Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и
деветдесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Р.А., като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2170
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с отрицателни
установителни искове по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът О.С.З.твърди,
че не дължи на ответника „Д.“ ООД сумите 3269104.73 лева главница, ведно със
законната лихва от 12.10.2012 г. до изплащането й и 54434.23 лева,
представляваща лихва за забава на плащането на сумата от 3269104.73 лева за
периода от 14.08.2012 г. до 12.10.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 16.08.2016 г., по т.д. № 271/2016 г. на АС-Пловдив. Сочи, че по искане
на лицето, в полза на което е издаден изпълнителният лист - „П.“ ООД,
първоначално е образувано изпълнително дело №3338/2016 г. по описа на ЧСИ М.П.,
което е прекратено поради изтегляне на изпълнителния лист от взискателя,
предвид наличието на произнасяне на ВКС
по реда на чл. 282 от ГПК за спиране на
изпълнението на въззивното решение преди образуване на изпълнителното дело. С
определение от 09.05.2017 г., по т.д. № 2479/2016 г. ВКС не допуска касационно обжалване на
въззивното решение досежно горепосочените суми. По време на висящността на
касационното производство относно решението в горепосочената част, в О.та е
получено запорно съобщение по изп. дело 20167650402369 по описа на ЧСИ Г.И., с
което е наложен запор върху вземането на
„П.“ ООД срещу О.та за задължение, което има „П.“ ООД към Държавата и
„КТБ“ АД. Един ден след получаване на запорното съобщение, в О.та се получава
съобщение, че вземането към О.та на ДЗЗД, в което съдружник е „П.“ ООД, е
прехвърлено на „ИПС Л.“ АД с договор за цесия от 30.10.2013 г. След частичното влизане
в сила на въззивното решение по т.д. №
271/2016 г. на АС-Пловдив, на 01.06.2017 г. ищецът изпълнява в
качеството си на трето задължено лице запора на ЧСИ И. и превежда процесните
суми по изпълнителното дело, с което поддържа, че е изпълнил задължението си
към „П.“ ООД. Независимо от това
изпълнение, на същия ден е образувано изп. дело № 201785104022625 по описа на
ЧСИ М. П. по искане на ответника. Ответникът се легитимира като кредитор на
ищеца по договор за цесия от 10.12.2012 г., с който „П.“ ООД му е прехвърлил
процесните вземания срещу О.та. Ищецът поддържа, че не е уведомяван за тази
цесия преди изпълнение на запорното съобщение на 01.06.2017 г. Оспорва да е
получавал уведомление за цесията на 12.12.2012 г. чрез лицето Е.И.К. – инспектор, каквито
доказателства представя пред ЧСИ взискателят ответник. Посочва, че К. е бивш
служител на О.та, работил в периода 25.10.2012 г. – 13.02.2014 г. като
инспектор в звено „Инспекторат“ и като такъв няма никакви деловодни функции и
не е упълномощаван да получава входяща кореспонденция. Този документ не е
входиран в деловодството на О.та, съответно не може да се приеме, че е налице редовно връчване по чл. 50, ал. 3 от ГПК. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено обстоятелството, че не дължи на ответника процесните суми.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Д.“ ООД оспорва допустимостта на исковете,
с твърдението, че не е налице хиротезата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, тъй като
договорът за цесия е сключен на 10.12.2012 г. преди приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Излага и
доводи за неоснователност на исковете. Поддържа, че ищецът е бил уведомен
надлежно за процесната цесия през м. декември 2012 г. чрез лицето Е.К.. Оспорва
изпълнението на запора по изп. дело на ЧСИ И. от ищеца да представлява валидно
погасяване на задълженията на ищеца по процесното изпълнително основание.
Оспорва и наличието на договор за цесия, с които процесните вземания са
прехвърлени от ДЗЗД, в което съдружник е
„П.“ ООД на „ИПС Л.“ АД. Претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 16.08.2016 г. е издаден изпълнителен
лист от Апелативен съд Пловдив, въз основа на постановеното от този съд
невлязло в сила решение № 266/11.08.2016 г., по в.т.д. № 271/2016 г. С този
изпълнителен лист О.С.З.е осъдена да заплати на „П.“ АД, като съдружник с
дялове от 95 % в ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“ сумата от 3 269 104.73 лева,
представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и
приета работа по сключения между О.С.З.и ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“ договор за изработка от 19.10.2011 г., ведно със законната
лихва от 12.10.2012 г. до окончателното плащане; сумата от 54 434.23 лева,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на сумата от 3269104.73 лева в
размер на законната лихва за периода от 14.08.2012 г. до 11.10.2012 г.; сумата
от 284 850.57 лева, представляваща равностойността на извършенви в периода
от 10.04.2012 г. до 05.07.2012 г. асфалтови СМР, извършени от ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“
в полза на О. С.З., с чиято равностойност О.С.З.се е обогатила без основание,
ведно със законната лихва от 12.10.2012 г. до окончателното плащане; сумата от
4743.07 лева, представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забавеното плащане на сумата от 284850.57 за
периода от 14.08.2012 г. до 11.10.2012 г.
С определение № 433/17.08.2016 г. на ВКС,
ІІ ТО, по ч. т. д. № 1708/2016 г., постановено по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1
от ГПК, е спряно изпълнението на невлязло в сила решение № 266/11.08.2016 г.,
по в.т.д. № 271/2016 г. на АС Пловдив в частта, с която О.С.З.е осъдена да заплати на „П.“ АД, като
съдружник с дялове от 95 % в ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“ сумата от 3 269 104.73
лева, представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение с включен ДДС за
свършена и приета работа по договор за
изработка от 19.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г.
до окончателното плащане; сумата от 54 434.23 лева, представляваща
обезщетение за забавеното плащане на сумата от 3269104.73 лева в размер на
законната лихва за периода от 14.08.2012 г. до 11.10.2012 г.; сумата от 284 850.57
лева, представляваща равностойността на извършенви в периода от 10.04.2012 г.
до 05.07.2012 г. асфалтови СМР, извършени от ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“ в полза на О. С.З.,
с чиято равностойност О.С.З.се е обогатила без основание, ведно със законната
лихва от 12.10.2012 г. до окончателното плащане и за сумата от 4743.07 лева, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забавеното плащане на сумата от 284850.57 за периода от
14.08.2012 г. до 11.10.2012 г. С определението е спряно и изпълнението на
решението в друга част, с която ищецът е осъден да заплати на другия съдружник
в ДЗЗД, съответни на притежаваните от него дялове суми.
Във връзка с въззивна жалба на ищеца, решението на АС
Пловдив в частта, с която О.та е осъдена да заплати на „П.“ АД сумите от
284850.57 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2012 г. до окончателното
плащане и 4743.07 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва за забавеното плащане за периода от
14.08.2012 г. до 11.10.2012 г., е допуснато до касационно обжалване с
определение от 09.05.2017 г. на ВКС, І ТО, по т. д. №2479/2016 г., като с
решение № 151/18.12.2017 г. решението на АС Пловдив в тази част е отменено и са
отхвърлени исковете за присъждане на горепосочените суми. С определението от
09.05.2017 г. ВКС не допуска до касационно обжалване решението на АС Пловдив в
частта, с която са присъдени на „П.“ АД сумите от 3 269 104.73 лева,
представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение с включен ДДС за свършена и
приета работа по договор за изработка от
19.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г. до окончателното
плащане; сумата от 54 434.23 лева, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на сумата от 3269104.73 лева в размер на законната лихва за
периода от 14.08.2012 г. до 11.10.2012 г.
На ищеца е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 14932/18.08.2016 г. на присъдените с изпълнителния лист от
16.08.2016 г. в полза на „П.“ ООД суми, по изп. дело № 20168510403338 по описа на
ЧСИ М.П..
На 29.08.2016 г. ишецът е получил запорно
съобщение по изпълнително дело № 20167650402369 по описа на ЧСИ Г.И., с което
се налага запор на вземанията на длъжника по изпълнителното дело „П.“ ООД от О. С.З..
На 30.08.2016 г. О.С.З.получава
уведомление от ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“, че с договор за цесия от 30.10.2013 г. ДЗЗД е
прехвърлило всички свои вземания към О.та
по договор от 19.10.2011 г. в размер на общо 4765598.62 лева на „ИПС Л.“
АД.
На 07.07.2017 г. О.С.З.получава
уведомление от „П.“ ООД и ДЗЗД „Железтик СЗ-2011“, че оттеглят писмото си от
30.08.2016 г. за извършено прехвърляне на „ИПС Л.“ АД, тъй като такъв договор
за цесия не е подписван.
Видно от удостоверение изх. №
29760/06.06.2017 г. на ЧСИ И., по изпълнително дело № 20167650402369 на 01.06.2017 г. О.С.З.е изпълнила частично
наложения запор, като е превела по сметка на ЧСИ И. сумата от
4 866 107.73 лева.
На 05.06.2017 г. О.С.З.е получила покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20178510402625 по описа на ЧСИ М.П.,
с която длъжникът е поканен на плати на взискателя „Д.“ ЕООД присъдените с
изпълнителния лист от 16.08.2016 г. на АС Пловдив суми 3 269 104.73
лева, ведно със законната лихва от 12.10.2012 г. до 15.06.2017 г. и 54 434.23 лева. В
поканата е посочено, че взискателят се легитимира като такъв с договор за
цесия, с който му са прехвърлени тези вземания по изпълнителния лист. Това
изпълнително дело е образувано по молба на „Д.“ ЕООД от 01.06.2017 г.
На 05.06.2017 г. в О.С.З.е подадена молба от „Д.“ ЕООД, с която О.та е
уведомена, че всички вземания на „П.“ АД към О.та по договора от 19.10.2011 г. са
прехвърлени на „Д.“ ЕООД.
На 07.06.2017 г. О.та подава пред ЧСИ М.П.,
по изпълнително дело № 20178510402625, молба за прекратяване на производството
по делото, мотивирана с изплащане на задължението към „П.“ АД по изпълнителния
лист преди получаване на поканата за доброволно изпълнение. Искането за
прекратяване не е уважено от ЧСИ П..
Представен е договор за цесия от
10.12.2012 г., сключен между „П.“ ООД и ответника „Д.“ ЕООД, с който цедентът„П.“
ООД прехвърля на Д.“ ЕООД *** Загора по договора за изработка от 9.10.2011 г.
Върху този договор има поставена нотариална заверка № 33601 на нотариус А.Ч.,
че на 28.12.2012 г. е снет препис от оригинала на този договор.
Видно
от удостоверение от 07.02.2019 г. на съдия по вписванията, на когото е предаден
служебния архив на починалия нотариус А.Ч., в общия регистър на нотариус А.Ч.
под рег. № 33602/28.12.2012 г. е
удостоверен препис от уведомление за цесия с приносител С.П. Ж.. Към
удостоверението, издадено от Служба по вписванията не е приложен в цялост
препис от целия регистър на нотариус Ч. за 2012 г., а единствено препис от
страницата от регистъра, на която е
вписана нотариална заверка с рег. № 33602, която е и предмет на издаденото на
ищеца по негово искане съдебно удостоверение. В този смисъл не може да бъде
установена достоверността на изложените от представителя на ищеца в о.с. з. на
22.02.2019 г. твърдения, че регистърът на нотариус Ч. за 2012 г. няма краен
номер и не е завършен с подпис и печат на нотариуса, каквото е изискването на
чл. 5 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите. Затова не може да се
приеме за доказано оспорването на ищеца, че този документ е съставен след 2012
г. За пълнота следва да се отбележи, че от останалите събрани по делото
доказателства, включително и от нотариалната заверка за снет заверен препис от
оригинала, не се установява това
уведомление да е достигнало до своя
адресат – О. С.З..
На 27.09.2012 г. О.С.З.е уведомена от
ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“, че е сключен с „Корпоративна търговска банка“ АД договор за учредяване на особен залог върху
настоящите и бъдещите вземания на ДЗЗД по договора от 19.10.2011 г. Този договор
за залог е вписан в ЦРОЗ под № 2012050702233. Заложният кредитор „КТБ“ АД разполага
с препис на същото уведомление, което е получено от О. С.З., като преписът с
който банката разполага е представен по делото по реда на чл. 192 от ГПК. На
основание чл. 194 от ГПК, Съдът приема за недоказано оспорването на ответника
досежно автентичността на това уведомление и датата на неговото съставяне, във
връзка с което оспорване с протоколно определение от 29.06.2018 г. е открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК. Видно от заключението на
съдебно-графологичната експертиза, подписите, положени в графи: „С уважение:С.Ж.“
в намиращите се в О.та и в заложния кредитор преписи от уведомлението от
27.09.2012 г. са идентични, т.е са копия от един и същ оригинал. Подписите в
тези графи на представените по делото копия на документи са копия на подписи,
положени отС.П. Ж.. При визуалното изследване на представените в копия
уведомления не се установяват ясни отклонения в структурата на текстовата част
/шрифт, размер, наклон, интервал между редовете/, както и в подписите и
отпечатъците, но това не може да изключи възможността за наличие на такива. Съгласно
допуснатото във връзка с оспорването заключение по съдебно-техническа
експертиза, в деловодството на О.С.З.има заведено уведомление за сключен
договор за учлудяване на особен залог на вземания между „КТБ“ АД и ДЗЗД „Железнис СЗ-2011“, което е с
входяща преписка с рег. индекс № 68-00-4003-24 от 27.09.2012 г. Този документ е
сканиран в електронната деловодна система на О.та на 27.09.2012 г. в 16:17:52 ч.
Видно от заключението на вещото лице Д. по
съдебно-техническата експертиза, което заключение Съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че от 31.01.2012 г. в О.С.З.е
въведена електронна деловодна система, като от август 2012 г. започва
сканиране на входящите документи – обща администрация „Документи от общ
характер“ и се запазват в информационната система към преписките под техния
входящ номер. Към момента на извършената от вещото лице проверка, електронната
деловодна система е била изправна. През м. декември 2012 г. в електронната деловодна
система са въведени 2495 преписки, като максималното време между въвеждане на 2
преписки е на 28.12.2012 г. между 9.30 ч. и 10.15 ч. около 45 минути. Не може
да се установи дали системата е работила безупречно и без прекъсвания през
цялото работно време на О.та, тъй като и 1 минута отпадане на мрежова свързаност
на едно работно място би се водило до прекъсване на работата на системата. От друга страна при
хардуерен или софтуерен проблем в системата, при който би било необходимо
възстановяване и от резервно копие, то трудно би се възстановила за 45 минути.
Електронната деловодна система версия 8.1 не е подменяна в периода от началото
на м. декември 2012 г. до момента на проверката на вещото лице. По време на
действието си системата се е развивала с добавяне на нови модули, работни
места, процеси, справки и др., но основната база данни не е променяна.
Технически при някакъв тип инцидент е възможно части от информацията в нея да
бъдат загубени или премахнати. При такъв инцидент базата данни ще даде
отрицателен статус за консистентност и
ще даде грешка и спре работа. Системата няма да работи докато не се възстанови
от резервно копис със консистентна база данни. В системата се въвеждат по над
50 000 преписки годишно. Прилагането на сканирани документи към преписките
започва от м. август 2012 г. При извадкова случайна проверка, извършена от
вещото лице, на 100 преписки, само за две от тях нямало приложени сканирани
документи. Тези 2 преписки били от тип – местни данъци и такси, при които не се
въвеждат сканирани копия. В целия период на функциониране на деловодната система
И.Д. е имала административни права за работа в нея. Към момента на проверката
на вещото лице, такива права имат и К.К.и А.М.. Системните администратори имат
пълни права за администрирането и управлението на системата. Документи, за които
се иска лично приемане, като призовки и съобщения от съдилища, не се въвеждат в
системата, а се приемат лично срещу подпис от юридическия отдел на О.та или от
лицата, за които са предназначени. В
деловодната система на О.С.З.няма заведено уведомление от ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“ или
„П.“ АД за извършена цесия в полза на „Д.“ ЕООД, поради което не може да се
установи и входящ номер и дата на такова уведомление.
Видно от основното и допълнително заключения
на вещото лице П. по съдебно-счетоводната експертиза, които заключения Съдът
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадени, се установява, че
размерът на задължението на О.С.З.към „П.“ ООД към 01.06.2017 г. възлиза на
4866107.73 лева. На тази дата О.та нарежда плащане по банкова сметка ***.73
лева. Като основание на плащането е посочено изп. дело № 20167650402369. От
извършената проверка в счетоводството на ЧСИ И. се установява, че тази сума е
постъпила по нейната сметка на 01.06.2016 г. и е отразена като такава от
наложен запор върху вземанията на длъжника „П.“ АД от О.С.З.по договор от
19.10.2011 г. Информационната система на банката, в която е разкрита банковата
сметка на ЧСИ И., не поддържа данни за часа на постъпване на сумата. Вземането
на „КТБ“ АД /н/, което се събира по изп. дело на ЧСИ И. произтича от договор за
банков кредит от 10.12.2011 г. и анексите към него, за което е издаден
изпълнителен лист от 23.03.2016 г.
Вземането на „КТБ“ АД /н/ към „Пътсрой“ АД по този договор е обезпечено
с учреден от длъжника особен залог на вземанията по договора за изработка от
19.10.2011 г., вписан в ЦРОЗ с № 2012050702233, подновен на 21.04.2017 г. с
номер на вписване 2017042100642. Спрямо вземанията, предмет на учредения в
полза на „КТБ“ АД /н/ особен залог, е насочено изпълнението по изп. дело № 20167650402369, като върху същите е наложен
запор със съобщение с изх. № от 26.08.2016 г., връчено на третото задължено
лице – О. С.З., на 26.08.2016 г. Вещото лице извършва проверка в счетоводството
на „КТБ“ АД /н/ и установява, че към 01.06.2017 г. са налице вземания на
банката към „П.“ АД по два договора за кредит- от 10.12.2011 г. и 28.08.2012г.
В основното заключение на вещото лице са дадени осчетоводените задължения на
банката по тези договори по пера и размер. Вещото лице извършва проверка и в счетоводството на „П.“ ООД и констатира,
че общият размер на
осчетоводеното задължение на „П.“ ООД към „КТБ“ АД /н/ и по двата процесии
договора за кредит към 31.03.2017г., възлиза на сума, която се различава от осчетоводеното от „КТБ“ АД /н./
присъдено вземане към „П.“ ООД. От
направения анализ на оборотната ведомост на сметка 15101 Получени краткосрочни заеми в лева се установява,
че в периода 01.04 - 31.05.2017г. „П.“ ООД е отписало своите задължения към „КТБ“ АД /н/, като за целта
сумата от 3 487 128,00 е прехвърлена на два транша (на 28.04.2017г. -2 131
219,83 лв. и на 02.05.2017г. - 1 355 908,17 лв.) от сметка 15101 Получени краткосрочни заеми в лева към сметка 444 Вземания по съдебни спорове.
Следователно по счетоводните данни на „П.“ ООД, към 01.06.2017г., дружеството няма осчетоводени задължения към
банката. Основанието, което е
послужило на „П.“ ООД да отпише тези задължения са два броя изявления за прихващане, които дружеството е отправило официално
до банката, както следва: вх. №
1513/28.04.2017г. - с което е отписано задължение в размер на 2 867 112,30 лв.
и вх. № 1536/02.05.2017г. - с което е отписано задължение в размер на 1 735
783,90 лв. КТБ“ АД /н./, от своя страна, не е
приело извършените от „П.“ ООД прихващания. От извършената проверка на вещото
лице в счетоводството на „КТБ“ АД /н./ се
установява, че и по двата договора за банков кредит между „КТБ“ АД /н./ и „П.“
ООД, съответно от 10.12.2011г. и от 28.08.2012г., Банката не е осчетоводила погасяване чрез
прихващане на задължения. Единственият присъединен кредитор
по изпълнително дело № 20167650402369 е Национална агенция за приходите. Към
10.06.2017 г. НАП е уведомила частния съдебен изпълнител за размера на
публичноправното задължение с удостоверение с изх. № 240371700784683 от 10.05.2017г. Следователно към 26.08.2016г., по процесното изпълнително дело
е налице само един кредитор - „КТБ“ АД /н./.
Производството
по изпълнително дело № 20167650402369 е образувано по молба на „КТБ“ АД /н./,
въз основа на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 23.03.2016г.
по ч.гр.д. № 1411/2016г. по описа на Районен съд - С.З., с които длъжникът „П.“
ООД е осъден да заплати на „КТБ“ АД (н.) суми, по договор за банков кредит от
10.12.2011г. в общ размер от 2 867 171.79 лв. ведно със законната лихва за
периода от 23.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Към 26.08.2016г.,
по изп. дело № 20167650402369, по описа на ЧСИ Г.И., са предявени от страна на
„КТБ“ АД /н./ като взискател горепосочените присъдени вземания, които произтичат
от сключения между „КТБ“ АД /н./ и „П.“ ООД договор за банков кредит от
10.12.2011г. Освен тези вземания взискателят
„КТБ“ АД - в несъстоятелност е предявил и вземания по Декларация по чл. 10, ал.
3 от 303, в общ размер на 48 693.59 лв., които предявени вземания обаче не
са разпределени с протокола от 23.06.2017г., защото към същата дата длъжникът
не е редовно уведомен за допълнително приета за събиране сума, като същата се
запазва по специалната сметка на ЧСИ до извършване на последващо разпределение.
На 23.06.2017г. по изпълнителното дело е
съставен протокол за разпределение на
сумата от 4 866 107.73 лева,
постъпила по банконата сметка на ЧСИ И. на 01.06.2017 г. от наложен запор върху
вземанията на длъжника „П.“ ООД от О. С.З.. Вземането произтича от Договор № BG 161РО001/1.4-05/2009/002-S-03 от 19.10.2011г., с предмет СМР.
От
показанията на свидетелката Ж.Д. М., се установява, че същата работи в О.С.З.на
длъжност „главен експерт“ в центъра за информация и услуги и отговаря за информационния център в О.та. Сведетелката
работи в О.та от 2008 г., а на тази длъжност от 2010 г. и към момента на даване на показанията. С
оглед заеманата от нея длъжност е запозната
с движението на документооборота в О. С.З.. Заявява, че за работата на
деловодството на целия документооборот има Правилник за документооборота, който
е разписан подробно и в него е описан целия ход на документооборота.,
включително и начина, по който пристига и пощата в О.та. Пощата се описва
и всяко нещо, което влезе в О.та го има
записано. Това става в специални таблици, а онова, което пристига като
документи в деловодството или като услуги се прима от съответните служители. Като
деловодители работят точно определени хора по длъжностна характеристика, които
приемат всеки документ, всяко писмо, съответно то се входира в деловодната система
на О.та, сканира се и деловодната програма формира един входящ номер. На всяко
едно писмо се слага входящ номер. Ако гражданинът или този, който подава
документа, ако има копие направо му се закача вх. номер, ако не носи такъв му
се дава като номерче. След това по този
номер може да провери по всяко време
къде е преписката и как се движи. Сканираната преписка отива за разпределяне
при ръководството, от там ръководството разпределя преписката на хартиен
носител, съответно и в програмата и тя заминава по различните отдели и
дирекции, съответно, където е необходимо. Според свидетелката в О.та не може да
постъпи документ без входящ номер. Ако няма такъв номер, не се счита за влязъл
в О.та, защото всички документи по правилник трябва да минават през деловодната
система и няма как нещо, което не е минало през деловодната система да отиде по
етажите и да се работи по него, защото трябва да бъде разпределено и да има
съответна резолюция от ръководителя. Единствено призовките не минават през
деловодството, тъй като те се дават лично на човека, който е призован или на
юристите, които си ги получават лично. Информационният
център на О.та се намира във фоайето на О.та, на партерния етаж. В
информационния център не е само деловодството, защото там се завеждат и други
услуги - гражданско състояние, строителство. Деловодството е част от
информационния център. До него няма ограничения за достъп, а пропусквателната
система е за етажите нагоре към администрацията. Всеки, който дойде в О.та,
минава през деловодството и там оставя документите. Реално, който влезе във
фоайето, влиза в деловодството, в информационния център. При влизане в О.та, от
дясно има информация и пропуск, а от ляво е самият информационен център. Има
врата, на която пише „Център за
информация и услуги“. Не пише „Деловодство и регистратура”, но има една голяма
табела, на която са изписани всички услуги, които се извършват. Информационният
център е голяма зала, в дъното на която се намира деловодството. В помещението
има устройство за управление на опашките, като там са записани само гишетата за
услуги - гражданско състояние, строителство и т.н., но за деловодството няма
ограничение.Независимо кой е приносител на документа, процедурата е една и съща
- издава се входящ номер, като задължително се вписва кой е вносител на документа. Когато някой
дойде, се иска съответно удостоверяващ документ, за да се провери че това
действително е човекът. Това се прави с цел избягване на злоупотреби и затова
се записва кой е вносителят, съответно човекът се подписва, че е внесъл този
документ от името на друго лице. От О.та се издава номер, който е на листче, на
което пише О. С.З., входящ номер, съответно данни на кой телефон може да
потърси обратна информация, информация за уебсайта на О.та и т.н. Служителите,
които са различни от служителите, работещи в деловодството знаят, че нямат
право да получават документация, тъй като това е записано в Правилника на
документооборота, който е част от Нормативната уредба на О.та. Всички тези
документи са поставени в определено място в сървъра, до която всички служители
имат достъп и са задължени да се запознаят с всички документи. Всички са се
подписали на длъжностната си характеристика, че са длъжни да изпълняват тази
процедура. Ако някой не е запознат си носи отговорност.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля М., съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, след като съобрази, че
показанията са логически и житейски обосновани, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството,
че М. е служител на О.та само по себе си не е доказателство за заинтересованост
на този свидетел от изхода на делото. Именно изпълняваните от свидетелката
функции, във връзка със заеманата от нея длъжност, обосновавават извод, че
свидетелката е пряко запозната и е възприела лично и непосредствено
обстоятелствата, за които е призована да свидетелства.
Съдът не обсъжда дадените от свидетеля Д.Г.Д.
в о.с.з. на 29.06.2018 г. показания, тъй като в о.с.з. на 15.05.2019 г. Д. изрично е заявил, че се отрича от тези
показания, с оглед предвидената в чл. 292, ал. 1, т. 2 от НК възможност за
отпадане на наказуемостта за извършеното деяние по чл. 290, ал. 1 от НК.
Доколкото по делото има данни за образувано във връзка с това поведение на Д.
досъдебно производство, настоящият състав не дължи извършването на някакви
допълнителни действия по сезиране на компетентните органи във връзка с
изявлението на Д. за дадени пред съда лъжливи показания поради осъществен
психически и финансов натиск.
Изявлението на Д. създава и основателни
съмнения относно достоверността на дадените от останалите двама разпитани по
делото свидетели Е.И.К. иС.П. Ж.. Този факт, както и обстоятелството, че
показанията на тези свидетели съдържат вътрешни противоречия и логически несъответветствия
е основание Съдът да не кредитира тези показания относно начина на уведомяване
на О.С.З.за уведомлението, снемането на препис от което е удостоверен с
нотариалната заверка на нотариус Ч. с рег. № 33602/28.12.2012 г. Следва да се съобрази и факта, че свидетелят Ж.,
като автор на документа е пряко заинтересован да установи, че представляваното
от него юридическо лице е изпълнило задължението си по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. От
съдържанието на показанията на тези свидетели става ясно, че същите са
запознати с установения в О.С.З.ред за
приемане на документите, а именно, че същите следва да бъдат подадени в
деловодството на О.та и срещу това да се получи входящ номер. Логически
необосновано е да се приемат за достоверни твърдения, че заобикалянето на този
официален ред за подаване на документите е обусловено от недобросъвестно
поведение на служители в деловодството на О.та, които отказват да приемат
подадени от Ж.или негови служители документи, включително и изпратени от
нотариус такива. Тези твърдения се опровергават и от представени по делото
документи, съдържащи изявления на представлявани от Ж.юридически лица, които са
надлежно заведени в О.С.З.и отразени в деловодната система на О.та със
съответен входящ номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2
от ГПК, искът на длъжника за недължимост на принудително изпълняемото вземане
на кредитора, може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В
случая ищецът се позовава именно на такива факти - извършено плащане към
кредитора по изпълнителното основание, направено след стабилизиране на съдебното
решение на АС Пловдив, въз основа на което е издаден изпълнителният лист от
16.08.2016 г., в частта с която О.С.З.е
осъдена да заплати на „П.“ АД, като съдружник с дялове от 95 % в ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“
сумата от 3 269 104.73 лева, представляваща дължимо, но неплатено
възнаграждение с включен ДДС за свършена и приета работа по сключения между О.С.З.и
ДЗЗД „Ж.СЗ-2011“ договор за изработка от
19.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г. до окончателното
плащане; сумата от 54 434.23 лева, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на сумата от 3269104.73 лева в размер на законната лихва за
периода от 14.08.2012 г. до 11.10.2012 г. Решението на АС Пловдив в тази част е
влязло в сила на 09.05.2017 г.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че длъжникът е погасил надлежно възложените му с
гореописания изпълнителен лист
задължения към „П.“ АД, на 01.06.2017 г., когато е изпълнил връченото му на
29.08.2016 г. запорно съобщение по №
20167650402369 по описа на ЧСИ Г.И. и е превел по сметка на съдебния изпълнител
сума в размер на 4866107.79 лева. Недоказани се явяват твърденията на
ответника, че с това плащане не са погасени реално съществуващи задължения на „П.“
АД към „КТБ“ АД /н/. За да настъпи
погасителният ефект на компенсационното изявление за прихващане, е необходимо
да съществуват две насрещни вземания, с предмет – пари или други еднородни и
заместими вещи, вземането на страната, която прихваща, да е изискуемо, както и
то да бъде ликвидно. Посочените предпоставки за настъпване на погасителния
ефект на прихващането следва да са налице в своето кумулативно единство, а в
случая не се установи тези предпоставки да са налице по отношение на
отправените изявления за прихващане от „П.“ АД към „КТБ“ АД /н/. Компенсацията
по изявление на една от страните има характер на съкратено двойно плащане, заместващо реално изпълнение на две насрещни задължения,
но в случая от една страна не се установява, нито съществуването на насрещните
вземания на „П.“ АД към банката, нито че тези вземания са изискуеми и
безспорни, тъй като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
банката не е зачела направените изявления за прихващане.
Договорът за цесия има характер на каузален, неформален и консенсуален договор. Затова със сключване на
договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия
носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към
този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с
цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права – арг.
от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. арг. Следователно, за да премине вземането
върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и
досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът
се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника
обаче цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от
цедента – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че
длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно
валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента
могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. В случая, към момента на погасяване на задължението си към „П.“ АД, чрез
изпълнение на запорното съобщение 01.06.2017 г., О.С.З.не е била уведомена за
цедирането на вземанията от „П.“ АД към
ответника по договора за изработка от 19.10.2011 г. Затова направеното
плащане от длъжника към цедента е валидно и противопоставимо на цесионера. От
доказателствата по делото се установява, че за първи път ищецът е уведомен за
тази цесия на 05.06.2017 г., когато е получил изпратена от цесионера покана за
плащане. На същата дата е получил и поканата за доброволно изпълнение по
образуваното от ответника изпълнително дело на 01.06.2017 г. по описа на ЧСИ П.,
въз основа на изпълнителния лист от 16.08.2016 г. Преди този момент, съответно
към датата на плащането към цедента, ищецът не е бил уведомен по смисъла на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД за цесията.
Предвид всичко гореизложено съдът счита, че предявените искове са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени, тъй като поради извършено валидно погасяване на задълженията към
цедента, ищецът не дължи плащане на ответника по издадения изпълнителен лист.
При този изход на производството, ответникът
следва да бъде осъден да репарира направените от ищеца в настоящето
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат на 187598.68
лева, в това число 132940.68 лева – заплатена държавна такса по предявените
искове; 900 лева деподити за вещи лица; 40 лева депозит за призоваване на
свидетел и 53718 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване
на претендираното от ищеца възнаграждение поради прекомерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 53718 лева в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 6 вр. §2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 44765.39 лева + 8953.08 лева /тъй като има
доказателства за начисляване на ДДС върху уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение/ = 53718.47 лева. Затова
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
не се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е неоснователно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат
намалявани.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от О. С.З., гр. С.З., бул. „********срещу „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК, че О.С.З.не дължи на
„Д.“ ЕООД сумите 3269104.73 лева главница, ведно със законната лихва от
12.10.2012 г. до окончателното плащане и 54434.23 лева, представляваща лихва за
забава на плащането на сумата от 3269104.73 лева за периода от 14.08.2012 г. до
12.10.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.08.2016 г., по
т.д. № 271/2016 г. на АС-Пловдив.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на О. С.З., гр. С.З., бул. „*******№ ****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на 187598.68
лева /сто осемдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и осем лева и 68 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: