Определение по дело №1425/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3521
Дата: 3 октомври 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101001425
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../………..2019г.

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

          Като разгледа докладваното ч.т.дело №1425/2019г. за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:

Производството е по чл.274 ГПК вр.чл.417 ГПК.

Производството е образувано по ЧЖ на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Милена Стоянова срещу разпореждане №2233/26.07.2019г., постановено по ЧГД №1113/2019г. на РС –Девня, с което съдът е оставил без уважение искането на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Н.Д., ЕГН **********, за сумата 528.49 лв (петстотин двадесет и осем лева, 49 ст.), от която: 437.38 лв главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.08.2017 г., отчитан по сметка 13/25088928; 84.31 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2017 г. до 27.05.2019г.; 6.80 лв. – законна лихва за периода от 28.05.2019г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.07.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева, 00 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 25.00 лв внесена д.т., и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт  съгласно чл.78, ал.8 ГПК и чл.26 НЗПП, за защита по заповедно производство.

В жалбата се излага, че постановеното от ДРС разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че е налице нередовно връчване на уведомление за предсрочната изискуемост на длъжника тъй като липсват данни за връчване по месторабота на задълженото лице, а последното е пречка за приложение на чл.47, ал.5 ГПК. Жалбоподателят сочи, че в конкретния случай връчването е извършено чрез ЧСИ, а последния може да извършва справки относно граждани – длъжници, но единствено във връзка с изпълнението. Връчването на всякакви други книжа от ЧСИ не е действие във връзка с възложено му конкретно изпълнение, поради което не се прилага предвиденото в ДОПК право на достъп до данъчна и осигурителна информация. Поради това се прави довод, че е неприложима и разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК относно изискването за връчване по месторабота.

Жалбоподателят сочи, че освен това в конкретния случай последното трудово правоотношение на длъжника е било прекратено на 22.01.2018г., за което ЧСИ е бил уведомен при възлагане връчването на уведомлението. Това обстоятелство се твърди, че е изрично посочено в т.14 от заявлението, депозирано пред РС -Девня. Прави се довод, че във формалното производство по чл.417 ГПК са изрично предвидени писмените доказателства, които съпътстват заявлението. Жалбоподателят счита, че е изпълнил изискването за представяне на редовен от външна страна документ както и доказателства за изискуемостта на вземането. Освен това сочи, че дори при преценка за недостатъчност в удостоверяване на връчването на длъжника, то съдът разполага със служебно правомощие да извърши справки сам в различни информационни системи. Претендира се отмяна на разпореждането и вместо това уважаване на подаденото заявление ведно с присъждане разноските за настоящото производство. Към жалбата са представени Справка на НОИ за подадени уведомление на името на длъжника С.Н.Д..

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата изхожда от легитимирана като заявител страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител на същата, подадена е в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че пред РС –Девня е образувано заповедно производство по ЧГД №1113/2019г. по заявление на БАНКА ДСК ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Н.Д., въз основа на извлечение от сметка по договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 29.08.2017г., за заплащане на сумите: 437.38 лева главница по договора; 84.31 лева договорна лихва, за периода от 20.11.2017г. до 27.05.2019г.; законна лихва от 6.80 лева за периода от 28.05.2019г. до подаване на заявлението на 23.07.2019г. както и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дълга. Претендирани са и сторени разноски за държавна такса и ю.к.възнаграждение. Съобразно тези твърдения, обективирани и в извлечението, представляващо документ по чл.417, т.2 ГПК, към същото е приложен и договорът за кредит ведно с приложимите към него ОУ както и доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Към заявлението е приложена и покана –уведомление от банката до длъжника, чрез ЧСИ рег.№895, Варна – Людмил Станев, за връчване както и съпроводително писмо от ЧСИ, уведомление по чл.47 ГПК – 3 бр. в различни дати от януари до март 2019г., Констативен протокол от 22.03.2019г., удостоверяващ извършените от ЧСИ действия по връчване на съобщението по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението с мотиви, че фактическият състав на връчването чрез ЧСИ не е завършен поради пропуск на съдебния изпълнител да извърши всички предвидени в разпоредбата на чл.47 ГПК, към която препраща чл.43 от ЗЧСИ, прийоми при извършване на връчването, в предвидената последователност. Основание за това е констатацията на съда, че ЧСИ не е издирил местоработата на длъжника и не е правил опит да извърши връчване по този ред по арг. от чл.47, ал.3 ГПК вр.чл.16 от ЗЧСИ и чл.431, ал.3 ГПК. Поради това съдът е достигнал до извод, че връчване чрез залепяне на уведомление съгласно чл.47, ал.5 ГПК е опорочено, съответно не е произвело действие и на длъжника не е редовно връчено изявлението на банката за обявяване предсрочната изискуемост на дълга, което влече неоснователност на заявлението.

В производството по чл.419 ГПК въззивният съд извършва идентична на заповедния съд като не е ограничен единствено от направените с жалбата оплаквания и събраните пред първата инстанция доказателства. Съгласно формираната трайна, задължителна по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съдебна практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител, извлечението по чл.417, т.2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, кредитополучателя, поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост. Представеното извлечение от сметка на длъжника ведно с договора за кредит както и ОУ към договора за текущо потребление, удостоверяват задължението, неговото основание и размер. Приложените писмо – уведомление и констативен протокол на ЧСИ Л.Станев, Варна, удостоверяват и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по арг. от чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК.

Настоящият състав не споделя мотивите на първата инстанция. Действително, изборът на способ за връчване е прерогатив на кредитора, така че да обезпечи в най-голяма степен надеждност на връчването. Същия може да връчи лично като ползва куриерски услуги, да ползва нотариус или частен съдебен изпълнител. В случая кредиторът е връчил чрез ЧСИ. Съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. Същевременно, в чл.43 от същия закон е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл.37 – чл.58 ГПК. По силата на посоченото препращане, за да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл.47, ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети последователно посочените в цитираните разпоредби от ГПК процесуални действия, разписани в ал.1 до ал.3 на чл.47 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./. Съгласно чл.16, ал.1 ЗЧСИ както и чл.431, ал.3 ГПК, частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. Има се предвид с арг. от цит. разпоредба на чл.431 ГПК /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./, информация в съдебните и административните служби, в това число органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и др. лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Разпоредбата даваща възможност за извършване на тези справки от ЧСИ се намира в частта за започване, спиране и прекратяване на изпълнение. Тези норми, чл.431 ГПК, чл.16 от ЗЧСИ са във логическа връзка с разпоредбата на чл.74, ал.4 от ДОПК, която предвижда възможност в достъпа до лична и осигурителна информация на ЧСИ, но във връзка с образуваните изпълнителни дела. В този смисъл, съдът намира, че препращането в ЗЧСИ към разпоредбите относно връчването в ГПК, следва да се прилагат съответно на характера на производството и разпоредбата не може да бъде прилагана директно вкл. при връчване по възлагане на ЧСИ не от орган, а от трето лице, какъвто е настоящия случай. Нещо повече, разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК изрично визира като задължено лице съдът, поради което не следва да прилага разширително тълкуване на процесуалната норма. Разпоредбата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ оправомощава ЧСИ да осъществява фактически действия по връчване на книжа и съобщения във връзка с гражданскоправните отношения между страните /такива, предхождащи наличието на изпълнително дело и исково производство/, а не да използва правото си на достъп при образувано изпълнително дело.

При преценка на конкретните извършени от ЧСИ Л.Станев, рег.№895, Варна, действия, обективирани в констативен протокол от 22.03.2019г., съдът намира, че същите осъществяват процедурата по връчване чрез залепяне на уведомление на посочения по договора за кредит от самия кредитополучател адрес, представляващ едновременно постоянен и настоящ негов адрес, при предвидената в чл.47, ал.1 ГПК последователност и при спазване на изискванията на разпоредбата, вкл. трикратно посещение на адреса.

Освен това, съдът съобразно правомощията си в производството по частните жалби /ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС/, съобразява и приложените към жалбата доказателства – справка от регистъра на трудовите договори към НОИ - за липсата на актуално действащо трудово правоотношение, обстоятелство, което е заявено и в т.12 от заявлението на банката по чл.417 ГПК. Длъжникът е с прекратено към януари 2018г. трудово правоотношение. /22.01.2018г./ Съдът съобразява и посочения от самия длъжник адрес в договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, на който именно е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК.

В контекста на горното, настоящият състав на ВОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща до редовност на връчването с изтичане срока от залепяне на уведомлението на 22.03.2019г., а изменението, въвеждащо изискване за издирване на местоработата на ответника, подобно на задължението за назначаване на особен представител - за допълнителна гаранция за осигуряване на справедлив съдебен процес, независима от редовното връчване.

В заключение, съдът намира, че изводите на първостепенния съд за липса на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и конкретно за изискуемостта на задължението по договора за кредит, са неправилни. От представените в заповедното дело писмени доказателства се установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, основано на представения документ по чл.417, т.2 ГПК.

С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство в размер на 15.00 лева. Липсва приложен списък по чл.80 ГПК, но от приложенията към частната жалба се установява, че единствените сторени от жалбоподателя разноски са за платена държавна такса за обжалването. Така определените допълнително разноски следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедния съд следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт. Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане №2233/26.07.2019г., постановено по ЧГД №1113/2019 по описа на РС - Девня, с което е оставено без уважение искането на заявителя БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Н.Д. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по заявление вх.№72754/06.11.2018г. на “Банка ДСК”ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19, въз основа на извлечение от счетоводна сметка, срещу С.Н.Д., ЕГН **********,***, за сумата общо 528.49 лева, от които сумата от 437.38 лева - главница по договор от 29.08.2017г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ; сумата от 84.31 лева - договорна лихва, за периода от 20.11.2017г. до 27.05.2019г.; законна лихва от 6.80 лева за периода от 28.05.2019г. до подаване на заявлението на 23.07.2019г. ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 25.07.2019г. до окончателното изплащане на дълга ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева държавна такса, 150 лева ю.к.възнаграждение и 15.00 лева държавна такса в производството по обжалване.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

ВРЪЩА делото на РС - Девня за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: