№ 1023
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Д. Д., против Наказателно постановление
№ 21- 0438-001027/08.02.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР,
сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на М. Д. Д., ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 2 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
1
потвърждаване по следните съображения:
На 29.12.2021г., между 14,00 и 15,00 часа, жалбоподателката Д. била
заедно с нейна приятелка св. А. в кафене „Мемо“ в хотел „Санкт Петербург“,
като пили заедно кафе. В даден момент тръгнали да си ходят, като се качили в
лек автомобил „Мерцедес“ ЦЛС 380 ЦДИ, черен на цвят, с рег. № ****,
собственост на жалбоподателката, който бил спрян на паркинга. Св. А. се
качила на пасажерското място, а жалбоподателката Д. се качила да управлява
автомобила. След като излезли на бул. България, жалбоподателката
престроила колата в средна лента, след което на пътя се появил полицейски
автомобил, който дал звуков сигнал за спиране на автомобила.
Жалбоподателката спряла автомобила, полицейските служители от патрула
поискали документите на двете жени, след което поканили жалбоподателката
в Трето РУ-Пловдив, за да й направят тест за употреба на наркотици. Жалб. Д.
и св. А. придружили полицейските служители до сградата на Трето РУ. По
пътя към полицейското управление, жалбоподателката позвънила на св. Д., с
когото живее във фактическо съжителство, и му разяснила за предстоящата
проверка, като същият я посъветвал да откаже да се тества предвид
състоянието й на бременна жена, тъй като по негово мнение много често
ставали грешки с пробите. При пристигането до управлението,
жалбоподателката влязла заедно с полицейските служители, а св. А. останала
да я чака в колата.
Вътре в сградата, жалбоподателката била поканена от св. М., работещ
на длъжност „***“ към Трето РУ-Пловдив, да й бъде извършена проба с
техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества с
техническо средство Дрегер Дръгтест 5000. Същата попитала дали може да
откаже да бъде изпробвана и какви са последствията, като св. М. й разяснил,
че ако откаже да бъде тествана с техническо средство, ще й бъде съставен акт
по ЗДвП и ще й бъде наложено наказание две години лишаване от право да
управлява МПС и две хиляди лева глоба. Жалбоподателката поискала да
разговаря по телефона, като й била предоставена такава възможност, след
което се върнала при полицейските служители и пред тях отказала да бъде
изпробвана за употреба на наркотични вещества с техническо средство. За
така извършения отказ св. М. съставил АУАН № 229258 и издал Талон за
изследване № 074588, в които отразил отказа, като в Талона вписал, че
предоставя 45 минути от връчването му за явяване на жалбоподателката в
2
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, в случай че същата желае да даде кръвна проба за
изследване. Жалбоподателката подписала акта без възражения, след което
излязла от районното управление и отишла при свидетелката А., като я
помолила да я закара вкъщи.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът
констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателката,
която впоследствие е подала възражение в 7-дневния срок за това, но в
същото не се съдържат оплаквания във връзка с гореизброените факти,
описани и в АУАН, а сторените възражения са във връзка с прилагането на
процесуалния и материалния закон.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства- показания на актосъставителя М., който дава подробни
обяснения за случилото се. Съдът напълно кредитира показанията на
свидетеля като последователни, убедителни и подкрепящи се с останалите
доказателства по делото. Свидетелят М. пространно разяснява за
извършването на проверката, как е бил повикан, за да тества
жалбоподателката, както и какви разяснения й е дал. Посоченото от свидетеля
се потвърждава и от докладната записка на И.Т.., в която са посочени
номерът и марката на автомобила, проведеният разговор с водача, установен
като жалбоподателката, и отвеждането й до сградата на Трето РУ, където да
бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотици. Посоченото от
свидетеля се потвърждава и от представения по делото Талон за изследване
№ 074588, в който е отразен отказът на жалбоподателката да се тества с
техническо средство и предоставената й възможност да се яви в лечебно
заведение – УМБАЛ „Св. Георги“ на бул. Пещерско шосе № 66, в случай че
желае да даде кръвна проба за изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи и че изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка по отношение на управлението на
автомобила и на направения отказ не се оспорва от жалбоподателката нито в
срока за възражения след съставянето на АУАН, нито в жалбата, нито в
съдебното заседание. Не са представени и доказателства, оборващи
3
констатациите в АУАН, като липсват и твърдения лицето да се е явило в
посочения в талона период в лечебното заведение за даване на кръвна проба.
