Р Е Ш Е Н И Е
№ 2095 / 30.08.2019
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 8914 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Производството е образувано по искова молба на З.Р.К. против „ОЗК -
Застраховане“ АД, за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 20 000
лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Гражданска
отгоорност“, за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от счупване на три ребра, в резултат на ПТП,
настъпило на 30.01.2017 год. в гр.Бургас, на ул.“Мария Луиза“, до автомивка
„Лукс“, по вина на водача на автобус „Соларис“ с рег. № ****, ведно със
законната лихва върху посочената сума, начиная от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Исковете черпят правното си основание от чл. 432 вр. с чл.493, ал.1, т.1 и чл.493а от КЗ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника
на ищцата, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.
Процесуалният представител на „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва така предявените искове по основание и размер.
Съвокупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 30.01.2017 год. около 17.28 часа ищцата е пътувала в автобус марка „Соларис“, модел „Урбино“, рег. № ****, собственост на Община Бургас. При потегляне от автобусна спирка до автомивка „Лукс“ на ул.“Мария Луиза“ в гр.Бургас, в посока към ул.“Иван Вазов“, автобусът рязко е спрял, поради което неустановен пътник, загубвайки равновесие, е паднал върху ищцата, притискайки я в арматурното табло на автобуса и причинявайки й контузия на гръдния кош.
В тази насока са представените билет за пътуването и справка от „Бургасбус“ ЕООД, относно продадените на въпросната дата билети в автобуса, както и констативния протокол за ПТП.
Виновен за настъпване на произшествието е намерен шофорът на автобуса, комуто с влязло в сила наказателно постановление е наложена административна санкция по ЗДв.П, за нарушение на чл.5, ал., т.1 от с.з.
Видно от представената и приета по делото епикриза, след приемането й на 30.01.2017 год. в I-во отделение по хирургия на МБАЛ - гр.Бургас, на К. е поставена диагноза „Множествени счупвания на ребра, закрито“, а на 06.02.2017 год. е изписана.
От показанията на св.С. и Ж., първата от които живееща на семейни начала със сина на ищцата, а втората - нейна дъщеря, се потвърждава, че при посещението им в болницата, са заварили З.К. уплашена и трудно дишаща, както и че престоят й в болницата е бил около седмица, а след това още два месеца е престояла на легло, със значителни болки при дишане и движения.
Св.М. - водач на автобуса, потвърждава начина, по който е настъпило произшествието - при потегляне от автобусна спирка в гр.Бургас, на ул.“Мария Луиза“, до автомивка „Лукс“ в пиков момент, таксиметров автомобил не е дал възможност на автобуса да се включи в движението, поради което свидетелят е задействал спирачката, но тъй като автобусът е бил пълен, един човек е паднал върху една госпожа.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието между „ОЗК - Застраховане“ АД и собственика на автобуса е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По повод нарочна покана от пълномощника на ищцата до ответното застрахователно дружество, получена на 07.03.2018 год., относно обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, оценени на 20 000 лв., с писмо от 17.04.2018 год. законните представители на същото са изявили готовност за заплащане на такова, но в по-нисък размер - от 5 000 лв.
Въз основа на така установените факти, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за неимуществените вреди, вследствие на телесни увреждания, причинени на трети лица (в т.ч. пътници) от застрахования водач, при управление на автомобил - чл.429, ал.1 вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. За целта, при настъпило застрахователно събитие, съгл. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият може да предяви претенцията си за обезщетяване направо пред застрахователя и при отказ на последния - да я предяви пред съда.
Установено е, че застрахованият водач е предизвикал настъпване на ПТП с управлявания от него автобус, с който е пътувала и увредената ищца.
Произшествието е настъпило, поради допуснато нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП от страна на водача - с поведението си да не поставя в опасност живота и здравето на хората. В резултат на това, на З.К. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се е негативни физически и психически преживявания (болки и страдания) от телесните й увреждания. Доколкото се касае за деликт, вината на застрахования деликвент се предполага - чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Както се каза по - горе, застрахователят отговаря за обезщетяване на неимуществените вреди от телесни увреди, като при определяне на справедливия по см. на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението, дължимо за репариране на вредите от конкретното телесно увреждане, съдът изходи от множеството обективни и установени по делото критерии – възрастта на пострадалата, интензитета и сравнително краткия оздравителен период до отшумяване на болките. Спазвайки правилото на посочения по - горе законов текст за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът намира, че на ищцата се следва обезщетение в размер на 4 000 лв., до който претенцията, като основателна, следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.
Това налага разглеждане на възражението на ответната страна - за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, но същото се преценя за неоснователно, поради неговата недоказаност - не се установи пострадалата, по какъвто и да било начин, с поведението си (действие или бездействие), да е допринесла за настъпване на вредите.
Основателността на главната претенция има за закономерна последица уважаването на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху дължимото обезщетение, за периода от предявяване на искането пред застрахователя (арг. чл.429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ) – от 07.03.2018 год., до окончателното плащане. За периода от 30.01.2017 год. до 06.03.2018 год. тази претенция следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, ответната страна дължи на процесуалния представител на ищцата - адв.С., адвокатски хонорар в размер на 510 лв., определен съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се следват деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 1176 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане”АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А. Л. и Р.Д., на основание чл. 432 вр. с чл.493, ал.1,
т.1 и чл.493а от КЗ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на З.Р.К. ***, ЕГН
- **********, сумата от 4 000 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка
„Гражданска отгоорност“, за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от счупване на три ребра, в
резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2017 год. в гр.Бургас, на ул.“Мария Луиза“,
до автомивка „Лукс“ по вина на водача на автобус „Соларис“ с рег. № ****,
застрахован в ответното дружество,
ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 07.03.2018 год. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над
уважения, до предявения размер от 20 000 лв., както и иска за законна лихва
върху основателния размер на главницата за периода от 30.01.2017 год. до
06.03.2018 год., а също и за законна лихва върху неоснователния размер на
главницата.
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане”АД да заплати на адв.
И.С. от БАК, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в
размер на 510 лв.
ОСЪЖДА З.Р.К. да заплати
на „ОЗК - Застраховане”АД деловодни
разноски в размер на 1176 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала:
СА