Решение по дело №2802/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на В.М.М., ЕГН **********, от гр.***, срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/11333 от 02.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

В жалбата се твърди, че от страна на ДФЗ не са спазени указанията дадени от Пловдивски административен съд с постановеното по адм. дело № 437/2023г. решение за произнасяне в едномесечен срок. М. посочва, че вече е направила регистрация по чл.137 от ЗВД. Позовава се на непреодолима сила и извънредни обстоятелства – за 2020г. световната пандемия, а за 2021г. претърпяла операция. Твърди, че е сама и няма кой да отговаря вместо нея. Счита, че административните санкции следва да бъдат санкционирани според степента на неизпълнение. Отделно от това М. се позовава на чл.58 от АПК и счита, че е налице мълчаливо съгласие, доколкото с постановено съдебно решение на ПАС по адм.дело № 437/2023г. на ДФЗ е бил даден срок за произнасяне в едномесечен срок и този срок не е спазен. Иска се отмяна на уведомителното писмо.

Ответникът - Зам.-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. Н., излага писмено становище за неоснователност на жалбата и посочва, че липсва регистрация по чл.137 от ЗВД за животновъден обект № 4271-0435, което се признава и от самата жалбоподателка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта:

Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на уведомителното писмо. Видно от представеното на лист 41 по делото известие за доставяне, УП е връчено на 07.11.2023г., а жалбата е подадена директно в съда на 13.11.2023г.. Следователно жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, че В.М.М. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 4, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1307/ 2013, регистрирана с УРН 412789 в ИСАК, като на 15.05.2020г. е подала Общо заявление за подпомагане вх. № 19303903 (лист 42).

На 15.05.2020 г. е подадено Заявление за подпомагане 2020 с УИН: 16/250620/10320 за кампания 2020г. (лист 46 и сл.). Със същото е заявено подпомагане по няколко схеми, сред които и Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК). Към заявлението са приложени и съответните относими към подпомагането по посочените схеми и мерки декларации, подписани от В.М.М., както и таблица за отглежданите животни за 2020 с посочени ушни марки/ЕИД номер (лист 49), за които е заявено подпомагане по СМлК (12 броя). На заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни последно стартирана на 15.05.2020г. (лист 44 гръб - 45), при която проверка е констатирана следната грешка: „Заявили сте животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД“; детайли: ЖО-4271-0435. В приложения лист от Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020г. (лист 45 гръб) не са отразени неспазени изисквания.

С Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/11333 от 16.11.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020г. издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на В.М.М. е отказано изплащането на субсидия по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/250620/10320 за кампания 2020г. по СМлК в размер на 4426,20 лева и е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл.31 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 от 11 март 2014г. по СМлК в размер на 4426,20 лева. Посоченото уведомително писмо е оспорено в неговата цялост по съдебен ред и с Решение № 1075 от 08.06.2023г. по адм. дело № 437/2023г., Пловдивски административен съд е оставил без разглеждане жалбата на М., против УП в частта, с която е оторизирана сума по схема „ПНДЖ1 /говеда/ и изплатена сума в размер на 4614.84 лв. и е отменил УП в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период по схема СМлК в размер на 4426.2 лв., като изпратил преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за ново произнасяне в едномесечен срок по заявление за подпомагане за 2020г. с УИН 16/250620/10320, при съобразяване на мотивите в настоящото съдебно решение. Според мотивите на оспорения съдебен акт, в Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/11333 от 16.11.2022г. не са изложени конкретни фактически и правни основания за намаление на субсидията, за да стане ясно причината за наложената санкция за бъдещ период по схема СМлК в размер на 4426.2лв., като при издаването на оспореното УП административният орган е нарушил изискването на чл. 26 от АПК, тъй като жалбоподателката не е уведомена за започналото административно производство. Решението на Пловдивски административен съд не е оспорено и е влязло в законна сила.

В изпълнение на влязлото в сила решение с оспореното в настоящото съдебно производство за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. с изх. № 02-160-6500/11333 от 02.11.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на В.М.М. е отказано изплащането на субсидия по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/250620/10320 за кампания 2020г. по СМлК в размер на 4426,20 лева. На ред 18 от първата таблица на УП е посочено, че е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4426,20 лева, съгласно чл.31 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 от 11 март 2014г. на Комисията.