Съдът кредитира и показанията на св. А. и св. Д. като кореспондиращи с
останалите събрани доказателствени материали. Същите дават яснота по
отношение на състоянието на жалбоподателката, което се установява и от
представения по делото амбулаторен лист № 000261/30.12.2021г. като св. А.
потвърждава и че жалбоподателката е управлявала МПС-то на процесната
дата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя се установява от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. – т. 1.4. (доколкото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. е
влязла в сила от 01.01.2022г., т.е. преди съставяне на АУАН).
Компетентността на административно-наказващия орган произтича от
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – т. 3.9. Издателят на НП Г.Р.Г. е
изпълнявал длъжността Началник на сектор „Охранителна полиция“ към
Трето РУ - Пловдив видно от Заповед № 8121к – 8883 от 2020г. Издателят на
АУАН – Н.М., е упражнявал длъжността „***“ към сектор „Охранителна
полиция“ в Трето РУ при ОДМВР-Пловдив, за което свидетелства той и
което се установява и от Заповед № 317з-11675-31.12.2021г., както и от
Протокол №2 от 22.12.2021г., видно от който същият е бил на длъжност мл.
ПИ от сектор „ОП“ при Трето РУ, т.е. явяващ се компетентен да издава
АУАН-и по ЗДвП.
По отношение на въпроса за възможността на актосъставителя да
използва технически средства за установяване на употреба на наркотични
вещества, видно е от Протокол № 2/22.12.2021г., че същият е участвал при
проведен изпит от тази дата и е бил обучен да използва технически средства
за измервания и контрол. Същевременно, в нормативната уредба липсва
ограничаване на това кои лица са компетентни да извършват проверка за
установяване на наркотични вещества, респ. конкретно пред кои полицейски
служители лицето следва да направи отказа за тестване. Налични
ограничения са предвидени например в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, но те се отнасят само
4
до полицейските служители, които следва да установяват концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен
анализатор, но не и до тези, които могат да извършват проверка за наркотици.
Такива ограничения не се съдържат и в Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. В нея са описани единствено в т. 5 полицейските органи,
които могат да установяват употреба на алкохол с доказателствен анализатор,
сред които са и заемащите длъжност „***“, какъвто е бил актосъставителят. В
т. 4.3. от Заповедта е дадено указание към полицейските органи за използване
по съответния ред на технически средства и системи за измервания и
контрол, 1. одобрени по реда на Закона за измерванията и 2. притежаващи
удостоверения за одобрен тип средство за измерване. Такива средства,
използвани от полицейските служители, са например скоростомерите (чл. 745
и сл. от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол). Не такива се явяват обаче техническите средства за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
видно както от Закона за измерванията, така и от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В същите нормативни
актове са изчерпателно изброени всички технически средства, подлежащи на
контрол по Закона за измерванията. Такива са например анализаторите за
алкохол в дъха – чл. 765 и сл. от Наредбата. В Наредбата обаче не са
включени средствата за установяване наркотици, видно и от служебно
извършената проверка на сайта на БИМ, при която се установи, че не са били
издавани удостоверения за одобрен тип средства за измерване за средства от
такъв тип, в частност и за Дрегер Дръгтест 5000. В тази насока и в чл. 1, ал. 4
от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози е предвидено задължение със заповед на министъра на вътрешните
работи да се определят само техническите средства, с които се установява
концентрацията на алкохол в кръвта, след като бъдат одобрени по реда
на Закона за измерванията. Отделно от това видно от чл. 1, ал. 5 от Наредбата
със Заповед е предвидено да се определят и тестовете, с които се установява
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като за тях няма
изискване да са одобрени по реда на Закона за измерванията. Поради това и т.
4.3. от Заповедта също не се отнася до полицейските органи, които са
оправомощени да използват технически средства за установяване на употреба
5
на наркотични вещества.
Отделно от това, следва да се посочи, че в случая
административнонаказателната отговорност е ангажирана за извършен отказ
на лицето да се тества за употреба на наркотични вещества, а не за извършено
тестване на лицето, поради което ирелевантно се явява обстоятелството кое
лице може да извърши проверката с техническото средство, след като такава
въобще не е била осъществена. В тази връзка следва да се отбележи, че
съществено процесуално нарушение би имало само в случаите, когато не е
изпълнена процедурата по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.12.2021г., за
нарушение от същата дата, а НП - на 08.02.2022г., тоест преди погасяване на
административно-наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В НП единствено е
допълнено, че е издаден талон за медицинско изследване, като издаването на
такъв талон не се явява съставомерен елемент от нарушението, поради което
и няма пречка да се опише същият в НП.
По отношение на възражението за неспазване на условията за спиране
за проверка, следва да се посочи, че описаните в жалбата основания се
припокриват с посочените в чл. 58, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение указания за органите на реда. Същите обаче по
никакъв начин не влияят на законосъобразността на процедурата по издаване
на АУАН и НП при констатирано от компетентните органи нарушение.
Отделно от това, няма как да се приеме, че това са единствените случаи, при
които полицейските служители могат да инициират проверка, като аргумент
за това е и чл. 58, ал. 2 от Инструкцията, съгласно която при липса на
извършени нарушения по ЗДвП (каквито са хипотезите на т. 1 и т. 2 на ал. 1),
6
или на основанията по т.3 и т. 4 на ал. 1, за спирането на водача задължително
се изготвя докладна записка. Същевременно, видно от представената по
делото докладна записка от И.Т.., същият сочи, че е получил информация за
лице от женски пол, намиращо се в заведение „Мемо“, за което има данни че
редовно употребява наркотични вещества, и което ще потегли с автомобил с
рег. № ****, т.е. от така посоченото от полицейския служител е видно, че са
били налице и условията по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Инструкцията.
На следващо място, в АУАН могат да бъдат посочени като свидетели и
полицейските служители, участвали в проверката, като такава пречка липсва
в ЗАНН. Невписването в АУАН на св. А. също не представлява съществено
нарушение, доколкото липсва изискване да бъдат вписани всички свидетели
по съставомерните факти. Отделно от това, при неизяснени обстоятелства,
същата би могла да бъде разпитана в административнонаказателното
производство както преди съставяне на НП, така и в хода на съдебното
производство, за установяване на всички релевантни факти от предмета на
делото, което е било и сторено и свидетелката е дала показания пред
настоящия състав, които показания са били отчетени за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият
изрично е вписал първоначално в АУАН, че няма такива, като впоследствие е
подал писмени възражения в дадения 7-дневен срок, които с оглед
съставянето на НП не са били приети за основателни. Аргументът, че
жалбоподателката е поискала да напише възражението си в акта, което й е
било отказано, не намира опора в представените писмени доказателства и по-
конкретно в АУАН, в който изрично е вписано от нея, че няма възражения,
като са налични в АУАН и два подписа както в графата „нарушител“, така и в
графата за възражения, а впоследствие и в разписката за получаване на
препис от акта. Отделно от това, жалбоподателката е била уведомена, че
може в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения и възражения,
което е било и сторено от нея, поради което липсва съществено процесуално
нарушение.
По отношение на прилагането на материалния закон за нарушението по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, разпоредбата съдържа няколко отделни състава на
7
административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или
техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по
същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества с техническо средство, е достатъчно основание за
издаването на АУАН по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от
29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно,
че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. Приложимата хипотеза е именно
управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по
делото доказателства и най-вече с оглед показанията на св. А. и докладната
записка на И.Т...
В процесния случай, надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на отказ на водача да се тества с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.
Нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на
жалбоподателката да й бъде извършена проверка с техническо средство
Дрегер Дръгтест 5000 за установяване на наркотични вещества или техни
аналози.
Евентуално последващо явяване на лицето и подлагането му на
медицинско и химическо изследване в посочения в талона срок, респ. при
избор да бъде тествано с доказателствен анализатор, би довело до отпадане на
8
наказуемостта по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този случай, при установяване на
наркотични вещества или техни аналози в кръвта на жалбоподателката, би се
стигнало до иницииране на наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от
НК. Същевременно без значение дали са установени или не наркотични
вещества в кръвта на лицето, с даването на съответната проба ще липсва
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като би била налична
надлежна проверка дали жалбоподателката е управлявала МПС след употреба
на наркотични вещества или техните аналози. Тоест, наказуемостта на
деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП обхваща сложен фактически състав, който
включва кумулативното наличие на два акта:
- първоначален отказ на лицето да се тества с техническо средство,
който следва да се отрази по надлежния ред в АУАН;
- липса на установяване на концентрацията на наркотични вещества в
кръвта по нито един от алтернативно предвидените способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на задължителен елемент от
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3
ЗДвП и следва да се съобразява от административнонаказващия орган при
издаването на наказателно постановление. В настоящия случай правилно е
прието, че жалбоподателката не се е подложила на такава проверка,
доколкото в случай, че беше приела да се тества по някой от посочените
начини, то и не би следвало да отговаря по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нито да се
издава Наказателно постановление.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН и НП за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП с оглед отказа на
жалбоподателката да й бъде извършена проверка за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози и липсата на
последващо такова установяване по някой от предвидените в ЗДвП и в
Наредбата начини.
Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в
9
издадения талон № 074588, който е подписан от нея. На водача, видно от
талона, е било предложено да се тества и с доказателствен анализатор или да
се подложи на медицинско и химическо изследване, като впоследствие и
двата варианта не са били изпълнени от нея. В талона е указано, че следва да
се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 45 минути от връчването му, в
съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, което в последствие не е
било сторено.
Нарушението е било извършено виновно, като водачът съзнателно е
отказал извършването на проверка за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като отказът е бил обективиран с
подписа й както в АУАН, така и в Талона за изследване, в който изрично било
посочено, че в случай на неизпълнение на предписанието за медицинско и
химическо изследване, на основание чл. 174. ал. 3 от ЗДвП ще й бъдат
наложени съответните санкции. Изборът да откаже да се тества е съзнателно
извършен, както след проведени разговори по телефона, така и след
разяснението от св. М. за последиците от отказа.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателката, че поради
бременността й и поради ситуацията с пандемията от Ковид-19 е била в
правото си да откаже да се тества. На първо място, законодателят е предвидил
в кои случаи бременните жени могат да се ползват от специални привилегии
по спазването на ЗДвП, като такава хипотеза има във връзка със
задължението за носене на предпазен колан и възможността бременна жена
да не ползва такъв – чл. 183, т. 1 и чл. 188, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Липсва обаче в
закона предвидена възможност бременна жена да откаже да се тества за
проверка на съдържание на алкохол или наркотични вещества. Да се приеме
противното би значило изначално да се отнеме възможността на органите на
реда да извършват проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества
на жени-водачи поради състоянието им на бременност, което, ако беше целта
на законодателя, то и би било предвидено в закона, както е предвидена
възможността за неносене на колан. На следващо място, законодателят е
предвидил множество форми за осъществяване на необходимата проверка и
възможност за избор на коя от тях да се подложи водача в случай, че
преценката на проверявания е че някоя от тези форми се явява неподходяща
за него. Така например видно и от показанията на св. Д. се установява, че
причина същият да препоръча на жалбоподателката да не се тества с
10
техническо средство е била неговата субективна увереност, че тези средства
отчитат неверни резултати. Именно поради тази причина обаче е и
предвидената възможност да бъдат оспорени показанията на техническото
средство чрез някой от другите посочени в ЗДвП и в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози начини, като до
същите би се стигнало само в случай, че техническото средство отчете
положителен резултат за употреба и при желание на проверявания да оспори
същото, до каквото въобще не се е стигнало с оглед още на първоначалния
отказ. Отделно от това, дори и при налични проблеми при даването на кръв и
притеснение за възможно усложняване на бременността (каквото между
другото не е отразено в представения амбулаторен лист), жалбоподателката
не е имала пречка да се подложи на тест с техническо средство, при което св.
М. изясни, че се предоставя индивидуален мундщук, с който се събира
слюнков материал от вътрешната мека част на устата, т.е. при условия, при
които липсва вземането на кръвна проба или други подобни интервенции, при
които би се достигнало до проникване в човешкото тяло. Поради изложеното,
съдът прие за неоснователно възражението за приложение в настоящия
случай на института на крайната необходимост, при наличните множество
възможности, от които жалбоподателката не се е възползвала и е
бездействала, с което си бездействие е осуетила възможността да бъде
извършена от органите на реда необходимата проверка, в каквото всъщност
се и изразява нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Наказанията са правилно определени, като същите съгласно чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП са в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Въз основа на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
От въззиваемата страна не са претендирани разноски в производството,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 0438-
001027/08.02.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция - Пловдив, с което на М. Д. Д., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12