РЕШЕНИЕ
№ 1508
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330108219 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗАД “Армеец“ АД
против И. Б. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274,
ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 1707/17.02.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2768/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, за сумата от 450 лв.,
представляваща незаплатен остатък от изплатено от ищеца в полза на „ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД, застрахователно обезщетение, ведно с
начислени ликвидационни разноски, която сума е дължима от ответника –
делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие – 23.02.2015 г., е управлявал лек автомобил „Рено 19” с peг. №
***** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, и
сумата от 137, 14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.02.2018 г. до 15.02.2021 г. (след изменение на иска за обезщетение за
забава чрез намаляване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК, прието с
Определение от 08.02.2022 г.), ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
15.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 23.02.2015 г., около 15:00 часа, при движение в с.
В., лек автомобил „Рено 19” с peг. № *****, управляван от И. Б. Д., губи
1
контрол над автомобила, поради движение с несъобразена скорост и
реализира пътно-транспортно произшествие, като се блъска в метален стълб,
собственост на ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. Вследствие на
произшествието настъпили имуществени вреди, изразяващи се в повреда на
стомано-бетонен стълб. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП №
*****., в който е отразен механизма на произшествието, като е установено, че
водачът на автомобила е управлявал последния с концентрация на алкохол в
кръвта от 1.2 промила. Твърди, че гражданската отговорност на виновния
водач е обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД със застрахователна полица № *****.
Вследствие на произшествието били нанесени щети на стойност от 604, 75
лв., които били заплатени на увреденото лице с платежно нареждане на
23.02.2016 г. Твърди, че към така заплатеното обезщетение били начислени и
ликвидационни разноски от 10 лв., поради което общият размер на
дължимото обезщетение от делинквента било в размер на сумата от 614, 75
лв. Причина за настъпване на ПТП било противоправно виновно поведение
на длъжника, който след употреба на алкохол, установена в размер на 1.2
промила на хиляда, управлявайки лек автомобил „Рено 19“ с ДК № ***** с
несъобразена скорост е изгубил контрол, излязъл от пътното платно и се
ударил в металния стълб. Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото
лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят
на вредата, е управлявал лекият автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата норма. Сочи, че след изпращане на регресна покана
до длъжника последният заплатил на 12.04.2016 г. сумата от 164, 75 лв. , като
останало незаплатено задължение в размер на сумата от 450 лв., чието
присъждане претендира, ведно с начислено обезщетение за забава. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със
законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.
Б. Д. е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда
особен представител адв. М.Х., в който се излагат съображения за нейната
неоснователност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на сумата от 223, 28 лв. за периода от 28.03.2016 г. до
15.02.2021 г., което се погасява с изтичане на кратката – тригодишна,
погасителна давност. Оспорва Протокола за ПТП относно отчетената
концентрация на алкохол от 1,2 промила, тъй като не ставало ясно как и с
какво средство е отчетена алкохолната концентрация в издишания въздух,
фабричния номер и показанията на техническото средство за измерване на
алкохол. Сочи, че по делото са налице данни за издаден талон за кръвен тест,
но от представените доказателства не се установява дали такъв тест е
осъществен, в коя лаборатория, колко време след произшествието, както и
какви са резултатите от последния. Поддържа, че употребата на алкохол
следва да бъде доказана по надлежния ред, установен в Наредба №
2
30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употреба на алкохол или друго
упойващо вещество от водачи на МПС, или чрез провеждане на
административно-наказателно или наказателно производство срещу виновния
водач. Твърди, че в случая липсват доказателства за наложено
административно наказание на водача или произнасяне на наказателен съд. В
този смисъл сочи, че пияното състояние на водача се установявало само от
приложения Протокол за ПТП, който оспорва. Поддържа, че осъщественото
от страна на ответника частично погасяване на задължението, не води до
обосноваване на извод за липса на спор досежно отчетената в протокола
концентрация на алкохол. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права
застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение,
може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу
причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при
ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при
управлението на МПС след употреба на алкохол.
Възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически
факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на
увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е
възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от
делинквента и 4. делинквентът – ответник да е управлявал моторното
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
норма.
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се
установяват.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1
ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните
3
юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието,
вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия
състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира
обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина
на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2
ЗЗД, се предполага до доказване на противното.
По делото е представил препис на застрахователната полица № *****
със срок на валидност от 18.10.2014 г. до 17.10.2015 г. по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил “Рено 19” с рег. № *****, като са
представени доказателства за заплащане на първата вноска от
застрахователната премия, установена в полза на ищцовото дружество.
Следователно в производството по делото се установява, че между
ищцовото дружество и собственика на лекия автомобил е възникнало валидно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с период на покритие обхващащ датата на настъпване на
процесното произшествие.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1490568 от 23.02.2015 г.,
съставен от ***** към РУ - Труд. От така приложения протокол за ПТП се
установява, че след посещение на местопроизшествието от административен
орган по контрол на движението, последният е установил, че управляваният
от И. Б. Д., посочен като участник № 1, лек автомобил „Рено 19“, с рег. *****
при движение с несъобразена скорост в завой в с. В., на ул. *****, губи
контрол над автомобила, излиза вдясно извън платното за движение и се удря
в метален стълб, собственост на EVN. В протокола е отразено, че вследствие
на произшествието са нанесени материални щети на автомобила и на стълб на
EVN. Протоколът е подписан от страна на ответника, като в преклузивните
това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК не е оспорена неговата формална
доказателствена стойност, поради което и на основание чл. 180 ГПК следва да
се приеме, че обективираните в него изявление, изхождат от лицето, сочено
като техен автор.
В протокола за ПТП е налице отбелязване, че водачът е управлявал
моторното превозно средство с наличие на алкохол в кръвта на 1, 2 промила,
като е отбелязано, че е взета кръвна проба на водача.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията
и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и
чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
4
случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”-
при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални
щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата,
без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само
въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в
срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/
28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г.
на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II
ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-
транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ ... В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай
свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали
значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза…
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл.
1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не
е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола.”
С определението по чл. 140, ал. 1 ГПК от 23.11.2021 г. съдът е открил
производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК по оспорване истинност на
документ, а именно - оспорване верността на протокола за ПТП в частта
удостоверяваща, че ответника е причинил процесното ПТП при наличието на
5
концентрация на алкохол в кръвта му над допустимата норма – над 1, 2
промила. На основание чл. 193, ал. 3 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест за опровергаване верността на посоченото
официално удостоверяване на оспорващия го ответник.
По делото не се ангажираха доказателства от ответника за успешно
провеждане на това обратно доказване. В производството по делото и по
искане на ответника е представена справка за съдимост на ответника, от която
е видно, че след настъпване на процесното произшествие, последният не е
осъждан за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, съгласно която разпоредба е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
двеста до хиляда лева за управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Следва да се посочи, че за да възникне регресното право на
застрахователя по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) следва да се установят
посочените предпоставки на цитираната разпоредба, а именно:
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие да е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог. Допустимата от
закон норма е определена в Закона за движение по пътищата, а именно в
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗЗДвП, в която е установено, че на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Следователно за да възникне
регресното право на застрахователя е необходимо да бъде установено, че
водачът на моторно превозно средство управлява последното с концентрация
на алкохол над 0, 5 на хиляда, независимо, че управлението на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда, като
общественоопасно деяние осъществява състав на престъпление.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена
с Решение № 84/18.07.2011 г. по т.д. № 815/2010 г. на ТК, I т.о. на ВКС, в
което се приема, че отговорността по чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) не
е обусловена от доказването на конкретен размер на концентрацията на
алкохол. Разпоредбата на чл. 19 т. 2 НЗЗ (отм.), следва да се тълкува,
съобразно законовата дефиниция на чл. 5 ЗДвП, ограничаваща правото на
управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация по-голяма или
най-малкото равна на посочената в този закон.
