Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 12.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15947 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.и К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В.срещу П.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
260327/24.9.2020г., постановена по ч.гр. дело №
11895/2020г. на ВРС, 18 състав, сумите както
следва: сумата от 472.94
лв./четиристотин седемдесет и два лева и 94 ст./, представляваща главница,
дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ******,
за периода от 07.08.2017 г. до 05.06.2020 г. за обект - имот, находящ се в гр.******,
сумата от 96.14 лв. /деветдесет и шест лева и 14 ст./,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.10.2017 г. до
16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.09.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочените суми. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника, като същият е възразил.
В исковата молба ищецът твърди,
че същият, в качеството си на оператор по Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги предоставя на ответника ВиК услуги.
Ответникът е потребител на услугите за имот, находящ се в гр.******, отчитан по
абонатен номер ****** и абонатен номер ******. За релевираните периоди ответникът не заплатил дължимите суми за ВиК
услуги. Поради не плащане в срок същият дължи освен главниците и мораторна
лихва за посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. В него се сочи, че ответникът
никога не е бил абонат на ВиК и няма
партида. Прави възражение за давност за вземанията от 2017г. и 2018г.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа възраженията си от
отговора на исковата молба – сочи, че апартамента няколко пъти е сменял собствеността
си и той е възможно да не е бил собственик на обекта за част от процесния
период, както и твърди, че никога не е подавал заявление за откриване на
партида, поради което не е страна по договора с ищеца. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода за процесните
отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху
незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения
по договор за доставка на ВиК услуги, че е
налице реална доставка на твърдяната от него стока /вода/ и/или услуга
/отвеждане на отпадната вода/ в твърдяното количество и
стойност. В тежест на ответника е да установи плащане или други
твърдени от него правопогасяващи възражения.
По делото е спорно обстоятелството, че между страните
съществуват твърдените договорни отношения по договор за доставка на ВиК услуги.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Общите условия на
ищеца „В.и К.” ООД, гр. Варна, потребители на В и К услуги са физически или юридически лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги, както и
физически или юридически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Текстът в ОУ на ищеца
преповтаря пар.1 т. 2 от ЗРВКУ / ЗАКОН за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги/.
Правата и задълженията по силата на Общите условия, /вкл.
задължението за заплащане на предоставените В и К услуги по чл. 5 т.6 от ОУ/,
възниква в патримониума на „потребителя”
по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Общите условия и пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В
този смисъл по делото е релевантно
установяването на качеството собственик или ползвател на обекта на потребление
на ответника за претендирания период, като няма правно значение дали ответникът
е подал заявление за откриване на партида или не. Не наличието на партида
определя възникването на задълженията при договора при общи условия на ищеца.
Освен това съгласно чл. 60 от ОУ операторът има право и да открие /закрие или
промени/ партида служебно след представяне на данни от различни източници за
правата по чл. 2 от ОУ. Именно от това
свое право се е възползвал ищеца, доколкото партидата на имота е на името на
ответника.
Видно от справката в Службата по вписванията – Варна по
партида на процесния имот, за периода от 07.08.2017 г. до 05.06.2020 г.
/процесния/, обектът на потребление е бил собственост, както следва: за периода
от 07.08.2017 г. до 13.07.2018г. – 50% собственост на ответника, за периода 13.07.2018г.
до 30.03.2020г. – 100% собственост на ответника /в режим на СИО/, и за периода
след 30.03.2020г. до 05.06.2020 г. – собственик е било трето за делото лице.
Спори се още
налице ли е погасяване на част от вземанията по давност.
Видно от ч.г.д. № 11895/2020г. на ВРС, датата, на която е
входирано заявлението по чл. 410 от ГПК на „В.и К. - Варна” ООД е 23.09.2020г.
Няма спор, че погасителната давност за процесните
вземания, като периодични платежи, е тригодишна. Следователно погасителната
давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, настъпва за вземания, станали изискуеми
преди 23.09.2017г.
Видно от исковата молба се претендират суми за
незаплатени вземания за първи отчетен период 07.08.2017 г. до 07.09.2017г., като датата на издаване на посочената фактура
е 13.09.2017г.
Съгласно чл. 33 ал. 2 от ОУ на „В.и К. - Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране.
В конкретния случай изискуемостта
на задължението за отчетен период 07.08.2017 г. до 07.09.2017г. настъпва на 13.10.2017г. /30 –дневен срок след
датата на фактуриране/, поради което същото не е погасено по давност.
Предвид установената по делото собственост върху
процесния обект за процесния период, ответникът дължи суми за ВиК услуги, както
следва: за периода от 07.08.2017 г. до 13.07.2018г. – 50% от стойността или сумата
от 145.26лв. главница и 35.08лв. -
лихва, за периода 13.07.2018г. до 30.03.2020г. – 100% от стойността – 176.13лв.
главница и 25.89лв. лихва , и за периода след 30.03.2020г. до 05.06.2020 г. – не
дължи. Предвид изложеното исковете се
явява основателни за сумата от 321.39лв.
главница и 60.97лв. лихва.
Съдът намира, че с оглед развитието на исковото
производство, разноските на ищеца се дължат съразмерно на уважената част от
иска, както за заповедното производство, така и за исковото. Същите са в размер
на сумата от 50.39лв., за заповедното и сумата от 83.99лв. за исковото
производство. Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил
доказателства за такива.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ НА ”В.и К.- Варна”
ООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.В., по
Заповед за изпълнение № 260327/24.9.2020г., постановена по ч.гр. дело № 11895/2020г. на ВРС, 18 състав, сумите както следва: сумата от 321.39лв. /триста двадесет и един лева и 39 ст./,
представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер ******, за периода от 07.08.2017 г. до 05.06.2020 г.
за обект - имот, находящ се в гр.******, сумата от 60.97лв. /шестдесет
лева и 97 ст./,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.10.2017 г. до
16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.09.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В.и К.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя В.В.срещу П.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение № 260327/24.9.2020г., постановена по ч.гр. дело № 11895/2020г. на ВРС, 18 състав, сумите както следва: сумата от 151.55 лв. /сто пстдесет и един лева и 55 ст./,
представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер ******, за периода от 07.08.2017 г. до 05.06.2020 г.
за обект - имот, находящ се в гр.******, сумата от 35.17 лв. /тридесет и пет лева и 17 ст./,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.10.2017 г. до
16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.09.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА П.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на
”В.и К.- Варна” ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.В., сумата от 50.39лв. /петдесет
лева и 39
ст./, представляващи разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение №
260327/24.9.2020г., постановена по ч.гр. дело № 11895/2020г. на ВРС, 18 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на ”В.и К.- Варна” ООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.В., сумата от 83.99лв. /осемдесет и три лева
и 99 ст./, представляващи разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: