№ 94603
гр. С., 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110138188 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от С.К. срещу К. П. С., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от общо
2622,66 лв., от която: 600 лв. главница, 241,02 лв. възнаградителна лихва,
1210,98 лв. неустойка, 230,46 лв. лихва за забава, неустойка за забава 205,2
лв., 135 лв. разходи за събиране на вземането, ведно със законната лихва.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 562439,
сключен на 26.08.2021 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит, а именно: чл. 6.2 вр. чл. 6. 1 от договора, вр. чл. 37, ал.
3 и 4 от Общите условия по договора за кредит, вр. чл. 3 от Тарифата на
заявителя (в размер на 10% от остатъка на дължимата сума), както и по
отношение на Тарифата за таксите и разходите, събирани от заявителя, за
начислени разходи за събиране на вземанията поради забава в плащанията,
както и на чл. 37, ал. 1 от Общите условия по договора за кредит.
По отношение на чл. 6. 2 вр. чл. 6. 1 от договора - клаузата представлява
неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на
задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест на
заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено, заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката
обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата
и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се
дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че
така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция,
но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
1
противоречи на принципа на добросъвестността. Уговорена по този начин
неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка при неизпълнение (повече от половината от заетата сума), което я
прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1, т. т ЗПП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на
договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По този начин съдът намира, че визираната клауза от Договора е вероятно
нищожна.
Съгласно чл. 33 ЗПК "При забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата", поради което
неустойката по чл. 7 от договора вр. чл. 37 Общите условия по договора за
кредит, вр. чл. 3 от Тарифата на заявителя (в размер на 10% от остатъка на
дължимата сума) е вероятно нищожна на основание чл. 33 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и комисионни трябва да бъдат ясно и
точно определени. Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за
цел или резултат от заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Клаузи,
касаещи такси разходи, свързани с действия на заемодателя при забава в
плащанията, представляват обезщетение за забавено плащане, каквато
отговорност представлява неустойка, а не за покриване на разходи по
събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на такива такси по
същество се цели заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника, поради което претендираната такса от 135 лв. по Тарифата за
таксите и разходите, събирани от заявителя, за начислени разходи за събиране
на вземанията поради забава в плащанията, съдът намира за вероятно
неравноправна.
На следващо място, при нормативното отсъствие на конкретно предвиден
размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва,
преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши,
изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод,
възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на
кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето,
през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да
извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този
смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение №
906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение №
901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема,
че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва,
с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се
2
считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната
практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите
нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се
приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът
намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер на 40, 05% е
недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва,
съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и:
Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на Възз. III-б.
състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г.
на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. №
1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните
неустойки и възнаградителна лихва.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 16,61 лв. за д. т. и 82,32 лв. за
юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 178 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 194313/07.07.2023 г., подадено от С.К.,
ЕИК: *********, В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът К. П. С., ЕГН:
**********, да плати сумите от: 241,02 лв. възнаградителна лихва за
периода от 26.08.2021 г. до 27.02.2023 г.; 1210,98 лв. неустойка за периода
от 26.08.2021 г. до 27.02.2023 г.; 205,20 лв. неустойка за забава, начислена
еднократно на 26.12.2021 г.; 135 лв. разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането за периода от 04.10.2021 г. до 01.06.2023 г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението,
като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното
производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3