От страна на ответника по делото са представени: Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. (лист 58) на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" за делегиране на правомощия и справка от Регистър „Животни и пчелини“ от системата ИСАК, от която е видно, че за животновъден обект № 4271-0435 е налично Удостоверение за регистрация по чл.137 от ЗВД от дата 13.10.2023г.

С жалбата от страна на жалбподателката е представена Епикриза – ГО ИЗ № 11381/2021 от „Комплексен онкологичен център – Пловдив“ ЕООД, според която М. е с окончателна диагноза: МКБ С54.1 Карцином корпорис утери.Ст.пост ЛХР кум андексибус.Дисекцио нодули лимфатици пелвици билатералис; стадий: IIIВ; ход на заболяването: прогресивен. Представено е и експертно решение № 4824 от зас.№ 167 от 29.11.2021г. на трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, според което на жалбоподателката са определени 91 % трайна намалена работоспособност за срок от 2 години.

По настоящото дело е изискано и приложено за послужване адм. дело № 437/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Уведомителното писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (РА). Съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно ал. 3 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, при което актът се явява издаден от компетентен орган.

Неоснователно е позоваването на М. на чл.58 от АПК с доводи, че в случая е налице мълчаливо съгласие, доколкото с постановено съдебно решение на ПАС по адм.дело № 437/2020г. на ДФЗ е бил даден срок за произнасяне в едномесечен срок и този срок не е спазен. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В действителност според ал.4 непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя, но само в предвидените в закон случаи. В ЗПЗП и приложимите наредби не е предвидена изрична такава разпоредба, поради което в случая не е налице мълчаливо съгласие.

Уведомителното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа мотиви изложени в табличен вид, в този смисъл при издаване на оспореното в настоящото производство УП в изпълнение на влязло в сила Решение № 1075/08.06.2023 г. по адм. дело № 437/2023 г. на Административен съд – Пловдив и предвид дадените със същото задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му.

Оспореното УП съдържа две таблици. В първата е посочен брой декларирани животни в подаденото заявление за подпомагане, съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления на схеми и мерки за директни плащания – 12 броя; искана сума (в лв.) – 4426,20 лева На ред 7 е посочено, че стопанството на кандидата за подпомагане отговаря на условията за допустимост по схемата към момента на кандидатстване, съгласно изискванията на чл.19, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Според ред 12 установените животни, съгласно чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и чл. 30 от Делегиран Регламент № 640/2014 и чл. 3 от Регламент № 1760/2000 са 0 броя. Съответно като неустановен брой животни в ред 13 е посочено 12 броя и процент на несъответствие – 100 %. Според ред 17 санкционирания брой животни са 12. В таблицата са посочени и санкции за бъдещ период (ред 18), съгласно чл.31 от Делегиран регламент 640/2014 – 4426,20 лева. Посочено е доказано реализирано количество мляко и/или млечни продукти в еквивалент (в кг.), съгласно чл.27а, ал.5 във вр. с чл.19, ал.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. – 24843,60 кг.; брой допустими животни след реализацията, съгласно чл.19, ал.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. – 0; общ брой реализирани животни след проверка за реализацията, съгласно чл.19, ал.6 от Наредба № 3 от 17.02.2015г.-0; сума за оторизиране след проверка за реализация – 0 лева.

На следващо място в таблицата са посочени процент, съответно и сума на намаленията за закъсняло подаване/редакция на заявлението - 0, същевременно е посочено, че сумата след намаление за закъсняло подаване/редакция на заявлението е 0 лева.

Посочено е, че процентът на корекция за финансова дисциплина е 2.906192, като намалението за финансова дисциплина е 0 лева, а сумата след намаление за финансова дисциплина – 0 лева.

На последно място в първата таблица от УП е посочено, че за това дали животновъдния обект има регистрация по чл.137 от ЗВД се извършва проверка във ВЕТИС и към последния ден за подаване на заявления и към края на периода на задържане на животните на кандидата (16.06.2020-03.09.2020) се следи животновъдния обект да има регистрация и тя да не е прекратена. Ответния орган се е позовал на чл.46, ал.2 от ЗПЗП, чл.51, ал.1 и чл.137 от ЗВД и е посочил, че за ЖО с № 4271-0435 е установено, че няма данни за издадено удостоверение по реда на чл.137 от ЗВД.

