РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503142 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 32284/ 06.12.2022г. от адв.К. Г.К., АК-
Пловдив, в качеството си на особен представител на Р. Й. М. против Решение № 3374/
19.10.2022г. постановено по гр.д.№ 963/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, І бр.с. , с което е
изменен размерът на издръжката, дължима от ответника Р. М. чрез увеличението й от 200
лева на 400 лева за всяко от децата И. Р. М. и А. Р. М. По изложени доводи и оплаквания в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, като се
претендира присъждане на направените разноски на страната за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни И. Р. М. и А. Р. М., представлявани от законния си представител Н. И.
К. , чрез адв. Ц. Д.Т., редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК , насочена е против
подлежащ на обжалване съдебен акт, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
С предявената от Н. И. К. от с.**********, като законен представител на ненавършилите
пълнолетие деца И. Р. М., р.на ***********г. и А. Р. М., р.на **************г. искова
молба против Р. Й. М. от гр. с правно основание чл.150 СК за увеличение на присъден с
1
решение от 10.03.2016г. по гр.д.№ 310/ 2015г. на РС-Д.размер на издръжка от по 200 лева за
всяко от децата на 400 лева за всяко от тях поради настъпили значителни изменения на
обстоятелствата във връзка с възрастта им, техните нужди, както и определянето на
издръжката преди около 6 години, както и настъпило изменение на обстоятелствата в
материалното състояние на родителите. Бащата живее постоянно като трудово ангажиран
на територията на Х., развива дейност в собствен автосервиз с добра репутация и значителен
брой клиенти, ползва автомобил Ауди 6, заплаща сума в размер на 3 600 евро застраховка, с
повече разходи и за жилище, за което заплаща ипотечен кредит. Освен определената в
съдебното решение издръжка бащата не поема никакви разходи за обучение, здраве или
друга необходимост за децата. Майката е поела изцяло грижата по допълнителната
финансова издръжка на децата , за допълнителни уроци и обучения заплаща по 150 лева за
уроци по математика и бълг.език за двамата, всяко дете посещава Езиков център
„********“, като за учебната 2021-2022 месечното посещение на курса е за сумата от по 75
лева на дете, отделно по 60 лв за учебник. Децата са в училищна възраст и майката
осигурява изцяло нуждата от джобни пари и разходи за пътуване, възлизащи за дете по 100
лева месечно.За осигуряване на самостоятелни стаи за децата е закупила чрез ипотечен
кредит жилище при месечни вноски от по 800 лева, което е с текущ и довършителен ремонт.
Прави разходи за пътувания на децата до Х. В подкрепа на заявеното в ИМ са представени
Заявления от 25.09.2021г.за приемане в Езиков център „*******“ ЕООД с приложение на
Касови бележки за заплатени такси в заявените в ИМ размери за двете деца, Служебни
бележи от ОУ“Г.“ – с.Б. за учебната 2021/ 2022г. за детето И. – в VІ клас, за детето А. – в
VІІ клас , разходни документи за закупени хранителни продукти за деца и консумативи. В
подкрепа на заявеното са ангажирани гласни доказателства чрез свидетелските показания на
св.А. М. Д., майка на ищцата, от която се депозират показания относно обстоятелствата, че
към момента същата полага грижи за децата, като момичето учи в частна английска
гимназия „*******“, за която годишната такса е 500 лева, а момчето в С. училище и
заплаща за общежитие и храна, и двете деца посещават уроци по български език и
математика, получават джобни пари и транспорт. През лятото бащата закупил лаптоп на
момичето и монитор на момчето, както и маратонки и дрехи. Постъпили са данни от ТД на
НАП с писмо от 10.05.2022г. относно ищцата за липса на регистрация като едноличен
търговец както и като самоосигуряващо се лице, с участие в ЕООД „*******“ като
собственик, представляващ субекта, без данни за изплатени доходи от извънтрудови
правоотношения за отчетната 2021г., със Справка за притежавани недвижими имоти и МПС,
както и за ответника - за липса на регистрация като едноличен търговец както и като
самоосигуряващо се лице, без участие в търговски дружества, без декларирани данни за
недвижими имоти и МПС.
В Ответникът чрез особения си представител адв.К. е оспорил така предявения иск с
възражения за завишен претендиран размер на издръжката от 400 лева за всяко дете, както
и настъпило изменение на обстоятелствата, както и заявеното, че ответникът не участва в
отглеждането на децата и поемането изцяло на тези от майката, оспорва се като юридически
неприемливо съпоставянето на получаваните възнаграждения и стандарт на живот в
2
Холандия със стандарта на живот в България.
С обжалваното решение са отчетени безспорните факти между страните, че и двамата
родители живеят в Холандия, децата посещават училище с необходими средства за храна,
облекло, учебни пособия, правят се разходи и за тяхното развитие, извънкласни занимания,
образование, възрастта на децата – А. – на 15 години, И. – на 13 години , поради което е
определен необходим месечен размер за всяко от децата от по 800 лева, който е разпределен
по равно за всяка от страните.
С въззивната жалба се правят възражения както и относно наличието на основание по
смисъла на чл.150 СК за изменение на издръжката, така и относно определения в тежест на
бащата дължим размер на издръжката от 400 лева , като по арг.от разпоредбата на чл.142,
СК се прави довод за необходимо наличие при кумулативност на условията за да бъде
уважен искът по чл.150 СК, както и довод от Постановление №5 от 16.11.1970г. на ПВС и
съответна на него практика на ВКС за това, че нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид
възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно
конкретните факти по делото, а възможността на лицата, които дължат издръжка, се
определя от техните доходи, имотно състояние и квалификация. В процесния случай се
намира нуждите на децата да не са нараснали, както и невъзможност на жалбоподателя да
заплаща издръжка в претендирания в ИМ размер, а този размер на издръжката надхвърля
законоустановения минимум към момента. Прави се възражения за кредитиране на
показанията на разпитания свидетел съгласно чл.172 ГПК.
Жалбата се намира за неоснователна по следните съображения:
Безспорно е по делото, че във връзка с прекратяване на брака със съдебно решение от
10.03.2016г. по гр.д.№ 310/2015г по описа на РС-Дряново от съда е бил определен размер
на издръжката за всяко от малолетните деца от по 200 лева. Безспорно установено е, че от
определения през м.март 2016г до подаване на исковата молба са изминали повече от 5
години, през който и двете деца са пораснали, понастоящем ученици съответно А. в VІІ
клас, а И. в VІ клас, с необходимост и посещения на уроци по математика и български език,
което обуславя поемането на допълнителни разходи в тази насока. В действително
съобразно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. На това основание и при аналогични обстоятелства е определена и
първоначалната издръжка за децата съобразно представеното влязло в законна сила
Съдебно решение по гр.д.№301/ 2015г. на РС – Д.. Известно е , че при определяне на
размера на издръжка се взема предвид обективния фактор, свързан с възрастта на децата,
обуславяща свързаната с тази възраст необходимост от обикновени ежедневни и
допълнителни, евентуално извънредни разходи, за които разходи значение има и социално
икономическото развитие в обществения живот. Разпоредбата на чл.150 СК регламентира
основанието за изменение на определения размер на издръжката от изменение на
обстоятелствата за това. В настоящия случай само при отчитане на тези обективни фактори
3
– изминал период от повече от пет години от определяне на първоначалния размер на
издръжката и изменение на социално икономическите условия на живот с прогресивно
нарастваща степен на инфлационните процеси, обуславя преценката за наличие на
основание за изменение на присъдената предходна издръжка в увеличение, както и
вземайки предвид изменението на възрастта на децата също с пет години, което предпоставя
нараснали нужди от задоволяване на ежедневни обикновени потребности за физическото им
и образователно развитие. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.143, ал.2 СК,
определяща издръжката за ненавършили пълнолетие деца с безусловен характер,
независимо от която е безспорно обстоятелството за трудоспособната възраст и на двамата
родители, с данни за успешна професионална реализация и възможност за реализиране на
доходи, вкл. в чужбина, възражението за имущественото им състояние от гледна точка
специално на притежавани имоти и МПС на страните не обуславя необходимост от нарочен
извод в насока определяне на намален размер на претендирания такъв с исковата молба,
още по-малко в минималния размер на издръжката за страната. Следва да се отчете и
постановеното от съда справедливо за случая разпределение на определения общ размер за
поемането му по равно и от двете страни по делото, поради което не следва
преразпределението му чрез определяне на по-висок дължим размер от някоя от страните.
Не се установяват обстоятелства за некредитиране на показанията на св. А. Д., доколкото
показанията й съответстват на представените по делото писмени доказателства, вкл. както и
установяват наличието на задоволяване на някои потребности на двете деца от техника и
облекло през изминалото лято.
С оглед на това въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.150 СК е доказан по
основание и размер и като такъв следва да се уважи, а обжалваното решение като правилно
следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева по ДПЗС от 16.11.2022г. , както и по
сметка на ПОС заплатената сума за особения представител на жалбоподателя в размер на
300 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр.І ГПК , въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3374/ 19.10.2022г. постановено по гр.д.№ 963/ 2022г.
по описа на РС-Пловдив, І бр.с.
Осъжда Р. Й. М., ЕГН: ********** да заплати на Н. И. К., ЕГН: ********** сумата 400 лева
/ четиристотин лева/ - направени разноски за въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
Осъжда Р. Й. М., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд
направените разходи от бюджета на съда за възнаграждение за особен представител в размер
4
на 300 лева / триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5