Констатациите в протокола за ПТП не са опровергани, данни за кръвна
проба не е представена от ответника, поради което следва да се приеме, че са
налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) и отговорността му за
възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение на третото
увредено лице – ангажирана.
6
В този смисъл следва да се посочи, че Протоколът за ПТП е подписан
от ответната страна, като подписът му не е оспорен от страна на ответника в
сроковете за това, поради което следва да се приеме, че протоколът
обективира признание на неизгодни за страната факти, а именно относно
механизма на произшествието, вината на делинквента и обстоятелството, че
произшествието е причинено след употреба на алкохол.
Освен с формална доказателствена сила протоколът като
свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на
своя издател за осъщественото ПТП и в това се състои неговото
доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на
ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за
размера на имуществената отговорност. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, възприета с Решение № 67/24.06.2015 г. по т. д.
№ 439/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. №
194/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Така представения протокол за ПТП обективира извънсъдебното
признание на ответника, че последният виновно, в нарушение на правилата за
движение по пътищата, при управление на лек автомобил „Рено 19“, с рег.
***** с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила и при движение с
несъобразена скорост в с. В., на ул. *****, при навлизане в завой губи
контрол над автомобила, излиза вдясно извън платното за движение и се удря
в метален стълб, собственост на EVN, по отношение на който са нанесени
материални щети.
В този смисъл съдът с доклада по делото, допълнен в първото по делото
съдебно заседание, е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните механизмът на произшествието и размера на настъпилите
имуществени вреди от 604, 75 лв.
Следователно установява се противоправното деяние на ответника,
който е управлявал моторно превозно средство, като при допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е причинил материални щети.
От заключението на вещото лице по съдебно авто-техническата
експертиза се установява, че при механизма на произшествието, за който има
данни по делото, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени
посочените съоръжения в съответната степен. Вещото лице е установило, че
стойността за отстраняване на вредите, причинени на процесния стълб,
собственост на електроразпределителното дружество, е за сумата от 764 лв. с
ДДС.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние на
ответника и настъпилия вредоносен резултат е установена и от приетата като
компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е
формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на
7
установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от деянието
на ответника и настъпилото произшествие.
От приложените в производството по делото доказателства се
установява, че при ищцовото застрахователно дружество е заведена щета №
*****, по която е определено обезщетение в размер от 604, 75 лв. – заплатено
в полза на „ЕВН Пловдив“ ЕАД с платежно нареждане от 23.02.2016 г.
С регресна покана от 19.03.2016 г., получена от ответника на 28.03.2016
г., последният е поканен да заплати сумата от 614, 75 лв., формирана от
заплатеното застрахователно обезщетение от 604, 75 лв. и ликвидационни
разноски.
От представеното по делото платежно нареждане от 12.04.2016 г. се
установява, че ответникът е заплатил в полза на застрахователя сумата от 164,
75 лв., като с регресна покана от 12.09.2017 г., получена от ответника на
19.09.2017 г., последният е уведомен, че следва да заплати останалата част от
задължението в размер от 450 лв.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу ответника - делинквент. Тъй като
причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение ответника, настоящата съдебна инстанция счита,
че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността на
ответника срещу увредения от процесното пътно-транспортно произшествие,
са осъществени в обективната действителност. С оглед на така установеното
от правна страна съдът в настоящия съдебен състав намира, че в полза на
ищцовото застрахователно дружество, се е породило регресното право по чл.
274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени
вреди на собственика на процесната увредена вещ се равнява на пазарната
стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на
сумата от 764 лв. - съгласно заключението на допусната и приета от съда
САТЕ. Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в по-нисък размер – 604, 75 лв.. В полза на застрохвателя се е
породило правото да начисли и ликвидационни разноски – в размер на сумата
от 10 лв., които представляват част от застрахователното обезщетение – арг.
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Т.е. в полза на застрахователя е възникнало правото да
претендира определеното от него обезщетение за имущетсвени вреди, ведно с
ликвидационните разноски от 604, 75 лв., като след съобразяване на
частичното плащане от длъжника в размер на сумата 164, 75 лв., е останало
непогасено задължение от 450 лв., поради което исковата претенция следва да
бъде уважена в пълния й предявен размер.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно задължението си в
8
темпорално отношения, последният е изпаднал в забава. При предявен
регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), върху размера
на платеното от застрахователя ответникът по този иск дължи лихва, считано
от поканата, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г., Т. К.,
ІІ т. о. на ВКС. В случая ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
непогасения остатък от задължението от 450 лв., считано от датата на
получаване на втората регресна покана, в която е обективирано изявление на
кредитора за заплащане на посочената сума, а именно – на 19.09.2017 г. В
случая ответникът претендира обезщетение за забава от дата, следваща
посочената, или за периода от 15.02.2018 г. до 15.02.2021 г., който обхваща
тригодишния давностен срок, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, от който момент се счита предявена
исковата претенция – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното съдът
намира за неоснователно възражението, релевирано в преклузивния за това
срок по чл. 133 ГПК, на ответника за погасяване на задължението за
заплащане на обезщетение за забава по давност.
Съдът определи служебно обезщетението за забава – чрез онлайн
калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, което за периода
от 15.02.2018 г. до 15.02.2021 г. върху незаплатената главница от 450 лв. е в
размер на сумата от 137, 14 лв., поради което акцесорната искова претенция
следва да бъде уважена в пълния й предявен размер, след приетото от съда
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия
размер.
Съдът констатира, че с Определение, постановено в открито съдебно
заседание на 08.02.2022 г., съдът след като е приел изменението на иска по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, е прекратил на основание чл. 233 ГПК
производството по делото по предявения иск за заплащане на обезщетение за
забава за разликата над 137, 14 лв. до първоначално предявения размер от
233, 28 лв. и за периода от 28.03.2016 г. до 14.02.2021 г. С постановяване на
посоченото определение съдът не е обезсилил заповедта за изпълнение в
посочената й част, който пропуск следва да бъде отстранен с постановяване
на съдебното решение, за което не е налице пречка. Следователно и
доколкото предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който
се претендира да се установи дължимостта на вземания, за които е издадена
Заповед № 1707/17.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2768/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII
граждански състав, заповедта подлежи на обезсилване в посочената й част. В
този смисъл са разясненията, дадени с т. 13 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
9
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2768/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
VII граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Следователно на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство от 75 лв. – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство ищецът е доказал разноски за
заплатена държавна такса от 50 лв., депозит за особен представител на
ответника от 250 лв. и 100 лв. депозит за вещо лице. Следва да се присъди и
сумата от 120 лв. - юрисконсутско възнаграждение, което съдът, при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100
лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е от 520 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****,
дължи на ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2, паричните притезания, за
които е издадена Заповед № 1707/17.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2768/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, VII граждански състав, за сумата от 450 лв., представляваща
незаплатен остатък от изплатено от ищеца в полза на „ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД, застрахователно обезщетение, ведно с
начислени ликвидационни разноски, която сума е дължима от ответника –
делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие – 23.02.2015 г., е управлявал лек автомобил „Рено 19” с peг. №
***** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, и
сумата от 137, 14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.02.2018 г. до 15.02.2021 г. (след изменение на иска за обезщетение за
забава чрез намаляване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК, прието с
Определение от 08.02.2022 г.), ведно със законна лихва, считано от датата
10
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
15.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК *********, сумата от 75 лв.
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2768/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, и сумата от 520 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 8219/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1707/17.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2768/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, VII граждански състав, в частта й по отношение на
обезщетението за забава за разликата над 137, 14 лв. до първоначално
предявения размер от 233, 28 лв. и за периода от 28.03.2016 г. до 14.02.2021 г.
В тази част решението има характер на определение и последното
подлежи на обжалване, с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
11