Р Е Ш Е Н И Е
град София, 05.03.2020 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №1708 по описа за 2019
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №495872
от 27.09.2018г., постановено по гр.дело №22007/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 167-ми
състав, са отхвърлени предявените от К.Л.М. срещу „Т.С.” ЕАД отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
принудително изпълнение на ответника на сумата от
1926.68 лв.,
главница за топлинна енергия за топлоснабден имот,
с адрес: град София,
ж.к.“********, вх.И, ап.228, аб.
№291709, за периода м.08.2012г. до м.04.2014г., ведно
със законната лихва за периода от 16.09.2015г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 351.26 лв., обезщетение за забава
за период от 30.09.2012г. до 08.09.2015г., както и на сумата от 355.29 лв., разноски по делото,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.2015г. по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав и е образувано изпълнително дело №20178580402523
по описа на ЧСИ У.Д.като неоснователни. Със съдебното решение е осъден К.Л.М. да заплати
на „Т.С.” ЕАД на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100.00 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - К.Л.М., чрез адв.И.К., с която се обжалва изцяло постановеното
решение на СРС като са релевирани твърдения относно неговата незаконосъобразност
и неправилност. Поддържа се, че неправилен е изводът на СРС, че началният
момент, от който е започнала да тече погасителната давност досежно оспорените
вземания е датата на издаване на изпълнителното основание – 16.12.2015г. и
кратката тригодишна давност не е изтекла към датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.04.2018г.. Поддържа се, че всяко от задълженията, предмет на
процесния изпълнителен лист се погасява с изтичане на тригодишна давност,
считано от датата на настъпване на неговата изискуемост. В случая последното
задължение за м.04.2014г. се явява изискуемо на 01.06.2014г. и съответно към
датата на образуване на изпълнително
дело №20178580402523 по описа на ЧСИ У.Д.– 18.12.2017г., се явява погасено по давност. В тази
връзка се поддържа, че процесните вземания по издадения изпълнителен лист от
16.12.2017г. по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав, въз основа на който е било
образувано изпълнително
дело №20178580402523 по описа на ЧСИ У.Д., са погасени по давност и не подлежат на
принудително изпълнение, съответно извършените изпълнителни действия срещу
ищеца по посоченото изпълнително дело се явява незаконосъобразни. Допълнителни
аргументи в горния смисъл се изложени и в депозирана молба от 04.12.2019г.. По
изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение
като неправилно и незаконосъобразно да постанови друго, с което да уважи
предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата
страна - „Т.С.” ЕАД не депозира писмен отговор и не взема становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от К.Л.М. срещу „Т.С.” ЕАД отрицателни установителни
искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми като погасени по давност,
за които е издаден изпълнителен лист на 16.12.2015г. по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №20178580402523 по
описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от К.Л.М. срещу „Т.С.” ЕАД отрицателни установителни
искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми като погасени по давност, за които
е издаден изпълнителен лист на 16.12.2015г. по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №20178580402523 по
описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени
предявените отрицателни установителни
искове, първоинстанционният съд е
приел, че вземанията, предмет на предявените искове, не са погасени
по давност, съответно не е погасено правото на кредитора да иска принудително
изпълнение на процесните суми по изпълнително
дело №20178580402523 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ. Въззивният
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, на основание на които
предявените исковете са отхвърлени, поради което препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/.
Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдението на
ищеца, че процесните вземания
са погасени по давност, в рамките на което
основание съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната
теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено вземане и длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено
е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.118 ЗЗД. В този смисъл следва да
се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна
защита - установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение, а не че вземането не съществува. На следващо място следва да се има
предвид и факта, че ответникът е титуляр на оспорените вземания, за които е
издаден изпълнителен лист при условията на чл.410 от ГПК, поради което за него
е налице правна възможност да предприеме действия по принудителното им
събиране. Възприетото от СРС становище, че процесните вземания, за които е
издаден изпълнителен лист на 16.12.2015г. по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав, не са погасени по давност към датата на образуване на изпълнително дело №20178580402523 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ, е законосъобразно,
постановено при правилното прилагане на закона и кореспондира със събраните по
делото доказателства, поради което въззивният състав изцяло споделя изложените
мотиви в обжалваното съдебно решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
В конкретната хипотеза правилен е
изводът на първостепенния съд, че приложимият давностен срок относно вземанията, обективирани
в издаден изпълнителен лист на 16.12.2015г. по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав, които произтичат от доставка на топлинна енергия, се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, тъй като представляват периодични
плащания - повтарящи се задължения през определени периоди от
времe, без
значение е техният размер. Не може
да бъде споделен доводът на въззивника, че в случая тригодишният давностния
срок започва да тече, от датата на настъпилата изискуемост на последното
задължение за м.04.2014г.,
т.е. считано от 01.06.2014г. и съответно към датата на образуване на изпълнително дело №20178580402523 по описа
на ЧСИ У.Д.–
18.12.2017г., се явява погасено по давност. В случая съдът изследва въпроса за изтичане на давностния срок
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнително основание а не от възникване на вземането, който извод следва по аргумент от чл.439, ал.2 ГПК. Следователно тригодишният
давностен срок започва да тече, считано от датата на издаване на изпълнителния
лист по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав, а именно - 16.12.2015г. и съответно същият не е изтекъл към датата на образуване изпълнително дело №20178580402523 по описа
на ЧСИ У.Д.–
18.12.2017г.. Отделно от това от приложеното изпълнително дело е видно, че
последното валидно
изпълнително действие – налагане на запор е извършено на 24.01.2018г. /дата на получаване на запорно
съобщение от работодателя на длъжника/, от който момент е започнал да тече нов тригодишен давностен срок и
същият не е изтекъл към датата на депозиране на исковата
молба в съда – 02.04.2018г.. Следователно вземанията на ответника по изпълнителния лист не са
погасени по давност и по отношение на тях би могло да се осъществи
валидно принудително изпълнение. Предявените отрицателни установителни искове за
недължимост на суми за доставена доставена топлинна енергия и обезщетение за
забава върху тези суми, за които е издаден изпълнителен лист на на 16.12.2015г. по гр.д. №56045/2015г. по описа на СРС, Г.О., 82 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №20178580402523 по
описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ, са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения и тъй
като крайните изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното съдебно
решение като правилно и незаконосъобразно, постановено при правилно приложение
на материалния закон, на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна, но доколкото няма заявена в този смисъл претенция, съдът не следва да присъжда такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №495872 от 27.09.2018г., постановено по гр.дело №22007/2018г. по
описа на СРС, І Г.О., 167-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./