№ 393
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120201517 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „...” ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „... 1“ № 83, ет. 1,
aп. 1, управлявано и представлявано от ...а против наказателно постановление
№ 1411/24.02.2021г., издадено от Директор на ТД „Южна морска”, съгласно
Заповед № ЗAM-43/32-8734 от 07.01.2019 г. на Директора на Агенция
„Митници”, с което за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона
за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и на същото основание, на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
3441,90 лв. и за за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и на
същото основание, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 6483,26 лева и на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с
чл. 107е, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, присъжда „...“
ЕООД, ЕИК ..., да заплати 3051.29 лв. /три хиляди петдесет и един лева и
двадесет и девет стотинки/, представляващи пазарната цена на стоките,
предмет на първото нарушение, съгласно чл. 4, т. 39 от ЗАДС и на основание
чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 107е, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните
складове, присъжда „...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати 5753,97 лв. /пет хиляди
седемстотин петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляващи пазарната цена на стоките, предмет на второто нарушение,
1
съгласно чл. 4, т. 39 от ЗАДС.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен представител. Моли НП, да бъде отменено. Не ангажира
доказателства. Прави искане за разноски.
Процесуалният представител на ТД Южна морска, Агенция „Митници“,
оспорва жалбата. Не ангажира доказателства. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Прави искане за разноски.
Жалбата е депозирана в законовия 7-дневен срок за обжалване на
наказателното постановление и съдържа изискуемите от закона реквизити.
Подадена е от легитимирано лице и съдът счита, че производството пред
Районен съд–гр. Бургас е редовно образувано.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с
оглед на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № ЗТД - 1000 - 282/20.05.2020 г. на директора на
Териториална дирекция Южна морска на Агенция „Митници“, било
възложено извършването на проверка за установяване на факти и
обстоятелства от значение за задълженията за акциз на „...“ ЕООД,
стопанисващо бензиностанция, находяща се в гр. Бургас.
На 27.05.2020 г. на „...“ ЕООД, било връчено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения № В0001000-РК4-ИДП2/26.05.2020 г.
Изисканите документи и електронни файлове на магнитен носител (CD), били
предоставени в определения 14-дневен срок с писмо вх. № 32-
161315/08.06.2020 г.
В хода на проверката, от предоставените от „...“ ЕООД документи и
счетоводни регистри с писмо вх. № 32-161315/08,06.2020 г., било установено
2
следното:
На 31.08.2018 г. по счетоводна сметка „304 3 Дизел Б6“ от счетоводната
отчетност на „...“ ЕООД, били заведени излишъци от 7682,010 л. „Гориво за
дизелови двигатели“ с код по КН 27102011.
На 01.01.2018 г. началното салдо (наличността) по сметка „304 3 Дизел
Б6“ за обект (бензиностанция) с адрес: гр. Бургас, ул. „...“ № 1 е 8 004 л.
Количеството съответствало на крайното салдо към 31.12.2017 г. и
количеството в резервоара в литри, приведени към температура 15 °С, по
данни от нивомерната система към 31.12.2017 г.
За периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г, в обекта - бензиностанция на
„...“ ЕООД, с адрес: гр. Бургас, ул. „...“ № 1, били получени 1 046 456 л.
За същия период, от обекта (бензиностанция) на „...“ ЕООД, били
продадени 1 057 124,010 л. „Гориво за дизелови двигатели“, видно от
счетоводната отчетност на лицето. Количеството и стойността на стоките,
били изписани на разход (по кредита) на сметка „304 3 Дизел Б6“ и
стойността на продадените стоки е осчетоводена по дебита на сметка 702. По
кредита на сметка 702, били отчетени приходите от продажби на стоки.
Натрупаните обороти по кредита на сметка 702, съответствали на данъчната
основа на облагаемите доставки, декларирани в регистър „Дневник за
продажбите“ на „...“ ЕООД с ЕИК ... в Националната агенция за приходите за
данъчните периоди от 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения №
BG001000-PK4- ИДП11/15.07.2020 г., връчени на проверяваното лице на
15.07.2020 г., били изискани документите, на основание на които били
заведени излишъците. С писмо вх. № 32- 212260/22.07.2020 г. в определения
7-дневен срок, от лицето била предоставена „Таблица- равносметка за
прихода и разхода на стоково-материални ценности 31.08.2018“. В таблицата
били нанесени данните от счетоводните регистри за начално салдо (налично
количество в началото на периода), количества по прихода (получени стоки),
количества по разхода (продадени количества). В колона 13, следваща се
счетоводна наличност - резултатна колона, от сумата на началното салдо и
количествата по прихода, били извадени количествата по разхода, като било
3
вписано отрицателно число - 2664,01лв., тоест за периода от 01.08.2018 до
31.08.2018 г., било продадено „Гориво за дизелови двигатели“ с 2664,01 л. в
повече от сбора на наличното количество към 01.01.2018г. и полученото
количество за периода с платен акциз.
За извършената проверка, бил съставен АУАН № 1332 от 27.08.2020г.,
който бил връчен на упълномощено лице, като към момента на връчването
му, не били направени възражения. В него, бил направен извод, че „...“ ЕООД
продава 2664,010 л. акцизна стока с търговско наименование „Гориво за
дизелови двигатели“ с код по КН 27102011, без документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза от установените към
31.08.2018 г. излишъци от акцизни стоки, с което е осъществил състава на чл.
126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и „...“ ЕООД държи 5018 л. акцизна стока с търговско
наименование „Гориво за дизелови двигатели“ с код по КН 27102011 без
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза от установените към 31.08.2018 г. излишъци от акцизни стоки, с което
е осъществил състава на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е
приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 126, ал.
1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и на същото
основание, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 3441,90 лв. и за за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от
ЗАДС и на същото основание, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 6483,26 лева и на основание чл. 124, ал. 1,
във връзка с чл. 107е, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове,
присъжда „...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати 3051.29 лв. /три хиляди петдесет и
един лева и двадесет и девет стотинки/, представляващи пазарната цена на
стоките, предмет на първото нарушение, съгласно чл. 4, т. 39 от ЗАДС и на
основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 107е, ал. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, присъжда „...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати 5753,97 лв. /пет
хиляди седемстотин петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляващи пазарната цена на стоките, предмет на второто нарушение,
съгласно чл. 4, т. 39 от ЗАДС.
4
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление,
поради следните съображения:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.
1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът,
в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът,
в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.
Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически
трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от
свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще
реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от
подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
5
ако е изтекла една година от извършване на нарушението, не следва да се
образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция
означава освен право да привличат към административнонаказателна
отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези
длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните
извършители.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че АНО приема, че
нарушението е извършено в периода 01.08.2018г. до 31.08.2018 г., то от
01.09.2018г., започва да тече срока, за съставяне на АУАН. Видно от
представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 27.08.2020 г,
т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен
срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок
от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта
за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено
съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния
срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от
извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на
нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да
състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от
извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на
сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на
производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен,
без да се разглежда спора по същество.
Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че е
6
допуснато разминаване в датите на издаване на НП, а именно, в шапката му,
след номера на НП е изписана 2020г, а в обстоятелствената част – 24.02.2021г.
В административно наказателното производство, няма предвиден начин за
коригиране на техническа грешка и дори гореизложеното да бъде прието за
такава, същата не може да бъде санирана в настоящото производство. От
друга страна, гореизложеното ограничава правото на защита на
жалбоподателя, което го прави още едно основание за отмяна на обжалваното
НП.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е
основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да
се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е отменено, поради което, в полза на жалбоподателя,
следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, за
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ТД Южна
морска, Агенция „Митници“, на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Бургаският
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1411/24.02.2021г., издадено от
Директор на ТД „Южна морска”, съгласно Заповед № ЗAM-43/32-8734 от
07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници” против „...” ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „... 1“ № 83, ет. 1, aп. 1,
управлявано и представлявано от ...а, с което за извършено нарушение на чл.
126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и на
същото основание, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 3441,90 лв. и за за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1,
т. 2 от ЗАДС и на същото основание, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 6483,26 лева и на основание чл.
7
124, ал. 1, във връзка с чл. 107е, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните
складове, присъжда „...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати 3051.29 лв. /три хиляди
петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляващи пазарната
цена на стоките, предмет на първото нарушение, съгласно чл. 4, т. 39 от
ЗАДС и на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 107е, ал. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове, присъжда „...“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати
5753,97 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет и три лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляващи пазарната цена на стоките, предмет на второто
нарушение, съгласно чл. 4, т. 39 от ЗАДС.
ОСЪЖДА ТД Южна морска, Агенция „Митници“, да заплати на „...”
ЕООД, ЕИК ..., сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, за направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8