О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……….07.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ………………….юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело № 1055 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р И И срещу Решение № 1504 от
11.04.2019г., постановено по гр.д.№ 3191 по описа на ВРС за 2018г., в частта, в
която
1.
прекратено производството по гр.д.№ 3191/2018г. по описа
на Варненски районен съд, 43 състав, в частта относно претенцията на ищеца срещу С.П.С. ЕГН **********
с
адрес: *** за неизплатено договорно възнаграждение в размер на 1851,00 лв., съставляващо договорна (възнаградителна лихва) по смисъла на
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, на осн.
чл. 130 ГПК;
2.
е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу
С.П.С. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът има подлежащо
на изпълнение вземане срещу ответника
по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 8675/24.10.2017г., издадена
по частно гражданско дело № 15955/2017 г., по
описа на ВРС за сумата от
3771.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
които суми са претендирани по договор за
потребителски кредит №
********** от 24.03.2017 г. и Споразумение
за доставяне на допълнителен пакет от услуги
от 24.06.2016, като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на
изводите на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги се явява нищожно поради противоречие със закона на осн.чл.10а, ал.1-4 от ЗПК, при което задължението е прието като недължимо от длъжника по договора. В
тази насока се сочи, че сключването му е предоставено на личната преценка на
кредитополучателя, доколкото за него е налице интерес от приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. На следващо място се изтъква,
че на длъжника е дадена възможност по силата на чл.7.1 от ОУ към договора да се
откаже от него, без да дължи неустойка. Сключването на споразумението е
опционално, по избор на потребителя и зависи от неговата воля и не е
задължително за отпускането на кредита. Сочи се, че възнаграждението не е
цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да
поиска промяна в договора във всеки един момент в срока на неговото действие.
Изтъква се, че доколкото втората част от определението за ДПК по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги,
които са извадени от договора да ПК, то законодателно е допустимо уговарянето
на такива. Изтъква се, че в обхвата на общите разходи, които следва да се
отчитат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само
в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително
условие за сключването на договора за кредит, т.е. дължимото възнаграждение се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит и не
следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4
от ЗПК. Оспорва се извода на исковия съд, че е налице липса на идентичност
между вземането в заповедното и това – в исковото. Настоява се, че е налице
идентичност между страните и правопораждащият факт – касае за вземане по ДПК,
което е индивидуализирано като главница в заявлението, а в исковата молба, вкл.
с конкретизация на отделните му компоненти в рамките на заповедта. Сочи се, че
в този смисъл не е налице нередовност на ИМ, в която вземането е вече
индивидуализирано по отделни пера, размер и основание.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалванота част и уважаване на иска в цялост с присъждане на
сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
В хода на първоинстанционното производство ответникът не е бил открит за
връчване на книжа на постоянния и настоящия му адрес, поради което с
определение № 13472/12.11.2018 г. Варненският районен съд е предоставил правна
помощ на същия, като му е назначил на особен представител, на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК – адвокат Веселина Маркова
Белинова. Първоинстанционният съд е определил възнаграждение на назначения
особен представител в размер на 380.550лв., която сума е внесена от ищеца и
изплатена като възнаграждение на особения представител за процесуално
представителство пред първата инстанция.
Пред въззивната инстанция адвокат Белинова е продължила да осъществява
представителство на въззивника, като е депозирала отговор на въззивна жалба
срещу решението. За осъщественото представителство следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 305.50 лв., на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр.чл.47, ал.6, изр.второ от ГПК.
Ищецът, сега въззиваем, следва да бъде задължен за внасянето им в
едноседмичен срок от съобщаването.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р И И срещу Решение № 1504 от
11.04.2019г., постановено по гр.д.№ 3191 по описа на ВРС за 2018г., в частта, в
която
1. прекратено
производството по гр.д.№ 3191/2018г. по описа на Варненски районен съд, 43
състав, в частта относно претенцията на ищеца срещу С.П.С. ЕГН ********** с
адрес: *** за неизплатено договорно възнаграждение в размер на 1851,00 лв.,
съставляващо договорна (възнаградителна лихва) по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД, на осн. чл. 130 ГПК;
2. е
отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу С.П.С. ЕГН **********, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение №
8675/24.10.2017г., издадена по частно гражданско дело № 15955/2017 г., по описа
на ВРС за сумата от 3771.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги, които суми са претендирани по договор за
потребителски кредит № ********** от 24.03.2017 г. и Споразумение за доставяне
на допълнителен пакет от услуги от 24.06.2016, като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер
на 305.50 лева на адвокат адвокат В М Б от
ВАК, назначен за особен представител на С.П.С. ЕГН **********, за осъществяване на процесуално представителство по въззивно търговско
дело № 1055/2019 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49 В ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ съобщаването да внесе по
специалната сметка на Варненски окръжен съд сумата от 305.50 лева,
представляващи разноски за възнаграждение на особен представител.
УКАЗВА на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ №49, в случай, че
остане задължен за разноски, съдът ще постанови определение за принудителното
им събиране на осн.чл.77 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1055/2019 год. на ВОС за 18.09.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от отговора
на въззиваемия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.