№ 428
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря Н.Х.К.
Ко разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103920 по
описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът К. твърди в исковата си и уточняваща я молба от 08.10.2021 г., че въз основа
на изпълнителен лист от 11.07.2013 г. на РС - по гр.д. № 783/2012 г., бил осъден да заплати
на ответника сумата от общо 1138.22 лева, от която 838.15 лева главница, с 145 лева
разноски и 155.07 лева неустойка в заповедното производство. За събиране на вземанията си
по този лист, на 25.08.2013 г., ответникът образувал изпълнително дело с №
20137650401348/2013 г. на ЧСИ Г.И., по което била му изготвена и изпратена покана за
доброволно изпълнение, извършени били и редица справки за установяване имущественото
му състояние по делото, в това число справка за наличие на трудово правоотношение,
справка Н. и К. От разпореждане на ЧСИ върху молбата за образуване било видно, че до
него било изпратено уведомление за извършване на опис на движими вещи по постоянен
адрес. Наложен бил и запор върху банкови сметки. Опис на движими вещи не бил
извършен. Не били установени и активи, срещу които да бъдело насочено изпълнението.
Със запорно съобщение с изх. № 37280/28.10.2015 г. бил изпратен запор върху банковите му
сметки в У., който бил получен при банКа на 02.11.2015 г. Този наложен на 02.11.2015 г.
запор върху банковите му сметки се явявал и последното изпълнително действие, което
било годно да прекъсне давността за вземането, предмет на изпълнителното дело, което
било видно от данните отразени на гърба на изпълнителния лист. Именно поради липсата на
извършени изпълнителни действия след 02.11.2015 г., изпълнителното дело било
прекратено, поради настъпила перемпция с постановление на ЧСИ от 27.03.2020 г. Въз
основа на изложеното и съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, перемпцията била настъпила още
на 02.11.2017 г., с което изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. С
1
разрешението дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на
изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпвало по силата на закона, а
съдебният изпълнител с постановлението си можел само да прогласи вече настъпилото
прекратяване, когато установял осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Неговият акт имал констативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство ставало по право, Ко новата давност за вземането започвала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Посочено било още, че каквото и да било основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилвали по право, с
изключение на изпълнителните действия, от извършването на които трети лица придобили
права. От датата на последното изпълнително действие, което било наложения запор върху
банкова сметка от 02.11.2015 г., започвала да тече новата 5-годишна погасителна давност за
вземането на кредитора срещу него. В случая кредиторът не бил упражнил правата си, Ко
не бил предприел действия за принудително изпълнение в периода от 02.11.2015 г. до
02.11.2017 г. Такива не били предприети и след датата на перемпцията на 02.11.2017 г. и до
момента. Ето защо теклата през времето от последното изпълнително действие на 02.11.2015
г. погасителна давност, не била прекъсвана по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Вземанията по
изпълнителен лист от 11.07.2013 г. на РС - по гр.д. № 783/2012 г. били изцяло погасени по
давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, с изтичане на пет години от последното валидно
изпълнително действие предприето по изпълнителното дело, което датирало от 20.11.2015 г.
Или същите били погасени на 02.11.2020 г. Уточнявал, че оспорвал съществуването на
всички суми, посочени в процесния изпълнителен лист – 838.15 лева главница, 152.06 лева
неустойка за предсрочно прекратяване по фактура № **********, лихва в общ размер на
3.01 лева, от която 0.50 лева лихва по фактура № **********, 0.63 лева лихва по фактура №
10520788762, 1.04 лева лихва по фактура № **********, и 0.84 лева лихва по фактура №
**********, както и сумата от 145 лева Н.равени по делото разноски за държавна такса 25
лева и адвоКски хонорар 125 лева. Искането по същество е да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи, поради погасяването им по давност на
02.11.2020 г., сумите по издадения по ч.гр.д. № 783 по описа за 2012 г. на Р. районен съд
изпълнителен лист от 11.07.2013 г. в общ размер на 1138.22 лева, от които 838.15 лева
главница, със 152.06 лева неустойка за предсрочно прекратяване по фактура № **********,
с лихва в общ размер от 3.01 лева, от която 0.50 лева по фактура № **********, 0.63 лева по
фактура № 10520788762, 1.04 лева по фактура № ********** и 0.84 лева по фактура №
**********, както и сумата от 145 лева за Н.равените по делото разноски за държавна такса
25 лева и за адвоКски хонорар 125 лева. Претендира разноски по делото.
Ответникът Б. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли изцяло, Ко
недопустим и не му възлага в тежест разноските по делото, тъй Ко не бил дал повод за
завеждането му, а ако му ги възложи, да намали до минималния размер, поради
прекомерност, платеното от ищеца адвоКско възнаграждение, с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по предявения иск.
2
Съдът, след Ко прецени представените по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По допустимостта на предявения иск
Същият е допустим, а възражението на ответника за недопустимостта му в отговора,
тъй Ко не било налице висящо изпълнително производство, е неоснователно, защото
противоречи на постоянната практика на ВКС, в която е прието, че и в този случай е
допустим такъв иск по чл. 439 ГПК, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането към момента на предявяването му (Опр. 513-2016-I
т.о., Р 31-2009-II т.о., Р 76-2010-I т.о., Р 42-2015-IV г.о.). Правната сфера на ищеца е
накърнена и само от съществуващият в полза на кредитора (бивш взисКел) изпълнителен
титул, който материализира вземане, което с иска се твърди, че е погасено по давност. А
отричането му въз основа на такива факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи всякога с
оглед упражняване и на други негови имуществени или неимуществени права, включително
спрямо трети лица. Дори обаче такива да не са заявени от него, както е в случая, достатъчен
е безспорният му интерес от осуетяване с този иск на възможността за иницииране от
ответника на ново изпълнително производство, и то независимо, че и в хода на същото
ищецът би могъл да предяви такъв иск. Защото в тази последна хипотеза и за препятстване
на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаването му, съответно да поеме
риска от евентуален отказ за това, което са все действия обективно засягащи правната му
сфера и обуславящи правния му интерес от предявения по делото иск по чл. 439 ГПК.
По основателността на предявения иск
Страните не спорят, че въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 783 по описа за 2012 г. на Р. районен съд е бил издаден по същото на
11.07.2013 г. изпълнителен лист по чл. 416 ГПК, с който ищецът е бил осъден да заплати на
ответника присъдената му със същата заповед сума в общ размер от 993.22 лева, от която
838.15 лева главница, 152.06 лева неустойка за предсрочно прекратяване по фактура №
**********, лихва в общ размер на 3.01 лева, от която лихва от 01.07.2009 г. до 31.07.2009 г.
в размер на 0.50 лева по фактура № **********, лихва от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. в
размер на 0.63 лева по фактура № 10520788762, лихва от 01.10.2009 г. до 31.10.2009 г. в
размер на 1.04 лева по фактура № **********, и лихва от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г. в
размер на 0.84 лева по фактура № **********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и Н.равените
по делото разноски в размер на 145 лева – в това число 25 лева внесена държавна такса и
120 лева адвоКски хонорар (л. 27).
Тъй Ко заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, защото влизат в сила
(Опр. 956-2010-I т.о.), давността за погасяване на присъдените с процесната горепосочени
вземания по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от влизане в сила на
3
тази заповед (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). А тъй Ко по делото няма данни на коя дата е влязла в сила
същата заповед, следва да се приеме, че това е станало най-късно на датата на издаване на
11.07.2013 г. въз основа на нея на горепосочения изпълнителен лист, тъй Ко това е условие
за издаването му (чл. 416 ГПК).
На 09.09.2013 г., въз основа на същия лист, ответникът е подал молба и е било
образувано приложеното в копие по делото изпълнително дело № 1348/2013 г. на ЧСИ Г.И..
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, а според т. 10 от мотивите на задължителното за
съдилищата ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е от
следните изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
от това дали прилагането му е поискано от взисКеля или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от първия съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Респективно, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
други (т. 10 от мотивите на ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС).
Имайки предвид тази задължителна съдебна практика на ВКС, съдът намери, че
последното изпълнително действие по изпълнителното дело, което е прекъснало започналата
да тече погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за погасяване на процесните вземания на
ответника по изпълнителния лист срещу ищеца, е изпратеното на 28.10.2015 г. от ЧСИ, по
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от взисКеля - ответник с молбата за образуване на
изпълнителното дело, запорно съобщение до У., защото с него последно е насочено
изпълнението чрез налагането на този запор върху банковите сметки на ищеца-длъжник в
тази банка (л. 67 от изпълнителното дело). Понеже според т. 10 от ТР № 2/2013 ОСГТК на
ВКС давността се прекъсва до постъпването на парични суми от проданта или на плащания
от третите задължени лица, в случая горепосоченият запор е прекъснал същата до
изпратеното на ЧСИ на 02.11.2015 г. съобщение по чл. 508 ГПК от третото задължено лице
У., с което същото е признало вземането, върху което е наложен запора, за основателно,
поради което е блокирало сметКа на ищеца-длъжник, но дължимите от него суми по нея не
са били преведени, тъй Ко липсва свободен авоар (л. 68 от изпълнителното дело). Че
последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е извършено на
02.11.2015 г., е отразил и ЧСИ върху гърба на изпълнителния лист (л. 28). След това по
същото изпълнително дело са извършвани от ЧСИ само справки за проучване
имущественото състояние на длъжника, които не са в състояние да прекъснат започналата да
4
тече на 02.11.2015 г. нова давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за погасяване на вземанията по
изпълнителния лист по чл. 416 ГПК (т. 10 от мотивите на ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС).
Поради липсата на поискани от ответника изпълнителни действия до изтичането на
02.11.2017 г. на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 27.03.2020 г. ЧСИ е прекратил на това
основание изпълнителното дело (л. 73 от същото). Според т. 10 от ТР № 2/2013 ОСГТК на
ВКС, прекратяването му става по право, Ко новата давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, годно
да я прекъсне – в случая на 02.11.2015 г.
Понеже по делото няма данни същата след това да е била спирана по чл. 115 ЗЗД или
прекъсвана по чл. 116 ЗЗД, е изтекла за всички процесни вземания по изпълнителния лист
на 02.11.2020 г. (понеделник, присъствен ден). С погасяване на главното вземане, е погасено
по давност на същата дата и процесното вземане за присъдената с изпълнителния лист
законна лихва (чл. 119 ЗЗД). Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен. Погасителната давност
за присъдените с изпълнителния лист по чл. 416 ГПК процесни вземания е изтекла на
02.11.2020 г. Поради това предявеното с иска по чл. 439, ал. 1 ГПК по делото
правопогасяващо възражение на ищеца по чл. 120 ЗЗД, че не дължи на ответника, поради
погасяването им по давност, присъдените вземания за исковите суми по находящият се още
в прекратеното на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнително дело на ЧСИ Г.И.
изпълнителен лист по чл. 416 ГПК, се явява основателно, което обуславя основателност и на
иска му по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който е предявено по делото. При това положение
последният следва да се уважи изцяло, Ко основателен, Ко с настоящото решение се признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи тези суми, поради
погасяването им по давност (чл. 439, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер от 350 лева (от които 50 лева внесена за производството
държавна такса и 300 лева платено адвоКско възнаграждение), които поради това следва да
бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). Възраженията му в отговора, че
не следвало съдът да му възлага сторените по делото разноски от ищеца, тъй Ко не бил дал
повод за завеждането му, са неоснователни. Изградена върху идеята за неоснователно
предизвикване на делото, отговорността за разноски се понася от ищеца само когато
ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и веднага признае
иска (чл. 78, ал. 2 ГПК). Следователно. За да не се присъдят в тази хипотеза разноски на
ищеца, трябва да съществуват и двете условия на чл. 78, ал. 2 ГПК, а случаят очевидно не е
такъв (Р 998-1965-II г.о.). При него ответникът въобще не е признавал иска на ищеца по
делото, само на което основание нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима (Р 998-1965-II
г.о.). Неоснователно е и възражението му в отговора за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвоКско възнаграждение от 300 лева, защото е под минималния размер от 309.68
лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвоКските
5
възнаграждения, под който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5
ГПК). При този изход на делото, ответникът няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, че К., с ЕГН **********, с адрес -, не му дължи, поради погасяването им по
давност на 02.11.2020 г., всички суми по издадения на 11.07.2013 г. изпълнителен лист по
чл. 416 ГПК по ч.гр.дело № 783 по описа за 2012 г. на Р. районен съд, а именно: сумата в
общ размер на 993.22 лева, от която: 838.15 лева – представляваща главница, неустойка за
предсрочно прекратяване по фактура № ********** в размер на 152.06 лева, лихва в общ
размер на 3.01 лева, както следва: лихва от 01.07.2009 г. до 31.07.2009 г. в размер на 0.50
лева по фактура № **********, лихва от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. в размер на 0.63 лева
по фактура № 10520788762, лихва от 01.10.2009 г. до 31.10.2009 г. в размер на 1.04 лева по
фактура № **********, лихва от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г. в размер на 0.84 лева по
фактура № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и Н.равените по делото разноски в размер
на 145 лева – в това число 25 лева - внесена държавна такса и 120 лева адвоКски хонорар.
ОСЪЖДА Б. с п.а., да заплати на К. с п.с., сумата от 350 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6