РЕШЕНИЕ
Номер 141912.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100501897 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на В. Е. К. , ЕГН
********** от гр. Шабла, обл. Добрич, ул. „Пробуда“, № 3, чрез адв. Н.Йотова, против
решение № 1793/06.04.2020г., поправено с решение № 155/04.06.2020г. по гр.д. №
12667/2019г. на 18-ти състав на ВРС,
в частта , в която му е определен режим на лични отношения с детето С., р.
11.06.2016г., както следва:
До окончателното завръщане на бащата в Република България – по скайп или друго
подходящо електронно средство за комуникация по 15 минути всяка събота и неделя по
време, съобразено с режима на детето.
За период от 6 месеца, считано от датата на завръщане на бащата в Република
България – всяка събота от 10.00часа до 12.00часа и всяка неделя от 17.00 часа до 19.00 часа.
След изтичане на шест месеца от завръщането на бащата до една година от
завръщането му - всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в
неделя /с преспиване/
Считано от една година след завръщането на бащата в Република България – всеки
първи и трети петък, събота и неделя /с преспиване/, считано за времето от приключване на
занятията на детето в петък до 16.00 часа в неделя, като при осъществяване на режима
бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;
1
в частта, в която е осъден да заплаща в полза на детето С., р. 11.06.2016г. чрез
неговата майка и законен представител Е. В. Ж. , ЕГН ********** от гр. Варна, бул.
„Генерал Колев“, № 70, ет. 5, ап. 13 месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от
датата на депозиране на ИМ -08.08.2019 година, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване на основание чл.
143 от СК и
в частта, в която е осъден да заплати в полза на детето С., р. 11.06.2016г., чрез
неговата майка и законен представител Е. В. Ж. , ЕГН ********** от гр. Варна, бул.
„Генерал Колев“, № 70, ет. 5, ап. 13 сумата в размер на 1788.30лв., представляваща
издръжка за минало време за периода от 01.11.2018 година до 07.08.2019 година, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ в съда 08.08.2019 година до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 149 от СК.
Считайки обжалваното решение в посочените части за неправилно и
незаконосъобразно се моли да бъде отменено и постановено друго, с което в режима на
лични отношения с детето бъдат премахнати времевите интервали за контакти на детето с
бащата, обвързани със завръщането му в страната, понеже се е прибрал в България на
25.03.2020г., срещите им са подновени и е налице силна емоционална връзка между тях,
като бъде потвърден последно определения от съда режим: всеки петък, събота и неделя /с
преспиване/, считано от 17.00ч. в петък, до 18.00ч. в неделя и на рождения ден на детето, в
случай, че не присъства на празника му да прекарва с него времето от 14.00ч. до 17.00ч.
Смята, че е по възможностите му да плаща месечна издръжка от 150.00лв., а за миналия
период дължи 10.54лв., сума явяваща се разлика между дължимите от него 1050.00лв. и
заплатените 1039.44лв. за периода от 01.11.2018г. до 07.08.2019г.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Е. В. Ж., ЕГН ********** от гр.
Варна, бул. „Генерал Колев“, № 70, ет. 5, ап. 13, чрез адв. Д.Ч., въззиваемата оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски.
ДСП-Варна не подава писмен отговор на постъпилата жалба, не изпраща
представител, не взема становище.
В редовно проведените о.с.з. въззивникът лично и чрез адв. Н.Й.-Х. поддържа
становището си, изразено в подадената жалба, а въззваемата от своя страна и чрез
процесуалния си представител адв. Д.Ч.-писменя си отговор.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Е. В. Ж. , ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „Генерал Колев“,
№ 70, ет. 5, ап. 13, чрез адв. Д.Черкезова, насочена срещу В. Е. К. , ЕГН ********** от гр.
2
Ш. обл. Д. ул. „*****“, № *, излага, че с ответника живели на съпружески начала и на
11.06.2016г. се родил сина им С. В. К. От м. Ноември 2018г. заживели разделени, като
детето останало при нея. След раздялата им бащата се установил в Англия, като понякога
изплащал средства за издръжка на детето. Подновили контактите си чрез интернет. На
17.07.2019г. ответникът я поканил с детето на почивка. Скоро обаче се върнали старите им
отношения. Тя разбрала, че не могат да живеят съвместно. Продължила да полага грижите за
детето. Работела и имала високи доходи. Работодател й била нейната майка. Работата й
позволявала да води и взема детето от градина. Можела да разчита, че ще бъде освободена
от работа при нужда, за да се погрижи за него. Обитавали жилище, предоставено им за
ползване от майка й. Детето си имало самостоятелна стая, разполагало с всичко необходимо
му за нормално развитие. Тя се стремяла да изгради у него здравословни навици за хранене
и да го научи на трудолюбие. Детето имало избран личен лекар, но се налагало да ползва
платени консултации и услуги с частни педиатри. Всеки месец приемало имуностимуланти,
а в случай на заболяване и медикаменти. Осигурявала му забавления, изразяващи се в
посещения на Морската градина, зоопарка, плаж и срещи с приятели, които детето С. обича.
Иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
сина й С., както и определяне на местоживеенето при нея. Предлага следния режим на
лични отношения на детето с бащата:
До навършване на седем годишна възраст от детето С.:
* всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в
неделя с приспиване в дома на бащата, като бащата ще взима детето от дома, където се
отглежда и ще го връща обратно;
* на 12.06. (дванадесети юни), деня следващ рождения ден на детето от 10:00
часа до 20:00 часа като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща
обратно в дома;
* на рождения ден на бащата 20.10. (двадесети октомври) от 16:00 часа до 20:00
часа като бащата ще взима детето от детското заведение и ще го връща обратно в дома,
където се отглежда;
* през великденската ваканция от 10:00 на първия ден до 18:00 часа на втория
ден като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно.
* през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 25.12. (двадесет
и пети декември) до 19:00 часа на 29.12. (двадесет и девети декември) и всяка нечетна
година от 18:00 часа на 30.12. (тридесети декември) до 18:00 часа на 03.01. (трети януари),
като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;
* през лятната ваканция от 10:00 часа 01.07. (първи юли) до 18:00 часа на 10.07
(десети юли) и от 10:00 часа на 08.08. (осми август) до 18:00 часа на 18.08. (осемнадесети
3
август), като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно.
След навършване на седем годишна възраст от детето С.:
* всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 16:00 часа в
неделя с приспиване в дома на бащата, като бащата ще взима детето от училище и ще го
връща обратно в дома, където се отглежда;
* на 12.06. (дванадесети юни), деня следващ рождения ден на детето от 10:00
часа до 20:00 часа като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща
обратно в дома;
* на рождения ден на бащата 20.10. (двадесети октомври) от 16:00 часа до 20:00
часа като бащата ще взима детето от училище и ще го връща обратно в дома, където се
отглежда;
* през великденската ваканция от 10:00 на първия ден до 18:00 часа на втория
ден като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно.
* през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 25.12. (двадесет
и пети декември) до 19:00 часа на 29.12. (двадесет и девети декември) и всяка нечетна
година от 18:00 часа на 30.12. (тридесети декември) до 18:00 часа на 03.01. (трети януари),
като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;
* през пролетната ваканция от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на петия
ден или половината от ваканцията, като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда
и ще го връща обратно (ако детето е на организирано мероприятие от училище-лагер,
екскурзия или др. няма да се прилага описания РЛО за пролетната ваканция);
* през лятната ваканция от 10:00 часа 01.07. (първи юли) до 18:00 часа на 10.07
(десети юли) и от 10:00 часа на 08.08. (осми август) до 18:00 часа на 18.08. (осемнадесети
август) и от 10:00 часа 01.09. (първи септември) до 18:00 часа на 07.09. (седми септември),
като бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно.
през ваканциите ще се ползва само описания РЛО за съответната ваканция, а не
седмичния описан в режима.
За да отглежда и възпитава детето, Е. В. Ж. смята, че са необходими 750.00лв.
месечно, като иска бащата В. Е. К. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от
500.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, както и издръжка за периода от
01.11.2018г. до 07.08.2019г. в размер на 4629.00лв. Претендира и присъждане на сторените
разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК В. Е. К. , ЕГН ********** от ***** чрез
4
адв. Н.Й.Х. изказва становище за допустимост на исковите претенции, но тяхната
неоснователност. Отрича твърденията на Е. В. Ж. , че не се е грижил за детето, че липсва
изградена между тях емоционална връзка, че не е работел и осигурявал средства за
издръжката на детето и домакинството. Действително в края на 2018г. се разделили и той
заминал за Англия. Когато се върнал през юни 2019г. заживели отново заедно. Това
продължило два месеца и в края на м.юли се разделили окончателно. Възразява, че дължи
издръжка за детето за минал период. 250.00лв. изпратил чрез майка си на 2.12.2018г. и в
периода от 15.01.2019г. до 09.05.2019г.-общо 979.44лв. Възразява и срещу претенцията за
месечна издръжка за детето в размер на 500.00лв., поради това ,че е прекомерна. Смята, че
издръжка от 140.00лв. месечно е достатъчна.
В. Е. К. , ЕГН ********** от *****, чрез адв. Н.Й.Х. е предявил искова претенция с
правно основание чл. 127, ал. 2 от ГПК, по която е било образувано гр.д. № 12755/2019г. на
42-ри състав на ВРС, приобщено към настоящото за постановяване на общо решение, на
осн. чл. 213 от ГПК. Ищецът претендира предоставянето на родителските права по
отношение на детето С. на него, като местоживеенето на детето бъде определено при него, а
на майката да бъде определен режим на лични отношения. Иска майката да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка от 140.00лв. В случай, че съдът не уважи молбата му да бъдат
предоставени на него родителските права, иска да му бъде определен режим на лични
отношения със С., както следва:
- Всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.30 часа в петък до 18.00 часа в
неделя с преспиване. като в посочените часове бащата ще взима детето от дома на майката и
ще ги връща отново там.
- ежегодно първите събота и неделя след рождения ден на бащата - 20.10 и след
рождения ден на детето 11.06. от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване в
дома на бащата независимо от месечния режим на лични отношения;
- ежегодно по 14 дена през лятото от първо до четиринадесето число
включително, през месеците юни, юли и август, като ползването на платен годишен отпуск
от майката през лятото бъде съобразено с това обстоятелство.
- празнични - през четните години бащата да взема и вижда децата по време на
следните официални празници: Трети март, Деня на съединението и Коледа - Бъдни вечер и
Рождество Христово като взема детето в 17.00 часа в последния работен ден и ги връща в
18.00 в последния почивен ден в дома на майката; през нечетните години бащата да взема и
вижда децата по време на следните официални празници Велик ден /от велики петък до
велики понеделник вкл./. Първи май, Деня на независимостта и Нова година, в 17.00 часа в
последния работен ден от дома на майката и ги връща в 18.00 в последния почивен ден в
дома на майката.
В писмен отговор на насрещната искова молба Е. В. Ж. , ЕГН ********** от гр. Варна,
5
бул. „Генерал Колев“, № 70, ет. 5, ап. 13, чрез адв. Д.Ч. я оспорва, като неоснователна.
Възразява срещу изложените твърдения относно психическото й състояние, относно
полаганите съвместни грижи за бебето, никога не се е занимавал с храненето на детето,
неверни са твърденията за прилагано насилие по отношение на С.. Не е настройвала и
отчуждавала сина им от баща му. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В с.з. на 06.03.2020г. по искане на процесуалния представител на В. Е. К. , ЕГН
********** от *****-адв. Н.Й. е прекратено производството по делото по насрещната
искова молба, на осн. чл. 232 от ГПК.
В същото с.з. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на исковете за
издръжка по чл. 143 и чл. 149 от СК, като по искът с правно основание чл. 143 от СК
претенцията е за 300.00лв. месечно, както и по иска с правно основание чл. 149 от СК,
претендирайки за периода от 01.11.2018г. до 07.08.2019г. сумата в общ размер на 2767.74лв.
, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-08.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението. В тази връзка на осн. чл. 232 от ГПК е
прекратено производството за разликата над 300.00лв. до 500.00лв. месечно по иска с
правно осн. чл. 143 от СК и за разликата над 2767.74лв. до 4626.00лв. по иска с правно осн.
чл. 149 от СК.
ВОС установи следното от фактическа страна.:
Видно от удостоверение за раждане на С. В. К. ЕГН *****, изд. въз основа на акт за
раждане № ***** на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, страните по
спора-Е. В. Ж. и В. Е. К. са негови родители. След раздялата им, детето С. се отглежда от
майката.
От справка за платените и дължими такси, № 23/05.08.2019г., изд. от Детска ясла № 4
„Приказен свят“-Варна, справка за платени и дължими такси № 102–/04.03.2020г. и
служебна бележка № 7/09.10.2020г., последните два документа изд. от Детска градина № 16
„Слънчева дъга“-Варна се установява, че С. Валентинов Колев понастоящем е във втора
група и при пълен присъствен месец дължимата такса е в размер на 48.00лв.
Детето С. посещава занимания по английски език, видно от служебна бележка №
1/02.03.2020г. и приходни касови ордери за м.10.2019г. и м.11.2019г., изд. от „Хатор 2012“
ООД-Варна, за което се заплаща такса от 4 лв. на посещение или по 36.00лв. месечно при 9
посещения на месец.
