Определение по дело №49/2025 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Триадица“, бул. „България”, № 85, представлявано от М. И. С. и Н. Я. Т. - Изпълнителни директори, срещу Заповед № 2072/31.10.2024 г на Кмета на Община Септември, издадена от За Кмет на О. С. И. В., за отчуждаване на недвижим [имот номер] дка от Поземлен имот с проектен [идентификатор], представляващ реална част от ПИ с [идентификатор] по КККР, собственост на „Лео Газ 80“ ЕООД.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалния закон и целта на закона и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложение са съображения, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, доколкото е ипотекарен кредитор на собственика на имота, а относно срочността на жалбата посочва, че заповедта му била съобщена посредством уведомление на ЧСИ Тарльовски на 07.01.2025 г. Аналогични съображения за развити в молба вх. № 1248/10.02.2025 г., в която жалбоподателят обосновава правния си интерес от оспорването отново с факта, че е ипотекарен кредитор на собственика на процесния имот - „Лео Газ 80“ ЕООД.

Ответният орган Кмет на Община Септември, депозира отговор вх. № 1150/07.02.2025 г. от издателя на оспорената заповед За Кмет на О. С. И. В., с който оспорва жалбата като недопустима, подадена от лице без правен интерес и извън законоустановения срок.

При преценка допустимостта на жалбата, настоящият състав намира следното:

С оспорения акт Заповед № 2072/31.10.2024 г на Кмета на Община Септември, издадена от За Кмет на О. С. И. В. се отчужават 0,080 дка от Поземлен имот с проектен [идентификатор] съгласно Скица проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1081/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], общ. Септември, обл. Пазарджик, местност Бунара, вид на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект, съгласно влязъл в сила ПУП Подробен устройствен план – Парцеларен план /ПУП – ПП/ за определяне на трасе за „Общински път за осигуряване на пътно-транспортен достъп и техническо обезпечаване компостираша инсталация“ – землище [населено място], обш. Септември, обл. Пазарджик, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост. Имотът е собственост на „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД, ЕИК *********.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят „ИНВЕСТБАНК” АД е ипотекарен кредитор на собственика на имота „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД, съгласно представени нотариални актове за учредяване на договорна ипотека и молба за подновяване на договорна ипотека .

Процесният поземлен имот с [идентификатор] по КККР е изнесен на публична продан по изп. д. № 20228820400339 на ЧСИ Г. Т., за периода от 10.11.2024 г. до 10.12.2024 г.

С Уведомление вх. № 15739/09.12.2024 г. представител на длъжника „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД е уведомил ЧСИ Тарльовски за издадени три заповеди на Кмета на Община Септември, една от които е процесната. Предвид това, с Разпореждане от 10.12.2024 г. на ЧСИ, публичните продани били спрени. Със съобщение изх. № 13890/10.12.2024 г. на ЧСИ Тарльовски, жалбоподателят бил уведомен за заповедите и спирането. Съобщението било получено на 07.01.2025 г., съгласно поставен печат с дата на „ИНВЕСТБАНК” АД на обратна разписка представена по делото.

Относно размера на вземанията на кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД срещу длъжника „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД е представено нарочно уведомление съгласно Протокол № 217/20.01.2025 г.

Предвид установените, настоящият състав намира, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Процесната заповед е за отчуждаване на част от поземлен имот собственост на „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД, а не на жалбоподателя. Последният не се обосновава като собственик на целия или част от процесния имот.

Както се посочи, с оспорената от дружеството Заповед № 2072/31.01.2024 г., Кметът на община Септември, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за общинската собственост, е постановил да бъдат отчуждени 0,080 дка от Поземлен имот с проектен [идентификатор] съгласно Скица проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с [идентификатор] по КККР, за определяне на трасе за „Общински път за осигуряване на пътно-транспортен достъп и техническо обезпечаване компостираша инсталация“. Безспорно се установява от представените по делото доказателства, че собственик на този имот е „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД, който е и адресата на оспорената заповед.

Фактът, че именно „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД е собственик на процесната недвижимост е несъмнен и не се оспорва от жалбоподателя, с твърдения за нещо различно, по отношение на собствеността върху имота. Този именно факт се сочи от жалбоподателя, като се твърди, че „ИНВЕСТБАНК” АД е ипотекарен кредитор спрямо „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД, въз основа на договорна ипотека, учредена по отношение на процесния имот. Това е основанието, от което жалбоподателят черпи за себе си правен интерес от обжалване на заповедта за отчуждаване.

Според чл. 25, ал. 2, предложение първо от ЗОС, кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Съобразно чл. 27, ал. 4 от ЗОС, съдът призовава задължително и инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът, когато той е различен от общината.

Тези две норми, конкретно очертават кръга от лицата, които могат да оспорват заповедта за отчуждаване на недвижим имот и заинтересованите лица, чиито права, пряко биват засягани нейното действие.

Ясно е, че това са само и единствено собствениците, респективно съсобствениците на отчуждавания имот и инвеститора на обекта, когато той е правен субект, различен от общината. Тези само лица, са участници административното производство и само те могат да бъдат страни в съдебното производство с предмет оспорване на заповедта за отчуждаване.

Каквито и да е трети лица, независимо от това, дали имат някакви права, различни от правото на собственост върху отчуждавания имот или пък са страни в облигаторни, търговски или други отношения, свързани с този имот, не разполагат с правото на участие, нито във фазата на административната процедура по издаване на заповедта, нито пък във фазата на нейното съдебно оспорване.

В този смисъл с Определение № 8397 от 03.10.2022 г. по адм. д. № 8140 / 2022 г. на Върховен административен съд се установява, че оспорването на административен акт от вида на процесния е допустимо, когато е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 АПК. В настоящия случай не е спорно обстоятелството, че със Заповед № 2072/31.01.2024 г., кмета на община Септември, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за общинската собственост е постановил да бъдат отчуждени 0,080 дка от Поземлен имот с проектен [идентификатор] съгласно Скица проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с [идентификатор] по КККР. С тази заповед е определено и обезщетение на правоимащия.

Видно от оспорената заповедта за отчуждаване на недвижим имот, същият е собственост на „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД, като жалбоподателят не е адресат на заповедта. Поради това и „ИНВЕСТБАНК” АД не е засегната от оспорения акт и няма право на оспорване съгласно чл. 147, ал.1 АПК.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. Правният интерес като процесуалноправно понятие се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита срещу административен акт, който засяга права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Под засягане по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 АПК се разбира нарушаване или застрашаване на права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Правният интерес следва да произтича пряко от характера и естеството на акта, както и от разпоредените с него последици. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК активно легитимирани да обжалват индивидуален административен акт са гражданите и организациите, чиито права и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, каквото засягане в случая не се установява за жалбоподателя.

Следва да се има предвид и, че в конкретната хипотеза не е приложим и принципът "Който плаща зле, плаща два пъти", защото в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 29, ал.2 от Закона за общинска собственост (ЗОС), според която в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината, в които случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. Следователно жалбоподателят е следвало първо да установи правото си на собственост и да приключи с облигационния спор и евентуално вещния спор с лицето, ако е възнамерявал да придобие имота на публична продан, но в случая по делото не са ангажирани доказателства в този смисъл.

В допълнение, действително, според правилото установено в чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗОС, дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение, а според чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗОС, при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

Целта на тези нормативни разрешения е да се охрани интереса на ипотекарните кредитори, относно техните парични вземания, като се изключи възможността, собственика да се разпореди със средствата, които следва да получи, като обезщетение за отчуждения, ипотекиран имот, но тези норми, не създават каквито и да права за участие на ипотекарните кредитори в административната процедура и в съдебното административно производство по обжалване на отчуждителната заповед.

Предвид всички гореизложени се констатира, че жалбата срещу процесната заповед се явява недопустима.

Водим от горното и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК: ********* срещу Заповед № 2072/31.10.2024 г на Кмета на Община Септември, издадена от За Кмет на О. С. И. В., за отчуждаване на недвижим [имот номер] дка от Поземлен имот с проектен [идентификатор], съгласно Скица проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1081/10.05.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], общ. Септември, обл. Пазарджик, местност Бунара, собственост на „Лео Газ 80“ ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 49/2025 по описа на Административен съд – Пазарджик.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.