределителните дружества. Поддържа, че е заплатил изцяло
всички месечни сметки по партидата, като размерът на начислената му сума е произволно определен. Твърди, че
при извършване на проверката на електромера, измерващ доставяните до обекта му количества ел. енергия, на
14.06.2019 год. е нарушен чл. 58 ПИКЕЕ, тъй като мрежовият оператор не е уведомил органите на МВР, което е
съществено нарушение на процедурата по ПИКЕЕ. Посочва се също, че при документирането на
извършената на 14.06.2019 год. проверка на електромера и демонтирането му, са нарушени
изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и по конкретно чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, доколкото при проверката
не са установени несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността
на СТИ, няма данни и за съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване
елемент, поради което и не са били налице, предвидените в ПИКЕЕ основания за демонтиране на
електромера и изпращането му за експертиза в БИМ, а оттам и за начисляване на допълнителни
количества ел. енергия за процесния обект на потребление.
По тези съображения счита, че не дължи на ответника горната сума и настоява искът
му да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който
дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума се дължи на
основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019
год. Навежда, че е извършена проверка на средството за измерване, измерващо доставяната
до обекта на ищеца ел. енергия, при която са спазени изискванията на ПИКЕЕ. За
проверката е съставен констативен протокол, който отговаря на изискванията на ПИКЕЕ.
Установено е, че в невизуализиран регистър 1.8.3 има натрупани количества ел. енергия.
Метрологичната проверка от БИМ е констатирала наличие на преминала ел. енергия от
31615 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3, при което и на основание чл. 55 от ПИКЕЕ е
начислено посоченото количество ел. енергия за обекта на ищеца, чиято стойност той дължи
на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в ***, с аб. № **********.
От КП № 1105753/14.06.2019 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 1114 0216 6617 6082, монтиран на обекта на потребление на ищеца в ***,
3
с аб. № **********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 –
7466 кВтч; 1.8.2 – 14271 кВтч; 1.8.3 – 31615 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 53353 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507377 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е извършена в присъствието на майката на ищеца – Силвия Христова Керанова,
подписала протокола без забележки. Протоколът е подписан и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна, извършили проверката.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1773/11.09.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел.
енергия на тарифа 15.8.3 (1.8.3) – 31615 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на
технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 31615 кВтч за периода 06.01.2017
год. – 14.06.2019 год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ. За стойността на горното количество ел. енергия от 31615 кВтч е издадена фактура
с № **********/20.09.2019 год. за сумата от 5797, 43 лева.
От констативен протокол № *********.01.2017 год. (л. 43 от делото на РС-Варна) е
видно, че на посочената дата на обекта на ищеца, находящ се в ***, с аб. № **********, е
монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6617 6082 с нулеви показания по всички
тарифи, вкл. и по тарифи 1.8.3; 1.8.4 и 1.8.0. Монтажа на електромера е извършен в
присъствието на ищеца, подписал протокола без забележки.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция,
се установява, че в процесния период – 06.01.2017 год. – 14.06.2019 год., в обекта на
потребление на ищеца потребявана ел. енергия е измервана единствено от електромера с
фабр. № 1114 0216 6617 6082. Процесният електромер е произведен през 2016 год.,
преминал е първоначална метрологична проверка през същата 2016 г. Метрологичната му
годност е шест години, изтича в края на 2022 год. и към момента на проверката на дата
14.06.2019 год. е в срок на метрологична годност. При монтажа на електромера същият е с
нулеви показания по всички тарифи, т. е., бил е нов, неупотребяван, не е бил включван в
електрическата мрежа и няма как да е записал в паметта си някакви показания.
Констатираното в невизуализираната тарифа 1.8.3 количество ел. енергия е преминало през
измервателната схема на СТИ, респ. е измерено от електромера, съответно доставено от
доставчика и потребено от обекта на ищеца. Няма данни за вмешателство върху
измервателната схема, в която е било включено процесното СТИ, налице е вмешателство в
тарифната схема, което се състои в неправомерно претарифиране по отделните регистри и е
с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра – 1.8.1 за нощна тарифа и 1.8.2 –
за дневна тарифа. Софуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на
́
консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към „скрития“ (т. е., към
неактивиран за търговски отчет) регистър, при което електромерът е отчел цялото
количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия. Процесният електромер тип МЕ 162
„ISKRA EMECO“ е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия
по двата визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество ел.
енергия в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е възможно да бъде
отразено там само след човешка намеса – чрез софуерно проникване в паметта на
електромера.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че количеството ел. енергия от 31615
4
кВтч е правилно остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията
за процесния период.
От показанията на свидетеля С. Н. Г., служител в ответното дружество, ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК се установява, че свидетелят е бил част от екипа,
извършил проверка на СТИ в обекта на ищеца. При проверката на електромера са
установили софтуерна манипулация – наличие на показания в друг регистър, който не е
визуализиран на дисплея. Според свидетеля при проверките винаги присъства свидетел,
като обичайно се търси съдействие на лице от проверявания имот. Заявява, че има
техническа възможност да провери всички тарифи на електромера – видими на дисплея и
невизуализирани – „прочитат“ се чрез лаптоп Свидетелят е участвал при монтажа и на
процесния електромер през 2017 год., заявява, че при монтажа са проверени и записани
показанията по всички регистри.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от
04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена ел. енергия в
5
невизуализирани регистри. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е
настоящия случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2
на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на ищцата в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ. Проверката и
демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това е съставен
протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно – подписан е от
съставителя и от майката на ищеца, т. е., от представител по смисъла на чл. 49, ал. 1 от
ПИКЕЕ. В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 14.06.2019 год. год. проверка, а
и на тези, отразени и в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с
изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай, отразеното в КП от 14.06.2019 год. количество ел. енергия от
31615 кВтч в невизуализирания регистър 1.8.3 е потвърдено от метрологичната експертиза
на БИМ, РО Русе, както и от заключението на СТЕ. Що се касае до периода на корекцията,
то предвид представения по делото констативен протокол за монтаж на електромер от дата
05.01.2017 год. съдът намира, че периодът на корекцията е определен в съответствие с чл.
55, ал. 1 ПИКЕЕ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 5797, 43 лева.
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доводите на въззивника за липса на основание за коригиране на сметката му за ел.
енергия за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за
коригиране на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са нормативни актове и са
задължителни за страните.
Доводите на въззивника, че след като не е подавал заявление за промяна на
параметризацията на електромера чрез отчет и по трета тарифа (1.8.3 за върхова енергия),
съгласно чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, за да се отчита потреблението му и по нея, то и
отчетът на потребената ел. енергия по незаявена от абоната тарифа бил недопустим, съдът намира
за неоснователни.
Съгласно чл. 120, ал. 4 ЗЕ к огато утвърдените тарифи предоставят възможност на
клиентите да избират начина на измерване на количеството електрическа енергия,
операторът на електропреносната мрежа или операторът на електроразпределителна мрежа е
длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор
на клиента. В същият смисъл е и чл. 11 от ПИКЕЕ. Цитираните норми са неотносими в
6
случая. Установеното в невизуализираната тарифа 1.8.3 количество ел. енергия е в резултат
на намеса (манипулиране) в тарифната схема на електромера, което се състои в
неправомерно претарифиране по отделните регистри и е с цел неотчитане в пълен обем при
периодичните месечни отчети на потребената ел. енергия по двата видими регистъра – 1.8.1
за нощна тарифа и 1.8.2 – за дневна тарифа.
Доводите, че липсвали доказателства, че служебно начисленото количество ел. енергия
по партидата на ищеца е реално потребено, тъй като подобен извод от ангажираните по делото
доказателства не може да бъде изведен, също са неоснователни.
От анализа на писмените доказателства, обсъдени във връзка със заключението на
СТЕ, се налага извода, че количеството ел. енергия от 31615 кВтч е реално доставено от
доставчика и потребено от обекта на ищеца. Установено е по делото, че при монтажа на
електромера на обекта на ищеца на дата 05.01.2017 год., същият е бил нов, неупотребяван, с
нулеви показания по всички регистри, вкл. и по регистър 1.8.3 и регистър 1.8.0 (т. нар.
„сумарен регистър“, в който се записва цялото преминало през електромера и доставено до
обекта на потребление количество ел. енергия), установено е също, че сборът от
количествата ел. енергия по регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 съответстват на количеството ел.
енергия, съдържащо се в „сумарния регистър“, при което и количеството ел. енергия от
31615 кВтч е преминало през измервателната схема на СТИ, измерено е от СТИ, съответно
доставено е от доставчика и е потребено от обекта на ищеца, но не е отчетено при
периодичните месечни отчети именно поради софтуерната намеса в тарифната схема на
електромера.
Доводите на въззивника, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия
само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за
търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при
реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1476 лева е основателно.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание във въззивната инстанция, поради което и заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение от 1476 лева е прекомерно от гледище на изискванията на чл.
78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 744 лева, с вкл. ДДС (620 лева без вкл. ДДС).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3484/27.07.2020 год., постановено по гр. дело №
16490/2019 год. по описа на РС-Варна;
7
ОСЪЖДА К. Н. К. ЕГН ********** от *** да заплати на „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 744 лева
(седемстотин четиридесет и четири лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението
на чл. 78, ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8