Посещава и школа по Ушу, според служебна бележка от 04.03.2020г., изд. от
Сдружение „СК Шън Лун“-Варна, като за всяко посещение таксата е в размер на сумата от
4.00лв., като са заплатени 128.00лв. за периода 10.2019г.-02.2020г.
Детето С. В. К. боледува нормално за възрастта си, съгласно удостовереното от д-р Р.
А. в мед.направление амб. № 2175/08.08.2019г. и другата медицинска документация-
6
амбулаторни листи и етапна епикриза и предвид данните за посещаемостта на детските
заведения „Приказен свят“-Варна и „Слънчева дъга“-Варна, според посочените по-горе
писмени доказателства.
От представените по първоинстанционното дело удостоверения, в периода м.
08.2018г.-м.09.2018г. майката Е. В. Ж. е работила в „Агро резерв“ ЕООД и е получавила
средно БТВ от 628.06лв. а в периода от м.09.2019г. до м.07.2019г. е работила в „Бг ленд Ко“
АД-Варна и получавала месечно средно БТВ за периода от 825.79лв. В периода от
м.03.2019г. до 01.2020г. за работата си в същото АД е получила средно месечно БТВ от по
1030.98лв. По настоящото дело въззиваемата е представила заповед № 225/12.08.2020г., изд.
от работодателя „Бг Ленд Ко“ АД-варна, с което трудовото правоотношение с Е. В. Ж. е
прекратено, считано от 12.08.2020г. Видно от разпореждане № 031-00-10946-1/23.09.2020г. и
разпореждане № 031-00-10946-2/23.09.2020г. на НОИ, ТП-Варна на останалата без работа Е.
В. Ж. й е отпуснато обезщетение от 27.91лв. на ден в периода от 12.08.2020г. до 11.02.2021г.
Според разпореждане № 031-00-10946-3/23.09.2020г. на НОИ, ТП-Варна отпуснатото
обезщетение за безработица е спряно, считано от 16.09.2020г. поради започната трудова
дейност. Видно от трудов договор № 86/14.09.2020г. Е. В. Ж. е започнала работа в ЗИБ
Строй Груп ЕООД като оперативен счетоводител, считано от 16.09.2020г. с основно
месечно трудово възнаграждение от 350.00лв. и допълнително такова от 0.60% за всяка
прослужена година стаж, при 4-часов работен ден. Тя е сключила и трудов договор №
467/14.09.2020г. с „Аякс 2002“ ООД, приемайки да изпълнява длъжността оперативен
счетоводител, считано от 16.09.2020г. с основно месечно трудово възнаграждение от
350.00лв. и допълнително такова от 0.60% за всяка прослужена година стаж, при 4-часов
работен ден.
От представения по първоинстанционното дело трудов договор на ответника В. К., се
установява, че същият работи в Англия, като опаковчик на плодовев Кент, считано от
09.09.2019г., като заплатата му е в размер на 8.21 паунда на час при 8 часов работен ден,
шест дни в седмицата. Може да полага и извънреден труд при ставка от 10.26 паунда.
Според тези данни за един месец получаваната от Колев заплата е в размер на 1576.32
паунда при 8-часов рабонтен ден при 6-дневна работна седмица или, както е изчислил ВРС в
размер на сумата от 3509.41лв., а по настоящия курс на лирата, в размер на сумата от
3459.23лв. В момента В. Ж. е регистриран като активно търсещ работа безработен, видно от
служебна бележка № 60-03-07-22263/08.05.2020г. ,изд. от АЗ, Д“БТ“-Каварна.
Видно, на 15.01.2019г. В. К.е превел на Е. Ж. сумата от 215.90лв., на 29.01.2019г.-
100.51лв., на 09.04.2019г.-326.33лв. и на 10.05.2019г.-336.70лв.
Пред първоинстанционния съд са изслущани показанията на водените от страните
свидетели: Д. М. Л., без родство и дела със страните, водена от ищцата и С. Е. М.-сестра на
ответника, водена от него, чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, но като непосредствени и убедителни.
7
Св. Д. Л. сочи, че страните са разделени от края на 2018г. Детето С. се отглежда от
майката, в жилището на нейната майка. Знае, че през 2019г. родителите направили отново
опит да живеят съвместно, но за кратко, „около рождения ден на детето, юни месец значи“.
Твърди, че се разделили през юли. През септември 2019г. разбрали, че е заминал в чужбина.
Знае, че от септември 2019г. детето ходи на английски език и „Ушу“, защото понякога
ходела да го взема от заниманията, когато се налага-по веднъж месечно. Заявява, че и в
настоящия момент /06.03.2020г./ детето ходи на тренировки.
Св. С. М. установява, че брат му и ищцата се разделили и след това, на 28.11. 2018г. и
брат й заминал за Англия. Върнал се на 01.06.2019г. и се прибрал при детето си и майка му,
защото с Е. решили да се съберат отново. Празнували рождения ден на С.. Били заедно два
месеца и отново се разделили. В. заминал отново през септември 2019г. в Англия, където
работи. Отрича детето С. да ходи на „Ушу“, понеже и нейното дете ходи, а мъжа й го води и
взема всеки път, но не го е виждал. Последният път попитал за него, но ме казали, че не
посещава занятия.
В производството пред ВРС е приобщен социален доклад, изготвен от ДСП-Варна.
Социалният работник при ДСП-Варна е посочил, че в интерес на детето С. на 3 години,
предвид възрастта, пола и потребностите му е да се отглежда от своята майка в позната за
него обстановка. Право на детето е да познава своя баща и да осъществява пълноценен
контакт с него. Необходимо е да бъде определен режим на лични отношения на детето с
бащата.
Двамата родители са изслушани преед въззивния състав на осн. чл. 59, ал. 6 СК. В. К.
е заявил пред съда, че не работи в момента в чужбина. Работил е като опаковчик на плодове
и зеленчуци. Върнал се през .март 2020г. Търси си работа в България, в строителството. По
образование е готвач, но не е работил по специалността. В момента живее на квартира във
Варна, състояща се от две стаи с кухня и санитарно помещение в къща, находяща се на ул.
„Ивайло“, № 94. Събота и неделя се прибира в Шабла при майка си и детето идва с него.
Вземал го е три пъти, веднъж от петък с преспиване до неделя и два пъти от събота до
неделя. Е. Ж.признава пред съда, че в периода юни-юли 2019г. са живели съвместно и
отглеждали детето, но в края на м.юли се раздели.
С оглед така установената фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от
СК. С първоинстационното решение родителските права по отношение на детето С., р.
11.06.2016г. са предоставени на майката и при нея е определено местоживеенето на детето.
Жалба в тези част няма.
Относно режима на лични отношения на В. Е. К. с детето С., р. 11.06.2016г.
С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на детето С. е
8
предоставено на майката, то на бащата следва да бъде предоставен режим на лични
отношения с него.
В о.с.з. на 13.10.2020г. двамата родители са постигнали споразумение, което е в
следния смисъл:
Режимът на лични отношения между В. Е. К. ЕГН ********** и детето С. В. К.
ЕГН ****** да бъде следния:
1. Срещите между бащата и детето да са всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома на
бащата.
2. По отношение на празниците:
. За Рождения ден на детето – в целия съботен ден следващ
рождения ден на детето от 10 ч. до 17 ч.
. За Рождения ден на бащата – на самия рожден ден от 10ч. до
17ч.
. За Великденските празници: През великденската ваканция
от 10 ч. на първия ден на Великден /петък/ до 18 ч. на
втория ден на Великден /събота/ всяка четна година и от 10
ч. на третия ден - Великден /неделя/ до 18 ч. на почивния
ден след Великден /понеделник/ всяка нечетна година.
. За Коледните празници: През коледната ваканция, всяка
четна година от 10 ч. на 25.12. (двадесет и пети декември)
до 19 ч. на 29.12. (двадесет и девети декември) и всяка
нечетна година от 18 ч. на 30.12. (тридесети декември) до
18 ч. на 03.01. (трети януари)
3. През лятната ваканция от 10 ч. на 01.07. (първи юли) до 18 ч. на 15.07
(петнадесети юли) и от 10 ч. на 15.08. (петнадесети август) до 18 ч. на 31.08.
(тридесет и първи август).
При осъществяване на режима бащата ще взима детето от дома, където се
отглежда и ще го връща обратно.
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта относно режима на
лични отношения, като бъде възпроизведено споразумението между родителите. То
не противоречи на закона и добрите нрави и е изцяло в интерес на детето С..
Относно издръжката в полза на детето С., р. 11.06.2016г., на осн. чл. 143 от
СК.
След като родителските права по отношение на детето С. следва да се
упражняват от майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
9
Районният съд е присъдил издръжка на детето С. в размер на 300.00лв. месечно.
Минималният такъв на осн. чл. 143 от СК е в размер на 152.50лв. Съобразявайки нуждите на
детето, което е на четири години и пет месеца и посещава детска градина, безусловното
задължение на родителите да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца,
задоволявайки техните нужди, дори преди своите лични, това, че не се установяват
здравословни проблеми на родителите, които биха възпрепятствали възможностите им да
дават издръжка, както и вземайки предвид, че двамата родители нямат други низходящи, на
които дължат издръжка, то общият размер следва да бъде определен на 500.00лв., от които
майката поеме заплащането на сумата от 250.00лв., а остатъкът от 250.00лв., бъде възложен
в тежест на бащата. Вярно, че майката поема преките и непосредствени ежедневни грижи по
отглеждане и възпитание на детето С., но тя реализира месечни доходи в размер над
минималната за страната работна заплата от 700.00лв., като общо взето са намалели в
последно време наполовина доходите й, а бащата е регистриран в бюрото по труда като
безработен.
150.00лв. издръжка са крайно недостатъчни да задоволят адекватно нуждите на
детето С., както смята бащата и над който размер обжалва първоинстанционното решение.
Този размер е дори под нормативно определения в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК
минимум на издръжките от 152.50лв. , около който се установяват нуждите на новородено,
без извънредни нужди. Недостатъчни с оглед икономическата обстановка в страната са и
200.00лв., които са обсъждани между страните в с.з. на 13.10.2020г. и дори 230.00лв. Следва
да бъде отчетено, че бащата е млад, здрав и работоспособен. Следва да е в състояние да си
набавя доходи, които му позволяват да дава издръжка за детето си, в размер, който
позволява правилното му отглеждане и възпитание. Детето С. изучава английски език и
спортува, което налага и осигуряването на допълнителни средства, въпреки, че временно
поради пандемията от Ковид-19 е преустановило занимания. Неоправдано е да не бъдат
зачетени тези нужди до отшумяване на извънредната обстановка в страната, когато би
възникнала необходимостта от завеждане на нови дела за изменение на определения
понастоящем размер на издръжката с възобновяване на занятия.
Достигайки до крайните изводи за дължимостта на издръжката в размер на 250.00лв.
месечно, считано от датата на завеждане на иска в съда-08.08.2020г. от бащата,
първоинционното решение следва да бъде потвърдено за горницата над 150.00лв. до
250.00лв. и отменено за горницата над 250.00лв. до присъдените 300.00лв. и отхвърлена
претенцията в тази част. Издръжката се дължи ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на оснавание за изменение или прекратяване на издръжката.
Относно издръжката в полза на детето С., р. 11.06.2016г., на осн. чл. 149 от СК.
Настоящият състав, както и първоинстанционния съд прима, че за миналия период от
01.11.2018г. до 07.08.2019г., задължението на бащата следва да е в размер на 300.00лв.,
както е приел в мотивите си в решение № 1793/06.04.2020г. и първоинстанционният съд.
10
Бащата е работел в Англия и е реализирал месечни доходи от около 3500.00лв., при 8 часов
работен ден и шестдневна работна седмица при ставка от 8.21 паунда на час, според
представения от него договор от 16.09.2019г. Неоснователни в тази връзка са оплакванията
във въззивната жалба, че не ВРС е направил изводите си въз основа на предположения за
доходите на Колев. Според уговорките в договора, доходите на бащата са точно изчислени и
посочени в първоинстанционното решение. Работодателят е уговорил работното време като
часове на ден и продължителност на седмица, както и заплащането на час. Дори е
уговорено, че е възможно да се изисква от работника да отработи допълнително часове, за
изпълнение на задълженията му на опаковчик, разбира се при по-висока разценка.
Уговорено е следователно гарантирания минимум от часове полаган труд на седмица и
заплащане на час, като е възможно полагането на извънреден труд. Нито е ноторно известно
на съда, нито се установява от приложените по делото доказателства, че работникът сам си
търси работа и ако не е в състояние да си намери не получава нищо или поне уговореното по
сключения от него трудов договор. Ако е така, това остава недоказано от страната, а е било
в нейна тежест. Действително, от така изчислената сума от първоинстанционния съд, според
договора се дължат удръжки за осигурената на работника квартира, но не са ангажирани
доказателства за размера. Заплатата, която получава Колев е достатъчно висока, да заплаща
наем и без затруднения да плаща издръжка за детето си в определения размер от 300.00лв.
