№ 4783
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110208727 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от *** ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. ***, представлявано от А.Т.П., против
наказателно постановление №699258-F691615/10.04.2023 г., издадено
Началник на отдел Оперативни дейности- София, дирекция Оперативни
дейности в ГД Фискален контрол, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
във вр. Чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева, за нарушение на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
По подадената жалба е било образувано АНД №8727/2023 г. по описа на
СРС, НО, 110 състав.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при
съществени нарушения на административно- производствените правила.
Навежда следните съображения:
Жалбоподателят прави изрично възражение, че наказващият орган е
наложил прекомерно наказание за твърдяното административно нарушение
1
като по този начин са засегнати правата и законните интереси на дружеството
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е наложено.
Претендира, че издаденото постановление е постановено в нарушение
на закона, тъй като наложеното наказание не е съобразено с текста на чл.28 от
ЗАНН.
Освен горепосоченото жалбоподателят твърди, че акта с който е
наказано дружеството е немотивиран, като посочените мотиви били общи и
бланкетни, без обосновка.
Ответната страна по жалбата – ТД на НАП-София, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – гл. юрк. Ан.Андр.Б., след
приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с
което да потвърди процесното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно и да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
19.05.2023 г., а жалбата е подадена чрез ТД на НАП-София на 02.06.2023 г.,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 13.12.2022 г., около 11:15 часа, в гр. София, длъжностни лица при
ТД на НАП-София – М. М. В. и Св.Ем.Д., извършили проверка на търговски
обект – Фитнес ***, по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС, находящ се в
гр. София, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД, ЕИК: ***. Проверката била
извършена в присъствието на Ив.Ем.Ст.- организатор.
Контролните органи извършили контролна покупка, от обекта на
2
проверка преди легитимация, на еднократен вход на стойност от 30,00 лева,
като парите били заплатени в брой и лева от М. В.- инспектор приходи и бил
издаден фискален касов бон №0028727/13.12.2022. В хода на проверката
установили, че описания фискален бон съдържа реквизит адрес за
кореспонденция на дружеството- гр. София, бул. ***, който не бил актуален
към момента на проверката.
Контролните органи установили, че в обекта има монтирано и
регистрирано в НАП фискалното устройство модел „DATECS DS-150“, инд.
№ на ФУ DT839053 и ИН на ФП 02839053, регистрирано в в НАП с
№4446103/20.10.2020г.
За направените констатации бил съставен Протокол за извършена
проверка сер. АА№0127691/13.12.2022 г., 11,15 ч. който бил надлежно връчен
срещу подпис на присъствалия на проверката Ив.Ст. на длъжност организатор
в дружеството.
На основание отразените констатации в съставения протокол,
компетентно длъжностно лице – М. М. В., заемащ длъжността „старши
инспектор по приходите“ в ТД на НАП-София, участвал лично в извършената
проверка и изготвил ПИП, в присъствието на свидетелите: М.Д.Гл. и Т.К.М.
съставил АУАН №F691615/11.01.2023 г., против *** ЕООД, за това, че на
13.12.2022 г., в 11:15 часа, при извършена проверка в търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ПР на ЗДДС – Фитнес ***, находящ се в гр.
София, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД, ЕИК: *** е установено, че в
издадения фискален бон, получен в резултата на контролна покупка се
съдържа реквизит адрес за кореспонденция на дружеството- гр. София, бул.
***, който не бил актуален към момента на проверката, с което е нарушена
разпоредбата на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
АУАН е предявен и връчен лично на упълномощено от дружеството
лице – Г.М.М., без възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН
да представи в законоустановения 7-дневен срок писмени възражения против
съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган – началник
3
отдел Оперативни дейности-София, дирекция Оперативни дейности в ГД
Фискален контрол на ЦУ на НАП-София, издал НП №699258-
F691615/10.04.2023 г., против *** ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от
А.Т.П., ЕГН **********, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр.
Чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС, изразяващо се в това, че издадения фискален касов бон съдържа
реквизит с адрес на кореспонденция, който не е актуален към момента на
проверката.
Административнонаказващият орган посочил, че нарушението е
извършено за първи път и изложил мотиви относно липсата на предпоставки
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля М. М.
В., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от
лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на
изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени
доказателства – процесните АУАН и НП; Протокол за извършена проверка
сер. АА №0127691/13.12.2022г.; копия на два бр. фискални бонове, издадени
в деня на проверката на ТО; пълномощно на адв. В.П.Д. да представлява
дружеството; пълномощно на Г.М.М. да представлява дружеството; Молба и
писмена защита от Ад.Т.- управител на дружеството- жалбоподател;
Пълномощно от ТД на НАП за процесуално представителство №1342-
1/21.06.2023г.; списък с разноски от ТД на НАП; възражение от *** ЕООД
срещу АУАН №F691615/11.01.2023г; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
4
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са
издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно
представената Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Предвид
изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, съдът намира
следното: Следва да се има предвид и обстоятелството, че е ангажирана
обективната и безвиновна отговорност на юридическо лице и субективната
страна на нарушението не подлежи на обсъждане. Законът поставя завишени
изисквания към търговеца, във връзка с отчетността при осъществяване на
търговската дейност. Дружеството-жалбоподател, в качеството си на търговец
е длъжно да въведе такава организация на работа в стопанисвания обект, при
която наетите от него служители надлежно да отразяват всички постъпили в
касата на обекта суми. В този смисъл, евентуално виновно поведение на
5
негови работници и служители, във връзка с неизпълнението на горните
задължения, не водят до отпадане на обективната отговорност на дружеството
за извършеното нарушение от обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа
задължително определени реквизити, един от които е адрес за
кореспонденция на търговеца.
Безспорно дружеството „***“ ЕООД е задължено лице по смисъла на
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Издаденият на свидетеля В.
от контролната покупка фискален касов бон не съдържал законоустановените
реквизити по чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18. Липсата на изискуемото
съдържание на издадения от търговеца касов бон представлява нарушение на
това императивно установено правило, за което нарушение правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 185, ал. 2
вр с ал. 1 ЗДДС. Тя предвижда, че извън случаите по ал. 1, по която се
санкционира неиздаването на касов бон за закупена стока/услуга, на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 лева до 1000 лева, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лева. Такова нарушение е и неспазването на изискването, предвидено в
чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като липсата на изискуемите реквизити по
смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата води до нарушение на
разпоредбата. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1. Не е спорно, че във фискалния бон е отразена
цялата стойност на реална покупка към момента на закупуването на стоката,
поради което нарушението не води до неотразяване на приходи или макар и
да не съдържа изискващия се актуален адрес за кореспонденция, е отразявал
реалната стойност на закупен артикул, което води до извод за неощетяване на
фиска. В случая правилно санкцията е наложена в размера по предл. 2-ро на
ал.2 на чл.185 ЗДДС, като е отчетено, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, а само осуетява възможността за кореспонденция с
търговеца. От изложеното следва извода за законосъобразност на наложената
6
на осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, санкция.
Очевидно, налагайки санкция на дружеството в минималния спрямо
цитираната правна норма размер - 500 лева, органът е отчел факта, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, а осуетява възможността за
кореспонденция с търговеца, поради което съответно е приложена относимата
за конкретния случай законова разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е описано в
пълнота и не е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Ясно е
каква стока и в какво количество е закупена при контролната покупка, което е
отразено в протокола за извършена проверка от 13.12.2022, а именно
„еднократен вход за фитнеса на стойност 30 лева“, но е бил отразен
некоректен към момента на проверката адрес за кореспонденция. Наказаното
лице не е било в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, предвид което
правото му на защита не е накърнено. Налице е съразмерност на наказанието с
извършеното нарушение независимо от ниската стойност на покупката - 30
лева. В тази връзка следва да се отбележи, че ниската стойност на
продадената стока не е смекчаващо обстоятелство, характеризиращо
нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид. Този факт е от значение за определяне размера на наказанието,
което в случая е взето предвид, тъй като на дружеството е наложена
имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В тази насока е и
Решение № 4457 от 5.07.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 4065/2021 г.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния
случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от същия вид.
7
С оглед на изложеното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Разноски се претендират единствено от ответната страна по жалбата, и с
оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна в горния смисъл се
явява основателна. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридическите
лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото е разгледано в едно
съдебно заседание, в което е разпитан само един свидетел. При това
положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в
Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските следва да се
присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част административно-
наказващият орган – в случая това е Национална агенция по приходите, със
седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№699258-F691615/10.04.2023 г., издадено от началник отдел Оперативни
дейности- София, дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол на
ЦУ на НАП-София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. ***, представлявано от А.Т.П., на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
8
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4, във вр. чл. 58д от ЗАНН , „***“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ***,
представлявано от А.Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ПО ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София, сумата от 80 лева /осемдесет
лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство за
процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9