№ 743
гр. Добрич, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230101468 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от: В. М. В., с която
срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на Управление:
***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ ГРУП, в условията на обективно
съденияване са предявени осъдителни искове за сумата от 2 360.00 лева - главница
и лихва за забава в размер а 220.00 лева.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърдения в исковата молба:„АТАНАСОВ ТРУП“ ЕООД ползвал
предоставена от „ВАЛБАГ“ ЕООД услуга с челен товарач. За ползваната и
предоставена услуга от „ВАЛБАГ“ ЕООД е издадена Фактура оригинал №
**********/29.08.2023 г., с дата на падеж: 11.09.2023 г., за сумата от 3 360. 00 /три
хиляди триста и шестдесет/ лева.
На 31.10.2023 г., ответното дружество е заплатило по банкова сметка на
„ВАЛБАГ“ ЕООД, сумата в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, представляващо част
от задължението по Фактура оригинал № **********/29.08.2023 г., с дата на
падеж: 11.09.2023 г.
Поради неплащане в срок от страна на „АТАНАСОВ ТРУП“ ЕООД, ЕИК ***
на сумата от 2 360.00 /две хиляди триста и шестдесет/ лева, представляваща
1
дължим остатък по цитираната по - горе фактура, ответникът дължи лихва за
забава за периода 11.09.2023 г.- 14.05.2024г.
По заявление на „ВАЛБАГ“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №20243230100424 по описа на 2024 на Районен съд
– Добрич за исковите суми срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, който депозирал в
срок възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който определя иска като допустим и вероятно основателен. Оспорва се размерът
на дължимата лихва за забава. Предлага се сключване на съдебна спогодба и
разсрочване на процесното вземане.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество поддържа иска.
Ответната страна оспорва единствено иска за заплащане на обезщетение за
забава относно размера на начислената лихва и началния момент на начисляването
и. Признава извършване на услугата с челен товарач и дължимостта на цената за
услугата след приспадане на извършеното частично плащане.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Фактура оригинал № **********/29.08.2023 г., с
дата на падеж: 11.09.2023 г., за сумата от 3 360. 00 /три хиляди триста и шестдесет/
лева. Видно от фактурата, в графа „наименование на стока/услуга/ е вписано
„услуга с челен товарач“.
По делото е приложено извлечение от банкова сметка на ищеца в ОББ,
съгласно което, на 31.10.2023 г., ответното дружество е заплатило по банкова
сметка на „ВАЛБАГ“ ЕООД, сумата в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева,
представляващо част от задължението по Фактура оригинал №
**********/29.08.2023 г., с дата на падеж: 11.09.2023 г.
По заявление на „ВАЛБАГ“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №20243230100424 по описа на 2024 на Районен съд
– Добрич за исковите суми срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, който депозирал в
срок възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Заповедния съд е указал на заявителя на осн. чл.415 ал.1 от ГПК да
предяви иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Разпореждането с дадените указания е връчено на заявителя на
18.04.2024г. Установителният иск е предявен на 16.05.2024г., в законовия срок.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Вземането на ищцовото дружество има договорен произход. Твърди се
2
договор за изработка/за услуга/. Регламентиран е в чл.258-чл.269 от ЗЗД. Искът е
предявен по реда на чл.422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК. Приложимите правни норми са
тези на чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.258-269 от ЗЗД.
Акцесорния иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника-възложител,
ищецът-изпълнител следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.)
наличието на сключен договор; 2.) че е изпълнил възложената му работа съобразно
поръчката на възложителя; 3.) приемането на работата, както и 4.) размера на
предявеното гражданско притезание.
Безспорно, съществувалите между страните отношения имат
характеристиката на договора за изработка. Договорът за изработка е
консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита за
сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения
за двете страни – за изпълнителя да изработи нещо на свой риск съобразно
поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за
изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата
действителност. Тези характеристики на правната сделка се извеждат от
разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД. Предмет на задължението на изпълнителя е
конкретен трудов резултат, т.е. изпълнителят не дължи труд, а конкретно уговорен
резултат, поради което не му се дължи възнаграждение, ако работата му не даде
резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение – арг. от чл. 267 от ЗЗД. В
конкретния случай договорът за изработка е сключен между търговци по смисъла
на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност, поради което
сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ и съгласно чл. 288 от ТЗ
спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските
сделки и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните
разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за изработка.
За доказване на учреденото облигационно правоотношение с ответника,
ищецът е представил фактура. Последната не е подписана от възложителя, но с
отговора не се оспорва извършената услуга, както и приемане на работата.
Извършеното частично погасяване на вземането по издадената фактура също
установява договореност за услугата и приемане на работата.
При горните доводи и мотиви главният иск на „ВАЛБАГ“ ЕООД като
3
основателен подлежи на уважаване.
Като основателен и следващ съдбата на главния иск е и акцесорния иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗД. В случая се касае за неизпълнение на парично задължение,
поради което се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сумата от
87,26лева законна лихва за забава за периода от 01.11.2023г. до 05.02.2024г.
В установителното производство се претендира установяване на задължение
за лихва от 11.09.2023г. до 14.05.2024г.
С оглед спецификата на установителния иск, допустим е само за
установяване вземанията за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е иска за
лихва за периода от 11.09.2023г. до 01.11.2023г. е недопустим, както и за периода от
05.02.2024г.- до 14.05.2024г. За тези периоди производството по делото като
недопустимо подлежи на прекратяване.
Изчислена с лихвен калкулатор за законна лихва на НАП размерът на
вземането за лихва върху процесното главно задължение възлиза на 85,01лв.
За този размер установителния иск подлежи на уважаване, а за горницата до
претендирания размер от 220лв следва да се отхвърли.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
сторените разноски за държавна такса в установителното производство в размер
на 144,70лв. и 600лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в заповедното
производство, а именно 50,19лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ
ГРУП, дължи на „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 2 360.00 лева, представляваща цена за предоставена услуга
от „ВАЛБАГ“ ЕООД по Фактура оригинал № **********/29.08.2023 г., ведно с
лихва за забава в размер на 85,01лева, начислена за периода 01.11.2023г.-
05.02.2024г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№
424/2024г. по описа на РС Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената законна лихва до претендираната в размер на 220.00 лева.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на Управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ -
АТАНАСОВ ГРУП, иск за присъждане на законна лихва за забава върху главното
задължение за периода от 11.09.2023г. до 01.11.2023г. и за периода от 05.02.2024г.-
до 14.05.2024г. като недопустимо.
ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
Управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ ГРУП, да заплати на
„ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените
разноски в установителното производство в размер на 144,70лв. държавна такса и
600лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
Управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ ГРУП, да заплати на
„ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените
разноски в заповедното производство в размер на 50,19лв. за държавна такса и
50лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Добрич с въззивна жалба,
депозирана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5