месечно.
Претенцията за периода от 9 месеца и 7 дни е 2767.74лв., след допуснатото от ВРС
изменение на иска по размер.
Настоящият състав обаче намира, че в периода юни-юли 2019г. родителите са живели
съвместно, както е твърдял ответника, установява се от показанията на двете свидетелки,
разпитани по първоинстанционното дело и заявеното от Е. Ж. пред въззивния състав в с.з.
на 13.10.2020г. и двамата са се грижили за домакинството и детето, включая и за неговата
издръжка. В. К. не дължи издръжка за тези два месеца от исковия период или задължението
му за издръжка, на осн. чл. 149 от ГПК в периода от 01.11.2018г. до 07.08.2019г. е за 7
месеца и 7дни. Това означава, че задължението възлиза на сумата от 2175.00лв., изчислена
по израза 7месеца х 300.00лв. + 300.00лв. / 4 седмици, доколкото 7 дни са една седмица или
2100.00лв. + 75.00лв.
Няма спор и се установява от представените по първоинстанционното дело
извлечения от банковата сметка на Е.Ж. и изявленията на страните, че през м.01.2019г.,
м.04.2019г. и м.05.2019г. В. К. е изпратил чрез Е. Ж. сума в общ размер на 979.44лв., която
следва да бъде прието, че е за издръжка за детето. Дължимият остатък е в размер на
1195.56лв. Видно от разписка № 0700011648372183 на 23.09.2020г. В. К. е превел на Е. Ж.
сумата от 1200.00лв., представляваща издръжка за детето С. В. К. по решението на ВРС.
Доколкото задълженията за издръжка по първоинстанционното решение са еднородни и
еднакво обременителни от по 300.00лв. месечно, но за миналия период са по-стари, то по
смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗДД, следва извода, че К. е погасил задълженията си за
11
издръжка на осн. чл. 149 от ЗЗД, щом няма изрично заявление от негова страна кое
задължение погасява. При това положение, В. К. няма задължение за издръжка за детето за
минал период, т.к. е изпълнил.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за присъдената сума от
1788.30лв. и претенцията отхвърлена в тази част.
По разноските
Предвид изхода на спора следва преизчисляване на разноските за първата инстанция.
К. дължи единствано държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 от СК в размер на
360.00лв. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските за
разликата над 360.00лв. по присъдените 503.53лв.
Въззивникът няма искане за разноски. Въззиваемата обаче е поискала да й бъдат
присъдени такива. Тя е представила договор за правна защита и съдействие от 13.10.2020г.
Видно заплатена е сумата от 600.00лв. за изготвянето на отговор по гр.д. № 12667/2020г. на
ВРС и за процесуално представителство по в.гр.д. № 1897/2020г. на ВОС. За адвокатската
защито по въззиввната инстанция следователно заплатеното адвокатско възнаграждение е
300.00лв. Изготвеният по в.гр.д. № 1897/2020г. на ВОС отговор касае обжалваното
първоинстанционно решение по три иска-този за определяне на режим на лични отношения,
издръжка по чл. 143 от СК и чл. 149 от СК. Следва да се приеме, че за защита по всеки един
от трите иска заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 100.00лв. По иска за
режим на лични отношения разноски не се дължат на страните, доколкото решението ги
ползва и двете и разноските би следвало да останат в тежест на всяка една страна както са
направени. Претенцията по чл. 149 от СК не е основателна. Не се следват разноски и по
този иск. Претенцията с правно осн. чл. 143 от СК е уважена частично, до размера на сумата
от 250.00лв., при претендирани 300.00лв. Дължимите от Колев разноски на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК са в размер на 83.33лв. Възражението за прекомерност на въззивника се
неоснователно.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1793/06.04.2020г., поправено с решение №
2155/04.06.2020г., двете по гр.д. № 12667/2019г. на 18-ти състав на ВРС, в частта в която
В. Е. К. , ЕГН ********** от ****, е осъден да заплаща в полза на детето С., р. *****г. чрез
неговата майка и законен представител Е. В. Ж. , ЕГН ********** от гр. Варна, бул. *****
месечна издръжка в размер на 250.00лв., считано от датата на депозиране на ИМ -08.08.2019
година, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца,
12
за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване
или прекратяване на основание чл. 143 от СК и в частта в която В. Е. К. , ЕГН **********
от ****, е осъден да заплати в полза на бюджета, по сметка на ВРС държавна такса по
исковете за издръжка в размер на 360.00лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1793/06.04.2020г., поправено с решение № 2155/04.06.2020г.,
двете по гр.д. № 12667/2019г. на 18-ти състав на ВРС,
в частта , в която му е определен режим на лични отношения на В. Е. К. , ЕГН
********** от *****, с детето С., р. *****г., както следва:
До окончателното завръщане на бащата в Република България – по скайп или друго
подходящо електронно средство за комуникация по 15 минути всяка събота и неделя по
време, съобразено с режима на детето.
За период от 6 месеца, считано от датата на завръщане на бащата в Република
България – всяка събота от 10.00часа до 12.00часа и всяка неделя от 17.00 часа до 19.00 часа.
След изтичане на шест месеца от завръщането на бащата до една година от
завръщането му - всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в
неделя /с преспиване/
Считано от една година след завръщането на бащата в Република България – всеки
първи и трети петък, събота и неделя /с преспиване/, считано за времето от приключване на
занятията на детето в петък до 16.00 часа в неделя, като при осъществяване на режима
бащата ще взима детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;
в частта, в която В. Е. К. , ЕГН ********** от ******, е осъден да заплаща в полза
на детето С., р. *****г. чрез неговата майка и законен представител Е. В. Ж. , ЕГН
********** от **** месечна издръжка за разликата на 250.00лв. до присъдените 300.00
лева, считано от датата на депозиране на ИМ -08.08.2019 година, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване на основание чл.
143 от СК;
в частта, в която В. Е. К. , ЕГН ********** от ****, е осъден да заплати в полза на
детето С., р. ***г., чрез неговата майка и законен представител Е. В. Ж. , ЕГН ********** от
**** сумата в размер на 1788.30лв., представляваща издръжка за минало време за периода
от 01.11.2018 година до 07.08.2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на ИМ в съда- 08.08.2019 година до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл. 149 от СК и
в частта, в която В. Е. К. , ЕГН ********** от *****, е осъден да заплати в полза на
бюджета, по сметка на ВРС държавна такса по исковете за издръжка за разликата над
13
360.00лв. до 503.53лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ Режимът на лични отношения между В. Е. К. ЕГН ********** и
детето С. В. К. ЕГН ****** да бъде следния:
1. Срещите между бащата и детето да са всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома на
бащата.
2. По отношение на празниците:
2.1. За Рождения ден на детето – в целия съботен ден следващ рождения ден на
детето от 10 ч. до 17 ч.
2.2. За Рождения ден на бащата – на самия рожден ден от 10ч. до 17ч.
2.3. За Великденските празници: През великденската ваканция от 10 ч. на първия
ден на Великден /петък/ до 18 ч. на втория ден на Великден /събота/ всяка четна
година и от 10 ч. на третия ден - Великден /неделя/ до 18 ч. на почивния ден след
Великден /понеделник/ всяка нечетна година.
2.4. За Коледните празници: През коледната ваканция, всяка четна
година от 10 ч. на 25.12. (двадесет и пети декември) до 19 ч. на
29.12. (двадесет и девети декември) и всяка нечетна година от 18 ч.
на 30.12. (тридесети декември) до 18 ч. на 03.01. (трети януари)
3. През лятната ваканция от 10 ч. на 01.07. (първи юли) до 18 ч. на 15.07
(петнадесети юли) и от 10 ч. на 15.08. (петнадесети август) до 18 ч. на 31.08.
(тридесет и първи август).
При осъществяване на режима бащата ще взима детето от дома, където се
отглежда и ще го връща обратно.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. В. Ж. , ЕГН ********** от ****** действаща като майка и
законен представител на детето С. В. К. ЕГН ****, за осъждане на В. Е. К. , ЕГН **********
от *****, да заплаща месечна издръжка за разликата на 250.00лв. до присъдените 300.00
лева, считано от датата на депозиране на ИМ -08.08.2019 година, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване на основание чл.
143 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. В. Ж. , ЕГН ********** от *****, действаща като майка и
законен представител на детето С. В. К. ЕГН *****, за осъждане на В. Е. К. , ЕГН
********** от *****, да заплати сумата в размер на 1788.30лв., представляваща издръжка за
периода от 01.11.2018 година до 07.08.2019 година, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на ИМ в съда- 08.08.2019 година до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 149 от СК
14
ОСЪЖДА В. Е. К. , ЕГН ********** от ****** да заплати на Е. В. Ж. , ЕГН
********** от ***** разноски за въззивната инстанция в размер на 83.33лв., на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15