Р Е Ш Е Н И Е
№ 1671
гр.
Пловдив, 11 август 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2518 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.А.Р.,
ЕГН: ********** и ЕИК по БУЛСТАТ: *********, от гр. Пловдив, ул. “Ангел
Букорещлиев“ № 10, ет. 3, ап. 4, чрез пълномощника адв. А., против Ревизионен
акт № Р-16001619008048-091-001/22.06.2020г., издаден от Г.Ч.- началник сектор
при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията, и Ю.Д.- главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 381 от 12.08.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, с която са определени допълнително
дължими суми за данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 32 161,40лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 10 247,80лв.
Навеждат се доводи за нищожност
и незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна
от съда. Изложени са твърдения, че неправомерно преписката е иззета от
първоначалния орган по приходите, възложил ревизията, и е предоставена за
решаване на нов орган по приходите. В случая е налице нарушение на чл. 7, ал. 3
от ДОПК, което представлява съществено нарушение на
административнопроцесуалните правила и се отразява на валидността на
последващите действия при ревизията. Не е налице трайна необходимост на
първоначалния орган по приходите да изпълнява служебните си задължения, тъй
като на М.Л.е наредено да изпълнява и длъжността „началник отдел Контрол“ за
срок до назначаване на титуляр на длъжността. Това означава, че не е налице
загуба на компетентността за изпълняване на длъжността „началник сектор“ в
отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, което да
предполага изземване на преписките от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК (в редакцията й до 01.01.2021г.) не
регламентира като предпоставка за изземване на преписката невъзможност, произтичаща
от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на
компетентността.
Основните възражения по
съществото на спора са, че независимо, че жалбоподателката не е подала
декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в законоустановения срок, същата
недвусмислено е заявила желанието си да се облага като ЕТ и да формира данъчна
основа по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като във всички подадени от нея ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ е попълнено приложение № 2 Доходи от друга стопанска дейност
като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ. Независимо от
това, жалбоподателката Р. е подала декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за
2014г. на 29.01.2020г., за която са изложени констатации в РД, че е със статут
„отхвърлена“ и не е породила правни последици, но лицето не е надлежно
уведомено за това. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и депозирана
на делото писмена защита от пълномощника адв. А..
Ответникът – Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. Б., е на становище, че жалбата е неоснователна
и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ревизионният акт е обжалван
в рамките на предвидения за това срок, пред контролния орган в структурата на
приходната администрация, който с решението си го е потвърдил в частта, предмет
на съдебното производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика”
- гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията е предхождана от
проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол №
П-1600161718171-073-001/25.05.2018г. Събраните при проверката доказателства са
присъединени надлежно към доказателствения материал на ревизионното
производство с протокол № 1570973 от 18.02.2020г.
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р- 16001619008048-020-001/10.12.2019г., издадена от М.Л.- началник
сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено извършване на ревизия на
жалбоподателката с обхват установяване на задължения за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г., в т.ч. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху доходите на ФЛ –
свободни професии, граждански договори и др., данък върху добавената стойност и
вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице. Определен е краен
срок на извършване на ревизията от три месеца, считано от връчване на ЗВР,
което е направено лично на РЛ на 20.12.2019г. Със заповед №
РД-09-2427/13.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив преписката е
иззета от началник сектор М.Л.и е възложена на друг началник сектор в отдел
„Ревизии“, съгласно приложение към заповедта, в конкретния случай на Г.Ч.. С
последваща ЗИЗВР № Р-16001619008048-020-002/19.12.2019г., издадена от Г.Ч.–
началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив е определен краен срок на ревизията
до три месеца, считано от връчването й, което отново е направено лично на РЛ на
20.12.2019г. В ЗИЗВР не са променени обхвата на ревизираните данъчни задължения
и вноски за ЗОВ и персоналния състав на ревизиращия екип. Със ЗИЗВР № Р-16001619008048-020-003/13.03.2020г.
и ЗИЗВР № Р-16001619008048-020-004/13.04.2020г, издадена от същия орган по
приходите е определен нов краен срок на ревизионното производство –
20.05.2020г.
Заповедите са подписани с
квалифициран електронен подпис от издателя им.
В хода на ревизионното
производство е съставен Ревизионен доклад
№ Р-16001619008048-092-001/03.06.2020г., подписан с квалифицирани
електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е подадено възражение от страна на
ревизираното лице. Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в
настоящото производство ревизионен акт № Р-16001619008048-091-001/22.06.2020г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице.
В тази насока следва да се
констатира, че от приобщените по делото доказателства, съставляващи данни от
технически носител на информация се
установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния
акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие
със Закона за електронния документ и електронния подпис респ. Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ, бр.
85 от 2017г.) към момента на подписването на електронните документи.
С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото не
са представени доказателства, но на настоящия съдебен състав е служебно
известно, че са издадени заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив и заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив, в които са посочени поименно органите по приходите, заемащи
длъжности „началник отдел „Ревизии“ и началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП –
гр. Пловдив, оправомощени с посочените по-горе правомощия.
Ревизионният акт е обжалван
от ревизираното лице на основание и в срока по чл. 152 от ДОПК с жалба вх. №
94-00-4522 от 06.07.2020г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, като с решение
№ 381 от 12.08.2020г. директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив е потвърдил процесният ревизионен акт в обжалваната
част.
Последвало е подаването на
жалба на основание и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спорът относно
законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред
Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е образувано и
производството по настоящото дело.
Настоящият съдебен състав намира за установена
по делото следната фактическа обстановка: като местно физическо лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, С.Р. е данъчно задължено лице по
ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея
през данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията. Тя е вписана в
регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ
с ЕИК ********* като земеделски производител с КИД 2008 – 0111 отглеждане на
зърнени и бобови растения (без ориз) и маслодайни семена, като дейността се
извършва в с. Росен, общ. Пазарджик, Стопански двор. Р. е регистрирана като
земеделски производител в ОД „Земеделие“ – гр. Пазарджик, няма регистрация като
ЕТ (ЕТ е заличено, считано от 2009г.), регистрирана е по ЗДДС, считано от
21.03.2006г., съответно дерегистрирана по ЗДДС, считано от 25.02.2020г.
При
ревизията е констатирано, че С.Р. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016г., в
която са декларирани данни в приложение № 2 Доходи от стопанска дейност като ЕТ
и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ. За дейността като
земеделски производител РЛ е водило счетоводство и е формирало СФР по реда на
чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. като ЕТ.
При
извършена проверка на декларираните данни е установено, че за 2016г. не е
подадена декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, с която земеделският
производител да избере дали да се облага като ЕТ, в законоустановения срок.
Това означава, че на основание разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ
облагаемият доход от стопанска дейност на ФЛ, които не са търговци по смисъла
на ТЗ, следва да се определя като придобития от дейността доход се намалява с
разходи за дейността, по-конкретно в размер на 60 на 100 за доходи от дейността
на ФЛ, регистрирани като ЗП за производство на непреработени продукти от
селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна
растителност. Декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ е подадена след започване
на ревизията, на 29.01.2020г., в която са декларирани данни, че считано от
2014г. ФЛ, регистрирано като ЗП, избира да определя облагаемия си доход от
стопанска дейност по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ и да се облага с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Подадената декларация е
„отхвърлена“ от регистрите на НАП и не е породила правни последици.
При
позоваване на разпоредбата на чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ (в редакцията й към
2014г.) ревизиращите органи по приходите са направили извод, че С.Р. е следвало
да подаде такава декларация до 31.12.2015г., т.е. не е упражнила правото си на
избор доходите от стопанска дейност за 2016г. да се облагат с данък върху
годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Поради тази причина, доходите
следва да се облагат по общия ред на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и да бъде
подадено приложение № 3 Доходи от друга стопанска дейност към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При
декларирани за 2016г. доходи от дейност като ЗП в размер на 807 285,89лв.,
формирани от продажба на продукция, услуги и финансирания, са изчислени разходи
за дейността в размер на 484 371,53лв. = 807 285,89лв. х 60%. След
приспадане на дължимите вноски за ЗОВ в размер на 1 300,32лв. е изчислена
годишната данъчна основа за доходите от дейността за производство на
непреработени продукти от селското стопанство по чл. 30 от ЗДДФЛ в размер на
321 614,04лв. Върху тази данъчна основа е изчислен данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ в размер на 32 161,40лв., ведно с прилежащите лихви.
В хода на съдебното
обжалване са приети писмени доказателства в следния хронологичен порядък:
заповед № РД-09-2427/13.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
ведно с приложенията към нея (л. 858 – 865); уведомително писмо изх. №
160972000357619/03.02.2020г. за неприемане на декларация (л. 866); декларация
по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ вх. № 165172000101065/29.01.2020г., с изписан на
първа страница от нея ръкописен текст „отхвърлена !“ (л. 867 – 869); заповеди
за преназначаване на органите по приходите Г.Ч.и М.Л.на длъжност „началник
сектор“ в отдел „Ревизии“ дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив (л.
883 – 884); заповед за изпълнение на длъжността „началник отдел Контрол“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив от М.Л.по вътрешно
съвместителство (л. 885); заповед за преназначаване на М.Л.на длъжност началник
отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 887).
Прието е заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ) на назначеното вещо лице П.Т., без направени възражения от страните по
делото. След
анализ на събраните по делото доказателства вещото лице е направило експертно
заключение, че ако се вземе предвид подадената през 2020г. декларация по чл.
29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, касаеща 2014г., доходите на жалбоподателката би следвало
да се облагат като такива от стопанска дейност като ЕТ и правилно са
декларирани в приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В този случай, РЛ е
декларирало отрицателен ДФР (данъчна загуба) и не дължи данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ.
При извършената
рекапитулация на входящите и изходящи парични средства при ФЛ Р. не се
констатира превишение на извършените разходи над доходите с установен източник.
През 2016г. са установени
допълнително вноски за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви, които не са предмет на
обжалване.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Основното възражение,
направено от жалбоподателката в хода на съдебното производство, е за нищожност
на издадения РА, поради некомпетентност на органа по приходите, възложил
ревизията. Тази некомпетентност следва от обстоятелството, че първоначално е
определен друг орган по приходите, който в качеството си на орган по възлагане
на ревизията е издал ЗВР, с която е сложено началото на ревизионното
производство и в последствие неправомерно е издадена заповед, с която
преписката му е иззета и е предоставена за решаване от друг орган по приходите,
заемащ длъжност началник сектор. Според твърденията в писмената защита, не се
налице изчерпателно посочените предпоставки по чл. 7, ал. 3 от ДОПК (в
приложимата му редакция към месец декември 2019г.), за да бъде извършено
изземването.
Настоящият съдебен състав
намира това възражение за основателно.
Не е спорно между страните
по делото, че процесното ревизионно производство е
започнало със ЗВР № Р-16001619008048-020-001/10.12.2019г., издадена от М.Л.–
началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, като ревизията е следвало да бъде
извършена от Ю.Д.- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и В.С.
- главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. На 13.12.2019г. с решение
№ РД-09-2427/13.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е иззето
разглеждането и решаването на неприключилите ревизионни производства от М.Л.-
началник на сектор и същите са възложени на началниците на сектори в отдел
„Ревизии“, посочени в приложения №№ 1, 2 и 3 от заповедта. Наредено е
неприключилите административни производства към датата на влизане в сила на
заповедта 16.12.2019г. да бъдат довършени от началниците на сектори в отдел
„Ревизии“, в чиито сектори са разпределени екипите, на които са възложени,
съгласно приложения №№ 1, 2 и 3 от заповедта. В приложение № 1 към заповедта,
под № 83 (л. 863) е посочено, че ревизионното производство на С.Р. следва да
бъде приключено от Г.Ч., като възложил ревизията, Ю.Д., като ръководител на
ревизията и В.С., като член на ревизиращия екип.
В
изпълнение на посочената заповед, на 19.12.2019г. е издадена ЗИЗВР №
Р-16001619008048-020-002/19.12.2019г. от Г.Ч.– началник сектор. В последствие,
на 22.06.2020г. е издаден оспореният РА № Р-16001619008048-091-001/22.06.2020г.
от Г.Ч.- началник сектор, оправомощен орган по приходите съгласно заповед № РД-09-2427/13.12.2019г.,
в сила от 16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и Ю.Д.- главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, посочена в първоначалната ЗВР
и всички последващи ЗИЗВР. С ревизионния акт са определени задължения на С.Р. за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., ведно с прилежащите лихви.
В
заповедта от 13.12.2019г. като основание за изземване на неприключилото
ревизионно производство е посочено като основание на чл. 7, ал. 3 ДОПК, без да се конкретизира
коя от хипотезите на правната норма е проявена. Фактическото основание за това
е преминаването на Л. на друга длъжност, която следва да изпълнява по вътрешно
съвместителство, а именно от длъжност началник сектор в отдел „Ревизии“,
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, на длъжността началник отдел
„Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. Пловдив. Преминаването
на новата длъжност е разпоредено със заповед № 2-3397/12.12.2019г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 885) и е считано от 16.12.2019г. за срок до назначаване на
титуляр на длъжността, но не повече от 6 месеца. Съгласно заповед №
2-1629/07.05.2020г. на за директор на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 887) именно Л.
е преназначена като титуляр на длъжността „началник отдел“ в отдел „Ревизии“,
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив.
Настоящият
съдебен състав намира, че новата длъжност се включва в обхвата на органите по
приходите в чл. 7, ал. 1 ЗНАП, поради което не може да се приеме, че Л.
е загубила качеството си на орган по приходите, съответно, че са налице
предпоставките на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Независимо, че не е
посочена конкретна хипотеза от правната норма на чл. 7, ал. 3 от ДОПК може да
се предположи, че се касае за случай на трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения, поради преназначаване на по-висока длъжност от заеманата
към момента на издаване на първата ЗВР.
Нормата
на чл. 119, ал.
2 ДОПК, в приложимата й редакция след
изменението й с ДВ, бр. 82 от 2012г. предвижда, че ревизионният акт се издава
от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Разпоредбата е
императивна и като регламентираща компетентност следва да се тълкува само
стриктно.
Същевременно,
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК сочи, че горестоящият
орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или
преписка от компетентния орган по приходите, в случаите, когато са налице
основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането
и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета
преписката или въпросът. По делото не са спорни обстоятелствата че заповедта от
13.12.2019г. е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗНАП –
директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, както и че неприключилото ревизионно
производство е възложено за разглеждане и решаване на друг орган, равен по
степен на този, от когото е иззето. По делото са представени заповед №
179.2/05.11.2012г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, съгласно която М.Л.–
главен инспектор по приходите в отдел „Координация“ дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП – гр. Пловдив е преназначена на длъжност началник сектор в сектор
„Ревизии“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив (л.
884) и заповед № 2-1427/24.02.2016г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
съгласно която Г.Ч.– главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“, отдел
„Ревизии“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е преназначен на длъжност „началник
сектор“ в сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
гр. Пловдив (л. 883).
Видно
от приложената заповед № РД-09-2427/13.12.2019г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив неприключилите ревизионни производства към 16.12.2019г., възложени
от Л. - началник сектор в отдел "Ревизии", дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП – гр. Пловдив следва да се довършват от служители на ТД на НАП – гр.
Пловдив, заемащи длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП –
гр. Пловдив, като настоящото ревизионно производство следва да се приключи от Г.Ч.,
издал процесния РА в качеството на възложител на ревизията. Същевременно е
издадена заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. от директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, в която са посочени оправомощените органи да издават заповеди за
възлагане на ревизии и това са М.Л.– и.д. началник отдел „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив и началниците на сектори в отдел
„Ревизии“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите
в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, съгласно
списък – приложение № 1 към заповедта. Това означава, че с преназначаването й на
длъжност началник отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр.
Пловдив и съвместяването на тази длъжност с длъжността началник сектор в отдел
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив Л. не загубва
качеството си на орган по приходите по смисъла на чл. 7 от ЗНАП, нито правомощията си на орган по възлагане на
ревизии по чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК. Тези й правомощия са предоставени от
териториалния директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, съгласно посочената заповед
№ РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, в която не е
посочено в кои случаи заповедите за възлагане на ревизии по чл. 112 от ДОПК и
ЗИЗВР, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК и това за издаване на РА по чл. 119, ал.
2 от ДОПК се упражняват от органа по приходите, заемащ длъжността началник
отдел „Ревизии“ и подчинените му органи по приходите, заемащи длъжността
началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“. В този смисъл
по отношение на органът, възложил ревизионното производство на С.Р. М. Л., не може
да се приеме за настъпила хипотезата трайна невъзможност да изпълнява
задълженията си, предвид обема и предмета на възложените задължения за
длъжността, на която е преназначена, а именно началник отдел "Ревизии"
в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив.
Трайна
е съдебната практика на ВАС, че горестоящият орган може да изземе правомощия от
един орган и да ги възложи на друг орган само при наличието на някоя от
изчерпателно посочените хипотези в правната норма на чл. 7, ал. 3 от ДОПК.
Преназначаването от една длъжност на друга длъжност в рамките на приходната
администрация не попада в понятието „трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения“ по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като лицето не
губи качеството си на орган по приходите. В настоящия случай, органът по
приходите, от който е иззето неприключилото ревизионно производство и е
възложено на друг орган по приходите не само не губи качеството си на орган по
приходите, но не губи и качеството си на орган по приходите, на когото е
предоставено правомощието да издава ЗВР и ЗИЗВР по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и
да издава РА по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Това му правомощие е изрично
предоставено със заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив и следва да бъде съобразено и обстоятелството, че нейната нова
длъжност по-висока от заеманата предходна длъжност, но е останала в структурата
на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив.
Поради
изложените аргументи, изземването на преписката със заповед на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив от органа по приходите, първоначално възложил ревизията М.Л.и
възлагането й на друг орган по приходите Г.Ч.е нищожно процесуално действие. То
опорочава последващото изменяне на ЗВР с определяне на друг орган по приходите,
в качеството му на възложил ревизията, съгласно заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Това, от своя
страна, води до нищожност на обжалвания РА, като издаден от материално
некомпетентен орган по приходите.
С
оглед действащата от 01.01.2021г. нова разпоредба на чл. 160, ал.
5 ДОПК, която е процесуална и при липсата на
преходна разпоредба в ДОПК следва да намери незабавно приложение спрямо всички
висящи спорове, преписката следва да бъде върната на ТД на НАП – гр. Пловдив за
възлагане на ревизията на С.Р. от компетентен орган по приходите и издаването
на РА също от компетентни органи по приходите.
При
този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 350 лв., представляваща
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение
на вещо лице в размер на 300 лв.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № Р-16001619008048-091-001/22.06.2020г.,
издаден от Г.Ч.- началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията,
и Ю.Д.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 381 от 12.08.2020г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който на С.А.Р.,
ЕГН: ********** и ЕИК по БУЛСТАТ: *********, от гр. Пловдив, ул. “Ангел
Букорещлиев“ № 10, ет. 3, ап. 4 са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 32 161,40лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 10 247,80лв.
ИЗПРАЩА
преписката на компетентен орган
по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив за възлагане на ново ревизионно
производство спрямо С.А.Р., ЕГН: ********** и ЕИК по БУЛСТАТ: *********.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на С.А.Р., ЕГН **********, сумата в размер на 350(триста
и петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/