Втората таблица в УП е наименована „Таблица №1-Оторизирани суми в лева“, в която е посочена схемата – СМлК, исканата сума – 4426,20 лева, намаленията – 4426,20 лева и оторизираната сума – 0 лева. Като обяснения под колона 3 "Намаления" на „таблица № 1“ е посочено, че се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните в СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място; намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, нар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

При така изложените мотиви в табличен вид в оспореното УП очевидно, че за да откаже оторизиране на исканата от жалбоподателката сума и за да наложи санкция за бъдещ период ответния орган е приел, че стопанството на В.М. не отговаря на условията за допустимост по схемата, като в тази връзка е посочено, че за животновъден обект с № 4271-0435 няма данни за издадено удостоверение по реда на чл.137 от ЗВД. И в представената по делото молба на лист 66, процесуалния представител на ответния административен орган се позовава само на липсата на регистрация на животновъдния обект на М. по чл.137 от ЗДВ.

Каза се по-горе, че в приложения по преписката лист Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020г. като констатирана грешка е отразено, че М. е заявила животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект 4271-0435, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД.

В хода на съдебното производство, ответникът представи справка от Регистър „Животни и пчелини“ от системата ИСАК, от която е видно, че за животновъден обект № 4271-0435 е налично Удостоверение за регистрация по чл.137 от ЗВД от дата 13.10.2023г. Всъщност това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя М., която в съдебно заседание изрично заяви, че регистрацията по чл. 137 от ЗВД е направена на 13.10.2023 год.

Съгласно чл.19, ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (наричана по-долу Наредба № 3), право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 10 и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко. В ал.2 от същата разпоредба изрично са посочени условията, на които трябва да отговарят заявените за подпомагане животни по схемата, а именно: 1. Да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с еднакъв идентификационен номер; 2. Да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; 3. Да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД); 4. Да имат индивидуални паспорти съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД. В оспорения административен акт не се твърди, че животните на М. нямат ушни марки, нито пък че не са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните в БАБХ. Не се и твърди животните да не са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект или да нямат индивидуални паспорти. В тази връзка по приложеното за послужване адм.дело № 437/2023г. по описа на ПАС на лист 97 по делото е налична справка за животни в обект № 602750 /стар № 4271-0435/ към 03.02.2020г., собственик В.М. с описани животни в обекта по ушни марки. Следва да се посочи, че съгласно чл. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /наричана по-долу само Наредба № 5/, животните с които се кандидатства за подпомагане, трябва да са регистрирани в СИРЖ, като кандидатът получава от ОСЗ разпечатана "Таблица за отглежданите животни за кандидатстване по схеми и мерки за подпомагане, обвързани с производството", попълнена с наличните в ИСАК данни, за всички регистрирани в СИРЖ на името на кандидата животни (негова собственост или отглеждани в обект, регистриран на негово име). В случая такава таблица има към заявлението (лист 49) и очевидно са изпълнени изискванията на чл.19, ал.2, т.2 от Наредба № 3.

Съгласно чл. 10а Наредба № 5, служителите от ОСЗ, в която се подават заявленията, при въвеждане на данните по чл. 8 стартират проверки на въведените данни в СРКЗПЗП и визуализират резултата от тях, който визуализиран резултат показва типа на установените грешки и несъответствия, като изрично е посочено, че тези автоматични проверки се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК, част от която е системата за идентификация и регистрация на животните /чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП/ и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.

На следващо място съгласно чл.19, ал.3, земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. На ред 12 от първата таблица в оспореното УП е посочено, че установения брой животни, съгласно чл.19, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3 е 0, но по преписката не се съдържат данни да са извършени от разплащателната агенция проверки на място на животновъдния обект, находящ се в гр.П. и съответно за съставени доклад за проверка на място или протокол. Т.е. неможе да се направи извод, че М. не е отглеждала животните до края на периода за задържане по чл.19, ал.3 от Наредба № 3.

На ред 15 от първата таблица в УП като аргумент на органа, че стопанството не отговаря на условията за допустимост съгласно чл.19, ал.1 и ал.3 от Наредба №3 е направено позоваване на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 3, и дадената там легална дефиниция на понятието "стопанството", което включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. Съгласно § 1, т. 36 от ДР на Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, "животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Тук следва да се съобрази, че чл. 19, ал. 2 от Наредба № 3 не въвежда изискването заявените за подпомагане животни да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл. 137 ЗВД, а въвежда изискването: те да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД; да имат индивидуални паспорти съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД. Според разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗПЗП (на която се е позовал ответния орган на ред 16 от първата таблица на УП), подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВД. Вярно е, че съгласно чл.51, ал.1 от ЗВД, животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137, но от друга страна нито чл.19 от Наредба №3, нито ЗПЗП изискват заявените за подпомагане животни да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл. 137 ЗВД.

Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл.30 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, която сочи несъответствия свързани с идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък по-конкретно при загуби на ушни марки и идентифициране чрез паспорт. В пар.2 на цитираната разпоредба е посочено, че животните в стопанството се считат за установени, само ако са идентифицирани в заявлението за помощ или искането за плащане, т.е. за отпускането на помощ Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 не въвежда задължение животновъдния обект да е регистриран по специален ред и да му е издадено удостоверение, а само въвеждане на едрия рогат добитък в регистър за идентифициране и животните да притежават паспорт и ушна марка.

От друга страна дори и да се приеме, че е налице изискване за регистриране на животновъдния обект по реда на чл.137 от ЗВД, то съгласно § 7 от ЗР на ЗИД на ЗВД /обн. ДВ, бр. 71 от 2020 г. – 11.08.2020 г./, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. За периода на кампания 2020 г. ,срокът за регистрация на животновъдния обект на М. по чл.137 от ЗВД не е бил изтекъл. Следователно незаконосъобразни са изводите на ответния орган, че кандидата не отговаря на условията за допустимост, тъй като за животновъдния обект няма издадено удостоверение по чл.137 от ЗВД.

По отношение на мотивите на органа, относно реализираното количество мляко на ред 19 от първата таблица на УП е посочено, че е доказано реализирано количество мляко и/или млечни продукти в еквивалент (в кг.), съгласно чл.27а, ал.5 във вр. с чл.19, ал.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. – 24843,60 кг., като същевременно на ред 20 е посочен брой допустими животни след реализацията, съгласно чл.19, ал.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. – 0. Така според органа общия брой реализирани животни след проверка за реализацията, съгласно чл.19, ал.6 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. е 0 и съответно сумата за оторизиране след проверка за реализация е 0 лева. Според чл.19, ал.4, т.3 от Наредба № 3, земеделските стопани трябва да са реализирали за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи най-малко на 2000 кг. мляко на млечна крава за животните в останалите стопанства. Съгласно ал.6, размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя на брой допустими за подпомагане животни, за които земеделските стопани са реализирали минималното количество мляко, определено по ал. 4, и са предоставени доказателства за тази реализация. В случая М. е заявила подпомагане по СМлК за 12 броя отглеждани животни, при което минималното количество, което следва да е реализирала е 24 000 кг. По преписката са представени доказателства за реализираното количество мляко (лист 53 гръб и лист 54), което е общо 24 120 литра или 24843,60 кг. мляко съобразно методиката за превръщане на сурово мляко от обемни в тегловни единици по Наредба № 3. Следователно не е налице неизпълнение на чл.19, ал.4 от Наредба № 3.

По отношение на наложената с процесното УП санкция за бъдещ период (ред 18 от първата таблица) е необходимо да се отбележи, че съгласно чл.31, пар.3 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за да бъдат определени процентите по параграфи 1 и 2, броят на животните, които са декларирани по схема за помощи или мярка за подпомагане за животни и във връзка с които са констатирани несъответствия, се разделя на броя на установените животни по съответната схема или мярка във връзка със заявлението за помощ или искането за плащане за съответната референтна година. А съгласно пар.2, ако процентът, определен по реда на параграф 3, е по-голям от 50 %, помощта или подпомагането, на която или което бенефициерът би имал право съгласно член 30, параграф 3 по схемата за помощ или мярката за подпомагане, не се отпуска за съответната референтна година. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция в размер, отговарящ на разликата между декларирания брой животни и броя животни, установен в съответствие с член 30, параграф 3. Доколкото каза се в случая не се констатират несъответствия то неправилно е наложена и санкция за бъдещ период.

В заключение следва да се посочи, че ответния орган не е обсъдил възраженията на М. за наличие на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които възражения е направила в производството по адм.дело № 437/2023г. по описа на ПАС, конкретно световната пандемия и онкологичното й заболяване - IIIВ стадий, във връзка със съображение 19 от Преамбюла на Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 и чл.4 от същия регламент.

При тези съображения, настоящият състав на съда намира, че оспореното Уведомително писмо, като издадено в противоречие с материалния закон е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган за произнасяне по подаденото заявление.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/11333 от 02.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: