Р Е Ш
Е Н И
Е
№……
гр. Плевен 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на дванадесети деке***и две хиляди и деветнадесета година год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретаря ЕЛКА НИЙМЕЙЕР
, като разгледа АНД №1986/2019 год. по описа на ПлРС, ІІІ наказателен състав,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № *** год. издадено от ***” към ***, упълномощен с ***., с което на ***. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание - *** в размер на ***за нарушение на чл. 6 ,т1 от Закон за движението по пътищата ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 5, т.1, пр. 1 от ЗДвП както и на основание Наредба № Із-2539 на *** са отнети общо ***.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание,явява се ***.-***,моли Съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран, а също така, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ***– редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ***.е констатирано ,че на ***около ***часа в *** на кръстовището му с ***,като водач на собствения си лек автомобил ***с ***извършва следното нарушение:управлява като навлиза през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище.Водачът е сам в автомобила.
Записано било от
проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1пр.2 от ЗДвП .Жалбоподателят подписал АУАН,без възражение.Нарушителят бил уведомен
за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Такива не са били
депозирани от страна на жалбоподателя до наказващия орган.Вследствие на което е
издал обжалваното наказателно постановление /НП/ като е приел, е извършено нарушение:
по чл. чл. 6, т.1 от ЗДвП като на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
наложил административно наказание – *** в размер на *** лева, както и на
основание Наредба № Із-2539 на *** са били отнети ***на водача.
Актосъставителят С.Г.С. ., редовно призован се явява в съдебно
заседание, поддържа изцяло съставения от него акт. Като твърди ,че след като
автомобила преминал на червен сигнал бил последван от служебния полицейски
автомобил и с помощта на звуков и
светлинен сигнал го спрели.В тази насока са и показанията на свидетелят П.Г.
,които преповтаря казаното от ***си и потвърждава изнесената в АУАН фактическа
обстановка. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя и свидетеля като
логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени
доказателства.
Въпреки
безспорната установеност на нарушението следваща от доказателствата по делото приложени в административно наказателната
преписка , от изисканата и приета като
доказателство от страна на жалбоподателят
СПРАВКА от „***, е видно и се установява че през ***,контролерът управляващ
светофарната уредба,разположена на ***е работил с мигащ жълт сигнал в интервал
от ***и от ***.През останалото време от ***часа режима на работа е бил
нормален,превключващ от червен до зелен сигнал.
Светофарната уредба не е сигнализирала нищо в интервала от 23:00ч
до 06:00ч.
Представената и приета като доказателство справка опровергава, че следва да се ангажира
административно наказателната отговорност на жалбоподателят,тъй като в АУАН и
НП като час на извършване на нарушението е посочен ***ч. а светофарната уредба
започва да е в режим на работа от 07:00ч до 23:00ч.
Ето защо настоящата инстанция прие, че не следва да бъде ангажирана административна отговорност на ***. по чл 6т1пр2 от ЗДвП,тъй като същият не е извършил цитираното в АУАН и НП нарушение .
Освен това при
описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е незаконосъобразно по
отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като страда от липса на
съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочени
законовите разпоредби, които са били нарушени. Посочената от страна на
наказващия орган норма е бланкетна и препращат за част от своето съдържание към
други разпоредби от закона при попълване на своята диспозиция, като по този
начин формират в цялост нарушеното правило за поведение. В този смисъл
цитираните норми на чл. 183, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП са
бланкетни и препращат към други правни норми, тъй като в първата от посочените
разпоредби се говори само за неправилно преминаване през светофарната уредба
без пояснения на правилата за това, докато в чл. 6, т. 1 са изброени няколко
хипотези. Предложение 4 от чл.6, т.1 от ЗДвП визира правило, че водачите на МПС
следва да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали , което обаче освен че е общо, не е
изобщо посочено нито от контролния, нито от наказващия орган. В този смисъл не
е цитирана нормата, която предвижда правило за поведение. От друга страна от
обстоятелството, че санкционната норма говори за не съобразяване поведението си
със светлинните сигнали, а визираната като нарушена разпоредба от ЗДвП изобщо
няма такова съдържание, а единствено говори за неразрешаващ сигнал на светофарната
уредба и то в едно от предложенията си, което дори не е посочено и се извлича
чрез недопустимо тълкуване, на практика АНО обективно описва нарушение в обстоятелствената част на НП, без да го
разграничи и без да го квалифицира в пълнота чрез посочване на всички норми от
закона и подзаконовите нормативни актове, които попълват съдържанието на
бланкетните правни норми, което представлява липса на реквизит – непосочване на
нарушените разпоредби от закона. В случая освен, че не се сочат нарушените
разпоредби от закона в пълнота, се стига и до противоречие между санкционна
норма, ползвана при ангажиране на отговорността на водача и правилото за
поведение, което се цитира като нарушено. Тази липса на реквизит и
противоречието между правното основание и цитираното като нарушено правило за
поведение, налагат отмяна на НП поради
незаконосъобразност.
По този начин се
накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно
нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във
всички случаи води до порочност на издаденото НП, а от тук и отговорността на
жалбоподателя за горепосоченото нарушение следва да отпадне и на това
основание..
На следващи място трябва да се отбележи, че с атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети общо ***. Тук наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаването, че тази санкция се налага на основание Наредба № Із-2539 на ***, като в самото постановление лисва изписване на законовия текст, който регламентира определянето максималния размер на контролните точки , както и отнемането и възстановяването им, а именно чл.157, ал.3 от ЗДвП. Съдът счита, че по този начин е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същия не би могъл да знае, а само да предполага по кой законов текст му се отнемат посочените общо ***.
Предвид гореизложеното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** год. издадено от ***” към ***, упълномощен с ***., с което на ***. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание - *** в размер на ***за нарушение на чл. 6 ,т1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 5, т.1, пр. 1 от ЗДвП както и на основание Наредба № Із-2539 на *** са отнети ***като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: