Р Е Ш Е Н И Е
№ 260236
гр.
Русе, 10.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря Антоанета
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5338 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу Ц.И.М., в която се твърди, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер ***, във връзка с
продажба на електрическа енергия за обект на потребление заведен с абонатен № ***,
находящ се на адрес гр. Русе, ***. Съгласно чл. 17, т.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД потребителят
се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи условия. Сроковете били
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната електрическа енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Също така съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Предвид горното и на
основание чл. 410 от ГПК на 29.09.2020 г. ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника и било
образувано ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
Към момента на
подаване на заявлението по горепосочената партида имало неизплатени задължения
в общ размер на 546.38 лв. за обект с абонатен № ***. В посочената сума били
включени неплатените фактури в размер на сумата от 520,80лв., представляваща
главница за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода 13.12.2019г.
– 13.03.2020 год., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
25,58 лв. - сбора от мораторната лихва на всяка фактура за електрическа енергия
от падежа й до 17.09.2020г.
От извършена справка
в Имотния регистър било установено, че титулярят на партидата П.И.Д., на чието
име били издадени всички фактури била отчуждила имота на 22.10.2019г., а
консумацията на електрическа енергия
била след този период. Никой от тримата приобретатели не е уведомил ищцовото
дружество за промяната на собствеността. Поради тази причина ищцовото дружество
е инициирало заповедно производство срещу тримата, като е поискало съдът да
издадете заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми за всеки
един от тримата длъжници, а именно по 1/3 от задълженията, или 173,60лв.
главница по фактури издадени в периода от 13.12.2019 г. - 13.03.2020 г. за
консумирана и незаплатена електрическа енергия и 8.52 лв. мораторна лихва за
периода от падежа на всяка от фактурите - 02.01.2020г. до 17.09.2020г.
С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането се иска в
настоящото производство да бъде признато за установено, че ответникът Ц.И.М.
дължи на ищцовото дружество сумата от 182,12лв. за обект на потребление с
абонатен № *** и клиентски № ***, от които: 173.60 лв., представляваща главница
за електрическа енергия по фактури издадени в периода 13.12.2019г. -
13.03.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 8.52
лв., представляваща сбор от лихвата по всяка една от претендираните за плащане
фактури за периода от падежа им - 02.01.2020г. до 17.09.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по
делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От съдържащите се в
ч.гр.д.№***/2020г.по описа на РС-Русе писмени доказателства е видно, че в полза
на ищеца и срещу ответника и още двама длъжници
е издадена заповед по чл. 410 ГПК за: сумата от 520,80лв. дължима за
доставена електрическа енергия по издадени фактури за периода 13.12.2019г. до 13.03.2020г.
за аб. №***, намиращ се в гр. Русе, ул. ****, за сумата 25,58лв. мораторна лихва
за периода от падежа на всяка от фактурите до 17.09.2020г., законна лихва върху
главницата считано от 30.09.2020г. до изплащане на задължението, както и за
разноските в заповедното производство. Срещу издадената заповед в срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което не са посочени възражения,
които след доказване да бъдат основание за отхвърляне на исковата претенция.
Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява
допустим. Представените в настоящото производство писмени доказателства – процесните
фактури, установяват отчетено потребление на ел. енергия за посочения адрес, на
който се намира имот собственост на ответника и другите двама длъжници в
заповедното производство в периода, за който е потребена електрическата енергия
претендирана за заплащане. Тези писмени доказателства неоспорени в настоящото
производство, дават основание да се приеме, че предявеният иск е вероятно
основателен. В заповедното производство длъжникът също не е представил
доказателства оборващи вероятната основателност на иска, които да бъдат
съобразени в настоящото производство. Издадената срещу тримата съсобственици
заповед за изпълнение е за разделно дължимо от тях парично задължение, с оглед
на което няма пречка предявеният установителен иск срещу ответника да бъде
уважен за 1/3 от сумите по заповедта.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
75лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, при съобразяване
действащата към момента разпоредба на чл. 78, ал.8 ГПК. В издадената заповед по
ч.гр.д.№***/2020г. са включени разноски в полза на кредитора в размер на 75лв.,
от които следва да се присъдят 25 с настоящото решение по изложените по-горе
съображения.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.И.М.
с ЕГН********** с адрес *** дължи
на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258,
представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия – членове на
УС сумите: 173.60 лв.,
представляваща 1/3 от дължима главница по 4 бр. фактури за потребена електрическа
енергия издадени в периода 13.12.2019г. - 13.03.2020г. за абонатен №***, 8,52лв. представляващи 1/3 от сбора на мораторните
лихви по всяка една от претендираните за плащане фактури за периода от падежа
им - 02.01.2020г. до 17.09.2020г, както и законна
лихва върху главницата считано от 30.09.2020г. до изплащането й, за които
суми е издадена заповед №*** от 01.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Ц.И.М. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ №258 сумата от 175лв. разноски за настоящото
производство, както и сумата от 25лв.
разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС-Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: